Историята не обича да чака, макар и често да се

Историята не обича да чака, въпреки и постоянно да се губим в годините и датите, постоянно събитията и хората в тях ще усещат това време като динамично и бързо – протичащо се в този момент. И образец за това време е точно Ленин. Неговите опити за гражданска война през 1905 година и в следствие през 1917 година, стартират в стадий, когато той самият не се намира в родината си. Първоначално населява Женева, когато първата гражданска война става несполучлива, а по време на втората може да се открие в Цюрих.

Историята демонстрира, че в случай че събитията в Русия не се бяха случили, възможностите да познаваме през днешния ден тази персона, биха били нулеви. В този интервал една от водещите фигури за смяна ще потъне в давност и ще прекарва времето си в писането на най-различни материали за революцията, някои остават персонално за него и в никакъв случай не получават опция да се видят на бял свят. Самият той осъзнава, че ще минат доста години, преди да се стигне до идващото узряване на съветския народ. Често се чуди дали ще успее да я види, тъй като даже един живот може да не бъде задоволителен.

През февруари е доста прелестно сюрпризиран и даже не има вяра, че протестът на новата идеология още веднъж се е разпалил. Обикаля Цюрих и търси други руснаци, от които да натрупа задоволително информация за протичащото се. В следствие взема решение да се върне в родината и да поведе болшевиките в една свещена борба, както той самият би се изразил.

Съдбата обича смелите, а историята постоянно има две страни. В тази гражданска война има двама съществени играча – Владимир Ленин и Александър Керински. Преди да влязат в тази борба, двамата се познават доста добре, бихме споделили до болежка. Израстват в един и същи град – Симбирск покрай Волга. Двамата учат в едно и също учебно заведение, бащата на Александър е преподавател, фамилиите и на двамата са другарски.

Тук идва огромната изненада. Семейството на Владимир Илич е консервативно и ориентирано напълно към монархията. Владимир е покръстен в Руската Православна черква, само че през идващите години ще продължи да се показва за идеален безбожник. Никога не употребява първото си име, неговите другари го назовават Илич.

Получава юридическо обучение от университета в Санкт Петербург, а там му намират работа като юрист. Въпреки положителните благоприятни условия за живот и по-сериозните триумфи, Илич продължава да прекарва ранните си години в основаването на агитация за съветската Социалдемократична работническа партия. Именно там се зараждат марксистите, които желаят обединяването на страната и партиите под един главен чадър, а това може да стане единствено с гражданска война.

Има и още един главен проблем. Илич не идва от прословутите небогати фамилии, които имат вяра, че с вземането на властта ще съумеят да разпределят богатствата измежду всички жители. Семейството му има плантация, и за него постоянно се приказва, че е от висшата класа. Може би е необичайно защо тъкмо се е борил индивидът, откакто е имал добър старт в живота, само че по-интересното тук е, какво тъкмо е желал?

Мнозина са го виждали като провинциалното буржоа, борещо се да провежда болшевиките. Друга забавна линия е, че постоянно изразявал особена злоба към селяните, в чието име „ приготвя “ идващите промени. Едва ли има различен човек, който по това време може да се разхожда из планината, освободен от всички задължения, да кара кънки, да плува и да почива в свободното си време, а такова имал премного.

Друго обичано занятие и ловът на зайци, а постоянно се споделя, че когато остава без патрони, убивал животните с приклада на пушката си. Междувременно бил постоянно обичайно облечен, учтив и запазен към близките. Отказвал да се облича с военната униформа, ботушите и други съществени детайли за представянето на средностатистическия бунтовник. Вместо това ходил с костюм.

Биографът му ще го опише като монголец, тъй като има светли очи и здрава челюст. Към леките психични отклонения и жаждата за принуждение, Илич може да се похвали с безсънен и избистрен разум, постоянно играел по няколко партии шах по едно и също време. Арогантността и неналичието на приемливост го приключват като нужното звено за преобръщането на една страна с краката нагоре. Към това са нужни и поддръжници, които да повярват на харизматичната персона и в никакъв случай да не се съмняват в думите му.

Омразата му към политическия хайлайф е подчертана, а междинната класа била повече от рискова. Либералите, за него, се трансформират в повода за приемливост и сдържаност, което предава старите революционни правила. Според легендата, някои от по-старите родственици са били прислужници. Майката на Ленин е щерка на еврейски лекар и в следствие сменя религията си с православна.

Много по-късно сестрата на Илич ще опише на Сталин, че Ленин идва от оскъдно еврейско семейство, само че пази грубо тази загадка. Потеклото на революционерът е също толкоз забавно, колкото неговите секрети. Може да бъдат открити немски, шведски, монголски и съветски корени. Като първенец на класа, както и любим в фамилията, усилването на чувството за голям скок напред и предимство стартира да носи чувството за по-висша класа измежду близките.

Според разнообразни руски биографи, желанието за дейна обществена битка е изключително едва. Всичко се трансформира на 18-годишна възраст, когато се заражда омразата и желанието за радикални проблеми. По-големият брат Александър, който бил моделът за подражателство, е задържан като участник в проектите за нападение на цар Александър III.

В този миг владетелят съумял да задържи Русия отвън въоръжения спор. Мирът постоянно се подсигурява с кръвта на тези революционери и политически съперници. Приятелите на Саша го срещат с литературата на Маркс и Енгелс. Доказват му, че няма никакъв различен вид за независимост, с изключение на убийството на Александър III. През март 1887 година същите приятели слагат бомба в каретата на съветския цар.

Полицията съумява да прихване писмо от уредниците и бързо подхваща ограничения, с които завършва атентата, преди да се стигне до жертви. В съда се предлага на господата да се признаят за отговорни и като такива да получат присъда за тежък труд в каторга. Отказват и са обесени. Унижението продължава с обстоятелството, че цялата фамилия изпада в недружелюбност и мнозина ги отбягват, наричайки ги предатели, врагове и още доста други.

Владимир остава без другари, само че пък може да се храни с голямата завист на всички, с цел да извърши своето най-велико възмездие в следствие. След като постъпва в работническата партия, следват няколко ареста. През 1903 година това ще го води при болшевиките. Една от повода да напусне социалдемократите е фактът, че Ленин упорства всички съветски банки да бъдат обрани, тъй като вярвал, че по този начин народът получава това, което към този момент е заграбено от царя.

Болшевиките са съгласни на тази концепция, до момента в който при един грабеж не са убити трима пазача. Откраднатите 340 хиляди не могат да се изхарчат. От 1905 до 1917 година Владимир и брачната половинка му Надежда живеят в разнообразни градове в централна Европа. Наемът им е към 20 $ на месец. В Цюрих живеят до локална фабрика за месо и вонята била толкоз жестока, че мъчно можели да отворят прозорците. След несполучливата гражданска война през 1905 година Ленин прекарвал дните си в подготовка. Често го виждали да се разхожда по стълбището, цитирайки своите речи, а през останалото време бил в библиотеката.

Никога не се сприятелявал със селяни и служащи, само че пък чел книги и опознавал задоволително бита им, с цел да може по-късно да ги събере и сплоти. Ленин живее напълно с парите на майка си, както и дарения от Болшевишката партия. Храни се в евтини заведения и за огромна неволя, може да си разреши нов костюм веднъж на четири години. Още по-големият призрачен сън на революционерът е фактът, че неговата брачна половинка е надалеч по-интелигентна, по-добра писателка и доста по-независима, въпреки и до края да оставя вярна на Илич.

Същият я принуждава да разгласява своите писания под подправено име, с цел да не го показа като по-слаб. Макар и дамата да може да се оправи доста по-добре от него, в следствие се трансформира в главен машинописец, редактор и персонален помощник. Това било изцяло задоволително за нея. Дори и откакто се разболява, Ленин продължава да бъде с нея. Нещо повече, мнозина го считат за човек, който просто не обича дамите, само че никой не осъзнава истината – фанатикът толкоз доста желаел да отмъсти, че се заравял в библиотеката, оформяйки своята харизматична визия за народа, който щял да поведе доста по-късно.

Очевидно това е всичко, което би трябвало за една гражданска война – фанатизъм, божествена справедливост и жадност за отплата, както и хиляди хора, които да повярват на новия избавител. В това отношение, Ленин се справил повече от блестящо, както можем да видим в тази история.