Историята не може да бъде забравена или пренаписана, тя може

Историята не може да бъде забравена или пренаписана, тя може единствено да се скрива и заменя с онази, която значително изкривява обстоятелствата, а на тяхно място прибавя красиви неистини, зашити с копринен конец, под които истината може да прозира. Изминали са 142 години от Берлинския контракт и даването на свежа глътка въздух на Балканския полуостров. Въпреки сполучливите военни дейности, можем да видим, че територии като Македония, Източна Тракия и Западна Тракия остават напълно под въздействието на Османската империя.

Старата власт прави всичко допустимо, с цел да потисне и да стовари гнева си, гарантирайки по-дълго опазване на териториите. Макар и някои територии да не са освободени, можем да видим, че нищо не се трансформира в останалите области, измежду които е точно и Македония. Там свободата е изгубена, а самата област скоро ще се трансформира в пробна площадка, както за турци, по този начин и за гърци и сърби. Свободата ще е последното, за което човек може да приказва, както е написано и споделено през 1879 година във вестник „ Марица “.

Ето няколко забавни отзиви за този интервал, когато неприличните жестове не се посочваха, единствените усеща, които човек може да открие сред границите, това бяха единствено благосклонността и тъгата за осъществяването на геноцид, който попълня престъпните летописи, само че не дава никакъв различен резултат. На 9 декември във въпросния вестник се разгласява следното мнение:

„ Злочестната наша татковина Македония, която е била украсена със синове-юнаци, с мъжествени сърца, в които е врял боен дух и героичен чела, на които се изобразявало тяхното исполинско минало, през днешния ден съставлява един корав драматичен спектакъл, в който се демонстрират най-противоестествените начала: абсолютизъм, убийства, гнусни насилства, злоупотреби, обир и други.

Днес македонецът, който под мощното въздействие на Турския абсолютизъм е отлично преобразуван, напълно не наподобява на първобитния и е лишен от всичките едновремешни свойства: несносното господство до толкоз е повлияло над нравствеността му, тъй като е отчужден от естествения си подвиг, той е изпаднал в най-подло безволие.

Чуе ли, види ли зад или пред себе си да минава гол турчин, настръхва от боязън, с цел да не го сполети зло; потропа ли му се крайник – да го заплаши – дрипавият мюсюлмански ром, той замръзва, а по-късно и лукавия грък и черния куцовлах заклатят ли му глава, злочесто смята себе си за най-нещастен: въображението му скита по тъмните ъгли, където е киснал доста време и си е губил златното време – сънят му сън ли е, работата му работа ли е, дано кажат тези, които са имали злочестието да изпитат нещо сходно. Този под паника боязън да ли се оправдава или не, би трябвало да се знае.

Да има право да настръхва от минаването около голия турчин, да замръзва от потропването на дрипавия мюсюлмаски роми и непрекъснато да се безпокои от Гръцко-Влашкото заканване, тъй като всички показани случаи си имат неоспоримо в действителност доказателства: голият турчин като паразитно животно, всеки път се храни и пои от потта му; окапалия ром със свойствените си ниски качества, с които на всички места се е отличавал, непрекъснато се облича и топли със сиромашките му облекла, а лукавия грък и черен куцовлах, върлите негови врагове, които неуморо са пропагандирали и пропагандират сред народа му, честити със своето въздействие в държавните кръгове, добито с най-противохристиянски работи, са в положение с едно свидетелствуване пред политическата власт извънредно да опропастят.

За нищо и никакво тия, като видят, че някой си българин, по недопускане на събитията, които е развален в тинята на гръцизма и се е придържал в езика, непознат за него, изиска да се върне към своя майчин, отиват при властта и тръбят най-упорито гнусни и нечувани неистини. Не след дълго гледат своя триумф на труда си: клетникът тутакси се прибира и затваря в съответното място и гние с месеци. Ако читателят се чуди каква е неговата присъда и наказване, обяснението е, че същият желал да стане непосредствен с другите си братя тракийци и мизийци, тъй като самата му обич към българския език го показвала ясно.

„ Нека някой си отвори устата за български език и българско обучение! “.

Има и още нещо, което въздейства и то е бедното материално положение на голяма част от съотечествениците ни, които съставляват ядката на народността ни. Настоящите ни учебни заведения, които са на брой поразително малко, са занемарени: някои са затворени, а колкото и да има отворени, изпитват чувствителни ограничения от материални средства. А с цел да уверим читателската аудитория, аз прибавям и обстоятелството, който ще удостовери горното:

„ В самия Неврокоп, центърът на окръжното ръководство, учебното заведение е съвсем празно ( с един преподавател на от малко малко 20-30 ученика) а в огромните села, учебните заведения които преди 1876 година бяха до някъде живи, образователните заведения служат за жилища на телета и свине; в случай че въпреки всичко се появи някакво изключение, т.е., някое досегашно гръцко учебно заведение, посещавано от български деца, да се обърне внимание на български език, на часа се вземат всевъзможни средства и ограничения от Фенерското духовно шефство и националните почитатели стартират да се преследват от властта. “

Такова е през днешния ден ситуацията на Македонският българин. “

Разбира се, можем да открием и още доста забавни материали, оповестени във въпросния вестник, само че изключително усещане прави още един материал по тематиката, този път в брой 153 на същото издание. Отново подсещаме, че най-вероятно тук куриозът би претендирал предпочитание за изложение на морала посредством неприлични жестове и несъмнено, подозрения във фригидност, само че дано забележим какво е вълнувало читателите единствено няколко броя по-късно:

„ Надеждата, която Спасителят ни предлага за всеки случай, с която Исус Христо е олицетворил съществуването на вярата – притчата за неверния арбитър, през днешния ден бурно шуми в ушите ни и ни споделя: тичайте при несправедливия съдник, като сиротната жена, тропайте на вратата му, безпокойте го непрекъснато, искайте си правото и то като види себе си изложен на непрестанно безпокойствие, вашето като му приглуши ушите, най-накрая като познае и разбере, може да признае, че сте имали право и да ви даде каузи!

Това ни предизвиква и кара да хлопаме на портата на така наричаната човеколюбива Европа и да ѝ представяме ежеминутните си угнетения. Но дали да имаме същата вяра, която е имала и сиротната жена? В това ние се колебаем, тъй като тя като ходила доста пъти при неправедния съдник, най-сетне последният чул гласът ѝ и дал задоволство на молбата ѝ; а ние, клети Македонски българи, сякаш сме наказан от Небесния арбитър на безконечна тъга, та при непрекъснатите недоволства, при безбройните молби, на никое място не откриха отзвук горещите ни крясъци, на никое място не намерихме страдание, никой не оправдава жарките очаквания, очаквания за битие, никой не ни чува; всяко наше искане остава глас в пустиня.

Да се отчайваме обаче, та да млъкнем, неправедният съдник – Западна Европа – пред целия свят ще прогласи нашите недоволства за неправедни, за напълно неистинни, за чисти измислици. За това и аз, един от синовете на злочеста Македония не онемявам, само че с още по-силен глас изповядвам тъгите и теглилата, под които кански пищят Македонските българи и от на никое място не чакам помощ. “