Учените най-накрая разбраха защо хората толкова обичат да ядат
Историята на Земята датира от повече от 4,5 милиарда години и през това време нашата планета е станала дом на милиони типове живи организми. Всички животни употребяват храна и нови проучвания демонстрират, че това не е единствено въпрос на биологична потребност. Изглежда, че самото усвояване провокира прелестно чувство, което предизвиква животните, в това число хората, да консумират храна.
В изследване на ларви на плодови мушици (Drosophila) интернационален екип от откриватели откри по какъв начин поглъщането на храна е обвързвано с освобождението на серотонин, химикал, който ви кара да се чувствате добре, в мозъка. Авторите на проучването имат вяра, че техните открития дават нови прозрения за това по какъв начин и за какво животните се хранят. Ако същите тези механизми участват при хората, новото изобретение може да даде вълнуваща визия за желанието ни да консумираме храна и питиета, пише Science Alert.
В изследването екипът изследва чревната нервна система на червата на плодовата муха и хвърли нова светлина върху жизненоважния акт на преглъщане - държание, което учените разказват като едно от най-важните решения, които едно животно би трябвало да вземе. Според съавтора на проучването, невролога Майкъл Панкрац от университета в Бон в Германия, той и неговият екип желали да научат повече за това по какъв начин храносмилателната система взаимодейства с мозъка, когато употребяват храна.
За да хвърлят светлина върху това взаимоотношение, учените трябваше да схванат кои неврони са включени в този поток от информация и по какъв начин са били задействани. Резултатите от проучването надминаха всички упования. За разбора учените нарязаха една от ларвите на плодовата муха на хиляди дребни резени и по-късно ги снимаха под мощен микроскоп. Това направи допустимо картографирането на пътищата на невроните и връзките сред тях.
След това учените използваха снимка и компютърно моделиране, с цел да основат тримерен модел. Това докара екипа до откриването на биологичен механизъм, прочут като рецептор за разпъване, като хранопровода, който свързва устата със стомаха.
Невроните на плодовата муха са картографирани подробно Снимка: University of Bonn
Изследването демонстрира, че рецепторът е обвързван с шест характерни неврона в мозъка на ларвата, които получават информация за действието на преглъщане и какво тъкмо се яде. Ако положителната храна се спусне по тръбата, мозъкът създава премия. Според различен съавтор на проучването, неврологът Андреас Шофс от университета в Бон, те всъщност са разкрили, че невроните са способни освен да дефинират дали нещо е храна или не, само че и да оценят качеството му. В същото време серотонинът се създава единствено в случай че храната е с високо качество.
Имайте поради, че плодовите мушици имат общо по-малко от 200 000 неврони. За съпоставяне, човешкият мозък има почти 100 милиарда неврони. В същото време сложността на тези хиляди нервни кафези значи, че те могат да работят като по-малка версия на човешкия мозък. В резултат на това учените постоянно проектират резултатите от проучвания на плодови мушици върху хора.
В идната стъпка учените възнамеряват да схванат дали други животни имат същата карта на невроните и освобождението на серотонин. Включително хората.
В изследване на ларви на плодови мушици (Drosophila) интернационален екип от откриватели откри по какъв начин поглъщането на храна е обвързвано с освобождението на серотонин, химикал, който ви кара да се чувствате добре, в мозъка. Авторите на проучването имат вяра, че техните открития дават нови прозрения за това по какъв начин и за какво животните се хранят. Ако същите тези механизми участват при хората, новото изобретение може да даде вълнуваща визия за желанието ни да консумираме храна и питиета, пише Science Alert.
В изследването екипът изследва чревната нервна система на червата на плодовата муха и хвърли нова светлина върху жизненоважния акт на преглъщане - държание, което учените разказват като едно от най-важните решения, които едно животно би трябвало да вземе. Според съавтора на проучването, невролога Майкъл Панкрац от университета в Бон в Германия, той и неговият екип желали да научат повече за това по какъв начин храносмилателната система взаимодейства с мозъка, когато употребяват храна.
За да хвърлят светлина върху това взаимоотношение, учените трябваше да схванат кои неврони са включени в този поток от информация и по какъв начин са били задействани. Резултатите от проучването надминаха всички упования. За разбора учените нарязаха една от ларвите на плодовата муха на хиляди дребни резени и по-късно ги снимаха под мощен микроскоп. Това направи допустимо картографирането на пътищата на невроните и връзките сред тях.
След това учените използваха снимка и компютърно моделиране, с цел да основат тримерен модел. Това докара екипа до откриването на биологичен механизъм, прочут като рецептор за разпъване, като хранопровода, който свързва устата със стомаха.
Невроните на плодовата муха са картографирани подробно Снимка: University of Bonn Изследването демонстрира, че рецепторът е обвързван с шест характерни неврона в мозъка на ларвата, които получават информация за действието на преглъщане и какво тъкмо се яде. Ако положителната храна се спусне по тръбата, мозъкът създава премия. Според различен съавтор на проучването, неврологът Андреас Шофс от университета в Бон, те всъщност са разкрили, че невроните са способни освен да дефинират дали нещо е храна или не, само че и да оценят качеството му. В същото време серотонинът се създава единствено в случай че храната е с високо качество.
Имайте поради, че плодовите мушици имат общо по-малко от 200 000 неврони. За съпоставяне, човешкият мозък има почти 100 милиарда неврони. В същото време сложността на тези хиляди нервни кафези значи, че те могат да работят като по-малка версия на човешкия мозък. В резултат на това учените постоянно проектират резултатите от проучвания на плодови мушици върху хора.
В идната стъпка учените възнамеряват да схванат дали други животни имат същата карта на невроните и освобождението на серотонин. Включително хората.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ