Любомир Каримански: Процедурата по свръхдефицит изисква дисциплина и реални реформи
Членът на Управителния съвет на Българската национална банка (БНБ) Любомир Каримански разяснява настоящото положение на обществените финанси. В ефира на Българска национална телевизия той проучва почналата процедура по свръхдефицит против България. Според него страната се нуждае от строга разходна политика и дълготрайни стопански решения. Ситуацията изисква държавното управление да предложи съответни ограничения за стабилизиране на фискалната позиция.
Европейската комисия към този момент публично предложи разкриване на процедура по несъразмерен недостиг против България. Страната разполага с интервал от към шест месеца за показване на коригиращи ограничения и проект за стесняване на разноските. Каримански изясни, че това е сериозен развой за всяка страна членка. Правителството би трябвало да изготви тактика, която да бъде утвърдена от европейските институции.
„ Процедурата по свръхдефицит е съществено нещо за всяка страна. Има разнообразни ограничения, друг вид използване на тези ограничения. Като начало държавното управление би трябвало да предложи ограничения, които да доведат до понижаване на недостига и да показа тактика, която да бъде призната от Европейската комисия. “
Финансистът акцентира, че Комисията залага на съгласуваност, а не на незабавни наказателни подходи. До този миг институцията не е налагала санкция на нито една страна в класическия смисъл. При страни от еврозоната обаче са вероятни финансови наказания до 0,05% от Брутният вътрешен продукт на всеки шест месеца. Тези санкции се ползват при липса на ефикасни дейности за понижаване на недостига. България попада под засилен мониторинг, целящ трайно поправяне на фискалната траектория.
Основният проблем съгласно Любомир Каримански е несъразмерният растеж на обществените разноски. Те изпреварват икономическия напредък и равнищата на инфлация в страната. Това основава структурни дефицити, които мъчно се овладяват без решителни дейности. Финансистът прикани за завръщане към фискална дисциплинираност и промени.
„ Несъразмерното увеличение на разноските в обществения бранш по отношение на растежа на стопанската система и инфлацията докара до структурни проблеми във фискалната политика. Това сътвори лавинообразно повишаване на разноски, които в този момент е мъчно да бъдат овладени. “
Каримански обърна внимание и на ръководството на държавните предприятия. Той подлага на критика практиката за изземване на 100% от техния годишен дял. Този метод води до постепенна декапитализация на фирмите. Те губят опция за лични вложения и се принуждават да търсят кредитно финансиране. България нарушава дефицитното предписание от 3% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който общественият дълг остава под границата от 60%.
Политическият подтекст също оказва въздействие върху икономическия спор. Президентът Румен Радев неотдавна уточни, че дефицитът действително е надхвърлил границата от 3%. Това опровергава по-ранни политически изказвания, свързани с готовността на страната за еврозоната. Каримански подчертава, че настоящият стопански напредък се движи главно от вътрешното ползване. За резистентност е належащо доста увеличение на каузи на производството в стопанската система.
„ Виждаме, че вложенията в страната са дребен дял по отношение на обществените разноски. Това значи, че не влагаме задоволително в бъдещето. Образованието би трябвало да бъде приоритет. Имаме ниска безработица, само че дефицит на фрагменти и липса на задоволителен човешки капитал. “
Темата за дизайна на българската еврова монета също бе наранена в диалога. Каримански изясни, че процесът към момента е в ход и има възражения от една страна членка. Спорът е обвързван с потреблението на кирилицата и нейното обозначаване като българска писменост. Преходът към единната валута изисква национално самочувствие и отбрана на културното завещание.
„ Ние би трябвало да си защитим българската писменост, само че това не е финала на процедурата. Не е възбрана, има несъгласие от една от страните. Ние не може да желаеме всичко да бъде ясно и транспарантно. Не бива да влияем на процедурата. “
Въпреки фискалните провокации пред държавния бюджет, банковата система остава изцяло постоянна. Българските търговски банки са свръхликвидни и разполагат с висока адекватност на капитала. Каримански увери, че няма директна връзка сред процедурата по свръхдефицит и сигурността на банковите депозити.
„ Няма никаква връзка сред свръхдефицита и банковата непоклатимост. Банките са свръхликвидни, добре капитализирани и с висока адекватност на капитала. “
Държавата би трябвало да се концентрира върху приходната част и усъвършенстване на административните разноски. Процедурата по свръхдефицит служи като сигнал за нужда от действителни промени в образованието. Инвестициите в човешки капитал са единственият път към дълготраен разцвет и икономическа непоклатимост.
