Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Средата на XVIII век е една от най-бурните столетия в човешката история. Успоредно с вихрещото се в Европа просвещение, силите на Стария свят се насочат през морета и океани с цел да коват грамадни колониални империи, чието битие вечно трансформира курса на историята. Не съществува друга нация, която по този начин да е повлияла на оттатък европейските земи в степен, съпоставима с постигнатото от британците.

Британската колониална империя стартира като една несериозна случка през XVII век със основаването на няколко забравени от бога колонии в Северна Америка и придобиването на няколко пристанища в Мароко и Индия като зестра от Португалия в самото начало на XVIII век. Това странствуване към имперска популярност е в множеството случаи артикул на персоналния хъс и упоритости на някои от най-безпардонните и безскрупулни авантюристи в историята. Твърде постоянно те работят без да пита, следвайки своите правила и своите упоритости. В този смисъл, Британската империя от XIX век е също толкоз плод на частната самодейност, колкото и испанската два века по-рано.

Сред имената на завоевателите, авантюристите и откривателите, създали Англия най-голямата империя в историята (над 33 млн. кв. км площ), едно име свети с особена, лична светлина – Робърт Клайв, първи барон Клайв.

Снимка: By Benjamin West – British Library https://www.theguardian.com/world/2015/mar/04/east-india-company-original-corporate-raiders, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=19121878

Баща му, който също се наричал Робърт, бил юрист и член на Парламента. Семейство Клайв имали общо 13 деца, от които седем дъщери и шестима синове. Робърт бил най-големия, а шест от братята и сестрите му по този начин и не доживели пълноправие. Младият Робърт има мъчно детство – фамилията не е изключително заможно и с цел да се прехранва, децата са изпратени за развъждане при родственици. Робърт израства в Манчестър при вуйна си, след което още веднъж се връща вкъщи в Стич Хол. Всички мемоари на очевидци подсказват, че е бил хулиган и предводител на локална тайфа, която рекетирала търговците, заплашвайки ги с вандализиране на магазини, работилници и отмъкване на артикули. Учението му е цялостен неуспех – преди да навърши 12 към този момент е сменил три учебни заведения, без да придобие базовите за това време умения и знания. Това, което пропуща като обучение наваксва с добър нюх, естествена просветеност и чудовищна упоритост.

Когато става на 19, татко му издейства за Робърт позиция на сътрудник на Източноиндийската комерсиална компания (ИТК). Той отпътува за Бомбай (дн. Мумбай), само че по пътя корабът му се отбива през Бразилия, където прекарва девет месеца за нужни тежки ремонтни действия. През това време, Клайв научава да приказва португалски от локалните моряци, до момента в който обикаля пристанищните забележителности. В последна сметка младежът идва в Мадрас (дн. Чаннай) и прекарва идващите две години като асистент в разнообразни търговски обекти на ИТК. Относително монотонното му всекидневие е нарушено от идването на френски войски, които обсаждат Мадрас.

В хода на Войната за Австрийското завещание (1740-48г.), Франция и Англия водят военни дейности в Индия, където французите се пробват да завземат английските позиции в югоизточните елементи на Субконтинента. Мадрас е високомерен при започване на септември, 1746 година Жителите му са принудени да се закълнат във честност на Франция, само че Робърт Клайв не е от хората, които превива коляно. Отказва обществено, след което бяга от пандиза и съумява да доближи до най-близкия форт на ИТК, където се отхвърля от по-престижния пост на „ фактор “ и се записва като редови боец. През идващите две години се бори безстрашно против французите и взе участие в обсадата на Пондишери, за което си показване е нараснал в чин младши лейтенант. Клайв, към този момент нараснал в лейтенант, се записва доброволец и още веднъж се прочува, повеждайки персонално един отряд от към 200 души през придошла от дъждовете река. Макар силите му да са обкръжени, те съумяват да задържат позициите си няколко часа до идване на подкрепления. Самият Клайв получава няколко рано само че не стопира да се бори и да командва. Въпреки храбростта му обаче, ИКТ взема решение да направи съкращения във военния бюджет и той по този начин и не получава чин капитан, на който се надява. От друга страна, негови настойници му издействат назначение като интендантски офицер в един от фронтовете на ИКТ – много доходоносна позиция, с оглед опцията за в допълнение прибиране на суми „ под масата “.

Снимка: By Ernest Wallcousins (1883-1976) – https://archive.org/details/pioneersinindia00johniala, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=68346013

През 1751 година, откакто прекарва известно време на рехабилитация в Бенгал (през 1749-50 година, получава нервно разстройство), Клайв се завръща в бойните редици и още веднъж блясва с дързостта си. Подкрепяния от Франция държател на Карнатака нападна позициите на ИТК в югоизточна Индия. Решен да върне главната си позиция, владетелят (науаб) Чанда Сахиб повежда ок. 7 500 души, измежду които и френски елементи против Крайв и отряда му. В поредност от изненадващи нощни рейдове, Робърт Клайв съумява да нанесе няколко поредни провали на индийските войски. Обсадата продължава съвсем два месеца, а гарнизонът губи половината си бойци, най-много от разразилите се в блокираната цитадела заболявания. Въпреки това, Клайв не се предава. По време на финалния взлом на крепостта на 14 ноември, 1751 година, англичаните избиват над 400 противников бойци, губейки едвам 5 души. Победата е последвана от още две години напрегната акция, в последна сметка доведена до сполучлив край от британците, които слагат собствен човек на трона на Аркот. След този триумф, Клайв получава необятно приети във Англия. Самият министър председател Уилям Пит Младши хвали този „ пратен от небесата, самообразован военачалник “. В резултат от военните триумфи, Клайв, който се връща в Англия през 1753 година, получава няколко поредни мандата в Парламента сред 1754 и 1755 година

Завръщането на Клайв в Индия съответствува с нова локална война, този път против Бенгал. Повишеният в чин подполковник Робърт Клайв поема командването на сухопътна експедиция, която редом с ескадра, водена от адмирал Джеймс Уотсън, би трябвало да възвърне контрола над британците над град Калкута, изгубен през юли, 1756 година Въпреки това, Клайв разполага с едвам 2000, когато е блокиран от враговете. През нощта на 4 против 5 февруари, 1757 година, Клайв повежда войските си в интензивен марш право през вражеския лагер с цел да пробие блокадата и да се изтегли. Макар и да дава немалки жертви – 37 убити и към 150 ранени, английският контингент респектира бенгалските войски и няколко дни по-късно те връщат Калкута на ИКТ. Със своята смелост, Клайв още веднъж реализира привидно невъзможното.

Няколко месеца по-късно, в средата на месец юни, британците не престават опитите си да обезвреждат Бенгал, подпомаган от Французите. Двете европейски сили още веднъж са във война (т.нар. Седемгодишна война 1756-1763г.) и употребяват локалните владетели като пионки в световната си игра. На 23 юни, към 60 000 бенгалски бойци застават против 3 200 английски и локални съюзнически елементи. Няколко дни по-рано, той се е договорил с един от водещите противникови генерали – Мир Джафар, който против заричане да получи трона на Бенгал, предава своя държател и дезертира на страната на британците. Бенгалската войска се дезинтегрира, а англичаните печелят съвсем безкръвна победа. Седмица по-късно Мир Джафар взема трона, а Клайв си потегля със злато, сребро и бижута на стойност 160 000 тогавашни лири (30 милиона в днешна валута). Джафар раздава половината съкровищница на Бенгал на ИТК и нейните чиновници, с което извършва обещанието си, обещано пред Клайв преди „ борбата “ при Пласи.

Снимка: By Francis Hayman – http://www.sterlingtimes.org/memorable_images56.htm (http://www.sterlingtimes.org/clive_of_india.jpg)NPG link: http://www.npg.org.uk/collections/search/portrait/mw01347/Robert-Clive-and-Mir-Jafar-after-the-Battle-of-Plassey-1757Current image source [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=565912

През идващите няколко години, Клайв се издига до командващ на английските сили в североизточна Индия. В тази си роля, той реформира локалните наемнически корпуси – така наречен сепои. Те биват прекарани през тежки подготвителни стратегии, чиято цел е да ги приближат като качество до европейските войски. Междувременно, посредством подчинените си, Клайв съумява да блокира опитите на Моголската империя да откри въздействието си по течението на р. Ганг и също по този начин да отвърна опитите на Нидерландия да възвърне изгубените си позиции в Източна Индия. Към 1760 година, когато се връща във Англия за повторно, персоналното благосъстояние на Клайв се прави оценка на 300 000 паунда (ок. 55 500 000 паунда настоящи пари) и годишна лихва от 27 000 паунда (5 000 000 в настоящи лири). Личното му обогатяване, както и цялостното изцеждане на запаси от страна на ИТК, стават директна причина за фамозния Бенгалски апетит от 1770 година, в резултат на който, съгласно разнообразни оценки, умират над 10 000 000 души.

Неприлично богат, безпардонен и на върха на славата си, Клайв се прибира във Англия. Използвайки своите запаси, той си купува баронска купа в Ирландия, пожизнено място в Парламента като представител на град Шръсбъри в родното си графство Шропшър и става непосредствен с Двора. Освен това, заделя средства с цел да си обезпечи докторска степен по право от университета в Оксфорд, макар че официално не е приключил даже главното си обучение. През 1765 година, Клайв отпътува за Индия за финален път.

Като губернатор на Бенгал от името на ИТК, Клайв се заема да се оправи с следващото надигане на локалните владетели в опит да се оправят с британците. Подчинените му командири печелят няколко значими победи, а Клайв затвърждава триумфите с дипломатически успех – в подмяна на върнатите на моголите земи, Великият Могол – владетелят Шах Алам II, издава ферман, с който узаконява английските вадения в Източна Индия и основава легалната основа за по-късния Британски Радж. С този брилянтен дипломатически ход, Робърт Клайв на процедура основава Британската империя в Индия, завършвайки своето завоевателно дело, стартирано с обсадата на Акот.

След общо три години в Индия, Клайв се завръща в Британия през 1768 година Срещу него са свикани няколко каузи в Парламента, ориентирани към метода, по който придобива своето положение в Индия. Собствените му думи, когато се пази са доказателство за етиката в английските колониални служби и по-специално в ИТК – „ Не направих нищо, което не беше всекидневно за Източноиндийската компания. Нещо повече, поради отворилите се пред мен благоприятни условия, аз самичък съм изумен от личната си невзискателност. “ В последна сметка е оневинен по всички обвинявания и даже е повдигнат в рицар от Ордена на Банята.

През последните години от живота си страда от тежки проблеми със жлъчката, които го подтикват да употребява опиат с цел да притъпи болката. В последна сметка, на 22 ноември, 1774 година, Робърт Клайв умира от инфаркт, породен от свръхдоза опиат. Така завършва виталния път на един от най-безпардонните и безскрупулни колониални дейци в цялата история на Европа.