Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

В края на XVI век, Япония претърпява един от най-бурните интервали в своята история – краят на така наречен епоха „ Сенгоку “. Двама пълководци – Нобунага Ода и Хидейоши Тойотоми съумяват да обединят по-голямата част от разкъсваната от феодални войни страна. В следствие, японците насочат взор оттатък моретата и провеждат кървава акция за завземане на Корея. За японците става витално значимо да си подсигуряват вноса на скъпата нова технология и също по този начин да контролират комерсиалните апетити на португалци и испанци, които с изключение на блян към доминиране на вноса, се пробват да разпространят своята непозната за локалните религия – християнството.

Той, осланяйки се на своя доблестен генезис, взема висшата военна купа шогун и дефинитивно постанова властта си над японския архипелаг. Новият стопанин на Изгряващото слънце не харесва християните и по всякакъв начин се пробва да пресече разпространяването на тази странна и пацифистична религия, която съгласно него заплашва устоите на японското общество. Политиката му е продължена изключително ревниво от наследника му – Хидетада Токугава. Ограниченията скоро се трансформират в открити гонения (1613-1632г.), в хода на които няколко стотин новопокръстени японци намират гибелта си. Първите гонения стартират още в края на ръководството на Тойотоми, само че при шогуните Токугава натискът на управляващите против новата религия доближава своя връх.

Снимка: By Claude Deruet – Unknown, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=308065

В тази комплицирана конюнктура, през 1613 година, даймьо-то на Седнай – Масамуне Дате провежда представителство, което да подкрепи търговията с европейците и да потърси метод за превъзмогване на напрежението към гоненията. Целта е да се провежда дипломатическа задача, която да доближи Европа и да занесе главните оферти на японците до главите на християнския свят. Макар това да не е първата японска експедиция (първата е през 1582 г.), актуалната задача ще бъде първия опит за дипломатическо контролиране на взаимоотношенията с краля в Мадрид, който по това време, ръководи и Испания и Португалия.

Мисията е поверена на високо почитан самурай и потомък на императорската династия – Цуненага Рокуемон Хасекура. Цуненада е от междинен по значителност локален жанр – Хасекура, чийто владения през днешния ден са част от град Кавазаки. От генерации, мъжете от рода Хасекура служат на даймьо от рода Дате и Цуненага евентуално израства паралелно с Масамуне, на който служи правдиво. За разлика от своя сюзерен и наследника му Токугава, господарят на Дате не е по този начин песимистичен към християните и има вяра че разпространяването на новата религия не е по този начин нездравословно за империята. Поради тази причина, той влага персонални средства и построява един от първите японски галеони (яп. нанбан-сен – „ кораби на южните варвари “), кръстен „ Дате Мару “. Построен за към два месеца от над 4000 майстори, корабът би трябвало да води 180 души през бурните океани до Рим, където Хасекура да се срещне с папата.

Редом със 100 търговци и 40 самураи от хората на Токугава и Дате, на борда плават и 40 испанци и португалци от задачите на Испания в Япония. Тяхната първа цел е Акапулко.

Реплика на един от корабите
Снимка: By No machine-readable author provided. Per Honor et Gloria assumed (based on copyright claims). – No machine-readable source provided. Own work assumed (based on copyright claims)., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=308057

Флотът напуща Япония от град Ишиномаки в края на октомври, 1613 година След тежко пътешестване през големия Пасифик, японския галеон доближава нос Мендосино в дн. Калифорния през януари, 1614г., а на 25-ти същия месец, задачата наред идва в Акапулко. Тук се случва и първият случай, породен от културните другия. Испанците се отнасят непочтително към даровете, пратени от шогуна за европейците. Самураите не губят време в приказки, а небрежно се вкопчват в ръкопашна битка, приключила с неколцина ранени. В последна сметка след два дни на неустановеност е въдворен ред. Японците, с изключение на осмина, предават оръжията си за продължителността на престоя си в Мексико, а испанските управляващи издават разгласа, че всеки, който ги обиди на думи или дело го чака съществено наказване. Така, в релативно успокоение Цуненага и хората му прекарват два месеца в Акапулко преди да заминат за град Мексико.

В столицата на Нова Испания, японската делегация прекарва още два месеца преди да поеме към Веракруз. Цуненага е признат с почести от вицекраля на Нова Испания – Диего Фернандес де Кордоба, маркиз на Гуадалказар и граф на Посадас. Тук 63-ма японци одобряват християнството от архиепископа на Нова Испания и част от тях, най-много търговци, остават в Мексико с цел да тъгуват и да основат основа за предстоящ експорт на артикули от Япония. Останалата част от експедицията доближава Веркруз и при започване на юни, 1614 година поема към Европа.

След тежко корабоплаване и битка с бурния Атлантически океан, японците идват в Санлукар в средата на октомври, 1614г. Според изложение на тогавашен испански хронист, свитата се състояла от тридесет войни с техните остриета, както и 12 стрелци с лъкове и алебардисти с оцветени копия и церемониални остриета. В края на месец януари, 1615 година, те идват в Мадрид, където Хасекура се среща с крал Фелипе III и му предава специфичните писма, направени от Дате. Кралят се среща с тях и дава обещание да удовлетвори желанията на японските благородници.

По проект, през лятото делегацията продължава пътя си към Италия. Заради стихия в Средиземно море, японците се отбиват в Сен Тропе. Престоят им във френското пристанище е незабравим, а локална хроника дава следната информация:

„ Те [японците] в никакъв случай не допират храната с ръце, а вместо това употребяват две пръчици, с които се хранят, държейки ги с три пръста. Издухваха си носа със странни меки салфетки (т.нар. японска хартия, направена от растителни микрофибри – б.а.). След като ги използваха един път ги хвърляха на земята и се забавляваха доста до момента в който гледат по какъв начин нашите сънародници вървят след тях и ги събират с изненада. Мечовете им с офанзива остри, че в случай че поставиш парче хартия върху острието и духнеш против нея, тя ще се среже на две “.

Фактически, визитата на Цуненага в Сен Тропе е първия път в историята, в който японци контактуват с французи.

Как изглеждало Мексико през XVII век.

Снимка: By Juan Gómez de Trasmonte, 1628 (d. 17th century) – Mexico Maxico, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3791225

След този незабравим за времето си престой, японската задача идва във Ватикана, където е призната от папа Павел V през ноември, 1615 година Цуненага предава позлатените писма от Дате – едното написано на японски, а другото на латински. Папата се съгласява да изпрати още мисионери към Япония, само че оставя окончателното решение на комерсиалните въпроси на краля на Испания. Междувременно, Хасекура е провъзгласен за патриций и почетен жител на Рим – двете грамоти и до през днешния ден се съхраняват в архива на префектурата Сендай.

След като прекарват зимата в Рим, напролет на 1616 година, японците се завръщат в Испания, където още веднъж Хасекура се среща с краля. Фелипе напълно не е по този начин гостолюбив. Покрай последния протест на клана Тойотоми през 1614 година (скоро след заминаването на Хасекура), шогунът Токугава е забранил делото на християнските мисионери във владенията си и е почнал поредност от гонения, които съществено нарушават положителния звук във връзка с испанците и португалците. Неколцина от самураите остават да живеят в Испания. Техните потомци, носещи семейството Japón и до през днешния ден живеят в град Кориа дел Рио край Севиля. Днес, родът Japón наброява над 650 души, а една от предците им даже носи купата мис Испания.

Групата на Хасекура прекосява Атлантика за следващ път и доближава Нова Испания, където японците прекарват идващите две години, преди още веднъж, през Акапулко, да поемат към дома. Отново на борда на своя японски галеон, Цуненага и хората му доближават Манила през юни 1618г. Корабът им е изплатен от локалните испански управляващи, които го употребяват като добавка към силите си, с оглед зачестилите набези на холандци и англичани. Хасекура прекарва повече от година във Филипините и в последна сметка се прибира вкъщи едвам през 1620г., откакто е прекарал седем години в пътешествие, отвело го на над 55 000 километра на три континента и през два океана.

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1605729

Япония, в която Хасекура се завръща е много изменена. Рода Токугава е смазал християнството със своите гонения, а даймьото Дате се дистанцира от своя подопечен самурай с цел да избегне гнева на шогуна. Изолиран, само че правилен на своята нова религия, Цуненага Хасекура умира от болест през 1622 година – едвам петдесет годишен. Неговия наследник и прислужници са преследвани и избити от японските управляващи. Внукът му Цуненобу оцелява и отначало основава рода Хасекура, който съществува и до ден сегашен – към този момент тринадесет генерации. Самото пътешестване до Европа е забравено. Едва 10 години по-късно, при следващото дипломатическо посещаване на японци в Италия, в архива на Венеция са открити документи, показващи че при започване на XVII век, техни предшественици към този момент са посещавали европейските страни. Така стартира преоткриването на Хасекура и неговата задача. Днес, великото пътешестване на Цуненага е ознаменувано с редица негови монументи – в Манила, Хавана, Акапулко и Читавекия. В самата Япония има три негови паметника – два в Осато и един в Ишиномаки, от където самураят и неговите спътници потеглят към изгрева на своето седем годишно пътешестване.