Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Някъде през 1478 година, на остров Лесбос се ражда момче на име Хизир. То не е изключително особено и е трети подред наследник на малък локален спахия на име Якуб и брачната половинка му Катерина – локална гъркиня, някогашна брачна половинка на православен духовник от острова. Якуб ага, неотдавна приел исляма, идва на Лесбос през 1462 година, като лидер на албански военен отряд в състава на османската войска, която завзема острова от генуезците.

В подмяна на вярната му работа, Мехмед II го награждава с Тимар и Якуб се заема да създаде фамилното благосъстояние. Семейното бизнес начинание потръгва и скоро всичко синове на Якуб се ангажират в занаята – от най-малкият Илиас, през междинните Оруч и нашият воин Хизир и най-големият Ишак. С насъбраното имане Якуб купува кораби и стартира да изнася продукцията си из Егейско море. От тук стартира и любовта на неговите наследници към морето.

Към края на XV век, Оруч и Илиас отпътуват с един от бащините им кораби за Либия, където търгуват в Триполи. Оруч управлява покупко-продажбите, а брат му чиракува – по огромният е изпечен търговец и владее няколко езика – Арабски, Гръцки, Италиански, Испански и Френски. На върщане, корабът им е атакуван от родоските Хоспиталиери. При абордажа Илиас е погубен, а Оруч е тежко ранен и отведен в плен в Бодрум, където прекарва три години. Накрая Хизир научава къде държат брат му и му оказва помощ да избяга. Смъртта на Илиас отключва желанието им за възмездие и Оруч и Хизир вземат решение да станат пирати и да сторят на християните това, което е сполетяло личното им семейство.

Снимка: By User Kellerassel on de.wikipedia – Cf. Image, File:Italienischer Meister von 1580 001.jpg, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1327355

Оруч пръв проправя пътя в пиратския поминък и още през 1503 година поема надзор над своя лична флотилия от дребни кораби, които стартират интервенции в региона на Тунис. През 1504 година, към него се причислява и Хизир, а няколко години по-късно, техният брат Ишак напуща Лесбос и идва в поддръжка на братята си. Междувременно, корабите им плячкосват цялата брегова линия от Гибралтар до Калабрия, а всички огромни острови в Западното Средиземноморие – от Сицилия през Корскика, Сардиния и Майорка, стават обект на годишните им рейдове. Оруч и братята му плячкосват търговски съдове от Испания, Англия, Франция и италианските страни.

Нa няколко пъти разрушават изпращани против тях военни ескадри, а подвизите им притеглят от ден на ден луди глави от Леванта и Балканите, които се вливат в техните екипажи. Богатството им нараства до толкоз, че основават лични корабостроителници и манифактури за произвеждане на барут. За да циментират властта си, братята превземат и вътрешността на Алжир, налагайки властта си над локалните берберски кланове. Оруч се отхвърля от купата си „ султан на Алжир “ и приема върховенството на Портата. Селим го афишира за санджакбей на Алжир и пълководец на флотите в Западното Средиземноморие. Падишахът му изпраща и подкрепления под формата на още кораби, еничарски контингент и оръдия.

Година по-късно, испанският крал Карлос I идва в Алжир отпред на огромна армия от над 10 000 испанци, подкрепени от берберите, враждебни на про-османските пирати. В борбата за град Тлемсен, Оруч и Ишак падат убити, а по-малочислената им армия е пометена. Цялата власт в Алжир остава в ръцете на последния оживял брат – Хизир. Решен да отмъсти за братята си, той взема прякора на червенокосия Оруч – „ Барбароса “ (Червената брада) и поема властта над Алжир.

Още същата с подкрепления, пратени от султана, Хизир си връща контрола над Тлемсен и възобновява пиратските нападения по крайбрежията на Испания и Италия. Едновременно с това, корабите му не престават да извозват мюсюлмани от Андалусия, бягащи от развихрилата се след 1492 година испанска Инквизиция. Възползвайки се от омразата на изселниците към иберийците, Хизир ги заселва в своите владения в Алжир и ги трансформира в опора на своята власт. Укрепил позициите си в Алжир, пиратският стопанин минава в нахлуване.

След това алжирските корсари поемат през вълните, оплячкосват испанското крайбрежни, е в края на сезона нападат и няколко френски пристанища към Тулон. Рейдовете се повтарят и през идващите две години, а през 1522 година, част от флотата на Барбароса подкрепя султанските войски, обсаждащи хоспиталиерите на о. Родос. Цитаделата на рицарите е завладяна, а гибелта на Илиас е отмъстена.

След къса пауза, през 1525 година, Хизир възобновява своите нападения и оплячкосва южноиталианското крайбрежие от Неапол до Месина, а офанзивите му засягат и о. Сардиния. Тези нападения не престават и през 1526 и 1527 година Две години по-късно реализира нова победа против испанците – лишава им остров Гомера, който управлява северозападната брегова линия на Алжир и служи като опорна точка за испанските експедиции против столицата и другите пристанища. Устремът му продължава и през идната година, като в границите на няколко месеца разрушава един съюзен испано-генуезки флот, флота на хоспиталиерите и по едно и също време с това съумява да плячкоса крайбрежието на южна Испания и да провежда експедиция против Триполи – краткотрайна база на Йоанитите след рухването на Родос.

Снимка: By Ali. Amir Beg Shirwani – Bilkent University, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2735761

Приет е с най-висши почести, а султанът му дава почетно название – Каир пъкъл Дин (доблестта на вярата), станало по-популярно с европеизираната му версия – Хайредин. Така, през 1532 година, фамозният корсар най-накрая сглабя името, с което остава в историята – Хизир Каир пъкъл Дин Барбароса. Освен това, Барбароса е разгласен за капудан и дерия (върховен адмирал) на Средиземно море и в добавка към Алжир му е даден санджакът на Островите, включващ Родос, Евбея и Хиос в Егейско море. В добавка, Хайредин е провъзгласен за бейлербей на Северна Африка – най-висшия военно-административен сан в османската подчиненост след владетеля и великия везир.

Барбароса остава почетен посетител в Истанбул до 1534 година, когато отпред на мощен флот се заема да оправдае получените трофеи и почести. Каквото и да е предполагал Сюлейман, Барбароса надминава всевъзможни вероятни упования. Още в ранната пролет, силите му нападат пристанищата Патра, Лепанто и Корон, завзети от испанците през 1532 година

Корсарите поемат на север, плячкосват крайбрежията на Кампания и даже за малко блокират залива на Неапол. Накрая, пиратите доближават устието на Тибър, дебаркират и опустошават цялата крайбрежна зона, а в Рим църковните камбани бият обезпокоително, до момента в който жителите на Вечния град се крият зад стените му. Всичко до тук наподобява впечатляващо, само че Хайредин не е завършил. В оставащите плодородни за корабоплаване седмици, той пресича Тиренско море, нападна Тунис и окупира града, дружно с няколко стратегически пристанища на към, служещи като испански бази.

Дръзката му серия от нападения предизвика гнева на крал Карлос и през 1535 година, испанците изпращат 24 000-на войска, дружно с над 300 кораба против Тунис. Барбароса умно се отдръпва без да оказва опозиция и извежда корабите си в Тиренско море. Опустошава Сардиния и Капри, след което отпътува за Испания, унищожава пристанищата на Майорка и Минорка и плячкосва огромна част от крайбрежието на Иберийския полуостров. Накрая се прибира в Алжир и по суша отблъсква един испански експедиционен корпус, който се пробва да превземе Тлемсен.

Няколко месеца по-късно в края на 1536 или началото на 1537 година, Барбароса нападна Апулия отпред на огромен османски флот и за малко завладява град Отранто, както и Кастро, и Угенто. Османците не съумяват да ги задържат, само че на идната година още веднъж с Барбароса отпред, завладяват съвсем всички венециански острови, останали в Егейско море – Сирос, Егина, Иос, Парос, Тинос, Карпатос, Касос, Китира и Наксос. Хайредин пробва да превземе и Корфу, само че мощният венециански гарнизон устоя на обсадата и пратите се задоволяват да оплячкосат Калабрия за следващ път.

На идната, 1538 година, Хайредин реализира своята най-бляскава морска победа. В борбата при Превеза, османо-алжирския флот разгромява обединението, проведена от Папството, Венеция, Испания и Хоспиталиерите. Победата е толкоз безапелационна, че в идващите над тридесет години, Средиземно море остава на процедура беззащитно пред османските нападения и рейдовете на пиратите. НА идната година, Барбароса завладява крепостта Кастелнуово (Нови Херцег) в Которския залив. След този триумф, Барбароса завладява и последните четири венециански острова в Егейско море и принуждава Сияйната република да капитулира пред волята на султана.

През 1543 година, голям османо-алжирски флот, отпред с Хайредин, прекосява Средиземно море в поддръжка на Франция. Т.нар. Нечестив съюз на Франсоа I и Сюлейман е контрактуван с посредничеството на Хайредин. Османците разполагат с 14 000 души армия и още толкоз екипажи на корабите – 210 съда, от които 110 галери и галиоти. През пролетта те плячкосват Кампания и дебаркират в устието на Тибър. Барбароса възнамерява да превземе Рим, само че е разколебан от своите френски съдружници и вместо това обсажда следеният от савойците Ница. Градът е високомерен и предаден на Франция. Междувременно, град Тулон е възложен на османците за зимуване – популацията му е краткотрайно изселено, а катедралата Св. Мари е превърната краткотрайно в джамия за бойците на падишаха. В града остават единствено търговците и снабдителите, които цяла зима търгуват единствено с османска валута.

Снимка: By Bilinmiyor – Transferred from en.wikipedia to Commons by Iustinus using CommonsHelper.. Original uploader was Shuppiluliuma., Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21213966

През зимата и пролетта на 1544 година, османско-пиратските сили плячкосват цяла Лигурия, включително и фамозния през днешния ден Сан Ремо (два пъти). След това нападат Неаполитания, а през лятото се връщат под стените на Генуа. Причината – генуезците съумяват да пленят едно от протежетата на Хайредин – Тургут автобус (който след години ще се покрие с съвсем същата популярност като своя наставник – б.а.) Хайредин заплашва да срине града в случай че приятелят му не бъде освободен.

В името на избавяне достойнството на Републиката, Андре Дориа – основният адмирал на Генуа, договаря османците да платят алегоричен откуп от 3 500 дуката. Победната серия на Барбароса в Италия е прекратена едвам през есента, когато капудан-ът е отзован от Сюлейман, който съумява да реализира преференциално помирение с Хабсбургите. Година по-късно, Барбароса отплава на последната си грабителска експедиция, ориентирана против иберийските крайбрежия. След края й, той идва в Истанбул, където употребява голямото си благосъстояние с цел да си построи замък на Босфора.

Последната година от живота си прекарва в своя дворец, разказвайки живота си на Муради Синан автобус, който го записва в пет ръкописни тома, непокътнати и до през днешния ден. Умира на 4ти юли, 1546 година Погребан е в личен пантеон (тюрбе) в квартал Бешикташ. През 1944 година, край гробницата е повдигнат мемориал.

След себе си оставя цяло съзвездие от бъдещи капудани и паши, които ще господстват над Средиземно море през идващите две десетилетия. Всички те са подготвени от Хайредин и са служели под негово командване в множеството му походи. Смята се, че Хайредин Барбароса е най-успешният адмирал в човешката история във връзка с броя потопени и пленени от него съдове.