Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и

Историята на света е изпъстрена с разкази за популярност и великолепие, проваляне и крах. Тези велики разкази се пишат от персони, надарени с смелост, хъс и упоритост, способни да разрушават империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина измежду тях са добре известни в целия свят, само че с изключение на хора като Кортес и Писаро, международната история пази загатна за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват орисите на цели райони.

Тяхната история е показателна за методът, по който се развиват цивилизациите. Тя показва неограничените благоприятни условия на човешкия дух и упоритост. Съдбата на тези персони ни оказва помощ да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава опция да потърсим героите на своята лична ера.

Годината е 1371-ва. Докато на Балканите османците разгромяват съпротивата на локалните феодали в борбата при Черномен, в отдалечената на няколко хиляди километра провинция Юннан се ражда момче, наречено Ма Хъ. То принадлежи към бележит монголо-арабски жанр, който от десетилетия служи на монголските императори, ръководещи Китай по династическото име Юен. Пра-пра дядото на Ма Хъ е измежду водещите админи, пристигнали с монголите след рухването на предходната династия Сун и наследниците му не престават да служат на своите сюзерени. В ролята си на слуга-евнух, Ма Хъ е изпратен в двора на принц Жу Ди – най-могъщият пълководец в армиите на бунтовниците Мин и наследник на първия император от новата династия – Чжу Юанчжан, приел тронното име Хунъу.

След края на протеста, Жу Ди е назначен за принц на Ян – притежание, обхващащо земите към сегашен Пекин, което пази границата с варварските племена, населяващи долината на р. Амур. Младият Ма Хъ също отпътува със своя стопанин и става част от семейството му. Още напълно млад, Ма Хъ стартира постоянно да взе участие в походите против монголите и ойратите, населяващи степите по северната граница на Китай. В хода на тези акции, евнухът печели доверието на своя стопанин, който му обезпечава чудесно обучение в своя двор и продължава да предизвиква качествата му на пълководец. От времето на неговото късно юношество датира и първото документално изложение, с което разполагаме. Макар до края на дните си да остава правилен на своята фамилна религия – Исляма (изповядван в синкретична, модифицирана версия, мощно повлияна от централно азиатския суфизъм – б.а.), Ма Хъ уважава и китайската богиня на моретата Мацзу, на която прави приношения в своите пътувания.

Статуя на дребния Ма Ха

Снимка: By User:Vmenkov – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57203463

През 1398 година, Жу Ди се подвига на протест против своя племенник – император Цианвен (Чжу Юнвен). Ма Хъ изиграва решаваща роля в успеха против императорските армии, обсадили Пекин и в следствие при завладяването на столицата Нанкин през 1402 година След възкачването си на трона под името Юнлъ, Жу Ди издига Ма Хъ до поста надзирател на имперския двор и му дава името „ Джън “ като почетно увещание за храбростта по време на борбата при Джънлунба през 1399 година Ала евнухът не би могъл да стои със скръстени ръце.

В началото на XV век, Китай остава най-силната страна освен в Азия, само че евентуално и в целия свят. Нейните армии са големи, ресурсите й – грамадни, а популацията й може да съперничи с това на цяла Европа. Всички страни, граничещи с Китай са в по-голяма или по-малка степен васални на Поднебесната и признават хегемонията й. В тази конюнктура, император Юнлъ взема решение да разшири въздействието на своята страна и да наложи със мощ китайските търговски ползи в Индийския океан – развой, който неговите наследници през днешния ден се пробват да повторят. За задачата, Юнлъ заповядва да се построи колосален флот, който да преплава познатите морета и океани и да утвърди китайското въздействие. Задача от сходна големина може да бъде поета единствено от човек, чийто престиж и честност са безспорни. Юнлъ се обръща към Джън Хъ и правилният евнух се отзовава.

Първата експедиция на Джън Хъ стартира през есента на 1405 година Огромната армада, подсилена с 27 000 бойци и моряци, забележителна част от които въоръжение с огнестрелно оръжие, се приготвя да отплава в „ западните морета “. Флотата се спуска по крайбрежията на Китай, доближава кралството Чампа (част от дн. Виетнам), след което се насочва на юг през протока Малака, доближава остров Суматра и от там, минавайки косо през Индийския океан доближава до остров Шри Ланка. По пътя няколко кораба са изпратени да посетят Андамановите острови и островите Никобар. През 1407 година, минавайки още веднъж през пролива Малака, Джън Хъ разгромява един от най-прочутите пиратски лордове – Чен Цуи, с което краткотрайно прочиства главния морски път сред Индия и Китай от пирати.

Морската карта на Джън Хъ. Индия е в горния ляв ъгъл а Шри Ланка в горния десен. Африка се намира в долната част на картата.

Снимка: By Wubei Zhi, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7706501

Едва завърнал се, Джън Хъ е пратен на второ огромно корабоплаване, този път с две съществени дипломатически цели. Първата е да накаже династията на Малапахитите на о. Ява за избиването на 170 китайски търговци и дипломати две години по-рано, а втората е да удостовери издигането на нов държател на град Каликут в Индия с поддръжката на Китай. Флотата още веднъж минава през Южно Китайско море, доближава крайбрежията на Чампа и се насочва към о. Ява. Там грамадната войска на Джън Хъ елементарно притиска локалните управници и те одобряват всички претенции на император Юнлъ, задължавайки се да изплатят огромно финансово обезщетение. След този триумф, Джън Хъ минава още веднъж през няколко дребни царства на о. Суматра, след което пресича открития океан на път за Шри Ланка и доближава Индия, където с изключение на град Каликут, се отбива и в другия значим пристанищен център Кочи и още веднъж в Квилон.

Третото пътешестване на Джън Хъ стартира незабавно след второто. Флотът е презареден с хранителни запаси, а нужните поправки са осъществени в Нанкин. През 1410 година, при противоположното си корабоплаване от Индия, Джън Хъ идва в Шри Ланка, където флотът му е нападнат от кралят на Котте – Алакешвара. Китайците, употребявайки софтуерното си предимство, разрушават по-многобройната локална войска, завладяват столицата на Котте и в действителност трансформират кралството в собствен протекторат, поставяйки на трона правилния на Китай Паракрамбаху VI. Това е и последният случай, в който китайския флот се сблъсква с проблеми в Шри Ланка.

Четвъртото пътешестване на Съкровищната флота стартира през есента на 1413 година Джън Хъ изминава познатия маршрут през Чампа, Малака, Ява, Суматра, Шри Ланка и Каликут, само че този път продължава пътя си още на запад, прекосявайки Индийския океан и Арабско море. Първо са посетени Малдивите и Лакадивите, след което китайският флот доближава поредно до атолите Битра и Четлат, след което се насочва към Ормуз на входа на Персийския залив. При завръщането си, Джън Хъ получава нова бойна задача – тронът на кралство Семудера на о. Суматра е бил узурпиран от неприятелски на Китай държател – Секандар. Китайският адмирал дебаркира с армията си, разрушава силите на Секандар и връща на трона правилният на Империята Мин крал – Заин ал Абдин, с което китайското политическо въздействие на о. Суматра е дефинитивно затвърдено.

Описанието на жирафа, донесен като подарък от Джън Хъ

Снимка: By Chen Zhang (陳璋) – http://www.geocities.ws/derideauxp/chen_zhang.html, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=886336

Петото пътешестване на Джън Хъ е евентуално и най-бляскавото. Официалната му задача е да върне вкъщи посланиците на 18 страни от Индийския океан, които са пристигнали в Пекин с цел да донесат налог и да признаят върховенството на Поднебесната. Тяхното завръщане вкъщи, съпроводено от големия флот на Джън Хъ има за цел да циментира политическото въздействие на Юнлъ. Освен тази базова цел, Джън Хъ продължава да събира сведения за търговията, стопанската система, публичните правила и военния капацитет на крайморските страни, както и да придвижва голямо количество блага от и за императора в Пекин.

След като доближава Ормуз през 1418 година, флотът завива на юг, посещава град Аден (дн. Йемен), след което се спуска около Рога на Африка (Сомалия) към дн. Кения, достигайки до град Малинди, където войските на Джън Хъ изнасят показна акция, с която да сплашат враждебните към тях локални първенци.

Шестото пътешестване на Съкровищната флота, надзиравано от Джън Хъ се случва сред 1420 и 1421 година Мисията, сходно на предходната експедиция, е да се върнат посланиците, пристигнали да засвидетелстват върховенството на Пекин в страните им. За разлика от предходната задача, този път флотът се разделя на няколко обособени подразделения – сигурен знак че китайците се усещат изцяло уверени в господството си над Индийския океан. Накрая, обособените подразделения се събират край Суматра и посещават кралство Сиам (дн. Тайланд), което също изпраща посланици, които да признаят китайското господство. След тази експедиция, император Юнлъ оставя Съкровищната флота на кей в Нанкин и пренасочва големите средства за нейната прехрана към сухопътните експедиции против монголите и за войната против Виетнам.

През 1431 година, император Сюанде изпраща Джън Хъ на последното корабоплаване на Съкровищната флота. Тя обикаля всички познати земи – от Чампа през Ява, Малака, Суматра, Цейлон и Южна Индия, до Ормуз, Аден и Могадишу в дн. Сомалия. По пътя са събрани нови дарове, контрибуции и обещания за смирение. Въпреки това, китайските управляващи преценят, че издръжката на големия флот е прекалено огромно задължение за хазната, която така и така е изпразнена след несполучливите войни с монголите и виетнамците. Надигат се и гласовете на консервативните конфуциански бюрократи, които упорстват че прекомерното нахлуване на непознато въздействие посредством комерсиалните пътища оказва нездравословен резултат върху китайската просвета и вяра, изключително с оглед опцията за разпространение на други религии на територията на Поднебесната. Всички тези фактори накланят везните в интерес на преустановяване на плаванията, с което се поставя завършек на цяла една ера в политиката на Китай към Индийския океан, почнала още по времето на династията Сун, след 1100 година

Дали в същата година, в която се завръща от последното си корабоплаване (1433г.) или две години по-късно, Джън Хъ умира, на ок. 64 години. Погребан е в специфична, „ с “-образна гробница, ситуирана на рид край Нанкин. Макар плаванията му да не са ориентирани към незнайното, както тези на Колумб, Дагама и Хук, Джън Хъ остава един от най-великите мореплаватели в историята на света. Както самичък отбелязва в дневниците си: „ Изминахме над 100 000 ли (50 000 км – б.а.) по безбрежната морска простор, съзряхме грамадни талази, надвиснали като планини в небесата и видяхме незнайни безчовечен крайбрежия, скрити зад синята тога на бледите мъгли. Платната ни се белееха и се носеха по вятъра като облаци, пращайки ни все по-напред със скоростта на звездите, а корабите ни пореха моретата като че ли се движеха по добре отъпкани пътеки. “