Техеранската ескадрила на СССР – как един бомбардировач можеше да започне война с Иран
Историята на Съюз на съветските социалистически републики може да опише най-различни митове и комични обстановки, които потвърждават, че човечеството има необикновен шанс. Страната, в която всички би трябвало да са равни и свободни, се оказва цялостна диаметралност на идеологията на Карл Маркс и по-късно на тъжния човек, прочут на света като Ленин. Не можем да отречем, че до някаква степен се следи развиването на технологията, за която тогавашният комунистически режим приказва. Един ден ще видим по какъв начин машините облекчават или изцяло изключват човешкия фактор, само че не още.
Да, живеем в такова време, в което компютри, телефони и всякаква друга техника, на практика икономисват или безусловно заличават работни браншове, само че капитализмът остана, за разлика от комунизма, който постепенно и несъмнено одобри формата на диктатурата. Ако попитате множеството историци и икономисти, една от най-големите аргументи за рухването на Съюз на съветските социалистически републики, е неналичието на стопанска система и иновация, задоволяваща изцяло потребителските потребности. Това не е изненада, до момента в който капиталистическият запад развива своята промишленост в тази посока и контролира потребностите на армията, Съюз на съветските социалистически републики е предан напълно за Третата Световна война и създаването на оръжие, поставяйки потребностите на своя народ на второ място.
Югославия има съвсем същия проблем, до момента в който се приготвя за война със Съюз на съветските социалистически републики. Страната, която отваря границите си за чужбина и разрешава на жителите си да се образоват, да работят и даже да носят вносни артикули, на практика дава по-добри резултати за развиване. Проблемът на Югославия е, че влага прекалено много в армията си и най-после слага всички основи за революция, като този разбор се преглежда от Съединени американски щати в края на 50-те години на предишния век. След съвсем още толкоз, предсказанията се сбъднаха.
Военната промишленост на Съюз на съветските социалистически републики несъмнено потвърждава своите качества, най-малко в оня интервал, когато армията не може да се отърси от корупцията, само че генерално получава съвсем целият запас на социалистическия блок. Точно това ни кара да обърнем взор на 203-та ескадрила на тежките бомбардировачи. Тя заслужава своето добро име с особени заслуги и бойна техника през Втората Световна война. Пилотите в тази ескадрила съумяват да закарат Сталин до най-горещите точки за договаряния със съдружниците. След Втората Световна война, ескадрилата е една от първите, която стартира да взе участие в парада на 9-ти май.
Тежките бомбардировачи Туполев минават над площада и разтрисат земята с тътена на своите мотори, като това може да респектира всеки московчанин и разумно – съперник на фронта. Не можем да изпуснем и обстоятелството, че през идващите години ще се появят и първите тежки свръхзвукови бомбардировачи. Няма никаква изненада, че създаването на Ту-серията през 1969 година идва с още една иновация в Съюз на съветските социалистически републики – тоалетната хартия. До през днешния ден е невероятно да изберем по-големият триумф, само че дано се върнем на 203-а ескадрила.
Това е една от най-могъщите летателни единици на Военновъздушни сили на Съюз на съветските социалистически републики и остава в историята с няколко впечатляващи изцепки:
1. Авио базата на 203-а ескадрила се проверява за незаконна търговия на гориво, употребявано като сурогат на алкохола. Редовен покупател на тази скъпа съставна част ще се окаже прилежащия цех за произвеждане на кристални чаши. Разкритието става, когато се оказва, че множеството водачи не могат да извършват упражненията си, тъй като няма задоволително гориво за осъществяване на ученията. Този хубав случай води до даването на нов прякор – „ Кристалната ескадрила “.
2. След като се намира задоволително гориво за хвърчене, екипажът на свръхзвуков Ту-22 не съумява да кацне на пистата. Екипажът забавя ход, спуска се по-рано и съумява да се блъсне в преминаващ трен, доставящ замразени пилета. Катастрофата е епична, само че зевзеците в базата ще сменят кристалния прякор за нов – „ Бройлеровата ескадрила “. Мнозина чакат, че този прякор ще остане вечно, само че даже не са подозирали какъв брой тъкмо бъркат. Причината е, че водачите ще вдигнат летвата.
3. Следващият прякор ще бъде „ Техеранската ескадрила “ и е толкоз безразсъден, че заслужава собствен личен игрален филм. Благодарение на серия изчислителни неточности по време на извършено обучение за война против вражеския запад и капиталистическите прасета, съветските водачи летят до Техеран, уверени, че към момента са в руско въздушно пространство и поразяват образователни цели. Какво може да се обърка? Нека стартираме през цялото време!
Съветската войска е известна с редица позивни и триумфи по време на Студената война. Най-важното предписание в такива моменти е, че командирът е постоянно прав, а подчинените са постоянно неверни. Ако спазвате това предписание, то е доста допустимо да прескачате рангове и да се радвате на охолството на комунистическия режим.
През март 1980 година идва време за следващото обучение с име „ Удар 83 “. В него се симулират военни интервенции за заличаване на вражеска авиация и самолетоносачи на съперника. За тази задача се ангажира самият маршал Александър Ефимов. Техеранската 203-а ескадрила ще получи своя прякор под командването на военачалник Генади Нестеров. На 23 март бомбардировачите изхвърчат от базата в Баринович и се насочат към Кавказ за учението. Там няма никакви проблеми и задачата се извършва брилянтно.
Летците са удовлетворени от своите демонстрирани умения и получават високи оценки. Мнозина виждат своите награди, само че преди да съберат багажа и да се върнат в своята база, маршал Ефремов декларира, че са открити противников самолетоносачи, които би трябвало да бъдат неотложно унищожени. Врагът е открит в Каспийско море и би трябвало да се отстрани незабавно. Ефремов показва параметрите на нощната офанзива, като дава нужната информация на Нестеров за осъществяване на учението.
Проблемът в този миг е, че Ефремов отхвърля да се върне в Москва, а взема решение да следи цялото обучение в действително време и да следи дейностите на бомбардировачите. Именно това слага и началото на една доста сериозна злополука. Нестероф взема решение също да участва на това обучение, тъй като една неточност ще е задоволителна, с цел да изгуби поста си. Присъствието на толкоз доста генерали ще задейства и високо ИБД – Имитация Бурной Деятелньности. Последното няма потребност от превод и действително кара всички бойци, летци, инженери и механици, да се вършат на заети и работещи, до момента в който началството е на линия.
Майор Михаил Чижов е в най-голям етап на ИБД и ще накара своите подчинени да летят и до Луната, с цел да ударят самолетоносачи там, в случай че това се наложи. Лейтенант Ярослав Мерзликин дава отговор за оръжейните системи на бомбардировача, само че си спомня, че няма отмора, с цел да се наспи и да извърши учението, екипажът би трябвало да организира проби за честност към комунистическата партия – изключително сериозно в подобен миг. В нощта на полета, контролната кула няколко пъти анулира заповедите за политане, заради тежки ветрове и непрекъснато изменяща се прогноза. След 1-2 часа в очакване, най-после вземат решение, че просто ще разрешат излитането и няма да се преценяват – генералите чакат проява на умения.
Майор Чижов излетява на запад, както е показано в неговия военен проект. В самолета получава нови координати и посока – да лети на изток. Летците настройват актуалната навигация като номинална северна-нулева точка. Идеята е, че избирате координатите и казвате на радара, че това е най-хубавата и точна позиция, а по-късно компютрите пресмятат оптималния маршрут. Навигаторът би трябвало да пресметна и магнитните полета като фактор и по-късно дава картата на водача, който да следи възможните отклонения и градуси по маршрута. Това е първата задача на навигатора, преди да се излети.
Всички бомбардировачи получават своите направления, само че майор Чижов пропуща тази информация, неговият навигатор лейтенант Дроздетски я пропуща. Самолетът ще лети със 130-градусова неточност с цялостно бойно снаряжение и би трябвало да пази радио безмълвие от самото начало на задачата. В контролната кула ще дойде военачалник Нестеров и ще освободи капитана на пост, с цел да следи цялата задача. 4-ка самолети Ту-22 отпътуват в разпоредбите посока, само че никой не обръща внимание на 5-я аероплан, който се движи в напълно друга посока.
Чижов схваща, че самолетите не следват групировката и не може да види втория аероплан зад себе си, само че към този момент е време за извършване на първата точка от задачата – да получи навигация. Лейтенант Дрознетски не е загасил светлините в кабината и не може да чете вярно данните от радара, като дава малко по-различен курс. По думите на Дрознетски, от едната страна на морето би трябвало да бъдат видяни светлините на град Баку. Чижов е сюрпризиран от толкоз дребното градче, което би трябвало да бъде столица на Аербейджан.
Град Ейск – фотография Гугъл Maps 
Баку – фотография Гугъл Maps И е прав, тъй като лети над град Ейск ситуиран на брега на Азовско море. Там намират един трагичен транспортен съд и изстрелват своята ракета. По автентичен маршрут на самолета, идващият град би трябвало да бъде Махачкала, майорът удостоверява, че го вижда, въпреки и в този случай да става въпрос за Сочи. Междувременно Противовъздушна отбрана системите на Съюз на съветските социалистически републики стартират да ги наблюдават, откакто нямат никаква информация за военни маневри в тази посока. Правят няколко опита да се свържат по радиото с него, само че няма никакъв отговор. Радарът демонстрира, че е другарски аероплан и вземат решение, че е граждански и бързат да се скарат на гражданската авиация, че не е показала подобен полет.
Град Махачкала в Каспийско море – фотография Гугъл Maps 
Град Сочи на Черно море – фотография Гугъл Maps Чижов към този момент лети над Черно море и върви към границата на Съюз на съветските социалистически републики. Това към този момент разсънва паниките на военните и незабавно са изпратени изтребители Су, които да смъкват непознатия летателен уред. Изтребителите настигат бомбардировача и са подготвени да го смъкват, когато по данни на задачата, би трябвало да се включат всички радарни заглушители. Това избавя живота на екипажа. Към 3 часа сутринта, Чижов и екипажа му навлизат във въздушното пространство на Иран.
Добрата вест е, че по данни на полета, не е трябвало да има никакви планини, а в Иран има премного и се разсънва съмнението за неточност. Навигаторът ще съобщи, че вижда светлините на Курск, който в оня миг наподобява голям и впечатляващ. И има рационална причина за изненадата, Чижов гледал светлините на Техеран, само че пък се изненадвал, че има планини, тъй като в Курск няма такива.
За да можем да опишем великата пилотска изцепка, би трябвало да знаем, че съветският бомбардировач лети към Техеран във времето, когато Ирак-иранската война е в своя разцвет. Ирак разполага с тежки бомбардировачи Ту и постоянно ги употребява за бомбардировка на Техеран. Самолетът включва геологическата навигация, която се обръща към всички радари с кодирано известие, което се връща с точната локация на самолета. Системата работи обичайно над въздушното пространство на Съюз на съветските социалистически републики, само че не и над въздушното пространство на друга страна. Чижов вижда, че известието е изпратено, само че няма никаква противоположна връзка. Причината да няма изпратен сигнал е, че радарите одобряват този сигнал за някаква форма на провокация и просто не дават отговор.
За още по-цветно показване, навигаторът декларира, че базата им Баранович е идната и би трябвало да се приготвят за приземяване. Майорът отхвърля да кацне, до момента в който няма задоволително информация за точната им локация. Над град Машад, бомбардировачът стартира да прави кръгове и да се пробва да се ориентира. В тази точка стартира да употребява радиото, само че не получава отговор. Отговорът идва с изгрева, който не би трябвало да виждат, откакто летят на запад, а не на изток. Чижов обръща незабавно самолета на север и се надява, че ще стигне до някаква база.
Иранските Военновъздушни сили към този момент са вдигнати по паника, самолетът му няма задоволително гориво и в този момент към този момент са в заплаха. Чижов нарушава тишината и автоматизирано стартира да търси помощ от всички. Пилотите получават отговор от авио база Мари 2 – руската школа в жанр Топ Гън за подготовка на бойни водачи. Същата остава секретна и в този миг всички се безпокоя от обстоятелството, че е вражеска авио база, в която могат да бъдат хванати.
Липсата на гориво ги слага в доста неприятна позиция, затова нямат доста избор, с изключение на да кацат. Авио база Мари-2 изпраща два изтребителя, които да направляват бомбардировача до пистата. В бърната един от водачите на МиГ-а няма да промени своя код на трансмитера и изтребителите ще прекарат времето си в небето, преследвайки се един различен, вместо да обезпечат асистенция за кацане. Беглецът най-сетне се приземява и с това стартират всички проблеми.
Разследването на случая стартира незабавно след кацането. Обвинен е навигаторът на полета, който ги е изпратил в противоположната посока. Никой не може да отговори за какво е пропусната информацията за смяна на посоката. Твърди се, че Дроздетски е пренебрегнал и самата система по време на полета, която да ги насочи в вярната посока. Неговото опрощение е, че компасът е давал неверни направления и е объркал в допълнение майора. Чижовски е хвален за спасяването на бомбардировача, само че е упрекван и за своята чутовна дивотия и навлизането във вражеско въздушно пространство.
Иран не дава отговор за какво не е изпратил изтребители, до момента в който съперникът се намира над Техеран. Има изказване, че Иран изпраща изтребители, само че не съумяват да прихванат руския бомбардировач. Това не е доста положително опрощение, изключително откакто се забележи, че руснаците летят близо 2 часа над столицата. Късметът за съветския водач е, че по същото време в Иран има тежко земетресение, което се отразява върху вниманието на иранските Военновъздушни сили.
Наказанията са жестоки! Повече от 2000 души са уволнени, намалени или съдени. Наказание има за цялата Съюз на съветските социалистически републики авиация, която не е преследвала аероплан, напускащ границите на родината. Наказан е даже капитанът в кулата, който би трябвало да направлява излитането за въпросното обучение. Ако си спомняте в горните редове, той е сменен от военачалник Нестеров. Протестите му не се чуват, тъй като в формалните записи се твърди тъкмо противоположното – капитанът е изгонил генерала. Чижов ще бъде разследван до края на живота си и най-после ще напусне Военновъздушни сили. След по-малко от година, майорът ще почине от сърдечен удар.
В последните месеци от живота, признава, че поема цялостна отговорност за дейностите си и екипажът му не би трябвало да бъде съден. Години по-късно ще стане ясно, че Дрездетски в никакъв случай не е бил способен за работата си като навигатор и няколко пъти е изпращана молба за назначението му на друга позиция. След разкриване на редица неточности, навигаторът е намален и изпратен в друга база, където работи като втори навигатор. До пенсионирането си ще е с чин майор и пълководец на база.
