Историята на счупения прозорец е може би една от най-брилянтните,

Историята на счупения прозорец е може би една от най-брилянтните, които човечеството е откривало. Идеята е извънредно обикновена, когато се намираме в среда, която подготвя към закононарушения, възможностите да се включим, стават още по-големи. Нарича се „ Теория на счупения прозорец “, заради простата причина, че когато един човек види строшен прозорец на постройка, умерено би взел камък, с цел да счупи и прилежащия прозорец.

Теорията за първи път се показва през 1982 година от социолозите Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Мнозина ги считат за луди и даже неуместни научната среда, само че най-хубавата вест е, че през 90-те години Уилям Братън и кмета Руди Джулиани, вземат решение да тестват теорията. Тяхната цел е метрото в Ню Йорк, което доста години наред е извор на безчинство и дребни закононарушения, а в този момент наподобява, че обстановката е на път да се промени. Ето какво се случва.

Историята стартира някъде през 90-те години, с изключение на съществено понижаване на престъпността, въпросният инструмент работи извънредно добре, само че критиците не престават да недоволстват при започване на 2000 година През 2016 година на среща с Джордж Келинг в университета Принстън, мнозина показват недоволството си, само че когато Келинг получава думата, историята се трансформира доста бързо. Ученият желае да разбере дали има хора, които са чели публикация в Atlantic Monthly. Малцина даже са я чували.

А теорията им е изцяло обикновена! Ако полицията стартира да работи и да се концентрира върху дребните закононарушения като обществено пиянство, непочтено държание, рисуването на графити в метрото, гратисчиите, които пътуват без билет и още доста други, възможностите да се развият доста по-сериозни закононарушения, остава в предишното.

При стартирането на тази техника и следенето на полицията, закононарушенията понижават, само че до момента в който мнозина одобряват концепцията като брилянтна, критиците са на мнение, че по този начин полицията се концентрира единствено върху допустимо най-ниската каста на обществото и тъкмо това не е позитивно за никого. Критиката е ориентирана и към друго – елиминирането на бедността, расизма и безработицата, могат да бъдат по-ефективни от „ Теорията на счупения прозорец “.

Килинг, назад в залата през 2016 година, би трябвало да дава отговор на своите критици, които са сигурни, че тази доктрина е ориентирана напълно към бедните и онеправданите. Статистиката демонстрира нещо малко по-различно. Теорията работи най-вече точно за тях, тъй като благодарение на малко повече публичен ред и по-малко закононарушения, малцинствата получават добър късмет да тръгнат напред и да покачат своя статус.

И Келинг вижда тъкмо това, изключително откакто метрото на Ню Йорк се трансформира в една от най-грозните апокалиптични тематики. По думите на създателите, задоволително е да гледате кино лентата „ Coming to America “ и ще разберете по какъв начин Холивуд вижда градското метро на Ню Йорк. Престъпленията са в най-високо равнище, колите се покриват с графити и се тъпчат с нечистотия, до момента в който хората постоянно би трябвало да залагат живота си, с цел да могат да се движат от една точка до друга точка. През 1979 година системата записва към 250 закононарушения на седмица или 13 000 на година.

През 1984 година Бернард Гьоц си закупува оръжие, до момента в който се вози в метрото, тъй като единствено 3 години по-рано е била ограбена точно там. При идващото нахлуване, тя вади оръжието си и прострелва 4-ма цветнокожи младежи. Логично е, че на всички им е писнало от напрежението в града и този случай ще накара жителите да поддържат дейностите на потърпевшата. В средата на 80-те години, метрото получава съществени доходи, с цел да стартира да чисти метрото.

Програмата започва през 1984 година и в границите на 5 години ще стартират да изчезват всички графити – тъкмо те са описвани като един от най-големите проблеми. Общината стартира да ги отстранява, до момента в който Бил Братън е един от първите, които стартират да тестват въпросната доктрина. След като се организира серия от проучвания на возещите се в метрото, Братън декларира, че ще стартира доста по-сериозен и прецизен надзор. С премахването на гратисчиите в метрото, той основава една дребна войска от служители на реда, която ги смъква от мотрисите и стартира да постанова санкции, както и да задържа хора, които към този момент са търсени за други прегрешения.

Повече от 170 хиляди гратисчии са били хванати в границите на един ден. Наричат ги скачачи, тъй като прескачат бариерите в метрото и не заплащат нищо. 1 от 7 души е задържан за това деяние, а по-късно се завежда дело. Всеки 20 човек носи оръжие без позволение, затова има още по-сериозна причина за деяние.

Какъв е резултатът? Престъпленията падат от 15 000 през 1990 година до едвам 5000 през 1996 година Най-странното е, че служителите на реда в Ню Йорк знаят, че тази система работи, учените в университетите даже могат да извадят резултатите и да ги покажат, само че някъде по тази линия идват и либералите, които считат, че с изключение на намаляването на престъпността, би трябвало да се влагат редица други детайли, които да разрешат на най-бедните да имат отворен път към по-добър живот.

А какво се оказва? Когато най-бедните могат да се возят умерено в метрото, тъй като не могат да си извикат такси, с цел да отидат на работа, то възможностите да има закононарушения, доста се редуцират, само че това не е задоволително, най-малко за критиците. Теорията се изоставя при започване на новото хилядолетие, като по някакъв метод се търсят други решения, само че виждаме и обстоятелствата, когато нещо работи, резултатите не закъсняват.