Историята на САЩ е известна на мнозина. Британска Америка се

Историята на Съединени американски щати е известна на мнозина. Британска Америка се възползва от робството и към края на XVIII век не се приказва за особена независимост. През идващия век ще се усети слаб лъх на независимост, само че това не значи, че трафикът на хора няма да продължи изключително към южните щати. Хората от север не желали да губят пари и постоянно продавали своите плебеи и съгласно една черна статистика се оказва, че повече от милион души стават благосъстоятелност на други, сменяйки адресната си регистрация.

И по този начин популацията там доближава повече от 4 милиона души, преди да пристигна време за единствената война водена на американска територия и последвалото избавление. Както се досещате, Съединени американски щати е провеждала една забавна форма на геноцид, само че по-късно обича да припомня, че нейните синове са свободни и смели. Архивите пазят едно много забавно писмо от този интервал, написано от плебей до своя някогашен стопанин. Джордън Андерсън решил да отговори на своя някогашен стопанин и напълно леко е загатнал, че преди този момент би трябвало да получи заплата за последните 32 години труд като доказателство за положителните планове. Ето какво написа към този момент свободният Андерсън. Забележете, че той е един от дребното, които са можели да пишат.

„ Дейтън, Охайо, 7-и август, 1865 година
До моят остарял стопанин, полковник П.Х. Андерсън, Голяма пролет, Тенеси

Сър, получих писмото Ви и се веселя, че не сте не запомнили Джордан и желаете да се върна и да работя и пребивавам при вас, обещавайки ми по-добри благоприятни условия от всички други места, където мога да потърся работа. Винаги ми е било мъчно да работя с вас. Очаквах янките да са ви обесили преди доста време за укриването на бунтовниците в дома ви. Предполагам, че в никакъв случай не се чували по какъв начин отидохте при полковник Мартин, с цел да убиете зарязан боец от съюзническата войска в неговата конюшна. Би ми било прелестно да се върне назад в положителния благ остарял дом, с цел да се видя с Мис Мери, Мис Марта и Алън, Ещер, Грийн и Лий. Изпратете моята обич на всички тях и им кажете, че се надявам да се срещнем в един нов и по-добър свят. Имах предпочитание да ви посетя, когато работих в болничното заведение в Нешвил, само че един от съседите ме посъветва да не пристигам, тъй като Хенри желал да ме простреля на място при първа опция.

Бих желал да схвана какъв късмет и опция ми оферирате. В момента съм добре обезщетен – спечелвам по 25 $ на месец, облеклата и разноските ми са покрити от работодателя. Имам комфортен дом за мен и Манди – съседите я назовават Мис Андерсън. Децата ми, Мили Джейн и Грънди, вървят на учебно заведение и също са щастливи. Според един от преподавателите, Грънди може да стане просветител. Ходят и на съботно учебно заведение, а Манди не пропуща нито една опция да посети църквата, когато може. Към нас се отнасят благо, само че от време на време слушам по какъв начин споделят, че сме били плебеи в Тенеси. Децата се наскърбяват и засягат, само че им подсещам, че няма нищо срамно да бъдеш плебей и да принадлежи на полковник Андерсън. Много тъмнокожи биха се гордели, както и аз се гордеех да ви назовавам мой стопанин. Сега предлагам да напишете каква заплата ще ми давате, с цел да мога да преценява какви са плюсовете и минусите да заставам тук и какви биха били при възможното ми завръщане.

Следите, които остават от камшика
Снимка: By Mathew Brady – File:Scourged back by McPherson & Oliver, 1863.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=71185842

Относно свободата, която ми оферирате, разполагам с документи от 1864 година предоставени ми от генералния департамент в Нашвил. Манди споделя, че ще се опасява да се върне назад без гаранция и доказателство, че сте почтен в желанията си и ще се отнасяте към нас по-мило. В знак на вашата почтеност и благосклонност ще желаяме да ни изпратите заплатите за времето, в което работихме за вас. Това ще ни разреши да забравим старите разправии и ще изградим нови връзки върху основите на другарството и справедливостта в близкото бъдеще. Служих ви правилно в продължение на 32 години. Манди беше ваш плебей към 20 години. Ще ви помоля да добавите и рента за парите, които удържахте за облекла, визити от доктор (няколко пъти за мой обзор и веднъж за вадене на зъб на Манди). Оставям вие да прецените какво в действителност би трябвало да отделите в тази сума. Моля изпратете парите с Адам Експрес в интерес на В. Уинтърс в Дейтън, Охайо. Ако не съумеете да заплатите за нашия правилен труд в предишното, няма да ни остане доста религия за обещанията ви в бъдеще. Вярваме, че положителния Бог е отворил очите ви за всички ваши неточности и тези на предците ви. Същите се стовариха върху мен и моите предшественици. Всяка събота вечер получавам парите си, само че в Тенеси нямаше ден за възнаграждение, негрите имаха тъкмо толкоз, колкото получаваха конете и кравите.

Докато отговаряте на това писмо ще помоля да ми отговорите и на още един въпрос: ще има ли сигурност за Мили и Джейн, които към този момент пораснаха и се трансфораха в красиви девойки? Спомняте си какъв живот имаха Матилда и Катерин. Предпочитам да остана тук и да умра от апетит и ще умра, в случай че се стигне до там, в сравнение с да разреша на моите девойки да се трансфорат в обект за подигравка и принуждение, проявено от младите господари. Може ли да отговорите дали има някакви учебни заведения за цветнокожи деца във вашия квартал. Голяма фантазия ми е да дам обучение на децата си, както и някои спомагателни добродетели.

Ваш остарял прислужник, Джордън Андерсън. “