Историята на Народна Република България, описвана като върхът на икономическото

Историята на Народна Република България, описвана като върхът на икономическото развиване в историята на страната, неведнъж е описвана от родната преса и агитация като шлагер. Това е изцяло разумно, защото единственият работещ държаване уред, продължава да е този на Централен комитет на Българска комунистическа партия и контролът върху всяка една медия и печатна преса, продължава да работи с цялостна мощ. Особената амнезия на днешните фенове на Народна република България е повече от сантиментален, възпяван като „ Илиада “ на Омир, режимът в никакъв случай не е срещал рецензии, заради простата причина, че единственият главен критик – Георги Марков, замлъква вечно, изключително откакто неговата акция против комунистическият режим е повече от съвършена.

Интересна е гледната точка на множеството непознати посланици в страната, когато е обвързана тясно със Съюз на съветските социалистически републики. Логично е, че техният взор е надалеч по-различен, както споделя Антъни Ламбърт, дошъл в София през 1959 година Неговите първи усещания са тъкмо това, което нито един гражданин на България през същата година не е можел да прочете.

Посланик Ламбърт не крие обстоятелството, че България е безспорен спътник на Русия, а актуалната власт не стопира да акцентира кръвните, историческите и езиковите връзки със страната. Нашата татковина, през погледа на британския дипломат е: „ … с вързани ръце и крайници от един голям стопански и политически уред. Картината, която оставя у външния наблюдаващ, прилича на затворено в галактическа сонда безпомощно куче, което лае в безековата пустота. “

Друг забавен факт е, че България не поддържа никакви връзки и няма никаква външна политика във връзка с своите три съседки. Това е още по-абсурдно, защото Югославия и Гърция, не престават да показват своя лична линия във външната политика и не се подчиняват толкоз сляпо на Съюз на съветските социалистически републики.

В това отношение ще открием, че в един миг точно Тито ще пореже безусловно всички дипломатически връзки и ще избра да строи собствен личен комунизъм. За зла неволя, през 60-те години, когато стартира всеобщото въоръжаване на Югославия, някои американски професори ще подчертаят доста ясно, че сходна оръжейна инвестиция води до по-сериозна и нападателна революция.

Трагедията е, че до момента в който елементарният българин е възпитаван в ненавист, той е свободен, когато се озове в Югославия, а в случай че желае да посети омразната Америка или Австралия, би трябвало да се качи на транспортен съд в Пирея. Противно на изказванието, че България е бедна страна, Ламбърт показва, че това не е по този начин. Сериозното изобилие се култивира от селяните, които имат изключително високи знания в земеделието, освен това без потребност от помощ.

Икономическото изображение на България още веднъж не е било в ръцете на ръководещите. Относно образованието и културата, българите пазили своя спомен за достиженията си преди 9 септември 1944 година и към момента се гордеят с нея.

Ламбърт акцентира, че даже там има радикални промени и ще се прекрои, с цел да дава отговор на една непозната система. Въпреки опитите на дребната и по-скоро жалка интелигенция да потърси връзки със Запада, осъзнавайки, че даже културата не може да вирее, затворена от границите, опитите удрят на камък.

Музеите не престават да бъдат заключвани от партийните уредници и членове. Ламбърт вижда съществено неспокойствие в елементарния българин, а и този, от който зависи нещо. Общото чувство за тегнещата московска ръка на гибелта е явно. Рисуваната картина от английския дипломат е тъкмо толкоз мрачна, колкото можем да си представим.

През неговите очи, това е полицейска страна, която не е ръководена от лични политически сили, а от Москва. Както нормално, животът на трудещия се българин е усложнен, даже и след описването на повишаващ се стандарт на живот, по отношение на първокласните артикули, посланикът вижда, че те са фантазия и достъпът до тях е стеснен.

Въпреки неистовите опити за споразумяване на жилища, същите са много лимитирани. Инвестициите са повече от неуместни, изключително усещане прави фактът, че един финален план на България от въпросната 1959 година е прекарването на ефирен сигнал на територията на страната. Идеята е много скъпа и даже налудничава, само че това не пречи на властта да влага.

За феновете на съветското творчество, би трябвало да подчертаем, че първите телевизионни сигнали са осъществени благодарение на британска техника, а не съветска, както мнозина най-вероятно чакат. Посланик Ламбърт не може да разбере и концепцията на реализиране на една цяла петилетка за три години. По негови наблюдения, един от най-големите рядкости е, че служителите отиват да работят на такачни машини в текстилните заводи, до момента в който са в обедна отмора.

Същата отмора не може да се класифицира по никакъв метод като такава, само че това е напълно друга история. Погледът на британския посланик потвърждава нещо изключително тъкмо – България е красива страна, която можела да бъде извънредно приятна за живот, само че след 9-и септември е съвършена за живот, само че единствено за задгранични дипломати.

При среща на Лампард и турския дипломат, вторият показал, че в случай че границите се отворят, освен турците ще емигрират, само че и българите дружно с тях. Интересен анекдот, който по-късно се трансформира в истина, както можем да видим, следвайки линиите на родната история.