През 1944 г. един лекар еякулира хиляди смъртоносни яйца на паразити в името на науката
Историята на медицината е цялостна с герои, които вършат повече от нужното в името на науката – такива, които извънредно самоуверено изпиват повърната течност, цялостна с жълта тресчица, с цел да ревизират по какъв начин се разпространява; които вкарват водород в личния си анус, с цел да открият дали това не съставлява добър способ за разкриване на огнестрелни рани.
Такъв е и Клод Барлоу – доктор и откривател, който има ползи в областта на шистозомиазата – мъчително, хронично и постоянно смъртоносно заболяване, причинявано от паразитни трематоди от жанр Шистозоми, отделяни от специфичен тип сладководни охлюви. Самото заболяване може да провокира най-разнообразни признаци – от коремни болки до гадене и повръщане до анорексия, диария и кървави изпражнения. И Барлоу схваща това от първа ръка, когато се разболява по време на странствуване до Египет през юли 1944 година
Неговото проучване се концентрира върху това дали американските бойци биха могли да донесат инфекцията със себе си и да я предадат на охлювите в Съединени американски щати, които да извършват ролята на втори гостоприемник. Барлоу се пробва да изпрати инфектирани охлюви и да тества теорията, само че по този начин и не съумява, защото те умират непрекъснато по време на транспорта. Ето за какво той взема решение да се нагърби сам със задачата (с ясното схващане какъв брой неприятно може да е това заболяване) – Барлоу сяда и се трансформира собственоръчно в преносител на болестта, като слага 224 лаври на шистозоми върху ръката си в границите на 21 дни, с цел да им разреши да обхванат в тялото му.
Това не е първият път, в който прибягва до сходен способ. В предходни години Барлоу транспортира паразитни червеи в себе си от Китай (като още веднъж се заразява умишлено), с цел да изследва Fasciolopsis buski. Когато се връща вкъщи, той разпределя червеите от личните си вътрешности (по общоприетия начин) измежду своите сътрудници, които са безпределно впечатлени.
Ларвите на шистозомите обаче са още по-неприятни. Барлоу и Били (павиан, който също е преносител на паразита) се насочват към Съединени американски щати. По пътя обаче маймуната заобикаля и уплашва останалите пасажери. Когато това се случва, Барлоу към този момент не се е чувствал изключително добре – обливали са го горещи талази, виело му се е свят. Но това е единствено началото.
11 седмици, откакто се заразява за първи път, лекарят подвига извънредно висока температура и стартира да еякулира в личната си семенна течност (която към този момент е с кафяв цвят). Вероятно му е било извънредно мъчно да се концентрира, защото по това време му се е гадело, имал е затруднено дишане и даже кръв в урината.
Три месеца след първичната зараза скротумът му стартира да “отделя серум “. Вдига още по-висока температура. Мехурът му е подложен на извънреден стрес – постанова се да уринира почти през 20 минути.
Въпреки всичко Барлоу взема решение да продължи опита и не потърсва здравна помощ (въпреки че Били умира от шистозомиаза). Лекарят дава елементи от своята кожа за разбор (премахнати без локална анестезия, която евентуално би могла да повлияе на паразитите).
Когато в края на краищата осъзнава в какъв брой рискова обстановка е попаднал, той се връща в Египет, с цел да потърси лекуване – обещано му е извънредно токсично и рисково лекарство, което може да провокира васкуларен колапс. То поврежда сърцето му, само че година и половина, откакто се инфектира собственоръчно, той най-сетне престава да отделя яйца посредством разнообразни свои течности и солидни детайли.
За страдание, най-после всичко това се оказва изцяло безсмислено, защото университетът „ Джонс Хопкинс “, в който работи, взема решение да не учи шистозомиаза. Защо? Защото към момента не разполагат с охлюви, които да им разрешат да извършат неговия опит. Негов сътрудник се пробва да инфектира и дребното налични, само че се проваля.
В края на краищата Барлоу отделя 12 000 яйца дневно без действителна причина.
Източник: IFLScience
