Великите любовни истории: Владимир Висоцки и Марина Влади – когато любовта не е достатъчна, за да държи демоните на смъртта далеч от живите
Историята на любовта им е по едно и също време красива и необикновено комплицирана. Но не може и да бъде иначе, когато той е в Москва, а тя е в Париж – два града, които в тези времена към момента разделя тежката завеса на Студената война. Затова и всеки откраднат час дружно, всяка разходка и всяка прегръдка е върхът на щастието. Но редките им срещи са помрачени от непрекъснатите персонални борби, които и двамата водят: тя се бори за него, а той се бори против самия себе си. Цели дванайсет години Марина Влади с нокти и зъби пази Висоцки от пагубните привички и изблиците на тъмната страна на личността му. Но по този начин и не съумява да го избави.
Когато по кината в СССР потегля френският филм “Вещицата ” (1956) с Марина Влади в основната роля, се случва нещо невиждано до момента. Публиката безусловно полудява по момичето със златните коси, което се превъплъщава в облика на красива дивачка, живееща сама в шведските гори. За милиони руски девойки Влади мигновено се трансформира в фешън икона – стартират да копират прическата й, грима й, жестовете… Освен това тя е честа гостенка в еротичните сънища на мъжката част от популацията – ергените си мечтаят за гадже като нея, а женените биха заменили съпругите си с младата актриса на мига, в случай че единствено им се отдаде благоприятен случай. Висоцки също е изумен от Влади и нещо му подсказва, че един ден ориста ще го срещне с нея и тя ще стане негова жена.
Едва ли ще изненадам върлите фенове на ретро филми с обстоятелството, че рожденото име на Марина Влади е Екатерина Марина Полякова-Байдарова. Майка й, Милица, е балерина и щерка на военачалник, а татко й, Владимир, е оперен артист, който след края на Първата международна война отпътува за Париж, с цел да стане боен водач, само че остава там и прави кариера в операта. При едно от турнетата си в чужбина се среща с майката на Марина. Момичето е толкоз привързано към татко си, че в негова чест избира Влади за собствен псевдоним. Самата актриса твърди, че винаги се е чувствала рускиня, макар че не приказва добре езика и има френски паспорт. Именно тъй като изпитва непрекъсната носталгия към мистичната си друга си татковина, Влади употребява всяка предоставила й се опция, с цел да я посети. Една такава опция се открива, когато режисьорът Сергей Юткевич я кани да се снима във филм в Москва. Тя въодушевено приема и през 1967 година се оказва за повторно (след 1959 г.) в руската столица, без да подозира, че това пътешестване ще преобърне живота й на 180 градуса.
Влади вижда за първи път Висоцки по време на подготовка на спектакъла “Пугачов ” в “Театъра на Таганка ”. Тя не знае кой е, само че е изумена от мощното му наличие на сцената и от обаятелния му глас. След подготовката канят французите да се срещнат с съветските си сътрудници на неподготвено празненство. През цялото време всички погледи са вперени във Влади, която, като се изключи че пръска сексапил и духовитост, понякога вади за резултат по някоя съветска дума от другояче бедния си речников ресурс. В един миг към нея се доближава повърхностно облечен мъж. Влади не разпознава незабавно артиста, който по този начин я е впечатлил единствено доскоро със театралното си държание. Всъщност по това време Висоцки към момента не се е сдобил със славата си на обичан бард на Съветския народ. Зад гърба си обаче към този момент има един брак и две деца. Марина също се е омъжвала два пъти и то все за красиви и забележителни мъже, от които има общо трима сина – артиста Робърт Хосейн и летеца-изпитател Жан-Клод Бруйе, на фона на които този никому незнаен съветски артист наподобява напряко неугледен.
Това обаче не му пречи да прояви забележително самочувствие, да окупира мястото до звездата и да не престане да беседва единствено с нея до края на вечерта. А тя… Тя просто не може да откъсне взор от очите му, от които й се коства, че струи исполинска креативна мощ. Висоцки не си губи времето и приказките и й се признава в обич – там, на място, тъкмо както си го е представял, че ще стане, от 10 години насам. Актрисата е изумена от смелостта му. Тогава още не знае, че си има работа с изпечен женкар, на чиято харизма не може да устои никоя жена. Именно необикновеният гений да притегля нежния пол като магнит го е въоръжил със самочувствието, което му разрешава да приказва решително и ребром. Марина Влади обаче е доста объркана, изгубила е мозъка и дума, тъй като за първи път в 30-годишния й живот й се случва такова нещо. Връща се в Париж, само че не престава да мисли за странния руснак. Когато един ден Висоцки й се обажда и тя още веднъж чува кадифения му глас, краката й се подкосяват и към този момент знае сигурно, че желае да бъде с този мъж.
Когато се срещат с Влади, Висоцки е женен за втората си брачна половинка, Людмила. Но сега, в който Марина откликва на възприятията му, той подава документи за бракоразвод.
Официално стават семейство през декември 1970 година Меденият им месец е първият, само че за жалост и единственият същински благополучен и нехаен интервал в 12-годишния им взаимен живот. Капитанът на кораба, който ще ги води на вълнуващо сватбено странствуване до Грузия, е обожател на артиста – дава на влюбените най-хубавата каюта и подрежда всеки ден да им бъдат сервирани най-хубавите грузински виновност и защити морски деликатеси.
След края на круиза обаче стартира същинският живот. А той напълно не е толкоз розов, колкото е бил в първичните им показа. Той е жител на Съюз на съветските социалистически републики, а тя е от “вражеския лагер ”. Съветските управляващи не са склонни с лека ръка да пуснат един толкоз изтъкнат жител да замине в страна, считана за “небратска ”, а пък Марина не може да си разреши да се откаже от френското си поданство, с цел да заживее в Съюза, тъй като това би означавало да се раздели с децата си. Затова всякога, когато желае да се види със брачна половинка си, би трябвало да кандидатства за виза като елементарна туристка. Но влюбените нехаят за техническите пречки по пътя към цялостното благополучие – те са удовлетворени и на това, че партийното управление въобще им е разрешило да сключат брак. Ще минат 6 години преди тогавашният общоприет секретар на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз да разреши на съпрузите да се насочат на взаимно турне в Европа и Америка.
Невъзможността да живеят дружно е единствено върхът на айсберга от проблеми, с който ще се сблъска фамилният транспортен съд. Алкохолната взаимозависимост на артиста е двуглаво и многоръко страшилище, с което Марина настойчиво се пробва да се бори с всички сили и средства. Още при започване на запознанството им тя вижда, че Володя постоянно надига чашката, само че тогава навикът му й се коства безопасен – въпреки всичко той е руснак, а руснаците пият водката като вода. С годините обаче пиенето на мъжа й се утежнява. Налага й се съвсем всяка вечер да го прибира от всякакви квартири, където той се напива до безсъзнание в компанията на знайни и незнайни приятелчета по чашка. Води го по всевъзможни доктори, които умолява да създадат всичко по силите си, с цел да му дадат най-малко още няколко години живот.
В обезверените си опити да го избави от зависимостта, Марина убеждава Володя да си вгради в корема капсула с веществото есперал, от което се чака последователно да образува психическо и физическо отчуждаване от алкохола. Само че нищо не оказва помощ – нито терапиите, нито непрекъснатите й молби да спре, нито моретата изплакани сълзи. Просто тъй като пиенето не е единственият дявол, с който съпрузите би трябвало да се оправят. Много по-ужасяващи чудовища се крият в дрешника на Володиното подсъзнание. За афинитета си към алкохола вини тираничния си татко, за провалените си бракове – ревностната си майка. Негови близки другари обаче са уверени, че същинската причина, заради която дави нещастието си в алкохол, е корозивният го от вътрешната страна яд към политическата система и невъзможността да се конфронтира намерено с ръководещите.
Всъщност Висоцки стартира да пие доста, когато в главата му се загнездва концепцията, че с алкохола ще изкорени предхождащия нездравословен табиет – пристастреността към опиатите. Ироничното в тази ситуация е, че е почнал да се боцка, с цел да се отърве от пиенето. А и тъй като си е фантазирал, че дрогата е източник на ентусиазъм. Преди да се усети, към този момент е попаднал в един отблъскващ обаян кръг, от който по този начин и няма да откри излаз.
Когато след имплантирането на есперала, освен желанието да пие, само че и вдъхновението му секва, той изпада в обезсърчение. Тогава “доброжелател ” му подсказва, че по предписание по-силният чеп избива по-слабия и че в случай че желае още веднъж да стартира да твори, ще би трябвало на надцака резултата на водката и дрогата с нещо още по-силно. В миг на необуздана полуда Вискоцки сграбчва нож и изрязва част от плътта си на мястото на интервенцията в опит да изтръгне импланта.
Така, както е предсказал, че един ден ще се ожени за момичето- “вещица ” с русите коси, съвсем 20 години по-късно Висоцки безпогрешно предсказва и деня на гибелта си.
Часове преди да издъхне в ранните часове на 25 юли 1980 година Висоцки не престава да повтаря: “Усещам, че ще умра. Днес ще бъде. ”
Официалната версия за гибелта му е инфаркт на миокарда. Според някои тайни теории обаче е бил погубен от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Полската писателка Марлена Земна споделя в книгата си “Kой умъртви Висоцки? ” (1999), че на смъртния си одър лекарят, установил гибелта му, признал, че “ние се погрижихме за това ”, очевидно намеквайки, че поетът е бил токсичен.
Непосредствено преди трагичния му край странни неща се случват с неговите близки хора. В квартирата на сина му Никита влита гълъб, а това в съветската национална просвета се смята за неприятна прокоба. Марина, която по това време е в Париж, се разсънва от призрачен сън, резултатът от който се ускорява, когато вижда кърваво леке на възглавницата си. Няколко часа по-късно телефонът й звъни и тя знае още преди да вдигне слушалката, че ще й оповестят, че нейният Володя е мъртъв. Хваща първия аероплан за Москва и прекарва нощта до натрупа на мъжа си, преди на другия ден да го изпрати до гробището.
Марина Влади през днешния ден е на 82 години. Златните коси са си все същите, единствено дето са получили сребърни отражения. В живота си има единствено още една сериозна връзка, с доктора-онколог Леон Шварценберг, който й помога да преодолее тежката меланхолия, в която изпада след гибелта на Володя. Леон я напуща през 2003 година, умирайки от заболяването, от която лекува своите пациенти.
През 2017 година Марина разпродава на търг движимости от взаимния си живот с Висоцки, за което получава огромна доза публично неодобрение. Тя обаче не се трогва от мненията. За нея това са освен предмети, а мемоари, които са терзаели душата й от години, само че с които едвам в този момент е намерила силата да се раздели. А около тях и с болката от загубата на най-обичания от всички мъже.
