Единственият делфин в Балтийско море не позволява липсата на компания

Единственият делфин в Балтийско море не разрешава неналичието на компания да го пребори, тъкмо противоположното – той си приказва самичък, издавайки звуци от вида на тези, които представителите на неговия тип употребяват за другарство, а не с цел да ловят храна, само че с по-голямо многообразие. Наблюденията дават визия за логиката на психиката на едно нормално обществено създание, когато то се окаже единствено. И тази визия звучи много познато.

Знаем, че хората имат блян към другарство, който не изчезва единствено тъй като се случва да сме сами. Успехът на кино лентата „ Корабокрушенецът “ (с Том Ханкс и волейболната топка) може частично да се дължи на обстоятелството, че множеството от нас могат да си показват, че в случай че останат на остров задоволително дълго без компания, може да стартират да беседват и с предмети.

Когато животните образуват по-големи обществени групи, връзката им става по-комплексна. Балтийският делфин дава необикновена опция да се ревизира дали едно от животните, чиято просветеност най-вече наподобява на нашата, е също по този начин подтикнато да поддържа връзка, даже когато няма кой да го чуе.

Наречен Деле от локалните поданици в протока Свендборгсунд сред два датски острова, животинката е единственият бутилконос делфин в Балтийско море към този момент 4 години – първите 3 в Свендборгсунд, а останалите край немския бряг. Дори далекобойните подводни звуци на неговия тип не биха могли да доближат до най-близките му съседи, отдалечени на стотици километри, и надлежно той не би могъл да ги чуе.

Много обществени животни не могат да оцелеят дълго време сами в дивата природа. Проучването на това какъв брой разговорливи са животните в плен може да бъде накриво от обстоятелството, че животните могат да стартират да беседват с хората, като че ли те са членове на личния им тип – което прави Деле необикновена опция.

Екипът, управителен от доктор Олга Филатова от Университета на Южна Дания, в продължение на два месеца е слушал Деле благодарение на подводно записващо устройство Soundtrap ST-500, сложено на обичано място на делфина, макар че е покрай многолюден фериботен терминал.

„ Очаквахме, че той ще издава малко, в случай че въобще някакви отзивчиви звуци в отсъствието на евентуални слушатели “, пишат създателите. „ Но обратно на това очакване установихме, че делфинът е мощно вокален. “

Звуците обаче не подхождат навръх тези, които би издавал делфин в стадо. По принцип се счита, че множеството имат лична отличителна свирка, по която другите могат да ги разпознаят, само че Деле имал цели три – което повдига въпроса дали не си е измислил двама невидими другари, с които да беседва. Като опция обаче създателите оферират правилото „ един делфин, една свирка “ да бъде преразгледано, защото то постоянно се приема в случаите, когато делфините са толкоз доста, че разграничаването на звуците им е мъчно.

Деле също по този начин създава три постоянни сигнала, които комбинират два звука дружно, като да вземем за пример две свирки или свирка в нискочестотен звук. Поне един от тях не наподобява на нито един от известните до момента звуци на делфини.

Това държание може да е „ непряк артикул на присъщата на делфините потребност от обществено взаимоотношение “, допускат създателите. Ние считаме, че това евентуално е теоретичен метод да се каже, че Деле може да си измисля други делфини, с които да води диалози.

Ако това ви се коства прекомерно антропоморфно, създателите показват още благоприятни условия. Едната е по-тъжна: допустимо е звуците да се „ издават непреднамерено като прочувствени сигнали “. Някой да даде на делфина волейболна топка…

А другата е делфинският диалект да има и друга функционалност с изключение на директната връзка.

Понякога компания на Деле прави плувец (човек), а в канала живеят морски прасета, само че не наподобява множеството от звуците да са ориентирани към тях.

Колкото и потребен да е този натурален опит, постоянно е мъчно да се каже какъв брой внушителен може да бъде един субект при странни условия. Дали Деле е бил самичък, тъй като просто се е изгубил и не е могъл да откри пътя назад, или е бил изпъден, тъй като делфин с три обособени свирки е изплашил останалите? А може би някаква екстравагантност го е предиздвикала да избра да бъде самичък.

Историята има и един финален поврат. Характерните белези по гръбната перка на балтийския делфин карат откривателите да го разпознават като субект № 1022 от добре проучено стадо край Шотландия, роден през 2007 година Преди огромната си миграция #1022 е носил друго име – Йода. Изведнъж неговата изолираност и необикновеният темперамент на звуците му получават смисъл: Свендборгсунд е делфинският еквивалент на Дегоба (планета от вселената на Междузвездни войни, където Йода отива в непринудено изгнание), а номинативният детерминизъм важи и за делфините, най-малко когато става дума за необичайно говорене.