Последният убит през Първата световна война загива 1 минута преди примирието
Хенри Гюнтер е роден на 6 юни 1895 година в Балтимор, Мериленд. Родителите му, деца на немски имигранти, вършат всичко допустимо, с цел да не не помни произхода си: детството му, да вземем за пример, минава в Хайландтаун, немско-американска общественост в Балтимор, а фамилията му е член на римокатолическата енория „ Пресвето сърце Исусово “.
След като доближава трудоспособна възраст, Гюнтер си намира работа като счетоводител и служител в Националната банка на Балтимор, а също така е член на Рицарите на Колумб (глобален католически приятелски орден) и се сгодява
Подобно на други американци от немски генезис, Гюнтер се сблъсква с публичното съмнение след експлоадирането на Първата международна война. Някои се питат дали тези настроения не са повлияли на решението му да не се запише незабавно на работа, както са създали други млади и здрави мъже.
Американските експедиционни сили минават около Бъкингамския замък, 1917 година
Хенри Гюнтер е свикан в армията на Съединени американски щати през септември 1917 година и е разпределен в 313-и пехотен полк, 157-а бригада, 79-а пехотна дивизия. През 1918 година той е изпратен в чужбина като част от Американските експедиционни сили.
Първоначално е сержант по снабдяването, претрупан да подсигурява, че подразделението му е добре оборудвано, само че Гантър е намален, когато писмото му до дома е прихванато от военната цензура. Бележката, в която мъжът разказва суровите условия на фронта и приканва другар да се опита да избегне армията, се счита за непатриотична.
Понижен в чин редови войник, Гюнтер е отхвърлен от работата си и е назначен за стрелец. След това подразделението му е изпратено на Западния фронт, където взе участие в настъплението при Мьоз-Аргон през септември.
Снимка, направена след реализиране на единодушие за примирието, с което се поставя завършек на Първата международна война.
Примирието, с което се поставя завършек на Голямата война, е планувано да влезе в действие в 11:00 ч. на 11 ноември 1918 година Само час и половина преди този момент Хенри Гюнтер и неговата рота са в покрайнините на френското село Шомон-девант-Дамвилер, което са натоварени да завладяват.
Първоначалното им нахлуване води до гибелта на някои от другарите на Гюнтер, които стават жертва на немски картечен огън. Докато часовникът наближава 11:00 ч., един бегач се доближава до мъжете, казвайки им да „ държат линиите “, и до момента в който множеството от групата слушат, Гюнтер прави нещо ненадейно: той се насочва към пътно заграждение, обслужвано от врага.
Придвижвайки се напред, с закрепен щит, Гюнтер пренебрегва апелите на другарите си и на немските бойци, които викат след него да се върне на позицията си. По пътя той изстрелва „ един-два изстрела “ от пушката си… което провокира картечен огън от страна на врага. Един патрон го уцелва в слепоочието и вследствие на това той умира в 10:59 ч., една минута преди края на военните дейности.
Генерал Джон Дж. Пършинг, пълководец на Американските експедиционни сили, признава гибелта на 23-годишния юноша за последната в спора. Той посмъртно възвръща званието сержант на Гюнтер и го награждава с Кръст за отлична работа.
След гибелта си боецът е заровен във военно гробище във Франция. През 1923 година тленните му остатъци са ексхумирани и върнати в Балтимор, където е заровен в гробището „ Пресвети Спасител “. През ноември 2010 година на гроба му е открита паметна плоча, отдадена на неговата работа.
През десетилетията след гибелта му Гюнтер получава самопризнание с пост на ветераните от войните, който е наименуван на негово име. Също по този начин наоколо до мястото на гибелта му във Франция е повдигнат мемориал.
