Историята на Кримската война може лесно да се опише като

Историята на Кримската война може елементарно да се опише като Студената война на XIX век. Този спор разказва най-високата точка на напрежение сред Руската империя и Англия. Това е война, в която няма да откриете християнски полезности или други толкоз миротворни или бели хрумвания. Кримската война е игра на световно въздействие, икономическа мощ, стратегическо позициониране и опити за събарянето на Османската империя. Това е опитът, един от многото за Русия, да успее да пробие в Черно море, а по-късно да се насочи свободно и към Средиземно море, пробвайки се да се трансформира в европейска мощ.

Началото на войната стартира някъде през 1780 година с нашествието на Русия в Крим и завладяването на пристанището в Севастопол. Скоро същото ще се трансформира в база на съветския черноморски флот, който на практика се счита за опасност към Османската империя – Константинопол продължава да се намира на Босфора и свързва Черно море с Мармара. Позицията в Севастопол дава стратегически плюс за Русия, тъй като разрешава директна офанзива в сърцето на империята.

След гибелта на Наполеон през 1815 година Англия и Русия се считат за двете световни сили. Разминаванията в политическите им възгледи остават и до през днешния ден. Англия остава една сериозна морска сиила, до момента в който Русия продължава да е империята на един цялостен континент. Не би трябвало да преглеждаме Кримската война като борба за една територия. Глобалната сцена е доста по-голяма и действително Османската империя е просто една точка. Други такива забавни мигове, които предстоят да се случат, са Иран, Афганистан, Финландия, Северна Норвегия, Аляска и Китай.

Морските сражения са извънредно значими, само че още по-интересното е, че с цел да се случат сухопътните борби, флотата би трябвало да докара армията в Крим – това важи за всички страни. Все отново ще открием, че тежката артилерия е задействана точно от морето. Всички от доставката на хранителни запаси до медицинските евакуации се случва по вода.

Изненадата несъмнено ще е огромна за мнозина, само че преимуществото във военната техника е за британците и французите, употребяващи своите мускети с разстояние 3 пъти по-голямо от това на руснаците. По остаряла традиция, съветските сили разполагат своята артилерия в Севастопол и са подготвени да употребяват груба мощ, с цел да запазят територията си. Това не отхвърля съдружниците да изпратят към четвърт милион бойци, които да се борят против съветските сили.

Тук ще забележим, че в борба влиза първият брониран военен транспортен съд. Французите ще тестват своите бронирани батареи за офанзива по Форт Кинбурн (днешна Украйна), до момента в който британците към този момент са провели своите проби и са много удовлетворени от крайния резултат. Руснаците ще донесат още една иновация – основаването на подводна мина. Идеята е добра, само че действително всички мини не са толкоз мощни, с цел да потопят транспортен съд.

Що се отнася до силите в сухопътните сражения, британците карат своите расови коне, известни с издръжливостта си. Леката бригада на британците разрешава към 5 пъти по-добро покритие на фронта, а французите докарват породи от Северна Африка, които се оправят съвършено с грубия терен.

Резултатът от тази среща е легендарен единствено с едно – Руската империя в никакъв случай не е очаквала, че ще срещне такива съперници на фронта. Нещо още по-интересно е, че завладяването на Крим е било с концепцията за нахлуване на Османската империя, в сметката никой не е добавил Франция и Англия. Германия остава неутрална и не разрешава прекосяване през своите територии, което води до следващата историческа злополука на съветските генерали, още доста такива предстоят и през идващите години. Има и положителни вести за Молдова, която получава дребна територия, до момента в който Швеция се откъсва от съветското въздействие и съумява да се причисли към западния свят. Що се отнася до Черно море, то ще бъде със възбрана за плаването на бойни кораби, до момента в който комерсиалните ще имат свободата да избират нови пазари и направления. И тук идва още по-интересният въпрос: какво става, откакто Руската империя губи войната?

Това ще е следващата война, в която съветската история ще запише, че Русия е била атакувана от източни и западни сили, които са употребявали всички сили, с цел да донесат неволя на миролюбивия съветски народ. Още тогава ще има задоволително съветски пропагандисти, които ще припомнят, че западът няма да донесе нищо положително. Забавен факт е, че бедите най-често идват от изток.

Ще открием, че Русия употребява своя безконечен лост – религията. Преди да стигнем до Кримската война ще открием, че Православната черква, която е подкрепяна от Руската империя, влиза в спор с католическите монаси, които също имат апетити към Йерусалим. Проблемът е, че до момента в който двете религии приказват за мир и почитането на Исус, представителите на двете църкви не стопират да се хапят, до момента в който в един миг не стигат и до размяната на юмруци и други мирянски тактики за превъзходство. Друг необикновен фактор за тази война ще бъде видян през 1815 година Веднага след Наполеон ще открием, че договорът за мир във Виена ще сложи най-вече позитиви за Англия, която обаче ще се стреми да направи по този начин, че в никакъв случай повече в Европа да не се ражда единична преобладаваща мощ.

Александър I не е изключително благополучен, изключително откакто е победил в тази война и счита, че заслужава Европа. След като тук се прокарва първата линия на разкол, съветският цар незабавно ще разгласи либералите, демократичните идеали и всичко от Англия за дяволско създание. По средата сред двете страни ще открием, че се намира и Османската империя. По концепция на Александър I, тя ще се счита за болния човек в Европа. След взимането на Севастопол ще открием, че съветската империя съумява да нахлуе в България, тогава под османско господство и ще продължи своя сухопътен марш към сърцето на Османската империя.

В България познаваме този развой като Тракийското въстание, в което българи оказват помощ за редица военни триумфи на Русия. В резултат на тези маневри, Англия изпраща своята морска флота, с цел да спре по-нататъшните настъпления. Не си мислете, че британците са играли за Османската империя, само че тъкмо тя е пречката до една друга значима територия – Индия. За още по-голям проблем ще открием, че и Франция се връща назад в играта като военна мощ. Мотивацията за тяхното развиване идва точно от упоритостите на Русия да съумеят да навлязат в Европа. Париж ще съобщи, че католиците имат право на Йерусалим и с това афишират своята страна в идната война.

Палестина продължава да е притежание на Османската империя и тъкмо това основава и техните главоболия. Изправени са сред Руската империя и англо-френските упоритости. Османската империя ще съобщи, че Православната черква има правата над Йерусалим, затова французите ще изпратят военен транспортен съд на име Charlemagne, с цел да се опитат да опреснят паметта на Османската империя. Барутната дипломация сработва и Русия също ще последва образеца, пускайки свои бойни кораби по Дунав, с цел да припомнят за съглашението. През 1853 година към този момент няма смисъл за повече благи очи и Османската империя афишира война на Москва.

На този стадий ще открием, че Франция и Англия са към момента скромни и тихи. Неутралитетът е преустановен на 30 ноември 1853 година с потопяването на османски кораби в Черно море, където близо 3000 турци умират. Флотите на французи и британци идват след 2 месеца и заемат позиции на 28 март 1854 година Положението става плачевно и доникъде на септември 1854 година ще открием, че съдружниците – британци, французи и османци ще създадат десант в Крим. Русия не е очаквала сходен ход, въпреки всичко няма глупак, който да поведе зимна война против Русия, само че ето, че изненадите предстоят.

Стотици лодки с ризница, коне и мъже ще преминат Черно море и ще имат потребност от пет дни да разпрострат своите сили. Те би трябвало да изминат към 70 километра до стратегически значимото пристанище в Севастопол. Руската отбрана се ориентира на висотите на река Алма и печели стратегическата точка и прикритието на скалите. Ударът по двата фланга идва с жертви, само че по-доброто оръжие на съдружниците ще отблъсне руснаците и ще ги обърне в цялостно оттегляне. Съюзниците не се впускат в гонене, което може да се счита за някаква стратегическа неточност. По-късно лорд Раглан и Арманд Сент-Арнауд ще се упрекват взаимно, че не са употребявали момента за победа.

Обсадата на Варна

Следващата забавна дестинация ще е друго пристанище в Балаклава. Съюзниците идват с повече от 120 тежки оръдия, ориентирани към Севастопол, само че руснаците разполагат с три пъти повече. Някои от тях са качени на кораби, с цел да не разрешат толкоз елементарно залавяне. Севастопол ще издържи блокада близо 12 месеца и най-малко 6 тежки бомбардировки. Последната е изключително тежка, тъй като жертвите са сред 2 и 3 хиляди дневно. Това обаче не е миг, до който се стига толкоз елементарно.

След отстъплението на Алма, руснаците ще употребяват идващия месец в прегрупиране и подготовка за война. Генерал Александър Меншиков ще би трябвало да пази Севастопол и една от дилемите е да измести офанзивата в други точки към селата, с цел да се опита да откри слабата точка на съперника. Намират една такава на юг в Балаклава. Руснаците съумяват да ударят османски фортове и да отхвърлен съперника, с цел да се приближат до втората защитна линия. Достигат до 93-британски планински полк, който през нощта ще направи своята офанзива. Тук можем да приказваме за първа среща сред съветска конница и английска пехота. Британците стрелят два пъти от относително близко разстояние, с което попарват желанието на кавалерията за офанзива.

В последния миг пехотата получава заповед да не преследва съперника на щик. Лорд Раглан ще се опита да резервира оръдията си, които са зарязани от османските бойци и ще изпрати леката бригада да ги прибере. Липсата на връзка ще изпрати бойците в центъра на съветските сили и скоро тази локация ще носи името „ Долината на гибелта “. Руските сили атакуват от три позиции. Въпреки тежките жертви и лудостта, руснаците изоставят концепцията повторно да се изправят против съперника с конница. При борбата за Инкерман на 5 ноември ще открием, че няма генералски неточности. Войниците се бият напълно по лично убеждение и поддържат самодейността жива.

Мешников се пробва да пробие висотите на планината, изпраща към 42 хиляди души против 2700 британци, които не стопират да желаят подкрепления. Поради неприятните климатични условия, мъглата и дъжда, множеството бойци се оправят сами и всеки си е военачалник. Изпратени са единствено две артилерийски оръдия, които са задоволителни да респектират съветските сили и да ги върнат назад. Позициите на съветските сили стартират да падат една след друга, само че 12-те месеца в блокада водят до нови хрумвания.

Последната стъпка за победа се оказва скрита като коз при кралската флота, която съумява да окупира Азов и да спре съветските хранителни запаси до Крим. Без храна, амуниции или конница, Русия не може да пази своята цитадела. Същата се сгромолясва на 9 септември 1855 година след брилянтна френска офанзива. Този успех е задоволителен за Наполеон III, който ще се върне назад вкъщи като победител и притежател на остарялата френска бойна популярност. Войната завършва тъкмо тогава, когато французите към този момент не са щастливи от броя на жертви, които дават. Британците ще се постараят да унищожат вечно пристанището и да не спрат апетитите на Руската империя за надзор на Черно море. Без Севастопол, Русия е готова за фалит, редица протести вкъщи и предпочитание за обезглавяване на Александър I.

Неговият правоприемник – Александър II ще би трябвало да одобри короната и да разгласи загубата на своята лична империя. Русия не съумява да издържи на модерната военна стопанска система, която се изправя като съпротива. Поради обстоятелството, че няма отбрана и на Санкт Петербург, никой не желае да види английските кораби, които умерено да ударят града през идната пролет. Напрежението ще се увеличи още повече, когато Швеция също се включва в силите на обединението през ноември 1855 година и Австрия заплашва със същото. До края на 1856 година ще открием, че новият цар е подготвен да приказва.

Русия ще би трябвало да признае политическата и териториална целокупност на Османската империя, да отстрани всички бойни кораби от Черно море, да се откаже от всички искания в Йерусалим. Друго условие ще е отварянето на Дунав и гарантирането на интернационалната търговия. Англия изисква цялостното разоръжаване на островите Аланд, които дават свободата и за доминация в Балтийско море. Мирът идва тъкмо тогава, когато индустриалната готовност трансформира напълно нейните сили.

Единственото страдалчество е, че Англия не съумява да натисне още малко и да се опита да освободи Кавказ, оттатък Балтийско море. Мирът е подписан на 30 март 1856 година Това е единствено една привидна част от цялата активност, защото ще стане ясно, че единствено три седмици по-късно кралица Виктория ще прегледа събраната флота за атакуване на Санкт Петербург. Вкусът на британците е, че тази война е извоювана благодарение на Франция и Османската империя. Мобилизирането на балтийската флота ще спре съветската инвазия в Турция и Афганистан през идващите години. Англия няма да се бие с никого през идващите 58 години и ще се насочи към икономическо развиване.

Причината за огромните триумфи идва от обстоятелството, че Англия и Франция употребяват съвременни кораби и силата на параходите си, въоръжават силите си с съвременни пушки, които липсват в редиците на Русия. Това е първата война, в която има репортери, изпращащи телеграми и информация непосредствено от фронта. Тук ще се употребяват и подводните мини, железопътните линии и бронираните кораби. Британската комерсиална флота също извършва своята роля брилянтно и не стопира изпращането на продоволствия. Тук се ражда и модерният боен санитарен пункт, обръща се по-сериозно внимание на униформата и още доста други.

През идващите няколко десетилетия ще открием, че Русия стопира да е великата мощ, за която се показва. Тя има задачата да построи още веднъж своята промишленост и инфраструктура. Отстъплението ѝ ще даде независимост за шовинизъм в Източна и Централна Европа. Един необикновен детайл от тази война ще бъде Ото декор Бисмарк. Той ще бъде в ролята на доминант в немската империя и политика през идващия половин век. Русия ще се обърне към Китай и ще успее да превземе много съществено парче територия. Тази война ще продължи, до момента в който всеки самостоятелен режим от Москва до Китайската граница не бъде погубен. След това ще повторим историята и с упоритостта за балканското наличие ще приказваме за отключването на Първата Световна война.