Молитвата пребори хероина
Историята на Иво стартира от дълго време – когато едвам 13-годишен възпламенява първата си цигара. И въпреки постоянно да подценяваме тази взаимозависимост, тъй като тя е измежду така наречен „ разрешени “, в действителност се оказва толкоз подла, че го съпровожда през огромна част от живота му до момента. „ Цигарите отварят вратата за всички останали зависимости. Особено когато си дете. Те задействат импулсивността. А когато едно дете прекрачи тази граница – доста елементарно продължава нататък по веригата “, споделя Иво.
С хероина стартира няколко години по-късно, когато е на 16. И до през днешния ден си спомня първия път: „ Имах другар, чието семейство разполагаше с много пари за това време, всички му се радваха. Дочух, че пуши хероин. В миг на моя вътрешна рецесия или тъй като някъде вътре в мен си мислех, че той е доста готин и желаех да наподобявам на него, аз просто отидох и му споделих „ научи ме “. И тогава стартира ужасът “.
ЖИВОТ В НЕТРЕЗВЕНОСТ
Началото на лятната почивка е, няма учебно заведение. Иво и приятелите му се събират всеки ден, играят електронни игри и… се друсат. Правят това по през целия ден. През първите месеци той въобще не си дава сметка за негативите. В края на лятото обаче получава първата си рецесия, тъй като не може да си вземе дозата – дилъра го няма през целия ден. „ Тогава усетих първата си абстиненция – все едно се разболях от тежък грип. Потекоха ми сълзи, отделях секрет от носа си, имах студена пот и тежка меланхолия. И знаех, че в случай че взема единствено една-единствена доза, всичко това ще се оправи. Буквално на секундата “, споделя Иво.
Общото сред всички опиати съгласно Иво е, че са средство за видимо отбягване на страха. От обезпокоеното момче, със своите училищен паники, опиатът му дава лъжливото чувство, че всички проблеми и терзания изчезват.
С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
Първите стъпки към смяната стартират с домашно лекуване, хапчета и съвещания в Националния център за наркомании. А дружно с това – и с огромното лъгане, както го разказва самият Иво: „ Успявах да устоя няколко дни чист, лъжех, че към този момент съм добре, и като излизах на открито, отново си вземах дозата. Една година по-късно обаче обстановката внезапно прогресира към още по-тежка. Парите не ми стигаха, дозите – също. И вместо да пуша хероин, започнах да се боцкам, тъй като резултатът е доста по-силен. Но и животът ми стана от неприятен още по-лош. Ако първоначално се бях засилил към една бездна със 100 км в час, то към този момент се движех към нея с 200 км “, спомня си Иво.
След още няколко несполучливи опита родителите му се усещат все по-безсилни и вземат решение, че той би трябвало да замине за комуна в Испания. „ Аз нямах избор. Бях принуден да отида “, споделя Иво. Така единствено на 19 година той прекрачва прага на първата от многото последващи комуни.
Иво споделя, че в този вид комуни подвластният влиза и стопира всичко от раз, без хапчета. Алкохол, опиати, цигари – всичко. А в съответната комуна всички са някогашни наркомани. Основателят също. Още от първия ден на всеки, който се лекува там, се назначава момче, което се назовава „ сянка “ и следи за спазването на разпоредбите.
В ТЪРСЕНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО
Иво живее там 14 месеца и през днешния ден споделя, че това е едно от най-ценните му прекарвания, тъй като е научил доста. Комуната се самоиздържа посредством помощи – огромните вериги магазини є подаряват храна, която е с съвсем изминал период на валидност, употребяват облекла и мебели втора ръка. А всеки жител би трябвало да работи – правят обществени услуги, които варират – просташки действия, разчистване, пране на килими, транспортни услуги. Дневният режим е пробуждане в 7,30 ч., закуска, работа до обяд, следват няколко часа отмора, а следобяд – отново работа. Накрая вечерят и лягат да спят. На другия ден всичко се повтаря изначало.
Връщайки се назад в България, още в рейса Иво си взема една бира. А няколко дни по-късно пропушва още веднъж. „ Оказва се, че съм бил доста надалеч от подготвеност да продължа живота си по естествен път. Все още съм търсил просто удоволствието. В квартала видях старите си другари, които продължаваха да живеят по остарелия метод. След две седмици аз бях по-зле, в сравнение с преди да отпътува за Испания. Всеки път, когато човек се върне към своята взаимозависимост, след това прекъсването става доста по-трудно “, споделя Иво.
В продължение на още 10 години той живее сред желанието си да се откъсне от опиатите и зависимостта, която след всеки опит да спре се оказва все по-силна. Посещава разнообразни комуни, в които съумява да се откъсне от навика, а по-късно още веднъж се връща в България и животът му продължава постарому. „ Лъжех, че съм спрял, криех се. И по този начин през 2004 година бях в комуна във Франция, където започнах метадонова стратегия – това е доста ужасно нещо. Това е един от най-токсичните опиати. И хем се ползва върху хора, които се пробват да спрат опиатите, хем неговото прекъсване е десетократно по-трудно от прекъсването на хероина. При хероина абстиненцията трае към две седмици, до момента в който при метадона – месеци “, споделя Иво.
ПОСЛЕДНАТА ДОЗА
Младият мъж не се отхвърля да търси избавление. Един ден се усеща толкоз безпомощен, че се разплаква пред майка си и є споделя, че би трябвало да откри по какъв начин да спре метадона. Единственият метод за това, става известно, е да влезе в лудница. Там съумява да издържи единствено три дни, само че минава през тежка абстиненция.
Следват нови визити на комуни, с цел да спре и хероина. През 2007 година майка му сама му взема последната доза, като го принуждава на идващия ден да замине още веднъж за Испания.
Пристигайки в страната, Иво обаче без да пита взема решение, че няма да влезе в комуната. На гарата му открадват багажа – остава единствено с къси панталони, пуловер и чехли. У себе си има към 5 евро. „ Обадих се на нашите, излъгах ги, че съм си намерил работа, че всичко е наред и че единствено би трябвало да си платя квартирата и да ми изпратят пари. Те го направиха, само че парите свършиха за една седмица. Започнах да крънкам в метрото. Спях по приюти, по градинки. И след две седмици взех свръхдоза. Това беше моментът, когато влязох в последната си комуна “, споделя Иво и добавя:
ДА ПРИЕМЕШ БОГ В СЕБЕ СИ
На едно от религиозните събрания по време на престоя му там Иво приема Бог. „ Аз доста ясно видях и разбрах, че със лични сили няма да се оправя. И започнах да се апелирам “, спомня си той. „ Помолих се същински и надълбоко от дъното на душата си и осъзнах, че в случай че не получа мощ от Него, няма да съумея. И тъкмо по-късно заседание аз вътрешно изпитах възприятие на омерзение от опиатите и знаех, че не мога да си предизвиквам това повече. След три месеца се прибрах, въпреки че даже родителите ми не желаеха, тъй като доста пъти бяха преживявали това с мен. Но един 6 септември се появих на гарата. Майка ми, като всяка любяща майка, ме одобри. С татко ми беше малко по-трудно. Дадоха ми една дребна стаичка у дома. Много ясно си припомням по какъв начин влязох вътре и си споделих „ добре, в този момент съм чист, само че няма да се лаская, до момента в който не минат най-малко 7 години. Исках да си дам малко време “, споделя Иво. В оня момент той си слага и друга цел – да спре цигарите.
Бързо си намира работа като водач и стартира да живее от нулата. Малко по малко връща доверието на фамилията си, среща се с нови хора, стартира да спортува.
Съдбата го среща с жена му Снежи, с която през днешния ден се радват на две прелестни деца. Запознават се през 2009 година, а малко по-късно тя ражда първото им дете – Ивайло. Когато е единствено на два месеца, отиват на обикновен обзор в болничното заведение. „ Лекарят сподели, че детето страда от доста рядка болест на черния дроб, който е мощно повреден. Единственият късмет да оцелее е да се направи трансплантация от жив донор – от бащата “, спомня си Иво. Шокът, който претърпяват с жена му, е голям. Търсят разнообразни отзиви, в това число в чужбина и на всички места удостоверяват диагнозата. „ Аз съм се друсал 10 години и трябваше да бъда донор на личния си наследник – това беше огромен удар за мен. Моят черен дроб трябваше да е унищожен, само че като че ли се беше случило знамение. В Германия направихме нужните проучвания, проби и потвърдиха, че мога да го направя. “
СИЛАТА НА ИСКРЕНАТА МОЛИТВА
Операцията минава сполучливо. „ Тогава аз към този момент знаех, че когато едно нещо се случва в живота ми, аз съм отговорен. Бях стигнал до това равнище на осъзнаване, че аз съм виновен за живота си.
Дори и нещото да наподобява странично, единственият излаз е аз да поема отговорност. От мен зависи да се оправят нещата. И в случай че към мен нещо е кофти… по-скоро аз съм това кофти нещо. И би трябвало аз да се поправя “, споделя Иво. Това е моментът, в който стартира да търси още по-силно връзката с Бог и със себе си. Купува си книги на Петър Дънов, чете Библията и стопира да яде месо. Започва да спортува повече, а едно лято със Снежи даже си вършат залог – да изкачват по един връх на седмица. А всяка събота отделя по един час, с цел да се моли. И по този начин един ден Иво насочва откровена молитва към Бог да спре цигарите, тъй като към този момент е пробвал всевъзможни способи и те не сработват – къса кутии с цигари, дава обещания, които не съблюдава. Нищо не оказва помощ.
„ Молитвата има силата да промени една обстановка, даже когато логиката споделя противоположното “, има вяра Иво и добавя, че точно на молитвата дължи положителните неща в живота си. „ Духовната част във всеки един от нас е онази скрита парченце, която в действителност е от голямо значение. Когато обръщаме внимание на своята духовна природа, дали посредством медитация, молитва или друга техника, ние укрепваме салдото в себе си. По този метод се грижим за трите аспекта на личността – разум, дух и тяло “, има вяра Иво.
През 2013 година стартира личен бизнес за здравословни фрешове, а малко по-късно узрява за момента да спре и последната останала взаимозависимост – цигарите. „ Посетих бизнес семинар, където всеки имаше опция да излезе и да показа с какво се занимава пред аудитория. И аз взех решение да се обзаложа със себе си. Казах си – „ добре, хайде да опитвам без цигари тъкмо в този ден “. Излязох да приказвам пред хората, убеден в себе си, без да съм пушил. Почувствах се доста добре. На другия ден, като се разсъниха, получих моето просветление. Случи се безусловно за един момент. Осъзнах, че всички тези години аз съм пушил заради една основна причина – залъгвах се, че цигарите ме карат да мисля по-добре, че ми дават повече храброст, че ме вършат по-уверен. А това въобще не е било по този начин. Този опит, който направих предходния ден по време на семинара, ми сподели, че в действителност без цигари аз съм доста по-смел, доста по-уверен и мога да реализира доста повече “, споделя Иво.
Това е следващият повратен миг в живота му. След това осъзнаване получава голяма доза сила и ентусиазъм. През идната година написва книгата „ Анатомия на зависимостите “, с която желае да помогне на други хора да се оправят със своите зависимости, взе участие в над 70 надпревари по планинско тичане, печели част от тях и въодушевен от това, основава „ Бягащият подкаст “, в който интервюира най-хубавите планински бегачи в България и чужбина, посещава редица семинари за личностно развиване.
„ Ако в профил наподобява, че едно нещо се е случило от през днешния ден за на следващия ден, истината е, че надълбоко в човек процесът е зреел и е почнал доста преди този момент. А всяко едно преборване на взаимозависимост е като електронна игра и те качва на последващо равнище, където си по-можещ и по-силен “, споделя Иво. Днес е уверен, че всички зависимости имат идентичен механизъм, а отказването от един табиет е дълъг развой, чиято първа стъпка е човек да избере щастието пред лъжливото наслаждение. Необходима е единствено доза кураж.
Статията е оповестена в Списание 8, брой 10/2023 година
С хероина стартира няколко години по-късно, когато е на 16. И до през днешния ден си спомня първия път: „ Имах другар, чието семейство разполагаше с много пари за това време, всички му се радваха. Дочух, че пуши хероин. В миг на моя вътрешна рецесия или тъй като някъде вътре в мен си мислех, че той е доста готин и желаех да наподобявам на него, аз просто отидох и му споделих „ научи ме “. И тогава стартира ужасът “.
ЖИВОТ В НЕТРЕЗВЕНОСТ
Началото на лятната почивка е, няма учебно заведение. Иво и приятелите му се събират всеки ден, играят електронни игри и… се друсат. Правят това по през целия ден. През първите месеци той въобще не си дава сметка за негативите. В края на лятото обаче получава първата си рецесия, тъй като не може да си вземе дозата – дилъра го няма през целия ден. „ Тогава усетих първата си абстиненция – все едно се разболях от тежък грип. Потекоха ми сълзи, отделях секрет от носа си, имах студена пот и тежка меланхолия. И знаех, че в случай че взема единствено една-единствена доза, всичко това ще се оправи. Буквално на секундата “, споделя Иво.
Общото сред всички опиати съгласно Иво е, че са средство за видимо отбягване на страха. От обезпокоеното момче, със своите училищен паники, опиатът му дава лъжливото чувство, че всички проблеми и терзания изчезват.
„ Е, запитвам аз, освен това състояние можеш ли да си представиш какъв брой мъчно е да излезеш от там? Веднъж усетиш ли рецесиите, ти към този момент си друг човек, тъй като си се докарал до положения, които нормално хората не изпитват. Животът в трезвеност е доста по-хубав, само че в тези моменти ти не го виждаш. “Малко след тази първа рецесия следва разумното – в учебно заведение оценките се намаляват, дисциплината се скапва, а родителите му схващат за опиатите, откакто от вкъщи им стартират да липсват предмети – Иво залага всичко: „ Бях стигнал до това да заложа радиатора, печката, златото – всичко “.
С 200 КИЛОМЕТРА В ЧАС
Първите стъпки към смяната стартират с домашно лекуване, хапчета и съвещания в Националния център за наркомании. А дружно с това – и с огромното лъгане, както го разказва самият Иво: „ Успявах да устоя няколко дни чист, лъжех, че към този момент съм добре, и като излизах на открито, отново си вземах дозата. Една година по-късно обаче обстановката внезапно прогресира към още по-тежка. Парите не ми стигаха, дозите – също. И вместо да пуша хероин, започнах да се боцкам, тъй като резултатът е доста по-силен. Но и животът ми стана от неприятен още по-лош. Ако първоначално се бях засилил към една бездна със 100 км в час, то към този момент се движех към нея с 200 км “, спомня си Иво.
След още няколко несполучливи опита родителите му се усещат все по-безсилни и вземат решение, че той би трябвало да замине за комуна в Испания. „ Аз нямах избор. Бях принуден да отида “, споделя Иво. Така единствено на 19 година той прекрачва прага на първата от многото последващи комуни.
Иво споделя, че в този вид комуни подвластният влиза и стопира всичко от раз, без хапчета. Алкохол, опиати, цигари – всичко. А в съответната комуна всички са някогашни наркомани. Основателят също. Още от първия ден на всеки, който се лекува там, се назначава момче, което се назовава „ сянка “ и следи за спазването на разпоредбите.
В ТЪРСЕНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО
Иво живее там 14 месеца и през днешния ден споделя, че това е едно от най-ценните му прекарвания, тъй като е научил доста. Комуната се самоиздържа посредством помощи – огромните вериги магазини є подаряват храна, която е с съвсем изминал период на валидност, употребяват облекла и мебели втора ръка. А всеки жител би трябвало да работи – правят обществени услуги, които варират – просташки действия, разчистване, пране на килими, транспортни услуги. Дневният режим е пробуждане в 7,30 ч., закуска, работа до обяд, следват няколко часа отмора, а следобяд – отново работа. Накрая вечерят и лягат да спят. На другия ден всичко се повтаря изначало.
„ В комуната научих език, а за два месеца качих 20 кг, започнах да спортувам. Но най-хубавото е, че там разбрах какво значи общественост – аз имах поддръжка. Работата ме караше да пребивавам с чувството, че правя нещо потребно, а и нямах време да си мисля за нелепости. Съзнанието ми бе заето, по тази причина за мен работата има лечебен темперамент “, споделя Иво.Освен всичко това комуната провежда и църковни срещи – къси беседи през седмицата, а всяка неделя – формален обяд. Това са и първите пъти, в които Иво се допира до вярата в Бог. Тръгва си от комуната след 14 месеца с доста сила и предпочитание за естествен живот като чист човек. Оказва се обаче, че към момента има дълъг път за извървяване и за осъзнаване.
Връщайки се назад в България, още в рейса Иво си взема една бира. А няколко дни по-късно пропушва още веднъж. „ Оказва се, че съм бил доста надалеч от подготвеност да продължа живота си по естествен път. Все още съм търсил просто удоволствието. В квартала видях старите си другари, които продължаваха да живеят по остарелия метод. След две седмици аз бях по-зле, в сравнение с преди да отпътува за Испания. Всеки път, когато човек се върне към своята взаимозависимост, след това прекъсването става доста по-трудно “, споделя Иво.
В продължение на още 10 години той живее сред желанието си да се откъсне от опиатите и зависимостта, която след всеки опит да спре се оказва все по-силна. Посещава разнообразни комуни, в които съумява да се откъсне от навика, а по-късно още веднъж се връща в България и животът му продължава постарому. „ Лъжех, че съм спрял, криех се. И по този начин през 2004 година бях в комуна във Франция, където започнах метадонова стратегия – това е доста ужасно нещо. Това е един от най-токсичните опиати. И хем се ползва върху хора, които се пробват да спрат опиатите, хем неговото прекъсване е десетократно по-трудно от прекъсването на хероина. При хероина абстиненцията трае към две седмици, до момента в който при метадона – месеци “, споделя Иво.
ПОСЛЕДНАТА ДОЗА
Младият мъж не се отхвърля да търси избавление. Един ден се усеща толкоз безпомощен, че се разплаква пред майка си и є споделя, че би трябвало да откри по какъв начин да спре метадона. Единственият метод за това, става известно, е да влезе в лудница. Там съумява да издържи единствено три дни, само че минава през тежка абстиненция.
Следват нови визити на комуни, с цел да спре и хероина. През 2007 година майка му сама му взема последната доза, като го принуждава на идващия ден да замине още веднъж за Испания.
Пристигайки в страната, Иво обаче без да пита взема решение, че няма да влезе в комуната. На гарата му открадват багажа – остава единствено с къси панталони, пуловер и чехли. У себе си има към 5 евро. „ Обадих се на нашите, излъгах ги, че съм си намерил работа, че всичко е наред и че единствено би трябвало да си платя квартирата и да ми изпратят пари. Те го направиха, само че парите свършиха за една седмица. Започнах да крънкам в метрото. Спях по приюти, по градинки. И след две седмици взех свръхдоза. Това беше моментът, когато влязох в последната си комуна “, споделя Иво и добавя:
„ Родителите ми в този миг към този момент се бяха отрекли от мен и това в действителност беше най-голямата помощ, която можеха да ми окажат. Ясно осъзнах, че аз съм самичък. “
ДА ПРИЕМЕШ БОГ В СЕБЕ СИ
На едно от религиозните събрания по време на престоя му там Иво приема Бог. „ Аз доста ясно видях и разбрах, че със лични сили няма да се оправя. И започнах да се апелирам “, спомня си той. „ Помолих се същински и надълбоко от дъното на душата си и осъзнах, че в случай че не получа мощ от Него, няма да съумея. И тъкмо по-късно заседание аз вътрешно изпитах възприятие на омерзение от опиатите и знаех, че не мога да си предизвиквам това повече. След три месеца се прибрах, въпреки че даже родителите ми не желаеха, тъй като доста пъти бяха преживявали това с мен. Но един 6 септември се появих на гарата. Майка ми, като всяка любяща майка, ме одобри. С татко ми беше малко по-трудно. Дадоха ми една дребна стаичка у дома. Много ясно си припомням по какъв начин влязох вътре и си споделих „ добре, в този момент съм чист, само че няма да се лаская, до момента в който не минат най-малко 7 години. Исках да си дам малко време “, споделя Иво. В оня момент той си слага и друга цел – да спре цигарите.
Бързо си намира работа като водач и стартира да живее от нулата. Малко по малко връща доверието на фамилията си, среща се с нови хора, стартира да спортува.
Съдбата го среща с жена му Снежи, с която през днешния ден се радват на две прелестни деца. Запознават се през 2009 година, а малко по-късно тя ражда първото им дете – Ивайло. Когато е единствено на два месеца, отиват на обикновен обзор в болничното заведение. „ Лекарят сподели, че детето страда от доста рядка болест на черния дроб, който е мощно повреден. Единственият късмет да оцелее е да се направи трансплантация от жив донор – от бащата “, спомня си Иво. Шокът, който претърпяват с жена му, е голям. Търсят разнообразни отзиви, в това число в чужбина и на всички места удостоверяват диагнозата. „ Аз съм се друсал 10 години и трябваше да бъда донор на личния си наследник – това беше огромен удар за мен. Моят черен дроб трябваше да е унищожен, само че като че ли се беше случило знамение. В Германия направихме нужните проучвания, проби и потвърдиха, че мога да го направя. “
СИЛАТА НА ИСКРЕНАТА МОЛИТВА
Операцията минава сполучливо. „ Тогава аз към този момент знаех, че когато едно нещо се случва в живота ми, аз съм отговорен. Бях стигнал до това равнище на осъзнаване, че аз съм виновен за живота си.
Дори и нещото да наподобява странично, единственият излаз е аз да поема отговорност. От мен зависи да се оправят нещата. И в случай че към мен нещо е кофти… по-скоро аз съм това кофти нещо. И би трябвало аз да се поправя “, споделя Иво. Това е моментът, в който стартира да търси още по-силно връзката с Бог и със себе си. Купува си книги на Петър Дънов, чете Библията и стопира да яде месо. Започва да спортува повече, а едно лято със Снежи даже си вършат залог – да изкачват по един връх на седмица. А всяка събота отделя по един час, с цел да се моли. И по този начин един ден Иво насочва откровена молитва към Бог да спре цигарите, тъй като към този момент е пробвал всевъзможни способи и те не сработват – къса кутии с цигари, дава обещания, които не съблюдава. Нищо не оказва помощ.
„ Молитвата има силата да промени една обстановка, даже когато логиката споделя противоположното “, има вяра Иво и добавя, че точно на молитвата дължи положителните неща в живота си. „ Духовната част във всеки един от нас е онази скрита парченце, която в действителност е от голямо значение. Когато обръщаме внимание на своята духовна природа, дали посредством медитация, молитва или друга техника, ние укрепваме салдото в себе си. По този метод се грижим за трите аспекта на личността – разум, дух и тяло “, има вяра Иво.
През 2013 година стартира личен бизнес за здравословни фрешове, а малко по-късно узрява за момента да спре и последната останала взаимозависимост – цигарите. „ Посетих бизнес семинар, където всеки имаше опция да излезе и да показа с какво се занимава пред аудитория. И аз взех решение да се обзаложа със себе си. Казах си – „ добре, хайде да опитвам без цигари тъкмо в този ден “. Излязох да приказвам пред хората, убеден в себе си, без да съм пушил. Почувствах се доста добре. На другия ден, като се разсъниха, получих моето просветление. Случи се безусловно за един момент. Осъзнах, че всички тези години аз съм пушил заради една основна причина – залъгвах се, че цигарите ме карат да мисля по-добре, че ми дават повече храброст, че ме вършат по-уверен. А това въобще не е било по този начин. Този опит, който направих предходния ден по време на семинара, ми сподели, че в действителност без цигари аз съм доста по-смел, доста по-уверен и мога да реализира доста повече “, споделя Иво.
Това е следващият повратен миг в живота му. След това осъзнаване получава голяма доза сила и ентусиазъм. През идната година написва книгата „ Анатомия на зависимостите “, с която желае да помогне на други хора да се оправят със своите зависимости, взе участие в над 70 надпревари по планинско тичане, печели част от тях и въодушевен от това, основава „ Бягащият подкаст “, в който интервюира най-хубавите планински бегачи в България и чужбина, посещава редица семинари за личностно развиване.
„ Ако в профил наподобява, че едно нещо се е случило от през днешния ден за на следващия ден, истината е, че надълбоко в човек процесът е зреел и е почнал доста преди този момент. А всяко едно преборване на взаимозависимост е като електронна игра и те качва на последващо равнище, където си по-можещ и по-силен “, споделя Иво. Днес е уверен, че всички зависимости имат идентичен механизъм, а отказването от един табиет е дълъг развой, чиято първа стъпка е човек да избере щастието пред лъжливото наслаждение. Необходима е единствено доза кураж.
Статията е оповестена в Списание 8, брой 10/2023 година
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ