Детлев Роведер – последната икономическа жертва при падането на Берлинската стена
Историята на Детлев Карстън Роведер е от тези, които остават в архива като неразрешени случаи. До през днешния ден Германия продължава да задава един доста значим въпрос, чийто отговор няма да получим – не се чака да се получи и не се търси. Най-вероятно Роведер ще е набор на спекулации за безусловно всеки, само че е любопитно да открием какво се случва при обединяването на Германия след рухването на Берлинската стена. С изненада може да установите, че до момента в който Балканите са ударени извънредно грубо и внезапно цели страни нямат и визия по какъв начин да се оправят с спечелилия в икономическата система – капитализма, историята не е по-различна и за Източна Германия, която дълго време остава под шапката на заблудата.
Със започването на обединителния развой ще открием, че Детлев е един от водещите фрагменти. Зад гърба си има надеждно портфолио – той е предприемач с история, немски политик и един от главните виновници за бързото приватизиране на социалистическа Германия, както и настъпването на промяната. По това време би трябвало да открием, че Германия не е готова за всичко това. Макар и дълго време да се счита, че Западна Германия е доста по-добре развита, социолозите показват, че към края на съществуването си, Източна Германия е била в пъти по-щастлива и жителите признавали, че фамилиите им се чувствали добре. Предвид високата раждаемост е повече от ясно, че се вижда мощното развиване на страната.
Официалният старт на обединяването стартира на 3 октомври 1990 година и Детлев е претрупан със комплицираната задача да заздрави стопанската система и да откри място на всички под слънцето. Трябва да разберем, че когато една империя се разпада, никой не е квалифициран за крайния резултат. Не е мъчно да открием, че работещият немец освен изпада в суматоха, само че посреща същата рецесия, която към този момент е почнала своя дълъг път от изток на запад. Управлението на Роведер е пословично и за малко време този човек съумява да се трансформира в злодея на кино лентата – заводи в Източна Германия се приватизират за жълти стотинки, а личният състав е изпъден. Недоволството се вижда от ден на ден, до момента в който един ден не се стига до съдбовният случай. Роведер е убит на 1 април 1991 година, като три патрона са изпратени по него и брачната половинка му.
Германецът има потребност единствено от един, вторият попада в тялото на брачната половинка му, а третият се забива в една от библиотеките. Най-вероятно има и рационално пояснение за всичко това. Преди да потъне корабът на Източна – социалистическа Германия, в страната се основава фонд, който да управлява предходно основаните компании в страната и по-късно да помогне за консолидираното им в страната. До огромна степен ще открием, че мнозина не виждат никаква интеграция, а разпродаване.
Детлев е за малко президент на тази компания. Като един от най-големите холдинги в света, той е претрупан да продаде сред 8500 и 12 000 компании. Както и да погледнете цифрите, на хартия това е ориста на към 4 милиона немски жители. Холдингът държи всичко от металургичната промишленост до киното. Наследяват се милиони декари земя за обработка, както и гори. В листата участват и всички имущества на една организация, която умерено може да се мери с бившето Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Запознайте се с тайната немска полиция Stasi – Ministry of State Security. През 50-те години на предишния век, по образеца на всички останали разследващи единици в една страна, старт се дава и на тази загадка полиция. За към 7 години руските специалисти оказват помощ и образоват без никакви проблеми аудиторията, като всичко това може да ни подсигурява доста особени и разнообразни способи за оцеляване.
Макар и да се дава цялостна независимост на деяние като самостоятелна единица, оставени са съветски сътрудници на най-големите постове, а в това време има и продан на опит сред Москва и Германия. Щази разполагат с 12 администрации за следенето на пощата и телефонната връзка. 2000 души са пренасочени за надзор и резултатност на армията, изпратени са хора, които да дават отговор за тежката промишленост и още една дивизия за разбор на отпадъка.
Тяхната задача е била да търсят подозрителни западни храни и материали. Представете си какъв брой забавно е било, когато преминете от едната в другата зона и изхвърлите пакет с цигари в коша. На разположение тайната полиция разполага с наети 91 015 души, още 2000 неофициални помощника, 13 073 боеца и още 2323 офицера на Германска демократична република. Мрежата им на разпространяване е от още 173 081 неофициални източника. През 1995 година с отварянето на архивите излиза наяве, че неофициалните източници на информация и наблюдаване са 174 000 души или 2.5% от популацията на цяла Източна Германия на възраст сред 18 и 60 години. Около 10 000 души са под 18-годишна възраст.
До този миг не е несъмнено какъв брой в действителност са били хората, които са работили за полицията, само че подозрителното число продължава до 500 000 души, като приказваме за интервала на основаване до интервала на закриване. След като към края на 70-те години излиза наяве, че тайната полиция би трябвало да размени методите навън изтезание и да измисли нови техники. Точно тук идват специалистите от Москва, които подсказват, че мощните на деня би трябвало да работят с логика на психиката и нравствен тормоз. Хората, които имат време да разясняват политика, отношение и власт, получават суровото рамо на Щази, като в това полезрение попадат съвсем всички интелектуалци на страната. Описанието на новият принцип на работа е посочен доста добре от немския историк Хюбертус Кнабе:
„ … Щази постоянно използваше способ, който в действителност беше демонски. Той се назовава Zersetzung и е разказан в друга тенденция. Думата е сложна за превод, тъй като в началото значи „ биоразграждане “. Но в действителност това е много тъкмо изложение. Целта беше да се унищожи скрито самочувствието на хората, да вземем за пример посредством увреждане на репутацията им, посредством образуване на провали в работата им и посредством разрушение на персоналните им връзки. Имайки поради това, Източна Германия беше доста съвременна тирания. Щази не се опита да арестува всеки отстъпник. Предпочиташе да ги сковава и можеше да го направи, тъй като имаше достъп до толкоз доста персонална информация и до толкоз доста институции. “
ADN-ZB Uhlemann 16.1.90 Berlin: Stürmung AfNS-Zentrale- Auf einer Demonstration vor dem Gebäude des ehemaligen AfNS in der Normannen- und Ruschestraße, zu der das Neue Forum aufgerufen hatte, forderten Tausende die vollständige Auflösung des Amtes und alles dafür zu tun, daß ein solcher Bespitzelungsapparat als Machtinstrument einer Partei nie wieder entsteht. До някаква степен се счита, че това завещание е помогнало за бързото привършване на житейския път на господин Роведер. Каква е истината? С огромното завещание идват и огромните беди. След като Западна Германия наследява толкоз доста работна мощ и компании, сметките не са толкоз розови – по-скоро са черни. Икономиката на Източна Германия е към четири пъти по-малка, в сравнение с съседката си. Дълговете се равняват на сумата от близо 300 милиарда $. Оказва се, че когато немската администрация е почнала своята работа, всяка една промишленост и бизнес към този момент са потъвали и всички виновници са качени на избавителните лодки и следят големия провал.
Повече от 20% от немското население остава съвсем незабавно без работа. Бунтовете стартират първо при миньорите, които в цяла Източна Германия остават съвсем незабавно без никаква работа. Виновен за всичко това се отхвърля точно президентът на сдружението – никой не го пита за наследената корона от тръни. Само шест месеца след съединението на двете половини, всеки крещи името на Роведер и желае неговата гибел. Той е упрекнат като изменник, изверг и човек, който ненавижда своите сънародници. Смъртните закани по телефона са изцяло предстоящи и не могат да изненадат безусловно никого. Полицията взима ограничения и слага защита на лъскавата резиденция в тихото предградие на Дюселдорф.
Според брачната половинка на Детлев – Хергард, защитата е била извънредно минимална и дамата непрекъснато е упорствала за повишението на въоръженото наличие. Властите слагат бронирани стъкла на първия етаж на постройката, а вторият остава непокътнат. Оставените патрули не са се напъвали доста да показват наличието си.
И по този начин към 11 часа и 30 минути вечерта Детлев е прострелян през прозореца на спалнята си, до момента в който е облечен е в пижамата си. Докато оправя дрешника е изумен от далекобойна пушка. Куршумът минава през основна артерия и трахея. Нито един доктор не може да го избави. От звука на счупено стъкло, Хергард тича да види какво се случва и също получава патрон в левия лакът. Третият патрон не е бил нужен, президентът е бил към този момент мъртъв. При позвъняването до полицията се засилва цялата работа и даже армията, само че никой не може да открие стрелецът. Откриват единствено оставено писмо от RAF командос, който се кръщава Улрих Весел. Смята се, че това е публично писмо, тъй като е подпечатано от самата организация.
Открито е на към 100-200 метра от вкъщи на Детлев. Намерени са трите гилзи, пластмасов стол и забрадка, на която има един косъм. Едва през 2001 година благодарение на ДНК проучвания излиза наяве, че съвпадението е на Волфганг Грамс – член на RAF – Red Army Faction. Волфганг умира при престрелка с полицията към 8 години по-рано. Оръжието на закононарушението 7.62х51мм NATO е било употребявано при снайперска офанзива към година по-рано. Тоест едно и също оръжие е било употребявано за две набези. До този миг всичко към този момент би трябвало да е ясно и добре разказано на хартия. Самата организация се ражда като лява идеалистическа и дейна в интерес на социалистическия режим. През 60-те години е считана за анти-военна, а през 70-те е партизанска за осъществяването на най-различни поръчки. Атентатите им взимат живота на 34 души и раняват още към 200 души.
Роведер по това време е бил забъркан с търговията на най-различни обекти, които в миналото са били благосъстоятелност освен на Щази, само че и засягат директно тази организация. Връзката сред двете организации? През 90-те години, откакто имаме към 100 000 безработни военни – специалисти в сапьорското дело, контраразузнаването и воденето на партизанска война, желанието им за един бърз реванш и изложение на публичното мнение с малко повече олово, започваме да откриваме и логическите изненади. След гибелта на президента, самото сдружение се разпада извънредно бързо. Къде е казусът в цялата история? Проблемът в този случай е, че съгласно някои криминолози, откритието на всички артефакти измежду стрелбата подсказва доста съществено за умишленото систематизиране на всичко, което би трябвало да се откри. Някои немски специалисти считат, че убийството е осъществено от човек, който най-вероятно е знаел доста добре по какъв начин би трябвало да наподобява убийството.
Подредбата на гилзите и фактът, че са изоставени, може да е съзнателно направено, с цел да може дейностите да се препишат на някой различен. Колаборацията сред двете страни е толкоз забележима, че не може да се пренебрегва. Професионализмът на основаните бомби при атентатите в зората на 90-те години подсказва, че тук е намесена ръката на някой неудовлетворен кадър от Щази. До през днешния ден убийството по този начин или другояче няма отговор, а и да има, най-вероятно няма да го разберем. Секретните досиета в никакъв случай не се разкриват, до момента в който мнозина не престават да считат, че Детлев е жертва на партизанско придвижване, което се бори в интерес на социалистическите хрумвания, въпреки и те към този момент да не съществуват.
Снимки: Wikipedia
