Историята на България през VIII век е изпълнена с предизвикателства

Историята на България през VIII век е изпълнена с провокации и трагични събития. Един от най-значимите владетели на този интервал е кан Телериг , който поема ръководството на страната през 768 година в миг на тежка рецесия. Силни византийски нашествия, вътрешни безредици и икономическа съсипия заплашват съществуването на България.

Тези исторически обстоятелства се преглеждат в книгата „ Българските владетели от VII до XIV век. История на България “ , написана от историка. В нея писателят Румен Петков от Политическа партия „ Единение “ разкрива забавни събития от този интервал.

В книгата може да се запознаете по какъв начин в тази сложна конюнктура Телериг демонстрира изключителна държавническа мъдрост и увереност , като съумява да реализира краткотрайна стабилизация на страната и да отблъсне външните закани. Историята на неговото ръководство е незабравим образец за битка, непримиримост и умела дипломация.

Публикуваме целия материал на доктор Петков без редакторска интервенция:

„ Кан Телериг поема ръководството на страната през 768 година, след гибелта на кан Паган. Време в което страната ни е разорена и опустошена от византийските нахлувания, а народа изстрадал и стопански унищожен от непрекъснатите войни. Овластените боили се разпореждат по лична сгода, с които в допълнение тормозят и изтощават популацията, обричайки го беднотия. Към всичко това би трябвало да присъединим и неопределените връзки по отношение на Византия, които са в основата на яростните междуособици измежду боилите.

Като единственият излаз да се запазим като страна, Телериг намира в решението да задържи колкото се може по-дълго вътрешния и външен мир.

За това първата цел която си слага е да успокои страната от вътрешните безредици, в което значително му помагал и страхът от нова война откъм Византия. Обаче по-голямата компликация за него е да реализира външният мир, и то основно с войнолюбец като Константин V, битката с който не било мъчно да се планува, че още не приключена.

И в действителност напролет на 773 година Константин V още веднъж обръща погледа си към България. Започва нова война, която по проект е повтаряне на похода от 766 година Армията още веднъж потегля по море и по суша. Сухопътната армия, състояща се най-вече от кавалерия, има задачата да се събере на българската граница, а другата според проекта отпред със самия император, се придвижва на 2000 кораба по крайбрежието на Черно море със цел да навлезе в Дунав и да нападне българските придунавски области.

Но, по време на предвижването Константин V трансформира първичния си проект. Той преценя, че България е неспособна да се опълчи на такава войска и няма смисъл да губи ненужно време с цел да обикаля през делтата на Дунав с цел да я удари от север. За това като минава нос Емине, дебаркира северно от Стара планина и с войската от корабите потегля пешком към столицата Плиска. Противно на упованията внезапно пред него се изправя българската армия. Стъписан от обстановката, Константин V в началото взема решение да се отклони към Варна, само че като се ориентира в ситуацията схваща, че българите не инцидентно го посрещат на това място.

Кан Сабин е разположил войските си сред морския град и устремилата се войска. Неизвестността и най-много непредвиденото дръзкото държание на българите го вършат колеблив и Константин V прави опит да се завърне, само че българският кан му предлага мир. Изплашен от събитието, че в случай че не одобри ще бъде преследван и разрушен се съгласява с предлагането. Главното изискване на тоя мир се състои в това, че и двете страни се задължават да не водят война, а императорът и в бъдеще дава обещание да не навлиза в българска територия. Съгласно клаузите Византия би трябвало да изтегли гарнизоните във всички издигнати от нея погранични замъци, и да върне територията по подписания от 716 година контракт. По тоя метод една от задачите на българския държател е реализирана.

Като наблюдаваме събитията в днешно време можем да заключим, че Телериг не се е доверил на тоя мир. Той прекомерно добре осъзнавал, че битката с Византия е краткотрайно отсрочена и че заплахата напълно не е отминала. Но по-притеснителното е, че младата българска страна, надали би издържала сполучливо в бъдещите битки с такава опитна и войнолюбива съседка каквато е Източно римската империя.

Българският народ може да бъде спасен от византийско подчиняване единствено в случай че българският държател успее да притегли на своя страна всички славянски племена на Балканския полуостров и да образува една мощна страна, способна да противостои на Византия. И по този начин незавършената концепция на Аспарух и Тервел още веднъж се възродила в енергичния Телериг. За да има мощна страна българският стопанин би трябвало да стане обединител на балканските славяни. След подписването на контракта Телериг се прибира в столицата, само че не разпуска цялата си войска.

Дни по-късно с 12 000 армия се насочва към Тракия и Македония. Първоначално стартира договаряния със славянското племе берзити /бърсяци/, което обитава северните елементи на географската област Македония, за приобщаване към страната. Дипломацията се е води скрито, тъй като гласността безспорно би насъскала императора както срещу берзитите, по този начин и срещу самите българи. Във българския стан всичко се развива по проект, само че от сътрудниците си в Плиска Константин V получава известие за тази българска дипломация.

За това той взема решение, да се възползва от отсъствието на българския държател в столицата, като потегли на поход и внезапно нападне България. Командирите му получават заповед и стартират да се готвят за военна акция. Но по същото време в Цариград се намират български пратеници, които имат отговорности по окончателното подписване на мира.

За да скрие от тях задачата на подготовката, той ги излъгва, че се готви за идната война с арабите, а с цел да бъде още по-достоверно, той трансферира цялата армия на отсрещния /азиатски/ бряг. Константин V сполучливо прикрива користния си проект за непредвиденото нахлуване. В този негов поход той залага на изненадата, тъй като доста добре знае, че българите в дадения миг минимум чакат война от негова страна. При заминаването си от Цариград, нищо не подозиращите българските пратеници са съпроводени до портите персонално от императора.

Веднага откакто се твърди от преследвачите, че са се отдалечили доста, Константин V неотложно прекарва войските още веднъж на европейския бряг и без да губи време с 80-хилядна войска се насочва на запад, към местата където българския държател взе участие в договаряния.

В местността Литосория /дн. Сините камъни край Сливен/ внезапно атакува тила на българския отряд, а след няколко дни и останалата част при Берзития. Неравностоиноста на силите дава огромен превес на ромеите и за малко време българи са изцяло разрушени.

Ситуацията принуждава Телериг да прекъсне задачата си да се завърне в Плиска. След борбите при Литосория и Берзития Константин V се завръща тържествено в Константинопол с доста пленници и плячка, а на самата война и дава имено „ благородна ”.

Въодушевен от триумфа си, той афишира мира от предната година за нарушен от страна на българите и под предлог, че са задоволително омаломощени, взема решение да потегли за окончателното подчинение на България.

Новият поход е още веднъж по суша и море. Дванадесетхилядна кавалерия натоварена на кораби се насочва към византийска Варна със задача да дебаркира в града и да чака заповеди. Този път императорът потегля със сухопътната войска към балканските проходи. Когато обаче флотата стига до Месемврия, под действието на северния вятър в морето се развихря стихия, която потапя корабите. Императорът приключва похода, без да реализира някакъв триумф.

Тая неудача ободрява Телериг и той взема решение да му се реваншира за двете изгубени стълкновение през октомври. Провалената дипломация разкрива на българския кан основното зло в страната — вътрешните врагове. Заради византийски сътрудници в българската столица, всички негови проекти бързо стават известни на византийския император.

Телериг взема решение да се избави с ловкост, като изпраща писмо до византийския император, в което написа:

„ Аз се взех решение да побягна отсам и да дойда при тебе, с цел да покориш посредством мене цяла България. Обаче прати ми почтена дума за моята сигурност и заяви ми кои ти са тук приятелите, с цел да им се поверя и те да ме съпроводят. ”

Константин V се подава тъй като познава обстановката в България и приема, че Телериг е следващият български държател, който е заставен да напусне престола. Той изпраща на българския кан имената на своите шпиони.

На Телериг не му остава нищо друго, с изключение на да прочисти Плиска от предателите, като избива всички в листата. Ядосан, че се е хванал на измамата, императорът незабавно заповядва да се събере войска и през август 775 година да е подготвена за нов съдбоносен поход, които има задача дефинитивно да съкруши България.

Съгласно летописците Константин V не може да се освободи от напрежението, че е бил надхитрен, държанието му се е трансформирало и даже е изпадал в нервни рецесии. Той повежда похода, само че още в самото начало получава мощен апоплектичен удар /инсулт/, лечителите го връщат в Аркадиопол /дн. Люлебургас/ на носилка, от там го изпращат в Силимврия /дн. Силиврия/, само че лек за него не се намира. На 14 септември 775 година умира на транспортен съд, плувайки по Мраморно море за крепостта Стронгил.

Така най-сетне България се избавя наред от собствен рисков и закоренял зложелател, който през своето ръководство е провел девет похода целящи да обезвреждат българската самостоятелност. Неговият наследник и правоприемник, кроткият и постоянно боледуващ Лъв IV Хазарски /775-780/, изрично се отхвърля от водената политика на своя татко. Неговото добродушно царуване е маркирано с мирни връзки сред България и Византия.

Кан Телериг реализира една от задачите си, като преодоля византийската опасност. Смъртта на Константин V Копроним /Лайняния/ има прекомерно огромно значение за развоя на вътрешната политика в България. Докато беше жив, България имаше зложелател, и живееше под непрекъснатата опасност да бъде нападната. Тази опасност освен сплоти българите, само че и приключи вътрешните безредици, с помощта на умната политика на кан Телериг, който ловко си послужи с събитията. Но щом заплахата мина, в България още веднъж стартират битките за превъзходство сред родовете.

Тия битки обаче към този момент имат различен темперамент. До покачването на кан Телериг на българския трон, битката е била чисто династическа, водела се е сред двете формирани от средата на боилите политически партии за власт и в развиването й се изработило правилото, че, която от партиите успее да постави на престола своя претендент и го държи в ръцете си, тя ще може да има превъзходство и по-лесно да натрупа капитали.

От тук нататък стремежът на всяка от партиите е да допусне или да не позволи на славяните да бъдат детайл от страната и да вземат участие в нейното ръководство. Боилите доста добре осъзнавали, че отбраната на тия ползи изцяло зависи от това, претендентът на коя партия ще се повиши на престола. Разбира се, това ненормално развиване в държавния живот, основано от аристократичното ръководство не може да се харесва на строгия и самоинициативен Телериг.

Защото той гледа на славяните не като на мощ, а като значим детайл, от който зависи разширението на страната. Също по този начин доста добре схваща, че с цел да отстрани тая изолация на славяните, кана би трябвало да се трансформира в съединителна частица сред двете народности. Но това на процедура не може да се получи, тъй като канската власт е безсилна при прокарването на нови хрумвания защото зависи от съвета на боилите. А точно несъгласията в този съвет са главната причина за упадъка на канската власт.

Телериг взема решение да промени това, само че още при първият си опит да понижи силата на съвета против думата на кана, го последва следващия боилски скрит план в Плиска. През 777 година след следващия прелом Телериг се принуждава да избяга в Константинопол. Новият византийски император Лъв IV Хазарски, наследник на Константин V, с наслада приема Телериг, и му дава заричане да не продължава войните на своя татко. Бившият кан приема кръщение с християнското име Теофилакт и купата патриций. Под новото си име подписва брак с братовчедката на императора Мария и става част от византийската аристокрация.

Ако създадем една равносметка на неговото ръководство ще забележим, че на процедура след гибелта на дългогодишния си противник, Телериг излиза като победител от дуела. Той трябвало да продължи да ръководи българската страна през нейния интервал на вътрешна стабилизация. И тъкмо тук ни озадачава значителното.
Защо един подобен български кан — зложелател на византийците и на византийското въздействие, търси леговище в Цариград? Каква е неговата цел? Да си върне престола, или вечно се отхвърля от него? Това са все въпроси на които отговор може би в никакъв случай няма да намерим. “

Амбициозният кан Паган: Предателство във властта и опити за обединяване