“В любовта няма правила, слушайте само сърцата си..”
Историята, която желая да ви опиша, е доста персонална и по тази причина ще спестя имената в нея. Основната причина, която ме кара да я споделя, са непрестанно изскачащите публикации, написани от знайни и незнайни психолози и експерти по връзките, които в множеството случаи настояват, че в случай че един мъж е изневерил и дамата реши да остане в една такава връзка, то тя не обича и не почита себе си. Дали това е по този начин във всеки случай, преценете сами.
Бях една от хилядите дами, които живееха в брак „ поради децата “ и „ за пред света “. Чувствах се нещастна и неосъществена. В този стадий от живота си имах възприятието че съм се пуснала по течението, в цялостна безтегловност и неспособност да се съпротивлявам, се нося без цел и посока.
И тогава се появи Той. Срещнах го около служебните ми задължения. Беше хубав, само че ми се стори надменен и надут, което в първия миг мощно ме отблъсна – по никакъв начин не обичам такива мъже. Съдбата реши да ни срещне още веднъж три месеца по-късно, когато се разминахме в един стеснен кулоар, погледите ни се срещнаха и той ми се усмихна необятно. Чувството беше все едно ме удари ток. Реших да не се задълбавам толкоз и продължих по делата си. Докато вечерта месинджърът ми не изпиука. Оказа се че той ме е разкрил във фейсбук и ми е пратил покана. Аз, несъмнено, я одобрих. „ Много беше красива през днешния ден “ ми написа той, а аз с целия песимизъм на съвсем 35 годишна жена взех решение че няма да се размеквам от един комплимент. Всъщност от дълго време се бях размекнала. А той се оказа доста образован, със ужасно възприятие за комизъм, а онлайн си допаднахме още повече. Беше се разделил с дамата от която имаше дете и беше самичък. Ще пропусна детайлностите, единствено ще отбележа че сред нас имаше невероятна химия – ужасно привличане от първата секунда. И в това време някаква безспорна независимост. Никой не задаваше непотребни въпроси. Във времето, в което бяхме дружно, всичко беше ужасно и това стигаше. И тъкмо в този миг пристигна новината, че го изпращат в различен град, където трябваше да се откри за неопределен срок. На към 150 км от мен. Беше ясно че ще продължим да поддържаме връзка от разстояние. На мене като че ли ми трябваше някакъв подтик, с цел да се реша да трансформира живота си и да сложа завършек на безсмисления си брак. Вечерта преди той да отпътува бяхме дружно в квартирата му, правихме необикновен секс, пихме вино и аз му помогнах да си събере багажа. След това му звънна една негова колежка и той сподели, че тя щяла да мине по-късно да си вземат сбогом. Което ми се стори малко необичайно, само че взех решение, че е жалко да съм подозрителна. Никой, в никакъв случай не ме беше наранявал и нямах оня инстикт, който отрицателният опит построява.
Времето минаваше, въпреки и от разстояние, връзката ни ставаше все по-силна. Виждахме се един път или два пъти месечно, аз бях в бракоразвод, планирахме да живеем дружно. И тогава пристигна онази заран. Бях пристигнала вечерта, с цел да изкарам няколкото почивни дни с него. Рано сутринта от работата го извикаха по неотложност и той излезе безусловно на пожар. Станах и до момента в който пиех кафе и се чудех какво да върша до момента в който го очаквам, преносимият компютър му беше в другата стая, очевидно отворен, тъй като непрестанно идвха някакви вести по месинджър или вайбър и аз, колкото и да не си падам по тези неща, просто погледнах.
Това, което видях, ме беляза за постоянно.
Жени. Всякакви – най-вече от тези, с които никой не желае да сътвори семейство. Сексуални подмятания, голи снимки…. И внезапно ми изскочи чат с някогашната му колежка – онази, дето трябваше да мине да му каже „ довиждане “. От диалога им ставаше ясно, че същата онази вечер, откакто аз съм си тръгнала, са правили секс, а той й пишеше неща, които на мен не ми беше казвал в никакъв случай.
Бях в потрес.
Няма по какъв начин да го опиша с думи. Единственото, което можах да направя в този миг, беше…да тичам. Да скоча в дънките, да сграбчи якето, да обуя кецовете и тичам, без даже да се замисля, че оставям отключено. Исках допустимо най-бързо да изчезна от това място, от този, явно, чужд човек. Опитвах се просто да вдишвам. От близкия павилион си купих пакет цигари – нещо, което не бях правила от 10 години. Изключих си телефона, не желаех в този миг да слушам или виждам никого! Обикалях като безумна. Шокът беше толкоз огромен, че даже не можех да заплача. Дори не знаех какво тъкмо усещам. Опомних се, когато някак си се бях озовала на автогарата. Попитах за рейс и за мое благополучие имаше, единствено след 30 минути. Единственото ми предпочитание беше да седна в рейса и да се прибера вкъщи. Нямах концепция какво щях да върша с живота си след това. И внезапно отнякъде се появи Той… Разтреперан, бледен, изплашен. Притеснил се какво се случва с мен, за какво ме няма, за какво е отключено, а телефонът ми е изключен. Разкрещях се, нещо в мен се отприщи – започнах да рева и да го блъскам, той ме прегърна и също плачеше… Знам, че звучи като сцена от трагичен филм и, повярвайте ми, всеки подобен филм, ряпа да яде! Не ми даваше да потегли. Убеди ме, че би трябвало да поговорим. Говорихме цяла нощ. Призна ми, че има проблем със секса, фикс идея, обвързвана с контузия в детството …но ми призна, че ме обича, че за първи път в действителност обича някого и е подготвен да превъзмогне казуса си. Умоляваше ме да му дам късмет. И тогава аз, назад на здравия разсъдък, оттатък очевидния му проблем със секса, го погледнах и видях индивидът, който просто има потребност да бъде …обичан. Дадох му късмет. След няколко месеца заживяхме дружно.
Оказа се обаче, че случката е нанесла жестоки провали върху мен. Периодично ставах подозрителна и ревностна, всеки взор на жена към него, ме вадеше от равновесие, ровех из телефона му, из преносимия компютър, подвигах скандали… Колко пъти си мислех, че съм сбъркала, че дадох късмет. Но истината е, че от самото начало, осъзнали проблемите си, и той, и аз работехме върху себе си, всеки се бореше с демоните си, само че нито за секунда, нито един от нас не се отхвърли от другия. За да стартират нещата лека бавно да се избистрят. Може би за това способства и фактът, че аз от началото на връзката, във всеки един миг аз бях такава, каквато съм – той ме видя щастлива, тъжна, обезверена, решителна, разколебана, слаба, засегната, унижена, с разголена душа. Нито за секунда не стопирах да бъда себе си и че от самото начало имах вяра в оня глас, който ми шепнеше, че оттатък раните си, той е добър и стойностен човек. Не му спестявах нищо – във всеки миг показвах страстите си, тъй като имах вяра, че по този начин би трябвало.
Постепенно с времето станахме екип – сродни души, бизнес сътрудници, другари, любовници. Всяка вечер аз задрямвам гушната в него, спокойна и щастлива, а неговата ръка непроменяемо стиска моята, даже в съня. Минахме през доста тежки, само че и през доста красиви моменти и с всеки минал ден аз съзнавам, че го обичам и че това е моят мъж, моята обич. Човекът, с който гледаме в една посока, с който дружно израстнахме – като двойка и като обособени персони. Човекът, изпратен ми, с цел да ме научи на нещо значимо: да чувам единствено и само сърцето си и да не спирам да разпределям обич. Защото в любовта няма правила. Слушайте единствено сърцата си.
Kaкто пее Лейди Гага в „ Shalow ”:
В дълбокото, пущам се без боязън
Не стигам дъното
През повърхността, където няма болежка
Далеч сме от плитчините сега….
