Лорънс Арабски и неизпълненото обещание за независимост
Историята постоянно дава образци с хора, които като че ли изпреварват времето си. Такива хора можем да открием съвсем във всяка сфера – от изкуството до науката. Има и персони, за които никой не би подозирал, че могат да се оправят толкоз добре със своите задания, само че един път щом получат опция да се потвърдят, остават вечно в историческите архиви. И до през днешния ден името на Томас Едуард Лорънс се радва на особена респект.
За мнозина е прочут като Лорънс Арабски и по време на Първата Световна война ще се прочуе като съществена причина за главоболие на Османската империя. Роден е през 1888 година като извънбрачно дете на Сара Джунър и Томас Чапман. След появяването на дребния Томас, бащата изоставя своето семейство и заживява с гувернантката. В учебно заведение дребният Томас се възпламенява по историята и особена пристрастеност се оказва източната просвета.
На 15-годишна възраст ще обиколи всяка черква и музей в Оксфорд и района.
Ваканцията си прекарва в проучването на замъците на Османска Сирия и обогатява в допълнение знанията си. И тъкмо затова през 1914 година е взет в разузнаването на английската войска. В този интервал се разкриват и проектите, че арабското общество се приготвя за протест и счита да се опълчи на Османската империя.
Снимка: By Unknown author – pavellas.blogspot.com, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7367070
Шариф Хюсеин се свързва с английското разузнаване и разкрива проектите си, само че в подмяна желае английската корона да признае независимостта на Хиджаз, Сирия и Месопотамия. И тъкмо тук идва ролята на Лорънс Арабски. Страните, които имат колонии в този район – Франция и Индия (въпреки контрола на Англия, Индия все по-често се пробва да работи като самостоятелна единица) не са изключително очаровани от концепцията и не поддържат такива хрумвания. Следващата година напражението стартира да се покачва и Хюсеин декларира твърдо позицията си, че в случай че британците не се намесят, той ще употребява всички сили за подкрепяне на Османската империя.
Изведнъж империята би трябвало да промени доста бързо своите проекти и да стартира да изпраща бойци за потушаване на протеста. Инфраструктурата разрешава на въоръжен личен състав да се качи на влаковете в Константинопол и да пътува непосредствено до горещите точки. На 16 октомври 1916 година
По ред аргументи бунтовниците са ориентирани към воденето на партизанска война. С идването на Стюарт Франсин Нюкомби (началникът на Лорънс), бъдещият „ Арабски “ се приготвя да напусне страната и да остави всичко в ръцете на различен, точно Фейсал неведнъж повдига въпроса и желае британецът да получи непрестанно назначение в тази задача. Неговото наличие ще стане витално значимо за триумфа на революцията.
Един от главните проблеми, както той самият ще напише по-късно, е фактът, че огромна част от арабите можели да станат жертва на най-слабия турски гарнизон. Младият Лорънс (още няма навършени 30 години) може да приказва впечатляващ арабски, в това число и диалектните форми, показва съществени знания за историята на страните и до момента в който може да завоюва почитание измежду локалните водачи, постоянно е подценяван поради възрастта си и се изисква доста време, преди да завоюва доверие.
Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=582195
Друг главен проблем е, че нито един от зачислените бунтари не бил склонен да получава заповеди. Ето за какво Лорънс стига до заключението, че бунтовниците може да се употребяват само и единствено за отбрана. В пряк спор е обезпечено, че жертвите ще бъдат прекалено много и задачата ще е обречена на неуспех. Да не приказваме, че във времето, в което английската корона доставя батареи, пушки и злато, революционерите не могат да противодействат по никакъв метод на модерните принадлежности на войната и мъчно се ориентират във воденето на военни дейности.
Точно затова и след някои разочароващи сражения, Лорънс избира да приспособява поверените бойци и да ги употребява по най-хубавия вероятен метод. При опитите да се водят сражения, британецът всякога се изумявал на смелостта и нелепостта, която арабите можели да показват.
Самият той също не е необикновен образец за военачалник, откакто взе участие интензивно в борбата за Акаба (днешна Йордания). Този пост ще разреши основаването на транспортен канал за храна и хранителни запаси за продължаването на протеста.
Лорънс разполага с почеве от 22 000 златни артефакта и по пътя за Червено море се стреми да „ подари “ колкото се може повече, с цел да събере войска. При достигането на Акаба, той разполага с към 500 бунтовника, до момента в който в забравения пост има към 100-200 боеца от постоянната войска на Османската империя. При пряк взлом, бунтовниците стрелят непосредствено от камилите, до момента в който Лорънс съумява да създаде няколко изстрела и след 100-на метра е повален. Едва по-късно схваща, че самичък е умъртвил животното, до момента в който се е опитвал да се прицели във врага.
Снимка: By Lowell Thomas (photographer) – Lowell Thomas. „ With Lawrence in Arabia “, book is in public-domain, full text available at Archive.org; originally from University of Toronto, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=20387263
Макар и британецът рядко да провежда офанзиви, той бързо намира ахилесовата пета на врага. Започва съществено проучване на железопътните линии и избира тези изолирани точки, където инженерите ще трявбва да работят най-вече. Веднъж щом успее да отреже контакта и провизиите на далечните турски гарнизони, революцията може да се случи доста по-лесно. В персоналните му мемоари споделя, че има унищожени към 79 моста и още редица основни транспортни точки.
Той самият назовава тези детонации „ теоретичен бойкот “, тъй като първо се изисквало много време за почистване, а едвам тогава можела да стартира работата върху възобновяване. Унищожената железопътна инфраструктура дълго време ще носи главоболия на освободилите се страни. Друга значима функционалност на бунтовниците е и унищожаването на всички телефонни постове. Лорънс още веднъж избира точните позиции, където ще е най-трудно за инженерите да създадат ремонт и по този начин принуждава османските бойци да стартират да употребяват морзов код и други форми на известия, които елементарно можели да се прихванат.
Атаката на село Тафас за първи път взима съществени жертви и откакто немски и османски бойци напущат полесражението, османците не не помнят да се подпишат за наличието си, избивайки всички в селото. В отговор на тези маневри, арабските бунтовници избиват всички военнопленници с разрешението на Лорънс.
И до през днешния ден се приказва, че за главата на Томас Лорънс се дават близо към 15 000 паунда (приблизителната сума през днешния ден е към 2.1 милиона долара). Истината е, че няма нито един списък, където сходна премия да е записана, с което се появяват и някои подозрения за пресилено мъжество. След като е обичай и унижаван, той съумява да избяга от пандиза благодарение на сирийски доктор. Отново тази история няма доста доказателства, с изключение на думите на създателя.
Снимка: By The same picture is recorded here and here. The former seems to be originating from this one and the latter seems to be sourced independently sourcing „ LTA “.Transferred from fr.wikipedia to Commons by Bloody-libu using CommonsHelper.Note LTA is: Life and Times of the Late King Abdullah of Jordan, Royal Academy for Islamic Civilization Research, 1982). It is NOT the original source of this 1919 public domain photograph. Scroll to the far right and read the note about LTA in the photo gallery at Passia., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=16890968
Британският лейтенант не съумява да получи почестите за завземането на Дамаск от напускащите го бойци. Въпреки това намира храброст да разгласи тази победа като опция за основаването на самостоятелна Арабия. Само две години по-късно страната ще бъде още веднъж обект на земетресения благодарение на французите. Именно той и Фейсал ще съставляват арабите на мирните договаряния в Париж. За страдание ще стане ясно, че проектите на френските и британски водачи не са свързани със свободата на арабите, а със основаването на нови колонии.
По една или друга причина мнозина остават разочаровани от храбрите думи на английския лидер към свободата, който по този начин и не съблюдава обещанието си. След края на задачата става съветник на Чърчил за известно време, по-късно се пробва да се запише в кралските Военновъздушни сили, само че е оголен, че употребява подправено име и е изпъден. Едва по-късно съумява да се запише и тда изкара още няколко години. Умира на 19 май 1935 година в злополука по пътя към дома си.
Заглавна фотография: By http://nl.wikipedia.org/wiki/Afbeelding:Lawrence_of_Arabia_gif.GIF, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=794368
