Танзания трябваше да стане природния парк на Африка, но се превърна във финансова дупка №1 в туризма
История, която минава границите на рационалното
Сафари, следени срещи с лъвове, разходка в дивата и недокосната цивилизация, това са единствено част от опциите, които Африка може да предложи на своите посетители. Да, туризмът не е един от най-силните сега, само че възможностите за развиване са безкрайни. Любопитен факт е, че песента на Toto - Africa е написана от хора, които в никакъв случай не са стъпвали в Африка, а просто са си представяли по какъв начин наподобява. Копнежът към африканската природа е голям, само че един човек минава границите на рационалното, когато прави едно самоуверено и даже безумно изявление.
През 1960 година Бернхард Гжимек е шеф на зоопарка във Франкфурт, поканен е в немска телевизия, с цел да приказва за животните в поверената институция. Гжимек отива малко по-далече и споделя, че всички тези животни могат да се видят свободни, в цялостната си хубост, против сумата от 2100 немски марки. Толкова коствала 3-седмична отмора в Танзания - страна останала малко по-далече от урбанизацията и бързите темпове на индустриализация.
Гжимек даже предлага на феновете да побързат, тъй като светът скоро ще изгуби това естествено благосъстояние. И през 60-те години можем да приемем, че германците умерено могат да отделят днешната сума от към 300 евро за 3-седмична отмора. Тук идва и малко по-неприятната изненада.
В рамките на една седмица, немските фенове нападат всяко туристическо бюро и упорстват да резервират своята последваща отмора точно в Танзания. Не желаят да чуят за други местоположения и са уверени, че лъвовете ще изчезнат скоро и би трябвало да ги видят, до момента в който са живи.
Гжимек осъзнава, че е направил един безразсъден гаф в народен ефир, никой даже не е чувал за Танзания и не познава опциите на туризма. Директорът се среща с президента Юлиус Ньерири и предлага подпомагане, префасониране на туризма на страната. Има доста и най-различни проблеми в Африка по това време.
Снимка: iStock by Getty Images
Много от страните се борят за своята самостоятелност, ловните сафарита получават особена известност за богатите посетители, а това не се харесва на никого. Гжимек даже предлага да докара туристи и вложители от Европа, които ще подсигуряват запазването на природата и след завършването на огромния план, Танзания ще е най-желаната и забавна точка за хората по света. Танзания ще премине през доста трансформации през 60-те години, само че с такава подадена ръка и задоволително вложения, туризмът може да стане шлагер.
Теорията е брилянтна, само че практиката е нещо напълно друго. Юлиус и Бернхард стартират да чертаят своите проекти за туристически парадайс, само че изпускат някои от главните фактори.
Проблемът на Африка тогава, както и в този момент, се показва в големия брой същества, които могат да убиват хора. Това са влечуги, инсекти и най-различни други хищници, които не могат да се похвалят с особена гостоприемност. Другият казус е, че всички идващи желаят да се насладят на сафари, плажове, хубави хотели, добра храна и пътища, по които да пътуват. Танзания няма нищо от посочените.
Снимка: iStock by Getty Images
От трите някогашни английски колонии, тази е допустимо най-изоставената. Това надалеч не значи, че Африка няма туристи, просто мнозина избират Кения като надалеч по-развитата точка.
Кения е намерила свещения граал за своите пътешественици и гостите постоянно имат разходка до Танзания за 1-2 дни, като могат да видят впечатляващия Килиманджаро от разстояние, да извърнат внимание на природата и по-късно да се приберат назад в хотелите си. Решен да потвърди, че Танзания в действителност е вярното място за отмора, кара Бернард да обикаля, да дава рекомендации и да заплати най-високата цена за своята случка - синът му умира по време на едно странствуване.
Инвеститорите скоро осъзнават, че Танзания няма електричество, телефони, влакове, лечебни заведения и още доста други детайли. Бернард заделя територия от 16 хиляди квадратни километра за сафари и туристическа активност, като с това прави една дребна Белгия за авантюристите.
Резерватите се строят, танзанийците се образоват като гидове, хотелите се чистят и усъвършенстват, въпреки и не задоволително, само че когато идва време за посетители, такива няма. В голямото си предпочитание да притегли туристи, Бернард е пропуснал статистиката. През 1959 година в Източна Африка са летували 60 хиляди души и генерират сумата от 7.9 милиона паунда. Кения е прибрала съвсем всички пари, тъй като има инфраструктура. Директорът продължава да популяризира екскурзии и се стреми да завоюва вниманието на Европа. До края на първата година от големия план, Танзания има записани към 100 групови пътувания.
Снимка: iStock by Getty Images
Тези хора би трябвало да стигнат до Танзания и защото сред Африка и Европа има една голяма водна повърхност, позната като Средиземно море, Юлиус и Бернард са принудени да помислят за втория значим проблем - превоз. Танзания няма нито едно летище и това се трансформира в изключително главоболие. За да се реши казусът, Танзания купува остарели витлови самолети, които могат да кацат на практика на всички места, а водачите идват от Югославия. Правят се най-различни опити за привличане на частни авио компании, само че всеки идващ представител се разочарова от предлаганите условия.
Рокфелер и Форд изпращат своята техника за правене на пътища. Това е последната фаза, която се подхваща във всяко едно строителство, само че немският шеф е безапелационен, че гостите би трябвало да бъдат очаровани от инфраструктурата. Резултатите още веднъж са неуместни - хора напущат своите ферми, отстъпват земята си и чакат посетители, които отново не идват.
Парите летят с стремглава скорост, резултати - няма. Танзания най-после взема решение да сплоти границите на Серенгети с тези на Кения, с цел да може да притегли туристи непосредствено от прилежащата страна. Това облекчение разрешава на гостите да се качат в колите от Кения, да отидат за няколко часа в прилежащата страна, да създадат малко фотоси и по-късно да се върнат назад вкъщи, без даже да са знаели, че са в Танзания.
Снимка: iStock by Getty Images
Онези, които са добили храброст да останат в столицата, бързо се изтеглят, откакто са подложени на условия по-лоши и от военните. Хората, които желаят да опознаят Танзания, постоянно закъсват с колите, нощуват навън или не откриват железница, както и някаква друга форма на превоз. Юлиус следи трансформацията на страната си, само че вижда, че недоволството пораства. Летището на Найроби посреща тълпи от хора, които даже не са чували за Танзания и с това осъзнава, че обстановката излиза отвън надзор.
Чувствайки се като предаден от Запада, президентът прави своята последваща стъпка - гони немския шеф, инверторите и всички доброжелатели на туризма и се обръща към Китай за помощ.
Китай е подготвен да помогне със основаването на огромно и съвременно летище, което да каца покрай Серенгети. Така няма да има повече Найроби, няма да има проблематични пътища, гостите ще кацат на летището и ще се товарят на коли до избрани хотели, а по-късно ще почиват в естествения парк. Звучи гениално, само че по остарял жанр Танзания прави още една неточност - може би най-голямата в целия план.
Африка има своите планински масиви, само че не са чак толкоз срещани, колкото подозираме. Единствената най-голяма планина, която може да затрудни водачите е Килиманджаро. Някаква мистична концепция кара китайци и танзанийци да го построят тъкмо там. През далечната 1973 г нито една самолетна компания в Европа не желае да лети до тази дестинация. Килиманджаро се оказва сложен за заход и постоянно се лети под необикновен риск.
Снимка: iStock by Getty Images
За малко време има някаква позитивна стъпка напред, само че не задоволителна, с цел да се оправдае инвестицията от милиони паундове. Гостите не престават да идват от Кения, откакто мнозина идват с неприятния усет от Танзания, който включва неналичието на обслужване, магазини, налична храна и обикновени условия в хотелите.
На финала, след доста старания и още повече проблеми, Танзания най-сетне се отхвърля от концепцията да бъде естествения резерват на Африка. Никой не може да пресметна с акуратност и какъв брой тъкмо е коствал опита на немския шеф, той в никакъв случай не се връща към своя план и в никакъв случай не излиза да разяснява каквото и да било по малкия екран.
Сафари, следени срещи с лъвове, разходка в дивата и недокосната цивилизация, това са единствено част от опциите, които Африка може да предложи на своите посетители. Да, туризмът не е един от най-силните сега, само че възможностите за развиване са безкрайни. Любопитен факт е, че песента на Toto - Africa е написана от хора, които в никакъв случай не са стъпвали в Африка, а просто са си представяли по какъв начин наподобява. Копнежът към африканската природа е голям, само че един човек минава границите на рационалното, когато прави едно самоуверено и даже безумно изявление.
През 1960 година Бернхард Гжимек е шеф на зоопарка във Франкфурт, поканен е в немска телевизия, с цел да приказва за животните в поверената институция. Гжимек отива малко по-далече и споделя, че всички тези животни могат да се видят свободни, в цялостната си хубост, против сумата от 2100 немски марки. Толкова коствала 3-седмична отмора в Танзания - страна останала малко по-далече от урбанизацията и бързите темпове на индустриализация.
Гжимек даже предлага на феновете да побързат, тъй като светът скоро ще изгуби това естествено благосъстояние. И през 60-те години можем да приемем, че германците умерено могат да отделят днешната сума от към 300 евро за 3-седмична отмора. Тук идва и малко по-неприятната изненада.
В рамките на една седмица, немските фенове нападат всяко туристическо бюро и упорстват да резервират своята последваща отмора точно в Танзания. Не желаят да чуят за други местоположения и са уверени, че лъвовете ще изчезнат скоро и би трябвало да ги видят, до момента в който са живи.
Гжимек осъзнава, че е направил един безразсъден гаф в народен ефир, никой даже не е чувал за Танзания и не познава опциите на туризма. Директорът се среща с президента Юлиус Ньерири и предлага подпомагане, префасониране на туризма на страната. Има доста и най-различни проблеми в Африка по това време.
Снимка: iStock by Getty Images Много от страните се борят за своята самостоятелност, ловните сафарита получават особена известност за богатите посетители, а това не се харесва на никого. Гжимек даже предлага да докара туристи и вложители от Европа, които ще подсигуряват запазването на природата и след завършването на огромния план, Танзания ще е най-желаната и забавна точка за хората по света. Танзания ще премине през доста трансформации през 60-те години, само че с такава подадена ръка и задоволително вложения, туризмът може да стане шлагер.
Теорията е брилянтна, само че практиката е нещо напълно друго. Юлиус и Бернхард стартират да чертаят своите проекти за туристически парадайс, само че изпускат някои от главните фактори.
Проблемът на Африка тогава, както и в този момент, се показва в големия брой същества, които могат да убиват хора. Това са влечуги, инсекти и най-различни други хищници, които не могат да се похвалят с особена гостоприемност. Другият казус е, че всички идващи желаят да се насладят на сафари, плажове, хубави хотели, добра храна и пътища, по които да пътуват. Танзания няма нищо от посочените.
Снимка: iStock by Getty Images От трите някогашни английски колонии, тази е допустимо най-изоставената. Това надалеч не значи, че Африка няма туристи, просто мнозина избират Кения като надалеч по-развитата точка.
Кения е намерила свещения граал за своите пътешественици и гостите постоянно имат разходка до Танзания за 1-2 дни, като могат да видят впечатляващия Килиманджаро от разстояние, да извърнат внимание на природата и по-късно да се приберат назад в хотелите си. Решен да потвърди, че Танзания в действителност е вярното място за отмора, кара Бернард да обикаля, да дава рекомендации и да заплати най-високата цена за своята случка - синът му умира по време на едно странствуване.
Инвеститорите скоро осъзнават, че Танзания няма електричество, телефони, влакове, лечебни заведения и още доста други детайли. Бернард заделя територия от 16 хиляди квадратни километра за сафари и туристическа активност, като с това прави една дребна Белгия за авантюристите.
Резерватите се строят, танзанийците се образоват като гидове, хотелите се чистят и усъвършенстват, въпреки и не задоволително, само че когато идва време за посетители, такива няма. В голямото си предпочитание да притегли туристи, Бернард е пропуснал статистиката. През 1959 година в Източна Африка са летували 60 хиляди души и генерират сумата от 7.9 милиона паунда. Кения е прибрала съвсем всички пари, тъй като има инфраструктура. Директорът продължава да популяризира екскурзии и се стреми да завоюва вниманието на Европа. До края на първата година от големия план, Танзания има записани към 100 групови пътувания.
Снимка: iStock by Getty Images Тези хора би трябвало да стигнат до Танзания и защото сред Африка и Европа има една голяма водна повърхност, позната като Средиземно море, Юлиус и Бернард са принудени да помислят за втория значим проблем - превоз. Танзания няма нито едно летище и това се трансформира в изключително главоболие. За да се реши казусът, Танзания купува остарели витлови самолети, които могат да кацат на практика на всички места, а водачите идват от Югославия. Правят се най-различни опити за привличане на частни авио компании, само че всеки идващ представител се разочарова от предлаганите условия.
Рокфелер и Форд изпращат своята техника за правене на пътища. Това е последната фаза, която се подхваща във всяко едно строителство, само че немският шеф е безапелационен, че гостите би трябвало да бъдат очаровани от инфраструктурата. Резултатите още веднъж са неуместни - хора напущат своите ферми, отстъпват земята си и чакат посетители, които отново не идват.
Парите летят с стремглава скорост, резултати - няма. Танзания най-после взема решение да сплоти границите на Серенгети с тези на Кения, с цел да може да притегли туристи непосредствено от прилежащата страна. Това облекчение разрешава на гостите да се качат в колите от Кения, да отидат за няколко часа в прилежащата страна, да създадат малко фотоси и по-късно да се върнат назад вкъщи, без даже да са знаели, че са в Танзания.
Снимка: iStock by Getty Images Онези, които са добили храброст да останат в столицата, бързо се изтеглят, откакто са подложени на условия по-лоши и от военните. Хората, които желаят да опознаят Танзания, постоянно закъсват с колите, нощуват навън или не откриват железница, както и някаква друга форма на превоз. Юлиус следи трансформацията на страната си, само че вижда, че недоволството пораства. Летището на Найроби посреща тълпи от хора, които даже не са чували за Танзания и с това осъзнава, че обстановката излиза отвън надзор.
Чувствайки се като предаден от Запада, президентът прави своята последваща стъпка - гони немския шеф, инверторите и всички доброжелатели на туризма и се обръща към Китай за помощ.
Китай е подготвен да помогне със основаването на огромно и съвременно летище, което да каца покрай Серенгети. Така няма да има повече Найроби, няма да има проблематични пътища, гостите ще кацат на летището и ще се товарят на коли до избрани хотели, а по-късно ще почиват в естествения парк. Звучи гениално, само че по остарял жанр Танзания прави още една неточност - може би най-голямата в целия план.
Африка има своите планински масиви, само че не са чак толкоз срещани, колкото подозираме. Единствената най-голяма планина, която може да затрудни водачите е Килиманджаро. Някаква мистична концепция кара китайци и танзанийци да го построят тъкмо там. През далечната 1973 г нито една самолетна компания в Европа не желае да лети до тази дестинация. Килиманджаро се оказва сложен за заход и постоянно се лети под необикновен риск.
Снимка: iStock by Getty Images За малко време има някаква позитивна стъпка напред, само че не задоволителна, с цел да се оправдае инвестицията от милиони паундове. Гостите не престават да идват от Кения, откакто мнозина идват с неприятния усет от Танзания, който включва неналичието на обслужване, магазини, налична храна и обикновени условия в хотелите.
На финала, след доста старания и още повече проблеми, Танзания най-сетне се отхвърля от концепцията да бъде естествения резерват на Африка. Никой не може да пресметна с акуратност и какъв брой тъкмо е коствал опита на немския шеф, той в никакъв случай не се връща към своя план и в никакъв случай не излиза да разяснява каквото и да било по малкия екран.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ