Проф. Трендафил Митев: На днешните децата им липсва родолюбиво възпитание
Историкът счита, че народите ще печелят от историята доста повече, в случай че не я схващат единствено като просвета за предишното, а като просвета за бъдещето на един народ, чиито запас и достижения могат да се употребяват като градиво за решение на настоящите и утрешните проблеми. Това каза проф. Трендафил Митев – учител в УНСС, член на Македонския теоретичен институт и негов ръководител до 2014 година, в предаването " Метроном “ на Радио " Фокус “ .
Предизвикателствата на историята се допират до съзнанието още в първите години от живота на детето. " Децата ги запомнят, тъй като те са свързани с най-близките им хора там, където си израснали. След това учебното заведение прибавя – хубавите учебници, прелестните преподаватели надграждат спомагателни провокации за всички исторически столетия, към този момент в народен мащаб. В рамките на университетското си обучение младежът би трябвало да научи обективната фактология, истината, която е освободена от идеологеми, от канони, от пропаганди. След това е доста значимо да се изследва методологията за използването на историческия способ, по какъв начин да се проучват и изясняват историческите процеси обективно по този начин, че да се образуват рационални заключения от това, което е положително в предишното на народа, което е негово цивилизационно достижение, и по какъв начин обществото да взема решение днешните и утрешните си проблеми “, съобщи проф. Митев.
Най-голямото предизвикателство за историка е да се научи по какъв начин да работи с главния информативен източник за предишното – историческите документи. " Каква е характерността на формалните държавни документи, какво могат да дадат на историка дневниците, записките, писмата, всичко, което е в допълнение градиво за историческото знание “, разясни преподавателят.
Според него на днешните децата липсва родолюбиво образование. През последните десетилетия 2 милиона младежи са напуснали страната, тъй като не са имали образувано българско национално съзнание, уточни проф. Митев. Безпомощността на актуалния български политически хайлайф пък е причина за неналичието на оптимистична вероятност пред нашето общество, добави той.
Предизвикателствата на историята се допират до съзнанието още в първите години от живота на детето. " Децата ги запомнят, тъй като те са свързани с най-близките им хора там, където си израснали. След това учебното заведение прибавя – хубавите учебници, прелестните преподаватели надграждат спомагателни провокации за всички исторически столетия, към този момент в народен мащаб. В рамките на университетското си обучение младежът би трябвало да научи обективната фактология, истината, която е освободена от идеологеми, от канони, от пропаганди. След това е доста значимо да се изследва методологията за използването на историческия способ, по какъв начин да се проучват и изясняват историческите процеси обективно по този начин, че да се образуват рационални заключения от това, което е положително в предишното на народа, което е негово цивилизационно достижение, и по какъв начин обществото да взема решение днешните и утрешните си проблеми “, съобщи проф. Митев.
Най-голямото предизвикателство за историка е да се научи по какъв начин да работи с главния информативен източник за предишното – историческите документи. " Каква е характерността на формалните държавни документи, какво могат да дадат на историка дневниците, записките, писмата, всичко, което е в допълнение градиво за историческото знание “, разясни преподавателят.
Според него на днешните децата липсва родолюбиво образование. През последните десетилетия 2 милиона младежи са напуснали страната, тъй като не са имали образувано българско национално съзнание, уточни проф. Митев. Безпомощността на актуалния български политически хайлайф пък е причина за неналичието на оптимистична вероятност пред нашето общество, добави той.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ