Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на

Историческото име на върха, на който се намира Паметникът на свободата, е Свети Никола, разказа в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Петко Петков, историк и учител във Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “. Той е създател на „ Книга за върховете Св. Никола и Шипка ”. Историкът изясни, че на към 1000 метра от върха, на който е паметникът, се намира другият връх, чието име е Шипка. 

„ В момента и двата върха носят името Шипка. Вторият просто се пропуща. Има една негласна инструкция остарелият връх да не се назовава по този начин, а да се посочва Северната височина и да се внушава, че това е било същинското име на върха. А зад него има по-северен връх – Узункуш. И все запитвам по какъв начин ще го назоваваме него - още по-северната височина ли? Шипка си е Шипка и с такива имена смешка не трябва да се прави “, разяснява историкът. 

На връх Свети Никола депутатите от Учредителното заседание в Търново през 1879 година вземат решение да бъде издигнат фамозният през днешния ден Паметник на свободата, тъй като този връх е по-висок, а не тъй като е по-славен, изясни проф. Петков. „ Предложението е на депутата Стефан Берон, а решението е единомислещо на цялото заседание. Официалното разкриване на паметника е през 1934 година “, сподели проф. Петков.

„ До 1951 година този връх се назовава Свети Никола и всички знаят, че има различен връх Шипка на към 1000 м на север от него - този, който Иван Вазов е популяризирал в фамозното си стихотворение „ Опълченците на Шипка “, на който е бил командният пункт на военачалник Столетов и на който на 11 август 1877 година са решителните сражения “, сподели проф. Петков. Той добави, че точно на историческия връх Шипка се популяризират опълченските дружини и „ избавят хода на войната “.

Историкът изясни, че връх Свети Никола е преименуван два пъти от едни и същи управляващи. „ Първият път по строго идеологически съображения - през 1951 година е наименуван връх Столетов. Съвсем не след дълго – през 1977 година, без никакво допитване, дори без диалози и без експертна конференция на историци, му е обещано името на прилежащия връх Шипка и става втори връх Шипка “, описа проф. Петков. По думите му заради тази причина историческият връх с годините е пропуснат. 

Благодарение на неколкократните подписки на хиляди българи от цялата страна, през днешния ден сътрудниците ни от Националния парк-музей Шипка-Бузлуджа поставят грижи и за остарелия връх Шипка. Там има паметни плочи, които са поставени през 50-те години на 20 век. Запазен е командният пост на военачалник Столетов. Хората започнаха да възстановят тази истина и да почитат и двата върха, само че формалното им название и на единия, и на другия е „ Шипка “. Това основава проблеми, разяснява проф. Петко Петков. 

Той добави, че няколко пъти Комисията по назоваване на обекти с национално значение и обитаеми места към президентската институция се е събирала, с цел да дискутира този въпрос. Отговарят уклончиво, въпреки и не напълно негативно, че трябвало още малко време, с цел да свикне обществото с тази смяна, разяснява проф. Петков. 

„ Остава да събере кураж, воля и отговорност пред националната ни история екипът на президентството, с цел да посъветва президента да издаде нужния декрет от едно изречение, който гласи, че се възвръща исторически одобреното и обичайно име на старопланинския връх Свети Никола (1326 метра), на който е издигнат Паметникът на свободата “, сподели историкът. 

Според него топонимът „ Шипка “ няма да изчезне, в случай че остарелият връх върне името си Свети Никола. Проф. Петков добави, че през последните близо 20 години са проведени доста подписки за възобновяване на историческото име на върха.„ Историческият факултет на Великотърновския университет „ Св. св. Кирил и Методий “ изрично поддържа концепцията. Светият синод на Българската православна черква на свое съвещание също гласоподава в поддръжка на връщането на името Свети Никола през януари 2019 година “, добави проф. Петков. „ Нито един влиятелен човек, група, организация или политическа мощ не се е изказала срещу “, сподели той. 

Става дума за възобновяване на истината, а не за хрумка на някой интелектуалец, която му е пристигнала в дрямка. Ако имаше някаква социална реакция, до момента да е станала. Дебатът от дълго време е обществен и няма никакви причини срещу тази смяна, уточни проф. Петков. 

Той добави, че и същинското име на върха, на който се издига паметникът Бузлуджа, е Хаджи Димитър. Там никой не слага сериозно въпроса за какво се употребява названието Бузлуджа, като това не е формалното му име. Официалното име е Хаджи Димитър и е от 1942 година, сподели проф. Петков.