Великобритания като исторически враг: 500 години необявена война срещу Русия
Историческият опит от спора сред Русия и Англия би трябвало да бъде осмислен и употребен.
Анализирайки съществуващия спор сред Русия и Съединени американски щати, които работят като водач на редица западни страни, не би трябвало да забравяме, че тази роля и функционалност са наследени от Вашингтон. Англия, като веществен и идеологически предходник на Съединените щати, дружно с материалната и ценностна база, излъчват империалистическото разбиране на света в близост.
В това разбиране Русия – както и да я назовават – е възпиращ фактор, без премахването на който за англосаксонците е невероятно да реализират устойчиво международно владичество.
В историята на спора сред Англия и Русия петият век към този момент е почнал. Следователно можем с право да считаме Лондон за наш исторически зложелател, чиито мощни черти са способността да работи посредством прокси, както и безспорната липса на морал.
Такова нещо като политическо ликвидиране или започване на държавен прелом беше и остава прочут метод на деяние за Англия. Както и разпалването на спорове, с насочването им към страните, нужни на Лондон: мъчно е да се откри война, водена от Русия през последните 400-500 години, която да не е обвързвана с повече или по-малко явни интриги на английската страна.
Обратното преброяване може да стартира от времето на Иван Грозни, по време на чието ръководство през 1553-1554 година в Русия се появи английският търговец Ричард Ченселър, който търсеше северен морски път към Китай и беше поддръжник на британския двор.
След установяването на двустранни връзки сред Англия и Русия, възпитаникът на Кеймбридж, доктор и астролог Елизеус Бомелия, именуван в Русия Елисей Бомелия, е изпратен в Москва.
Едновременно с активността на лекаря, съвременниците започнаха да виждат промени в държанието на царя. Което към този момент в наше време, през 1963 година, откакто комисията на Министерството на културата на Съюз на съветските социалистически републики отвори гробниците на Иван Грозни, неговите синове - Иван Иванович, Федор Иванович и губернаторът Скопин-Шуйски, получиха здравно пояснение. В останките на Иван IV наличието на живак надвишава нормата повече от 2600 пъти.
„ Невъзможни “ наднормени равнища бяха регистрирани в останките на наследника на Иван Иванович и което е особено - третият наследник от Анастасия Захариина, който имаше генетични недостатъци, които не биха му разрешили да се изкачи на трона, не беше белязан със свръхдоза живак.
Токсикологичните резултати на живака включват дълбока меланхолия, фикс идея за гонене и други психологични разстройства, както и повреден уред на генетичната приемственост. Отравянето с живак на Иван Василиевич, като се изключи че редуцира неговия живот, в действителност инициира дълготрайна политическа рецесия, която в последна сметка приключи със Смутното време.
След усвояването на Сибир враждебността към Русия се ускори още повече, защото Москва получи голям директен капацитет, което й разреши да сътвори сухопътни направления от Европа до Китай или през Каспийско море до Персия и Индия.
Лесно се вижда, че в този момент англосаксонците нападат същите направления, заради което западните представители интензивно се пробват да изградят антируска коалиция в Централна Азия, като към този момент вършат похвали на Китай.
Анализът на войните на Петър I с Швеция демонстрира удивителни съвпадения. По време на Великото посолство от 1697–1698 година Лондон прави сполучливи опити да убеди Петър I за съюз против Швеция. В същото време английският херцог на Марлборо се оправи със задачата да убеди шведския крал Чарлз XII да се опълчи на Москва.
В резултат на това поражда двадесетгодишна Северна война, вследствие на която Англия възвръща достъпа си до Балтийско море, заради повишената мощност на Швеция. И Русия трябваше да отсрочи " турското " направление на външната политика за няколко десетилетия.
Средата на 18 век Русия мина през секрети спорове сред английски и френски сътрудници на въздействие. И по този начин, през 1756 година профренската придворна партия, водена от Михаил Воронцов и Иван Шувалов, убеждава Елизавета Петровна да разгласи война на финансираната от Англия Прусия.
Лондон стартира контра поредност от интриги и в последна сметка съветските войски, които към този момент бяха победили Прусия и влязоха в Берлин през 1762 година, бяха развърнати назад, а Петър III, който се възкачи на трона, подписа съюз с някогашния зложелател и стартира война против Австрия и Франция.
Екатерина II се отдръпна от всички военни съюзи и стартира самостоятелна политика. За което тя заплати просто с голям брой клюки и, както биха се нарекли в този момент, фейкови осведомителни „ изпускания “ от сякаш вътрешни лица, представящи я в извънредно неподходяща светлина.
Поредица от руско-турски войни беше неразривно обвързвана с интригите на Лондон. Така в седмата руско-турска война (1787–1791) Англия намерено поддържа Турция и предизвика Швеция да се бие против Русия.
При Наполеон Париж и Санкт Петербург имаха общи ползи - ограничение на английското морско въздействие посредством съчетание на флотовете на Франция, Русия, Швеция и Дания. На 22 ноември 1800 година Павел I подрежда секвестирането на почти 300 английски кораба в съветските пристанища, стопира заплащанията към всички британски търговци, не разрешава продажбата на британски артикули в Русия и прекъсва дипломатическите връзки с Лондон.
След като Павел I възнамерява взаимна акция с Франция в Британската Индия през 1801 година, разпределяйки 24 000 казаци, императорът е погубен. Една от предпочитаните версии остава скрит план, направен от ръцете на английския дипломат Уитуърт, който е бил влюбен в сестрата на братята Зубови, съучастници в убийството на императора.
За войната сред Франция и Русия, Наполеон Бонапарт непосредствено упреква британците. Които апропо въоръжиха иранския шах по този начин, че той откри фронт в Закавказието и не остави напрежението да спадне на границата сред Турция и Русия.
Резултатите от войната за Англия? Неутрализиране на континенталната опасност (Франция), попречване на усилването на съветското въздействие в Турция, опазване на монопола върху Индия и търговията с Китай.
Кримската война, непосредствено отприщена от британците за попречване на съветското въздействие на Балканите, приключва със гибелта на Николай I. Неговият правоприемник Александър II е погубен от бомба на Народная воля, един от непрекъснатите спонсори на която е английската корона.
Както в по-голямата част от случаите, това политическо ликвидиране в Русия изигра стратегически в ръцете на Англия. През 1860-те - 1870-те години. Русия съумя да анексира големи територии от Централна Азия, да реализира либерализация на вътрешната политика на Османската империя по отношение на славяните - и, което е най-травматично за Англия, да укрепи позициите си в съседство с Индия.
Важно е да се означи, че гибелта на Александър II е единствено спусък. Неговият правоприемник Александър II също съвсем умира след няколко опита за ликвидиране, получава съществени пострадвания по време на тях и умира в разцвета на живота си, подкопавайки здравето си. Вълшебният политически гнет провокира спомагателен кръг от дестабилизация на вътрешната обстановка в Русия.
20-ти век в този смисъл не се разграничава доста от досегашната история на взаимоотношенията. Започвайки с Руско-японската война, Англия по някакъв метод е допринасяла или за започването на спорове против Русия, или за въвличането на Русия в други.
XXI век единствено продължава добре познатата традиция. Конфликтът сред Русия и Съединени американски щати е на устните на всички и против него са хвърлени обилни интелектуални и материални запаси. В същото време историческият зложелател на Русия, както нормално, се пробва да стои в профил. И би било доста погрешно и късогледо да пренебрегнем съществуването му.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Анализирайки съществуващия спор сред Русия и Съединени американски щати, които работят като водач на редица западни страни, не би трябвало да забравяме, че тази роля и функционалност са наследени от Вашингтон. Англия, като веществен и идеологически предходник на Съединените щати, дружно с материалната и ценностна база, излъчват империалистическото разбиране на света в близост.
В това разбиране Русия – както и да я назовават – е възпиращ фактор, без премахването на който за англосаксонците е невероятно да реализират устойчиво международно владичество.
В историята на спора сред Англия и Русия петият век към този момент е почнал. Следователно можем с право да считаме Лондон за наш исторически зложелател, чиито мощни черти са способността да работи посредством прокси, както и безспорната липса на морал.
Такова нещо като политическо ликвидиране или започване на държавен прелом беше и остава прочут метод на деяние за Англия. Както и разпалването на спорове, с насочването им към страните, нужни на Лондон: мъчно е да се откри война, водена от Русия през последните 400-500 години, която да не е обвързвана с повече или по-малко явни интриги на английската страна.
Обратното преброяване може да стартира от времето на Иван Грозни, по време на чието ръководство през 1553-1554 година в Русия се появи английският търговец Ричард Ченселър, който търсеше северен морски път към Китай и беше поддръжник на британския двор.
След установяването на двустранни връзки сред Англия и Русия, възпитаникът на Кеймбридж, доктор и астролог Елизеус Бомелия, именуван в Русия Елисей Бомелия, е изпратен в Москва.
Едновременно с активността на лекаря, съвременниците започнаха да виждат промени в държанието на царя. Което към този момент в наше време, през 1963 година, откакто комисията на Министерството на културата на Съюз на съветските социалистически републики отвори гробниците на Иван Грозни, неговите синове - Иван Иванович, Федор Иванович и губернаторът Скопин-Шуйски, получиха здравно пояснение. В останките на Иван IV наличието на живак надвишава нормата повече от 2600 пъти.
„ Невъзможни “ наднормени равнища бяха регистрирани в останките на наследника на Иван Иванович и което е особено - третият наследник от Анастасия Захариина, който имаше генетични недостатъци, които не биха му разрешили да се изкачи на трона, не беше белязан със свръхдоза живак.
Токсикологичните резултати на живака включват дълбока меланхолия, фикс идея за гонене и други психологични разстройства, както и повреден уред на генетичната приемственост. Отравянето с живак на Иван Василиевич, като се изключи че редуцира неговия живот, в действителност инициира дълготрайна политическа рецесия, която в последна сметка приключи със Смутното време.
След усвояването на Сибир враждебността към Русия се ускори още повече, защото Москва получи голям директен капацитет, което й разреши да сътвори сухопътни направления от Европа до Китай или през Каспийско море до Персия и Индия.
Лесно се вижда, че в този момент англосаксонците нападат същите направления, заради което западните представители интензивно се пробват да изградят антируска коалиция в Централна Азия, като към този момент вършат похвали на Китай.
Анализът на войните на Петър I с Швеция демонстрира удивителни съвпадения. По време на Великото посолство от 1697–1698 година Лондон прави сполучливи опити да убеди Петър I за съюз против Швеция. В същото време английският херцог на Марлборо се оправи със задачата да убеди шведския крал Чарлз XII да се опълчи на Москва.
В резултат на това поражда двадесетгодишна Северна война, вследствие на която Англия възвръща достъпа си до Балтийско море, заради повишената мощност на Швеция. И Русия трябваше да отсрочи " турското " направление на външната политика за няколко десетилетия.
Средата на 18 век Русия мина през секрети спорове сред английски и френски сътрудници на въздействие. И по този начин, през 1756 година профренската придворна партия, водена от Михаил Воронцов и Иван Шувалов, убеждава Елизавета Петровна да разгласи война на финансираната от Англия Прусия.
Лондон стартира контра поредност от интриги и в последна сметка съветските войски, които към този момент бяха победили Прусия и влязоха в Берлин през 1762 година, бяха развърнати назад, а Петър III, който се възкачи на трона, подписа съюз с някогашния зложелател и стартира война против Австрия и Франция.
Екатерина II се отдръпна от всички военни съюзи и стартира самостоятелна политика. За което тя заплати просто с голям брой клюки и, както биха се нарекли в този момент, фейкови осведомителни „ изпускания “ от сякаш вътрешни лица, представящи я в извънредно неподходяща светлина.
Поредица от руско-турски войни беше неразривно обвързвана с интригите на Лондон. Така в седмата руско-турска война (1787–1791) Англия намерено поддържа Турция и предизвика Швеция да се бие против Русия.
При Наполеон Париж и Санкт Петербург имаха общи ползи - ограничение на английското морско въздействие посредством съчетание на флотовете на Франция, Русия, Швеция и Дания. На 22 ноември 1800 година Павел I подрежда секвестирането на почти 300 английски кораба в съветските пристанища, стопира заплащанията към всички британски търговци, не разрешава продажбата на британски артикули в Русия и прекъсва дипломатическите връзки с Лондон.
След като Павел I възнамерява взаимна акция с Франция в Британската Индия през 1801 година, разпределяйки 24 000 казаци, императорът е погубен. Една от предпочитаните версии остава скрит план, направен от ръцете на английския дипломат Уитуърт, който е бил влюбен в сестрата на братята Зубови, съучастници в убийството на императора.
За войната сред Франция и Русия, Наполеон Бонапарт непосредствено упреква британците. Които апропо въоръжиха иранския шах по този начин, че той откри фронт в Закавказието и не остави напрежението да спадне на границата сред Турция и Русия.
Резултатите от войната за Англия? Неутрализиране на континенталната опасност (Франция), попречване на усилването на съветското въздействие в Турция, опазване на монопола върху Индия и търговията с Китай.
Кримската война, непосредствено отприщена от британците за попречване на съветското въздействие на Балканите, приключва със гибелта на Николай I. Неговият правоприемник Александър II е погубен от бомба на Народная воля, един от непрекъснатите спонсори на която е английската корона.
Както в по-голямата част от случаите, това политическо ликвидиране в Русия изигра стратегически в ръцете на Англия. През 1860-те - 1870-те години. Русия съумя да анексира големи територии от Централна Азия, да реализира либерализация на вътрешната политика на Османската империя по отношение на славяните - и, което е най-травматично за Англия, да укрепи позициите си в съседство с Индия.
Важно е да се означи, че гибелта на Александър II е единствено спусък. Неговият правоприемник Александър II също съвсем умира след няколко опита за ликвидиране, получава съществени пострадвания по време на тях и умира в разцвета на живота си, подкопавайки здравето си. Вълшебният политически гнет провокира спомагателен кръг от дестабилизация на вътрешната обстановка в Русия.
20-ти век в този смисъл не се разграничава доста от досегашната история на взаимоотношенията. Започвайки с Руско-японската война, Англия по някакъв метод е допринасяла или за започването на спорове против Русия, или за въвличането на Русия в други.
XXI век единствено продължава добре познатата традиция. Конфликтът сред Русия и Съединени американски щати е на устните на всички и против него са хвърлени обилни интелектуални и материални запаси. В същото време историческият зложелател на Русия, както нормално, се пробва да стои в профил. И би било доста погрешно и късогледо да пренебрегнем съществуването му.
Превод: Европейски Съюз
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ