Скритият свят на японските снекбарове се отваря за туристи
Историческа връзка с кварталите на алените фенери
На токийска улица, осеяна с неонови надписи, в горната част на тясно стълбище, леко непривлекателна врата води към " снекбар " - място, което е високо ценено от локалните поданици, само че съвсем невидимо за туристите, най-малко до този миг, споделя Франс прес.
Тези комфортни питейни заведения с лек ретро привкус, постоянно скрити по етажите на жилищата, нормално се ръководят от жена назовавана " маман ", която беседва с клиентите, сервирайки им питиета, фъстъци, сушени калмари и други дребни хапки.
Снаксовете са неизменима част от японския нощен живот, като дискретният им и загадъчен темперамент може да изплаши тези, които не приказват езика на страната.
Именно поради тях една организация реши да предложи визити с екскурзовод на снекбарове като " Курияко " в токийския квартал Шимбаши.
Във вътрешността приглушени светлини се отразяват върху плочки от червен фаянс, осветявайки афиш в жанр ар деко, до момента в който американско семейство пее шлагерите Hey Jude, Take Me Home и Country Roads.
Нора, която преди е живяла в Япония, изясни пред Агенция Франс Прес, че е резервирала посещаване в снекбар за родителите, сестра си, вуйна и чичо си, откакто е схванала за съществуването им в " Инстаграм " (Instagram).
" Виждала съм табелите за " снекбарове ", само че не знаех нито по какъв начин да вляза, нито какво би трябвало да направя ", изяснява 30-годишната жена, която към този момент живее в Сан Франциско.
" Семейството ми не идва постоянно в Япония, това е отлична опция да се срещнат същински с културата на питейните заведения по " радостен и съкровен метод ", добави тя.
Екскурзоводката от организация " Снак Йокочо " (Snack Yokocho) изяснява на групата по какъв начин да поръча на японски уиски и сливово вино " умешу " и по какъв начин да кажат " наздраве " ( " канапи " ).
Облечена в елегантно кимоно в бледорозово и с обичаен кок " маман " Кури Аваджи, която работи зад бара в " Курияко ", съпровожда клиентите, които дружно пеят караоке. Според " Снак Йокочо " (Snack Yokocho) Япония има към 100 000 снекбарове. Въпреки че множеството от тях са ръководени от дами, има и такива, ръководени от мъже.
Макар и атмосферата в тях да не подготвя толкоз към срещи, колкото в обичайните питейни заведения и акцентът да е върху другарските диалози, то снекбаровете към момента са исторически свързани с " кварталите на алените фенери " в Япония.
След Втората международна война доста дами са почнали да оферират секс услуги, с цел да оцелеят, само че по времето на Олимпийските игри през 1964 година са въведени закони против проституцията, споделя Маюко Игараши, представителка на " Снак Йокочо ".
За да печелят пари, те са " поставяли елементарна дървена кутия на улицата и почнали да сервират питиета и закуски там ", откъдето идва и името на тези заведения.
Много от тях са били разведени и са отглеждали децата си сами, отсам и прозвището " маман ", съгласно госпожа Игараши. " Беше им мъчно да работят денем, тъй че щом децата си легнеха, те заставаха зад гишето ", изяснява тя.
Според нея през 50-те и 60-те години на предишния век в Япония е имало 200 000 снекбарове, само че броят им е намалял, когато собственичките са се пенсионирали или са продали бизнеса си.
С оглед на рекордния брой туристи, посещаващи Япония, ползата към обиколките по снекбаровете нараства.
В допълнение към класическите питейни заведения като " Курияко " компанията ръководи и тематични снекбарове, един от които е профилиран в голфа.
Компанията от време на време провежда и турове с екскурзовод за японци, които желаят да се срещнат с културата на снекбаровете, само че се двоумят да прекрачат вратите им.
През годините клиентелата на питейните заведения е била на първо място от мъже, съгласно Игараши. Но с все по-големия брой дами, които работят, снекбаровете са се трансформирали в " място, в което могат да релаксират или да споделят проблемите си с " маман ".
Хората към този момент имат навика да си поддържат връзка обществените мрежи, само че след тежък ден нищо не е по-ценно от връзката лице в лице, съгласно нея.
" В един снекбар хората могат да се гледат в очите и бързо да се опознаят, даже преди този момент да са били изцяло непознати ", отбелязва тя.
На токийска улица, осеяна с неонови надписи, в горната част на тясно стълбище, леко непривлекателна врата води към " снекбар " - място, което е високо ценено от локалните поданици, само че съвсем невидимо за туристите, най-малко до този миг, споделя Франс прес.
Тези комфортни питейни заведения с лек ретро привкус, постоянно скрити по етажите на жилищата, нормално се ръководят от жена назовавана " маман ", която беседва с клиентите, сервирайки им питиета, фъстъци, сушени калмари и други дребни хапки.
Снаксовете са неизменима част от японския нощен живот, като дискретният им и загадъчен темперамент може да изплаши тези, които не приказват езика на страната.
Именно поради тях една организация реши да предложи визити с екскурзовод на снекбарове като " Курияко " в токийския квартал Шимбаши.
Във вътрешността приглушени светлини се отразяват върху плочки от червен фаянс, осветявайки афиш в жанр ар деко, до момента в който американско семейство пее шлагерите Hey Jude, Take Me Home и Country Roads.
Нора, която преди е живяла в Япония, изясни пред Агенция Франс Прес, че е резервирала посещаване в снекбар за родителите, сестра си, вуйна и чичо си, откакто е схванала за съществуването им в " Инстаграм " (Instagram).
" Виждала съм табелите за " снекбарове ", само че не знаех нито по какъв начин да вляза, нито какво би трябвало да направя ", изяснява 30-годишната жена, която към този момент живее в Сан Франциско.
" Семейството ми не идва постоянно в Япония, това е отлична опция да се срещнат същински с културата на питейните заведения по " радостен и съкровен метод ", добави тя.
Екскурзоводката от организация " Снак Йокочо " (Snack Yokocho) изяснява на групата по какъв начин да поръча на японски уиски и сливово вино " умешу " и по какъв начин да кажат " наздраве " ( " канапи " ).
Облечена в елегантно кимоно в бледорозово и с обичаен кок " маман " Кури Аваджи, която работи зад бара в " Курияко ", съпровожда клиентите, които дружно пеят караоке. Според " Снак Йокочо " (Snack Yokocho) Япония има към 100 000 снекбарове. Въпреки че множеството от тях са ръководени от дами, има и такива, ръководени от мъже.
Макар и атмосферата в тях да не подготвя толкоз към срещи, колкото в обичайните питейни заведения и акцентът да е върху другарските диалози, то снекбаровете към момента са исторически свързани с " кварталите на алените фенери " в Япония.
След Втората международна война доста дами са почнали да оферират секс услуги, с цел да оцелеят, само че по времето на Олимпийските игри през 1964 година са въведени закони против проституцията, споделя Маюко Игараши, представителка на " Снак Йокочо ".
За да печелят пари, те са " поставяли елементарна дървена кутия на улицата и почнали да сервират питиета и закуски там ", откъдето идва и името на тези заведения.
Много от тях са били разведени и са отглеждали децата си сами, отсам и прозвището " маман ", съгласно госпожа Игараши. " Беше им мъчно да работят денем, тъй че щом децата си легнеха, те заставаха зад гишето ", изяснява тя.
Според нея през 50-те и 60-те години на предишния век в Япония е имало 200 000 снекбарове, само че броят им е намалял, когато собственичките са се пенсионирали или са продали бизнеса си.
С оглед на рекордния брой туристи, посещаващи Япония, ползата към обиколките по снекбаровете нараства.
В допълнение към класическите питейни заведения като " Курияко " компанията ръководи и тематични снекбарове, един от които е профилиран в голфа.
Компанията от време на време провежда и турове с екскурзовод за японци, които желаят да се срещнат с културата на снекбаровете, само че се двоумят да прекрачат вратите им.
През годините клиентелата на питейните заведения е била на първо място от мъже, съгласно Игараши. Но с все по-големия брой дами, които работят, снекбаровете са се трансформирали в " място, в което могат да релаксират или да споделят проблемите си с " маман ".
Хората към този момент имат навика да си поддържат връзка обществените мрежи, само че след тежък ден нищо не е по-ценно от връзката лице в лице, съгласно нея.
" В един снекбар хората могат да се гледат в очите и бързо да се опознаят, даже преди този момент да са били изцяло непознати ", отбелязва тя.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ