Истинският мъж твърдо знае, че жената също е човек, само че по-добър
Истинският мъж ~ 10 отличителни черти съгласно съветския психолог Михаил Лабковский
(Pierre-Auguste Renoir, 1867, by Jean Frederic Bazille, french Impressionist, Musée d'Orsay, Paris)
Той разчита само на себе си
Интересно е, че без значение от измененията в публичното схващане, обичайните показа за това какъв е същинският мъж, съвсем не са се трансформирали във времето. За мъжа, публичният триумф е както досега по-голям от този за дамата. Аз съм подготвен да схвана жена, която избира удобството да живее при майка си и татко си, само че мъжете още завършвайки учебно заведение са длъжни да стартират да разчитат единствено на себе си. А за това, би трябвало да ги приготвят родителите им.
Той си е самодостатъчен
Този мъж няма потребност от полата на мама, нито от утехата на обичаната, нито от компанията на приятелите си, и по принцип не гледа на останалите хора като на средство за решение на проблемите си.
(The Smoker, by Joos van Craesbeeck c.1605 - c.1660)
Той е самостоятелен
Милиони мъже не престават да зависят от своите майки, от цигарата, от чашката с алкохол. И още веднъж поздравления за родителите – склонността към взаимозависимост се образува в детството, а в основата й седи отсъствието на поддръжка вкъщи. Особено в комбиниране с съмнение и цялостен надзор.
Той не моли за помощ
Естествено, мъжът може да помоли за помощ, когато това е нужно, само че не може да живее, разчитайки на помощ от самото начало.
Той не прави взаимни отстъпки
В този смисъл, че няма да търпи нелепости. Той няма да се подхлъзне по хорското мнение, няма да поддържа връзки поради вероятността, няма да върви на работа, която ненавижда, няма да живее с жена, която не обича и няма да разреши нито на брачната половинка си, нито на майка си, нито на някой различен да го вършат воин в театъра на операциите.
(Paul Cézanne- The Card Players, 1894-1895, Musée d'Orsay, Paris)
Той не съпоставя
Мъжът доста би се радвал да не съпоставя, само че на биологично равнище е организиран по този начин, че да съпоставя всичко и когато и да е. Въпреки това, увереният в себе си мъж е в положение да управлява този развой и знае, че в случай че има някой с който би трябвало да се съпоставя, най-добре това да е вчерашното му Аз. Питайки се: „ Какво през днешния ден направих по-добре от през вчерашния ден, от преди година? ” това е действителната му мотивация за триумф и мотив да похвали себе си.
Той приема себе си подобен, какъвто е
В днешно време е признато да гледаме с положителни очи на постоянно недоволните от себе си хора, а доволните да назоваваме „ почиващи на лаврите си ”. Аз считам, че е потребно човек да се отнася добре към своята осанка, фигура, размер – това е по мъжки. Нарича се приемане и е за предпочитане от непрекъснатото недоволство на мислите – да можеше да съм по-слаб, по-атлетичен, по-висок. Колкото по-малко мъжът приема и обича себе си, толкоз по-малко ще е кадърен да обича другите. Съществува и друга директна взаимозависимост – колкото по-малко мъжът е убеден в себе си, толкоз повече искания има към своята жена.
(Dance in the Country, 1883, Pierre-Auguste Renoir)
Той не тича след дамите
Може и да си навлека женския яд, само че съм убеден, че актуалният мощен мъж не е задължен да се унижава и да тича след дамата, която го е отблъснала. Това унищожава личността му. Той стартира да губи себе си, а това има индиректно отношение и към любовта.
Той може да избегне рецесията на междинната възраст и да я преживее с най-малки вреди и без драматизации.
Той твърдо знае, че дамата също е човек, единствено че по-добър.
Картини: Wikimedia; заглавна - The lovers, 1928 - Rene Magritte
