Ако не можеш да ги победиш, присъедини се към тях
Истинска изненада в общественото, а вероятно и в политическото пространство провокира оповестяването на кандидатурата на Стефан Димитров в листата на коалиция ГЕРБ - Съюз на демократичните сили със старта на предизборната акция. Едва ли има някой, който би планувал този ход, защото е добре известно, че точно той е политически конкурент на ГЕРБ в Общински съвет - Димитровград. И защото сесиите на локалния парламент са обществени, сигурно всеки от нас е забелязал възходящото напрежение и оживените полемики сред него и кмета Иво Димов, чиито отзиви в никакъв случай не съответстват. Освен това, не остава прикрит и фактът, че предложенията на Стефан Димитров, импортирани под формата на докладни, съвсем в никакъв случай не се одобряват от ГЕРБ, която има цялостно болшинство в Общински съвет - Димитровград. На локално равнище политиката е една, само че на национално равнище - нещата стоят по друг метод.
В публичното пространство битуват разнообразни тълкувания на този политически ход. Едни преглеждат обстановката задълбочено, за други истината е явна.
Къде обаче е истината в действителност?!
Трябва да стартираме с това, че отреденото му шесто място в листата на обединението е от квотата на Съюз на демократичните сили и теоретично е неизбираемо. Кратка информация на неговата политическа кариера в интернет пространството разкрива, че Стефан Димитров е тясно обвързван с Десницата, която постоянно е подкрепяла кандидатурата му на локални и парламентарни избори. Преглед на изборните резултати през годините демонстрира, че той в действителност има „ корав “ електорат, наброяващ до 8000 гласа единствено в община Димитровград. Освен това е и претендентът, който през 2014 година получи най-вече преференции от всички политически партии в България на парламентарния избор - 4480. Дали предоставеното на Стефан Димитров шесто място не е стратегически ход на партия ГЕРБ да си подсигури гласове на идния избор, имайки поради възходящото отрицание към политиките, които води на локално и национално равнище?! Или е стратегически ход от страна на Стефан Димитров, който разпространява една в действителност новаторска концепция за развиването на водородните технологии, да си обезпечи опцията да я осъществя, като стане част от ръководещите?!
Една британска сентенция от 30-те години на предишния век гласи: „ Ако не можете да ги успехите, присъединете се към тях “. Естествено, пословицата предава къса концепция и нейният план е слушателят да разгадае останалата част от цитата за себе си. Аз обаче ще ви я пояснявам.
„ Ако не можете да ги успехите, присъединете се към тях “, нормално значи, че в случай че не можете да надвиете съперника си, единственият умен ход е да обедините сили с него, с цел да имате най-малко малко надзор върху обстановката, или най-общо казано:
:„ Победи някого в личната му игра! “.
Дали тъкмо това не се пробва да направи и Стефан Димитров, който е прочут с напредничавото си мислене?!
Ясно е, че Европейската зелена договорка, която цели въглероден неутралитет на Европейски Съюз, не е от изгода за българската промишленост и единственият вид да запазим избрани сфери на индустрията си, е да се преструктурират индустриалните мощности. „ Неохим “ АД е единственият производител на амоняк в България и съставлява съвсем половината от химическата промишленост в страната. Какво ще се случи, в случай че предприятието прекрати активността си предвид на невъзможността да отговори на условията на „ зелените “ критерии на Съюза?! България ще загуби химическата си промишленост. Повече от 800 поданици на област Хасково ще изгубят работата си, а фамилиите им ще останат без прехранване. Имайки поради, че междинната работна заплата в „ Неохим “ АД надвиши 2000 лева, надали някой от чиновниците на компанията ще изиска да остане в региона, където междинната работна заплата към края на 2020 година е на половина. И сюжетът е явен: Тенденциозно обезлюдяване на района. Дали Хасково и Димитровград няма да се трансфорат в градове от селски вид, в които единствените гласоподаватели са представителите на третата възраст, примирили се с избора на своите наследници да търсят прехранване в по-развитите страни на Европейски Съюз, в които има ефикасна стопанска система и обществена политика, ориентирана към хората?!
В метода и концепциите на Стефан Димитров досега виждаме ясно използване на огромна част от главните правила на актуалната стопанска система - това, което редица държавни управления в България не съумяха да реализират, а точно: разбор на въздействието на държавното контролиране на стопанската система и успеваемостта на пазара, на въздействието на държавните разноски, налозите и бюджетния недостиг върху икономическия растеж; задълбочено проучване на повишаването и намаляването на безработицата и размера на производството, формиращи деловия цикъл и ясни оферти за държавна политика, ориентирана към повишение на темповете на стопански растеж; ясно познаване на моделите на търговия сред страните и разбор на въздействието на комерсиалните бариери; проучване на опциите за икономическия напредък в разрастващите се страни и предложение на пътища за ефикасното потребление на ресурсите; виждане за това по какъв начин цените на труда, капитала и земята се употребяват за систематизиране на ресурсите; въвеждане на новаторски технологии.
С един къс разбор, като че ли политическият му метод се обяснява. Бизнесът не е единственото, чието оцеляване цели Стефан Димитров.
Неговата политика е ориентирана към оцеляването на хората
на Димитровград и региона, а и на страната, в случай че успее да реализира задачите си за развиване на водородните технологии. Май той е единственият, който предложи ясна идея за опцията България да оползотвори средствата, които Европейски Съюз ще даде за прехода към „ зелена “ стопанска система. То тогава обстановката към този момент не е толкоз загадъчна.
А по отношение на слуховете, които витаят в общественото пространство за това какви финансови или персонални облаги стоят в основата на решението на Стефан Димитров да се появи в листата на ГЕРБ-СДС, ще ви напомня една мисъл на изтъкнатия политик сър Уинстън Чърчил: „ Ако истината има доста страни, то лъжата има доста гласове “.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
В публичното пространство битуват разнообразни тълкувания на този политически ход. Едни преглеждат обстановката задълбочено, за други истината е явна.
Къде обаче е истината в действителност?!
Трябва да стартираме с това, че отреденото му шесто място в листата на обединението е от квотата на Съюз на демократичните сили и теоретично е неизбираемо. Кратка информация на неговата политическа кариера в интернет пространството разкрива, че Стефан Димитров е тясно обвързван с Десницата, която постоянно е подкрепяла кандидатурата му на локални и парламентарни избори. Преглед на изборните резултати през годините демонстрира, че той в действителност има „ корав “ електорат, наброяващ до 8000 гласа единствено в община Димитровград. Освен това е и претендентът, който през 2014 година получи най-вече преференции от всички политически партии в България на парламентарния избор - 4480. Дали предоставеното на Стефан Димитров шесто място не е стратегически ход на партия ГЕРБ да си подсигури гласове на идния избор, имайки поради възходящото отрицание към политиките, които води на локално и национално равнище?! Или е стратегически ход от страна на Стефан Димитров, който разпространява една в действителност новаторска концепция за развиването на водородните технологии, да си обезпечи опцията да я осъществя, като стане част от ръководещите?!
Една британска сентенция от 30-те години на предишния век гласи: „ Ако не можете да ги успехите, присъединете се към тях “. Естествено, пословицата предава къса концепция и нейният план е слушателят да разгадае останалата част от цитата за себе си. Аз обаче ще ви я пояснявам.
„ Ако не можете да ги успехите, присъединете се към тях “, нормално значи, че в случай че не можете да надвиете съперника си, единственият умен ход е да обедините сили с него, с цел да имате най-малко малко надзор върху обстановката, или най-общо казано:
:„ Победи някого в личната му игра! “.
Дали тъкмо това не се пробва да направи и Стефан Димитров, който е прочут с напредничавото си мислене?!
Ясно е, че Европейската зелена договорка, която цели въглероден неутралитет на Европейски Съюз, не е от изгода за българската промишленост и единственият вид да запазим избрани сфери на индустрията си, е да се преструктурират индустриалните мощности. „ Неохим “ АД е единственият производител на амоняк в България и съставлява съвсем половината от химическата промишленост в страната. Какво ще се случи, в случай че предприятието прекрати активността си предвид на невъзможността да отговори на условията на „ зелените “ критерии на Съюза?! България ще загуби химическата си промишленост. Повече от 800 поданици на област Хасково ще изгубят работата си, а фамилиите им ще останат без прехранване. Имайки поради, че междинната работна заплата в „ Неохим “ АД надвиши 2000 лева, надали някой от чиновниците на компанията ще изиска да остане в региона, където междинната работна заплата към края на 2020 година е на половина. И сюжетът е явен: Тенденциозно обезлюдяване на района. Дали Хасково и Димитровград няма да се трансфорат в градове от селски вид, в които единствените гласоподаватели са представителите на третата възраст, примирили се с избора на своите наследници да търсят прехранване в по-развитите страни на Европейски Съюз, в които има ефикасна стопанска система и обществена политика, ориентирана към хората?!
В метода и концепциите на Стефан Димитров досега виждаме ясно използване на огромна част от главните правила на актуалната стопанска система - това, което редица държавни управления в България не съумяха да реализират, а точно: разбор на въздействието на държавното контролиране на стопанската система и успеваемостта на пазара, на въздействието на държавните разноски, налозите и бюджетния недостиг върху икономическия растеж; задълбочено проучване на повишаването и намаляването на безработицата и размера на производството, формиращи деловия цикъл и ясни оферти за държавна политика, ориентирана към повишение на темповете на стопански растеж; ясно познаване на моделите на търговия сред страните и разбор на въздействието на комерсиалните бариери; проучване на опциите за икономическия напредък в разрастващите се страни и предложение на пътища за ефикасното потребление на ресурсите; виждане за това по какъв начин цените на труда, капитала и земята се употребяват за систематизиране на ресурсите; въвеждане на новаторски технологии.
С един къс разбор, като че ли политическият му метод се обяснява. Бизнесът не е единственото, чието оцеляване цели Стефан Димитров.
Неговата политика е ориентирана към оцеляването на хората
на Димитровград и региона, а и на страната, в случай че успее да реализира задачите си за развиване на водородните технологии. Май той е единственият, който предложи ясна идея за опцията България да оползотвори средствата, които Европейски Съюз ще даде за прехода към „ зелена “ стопанска система. То тогава обстановката към този момент не е толкоз загадъчна.
А по отношение на слуховете, които витаят в общественото пространство за това какви финансови или персонални облаги стоят в основата на решението на Стефан Димитров да се появи в листата на ГЕРБ-СДС, ще ви напомня една мисъл на изтъкнатия политик сър Уинстън Чърчил: „ Ако истината има доста страни, то лъжата има доста гласове “.
Купуването и продаването на гласове е закононарушение!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ