Юрки Катайнен: Регулациите на ЕС работят добре, задават световни стандарти
" Искаме да забележим ефикасен контрол и осъществяване на ограниченията против прането на пари в България ", споделя Юрки Катайнен
© Надежда Чипева Профил
Юрки Катайнен е зам.-председател на Европейската комисия от 2014 година, отговарящ за работни места, напредък, вложения и конкурентоспособност. Преди да заеме настоящия си пост, Катайнен беше министър-председател на Финландия през интервала 2011 - 2014 година, а преди този момент четири години e министър на финансите и вицепремиер. Катайнен е в София за присъединяване в цивилен разговор на тематика " Каква Европа желаеме? Новите цели за развиването на Европейски Съюз " и в кръгла маса на тематика " Конкурентоспособност 2030: Ключови компетентности за триумф ". В понеделник участвахте в цивилен разговор в София, където адресирахте кандидатурата на България за участие в ERM II. Споменахте, че има още какво да се желае във връзка с застрахователния бранш и ограниченията против прането на пари. Какво по-точно?
Искаме да забележим ефикасен контрол и осъществяване на ограниченията против прането на пари. Ангажиментът във връзка с обществените предприятия се адресира. Събираемостта на налози върви добре. ЕЦБ би трябвало да се погрижи за въпросите, свързани с банките, до момента в който Европейска комисия следи напредъка по поетите задължения, свързани с небанковия бранш. Законодателството, обвързвано с оповестяването в неплатежоспособност, беше признато през юни. Екипът от Програмата за поддръжка на структурни промени към Европейска комисия ще адресира осъществяването му, само че това е механически подробност. Мерките против прането на пари се чака да бъдат признати през октомври, движат се с добра скорост.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като цяло желаеме да забележим, че тези точки ще бъдат признати, ще бъдат наложени и ще се извършват безпрепятствено. Нищо фрапантно.
Изгарянето на RDF боклуци е част от кръговата стопанска система, само че има все по-голямо съмнение в тази процедура. Смятате ли че този модел е ефикасен, или би трябвало да се търси друго решение?
В Европейски Съюз беше въведено ново законодателство, съгласно което страните членки би трябвало да лимитират размера на боклуци, които генерират общините и изхвърлят в депата. To е задължителнo и значи, че общините би трябвало да влагат в мощности за отнасяне на боклуци. В някои елементи на Европа имаме проблем с потенциала - отпадъците, които се горят, са прекалено много. Има повече икономическа логичност част от тях да се рециклират. Затова всички общини имат обвързване да събират отпадъците разделно, с цел да е по-лесно по-късно да се рециклират.
Пластмасата е един образец. Има някои видове пластмаса, които не могат да бъдат рециклирани и се постанова да се горят. Искаме да рециклираме пластмасата още веднъж и още веднъж в Европа. Затова е нужно да събираме разделно отпадъците от пластмаса. Защото е скъп материал и няма логичност да го изгаряме или да го изхвърляме в хранилище. Предвид европейското законодателство и фактът, че България получава доста средства от структурните фондове, предизвиквам общините да влагат в нови технологии за отнасяне на отпадъците. Не бих поощрявал обаче прекалено много вложения в горене.
Една от най-обсъжданите тематики у нас през последната седмица е решението на VW да избра Турция пред България за построяването на новия си цех. Основният проблем, видяно отсам, е, че Турция печели поради това, че няма ограничавания за размера на държавната помощ по този начин, както има Европейски Съюз. В същото време се изнасят производства и работни места от Европейски Съюз. Мислите ли, че има какво да се направи, тъй че този негатив да се минимализира?
Не съм осведомен с обстоятелствата към този проблем. Но разбирам гледната точка. Причината да имаме ограничавания във връзка с помощта, която държавните управления в Европейски Съюз могат да дават, е отворената конкуренция. Защото в противоположен случай може да се окажем в обстановка, в която огромните компании провокират страните членки да се конкурират с държавни дотации. Богатите страни могат да си разрешат да заплащат повече по отношение на по-бедните.
Искаме да поддържаме и конкуренцията сред самите производители и бизнеса като цяло. Не би било почтено за Mercedes, в случай че VW получи повече дотации от тях. Това са главните аргументи, заради които имаме сходни регулации.
Не знам какво е предложила Турция на Volkswagen. По мое схващане като страна - претендент на Европейски Съюз, Турция е задължена да извести Европейската комисия, преди да предлага държавна помощ. Получихме писмо от един от членовете на Европейския парламент по отношение на хипотетично разпределяне на дотации от Турция на VW. Ще отговорим на това питане навреме. Отново, не съм осведомен с детайлностите, само че ми споделиха, че в този съответен случай е имало голяма потребност от готови инженери. Не знам дали това е било определящият фактор - дали можете да осигурите 5000 автомобилни инженери в границите на година. Понякога тези проблеми могат да бъдат по-голяма спънка пред бизнеса, в сравнение с размерът на държавна помощ.
В тази връзка голям брой хора от Централна и Източна Европа емигрират в Западна Европа и това основава напрежение и на Изток, и на Запад. Какво е решението на този проблем?
Няма черно-бял отговор. Моите наблюдения са, че доста от хората, които напущат Централна и Източна Европа и отиват в друга страна, след време се връщат. Това би трябвало да се вижда по-често. От икономическа позиция трудовият пазар е основен фактор за стопанската система. Но колкото повече европейците пътуват сред две страни, толкоз повече се развива човешкият капитал. В някои страни фактически има проблем с непознатите служащи, само че хората са по-загрижени за мигрантите, които идват от страни отвън Европейски Съюз.
Мислите ли, че регулациите за бизнеса при осъществяването на климатичните цели лимитират конкурентособността на европейските компании в международната стопанска система?
Има браншове, които назоваваме " въглеродни пробойни ", които могат да получават квоти за търговия с излъчвания. Този механизъм работи релативно добре. Не се следи забележителен " теч " на въглерод, по този начин да се каже, от Европа към други страни. Европа задава стандарт, който останалите следват. Тъй като в доста браншове Европейски Съюз е най-строгият регулатор, ние задаваме световно стандарта. Затова, вместо да унищожаваме конкурентността, останалите ни следват. Пример за това е тактиката за пластмасата. Беше подкрепена от сектора на европейско равнище, а в този момент Китай и Япония желаят да копират това, което направихме ние. Сега мислим за устойчивите финанси. Финансовите институции желаеха подредба за секторите от стопанската система, които се смятат за устойчиви. Администрацията на американския президент Тръмп не се интересува от това, само че финансовите институции в Съединени американски щати се интересуват. Същото е в Китай и Япония. Когато успеем да приключим класификацията, е доста евентуално тя да се трансформира в световен стандарт.
Противно на това, което казвате, и общественото усещане в някои страни, регулациите ни работят добре във връзка с задаването на международни стандарти. А потребителите в доста страни желаят най-хубавото допустимо качество, заради което бизнесът в страни отвън Европейски Съюз би трябвало да следва най-стриктните стандарти. Но би трябвало да сме и прагматични. И да сме сигурни, че промишлеността няма да отиде в Китай, където регулациите са по-хлабави. Затова са нужни квотите.
Доколкото знам, класификацията е за вложители и не постанова нови ограничавания?
Точно по този начин. Не е закон, в който да се показва, че не е позволено да се влага в избрани браншове. Това е рамка, която ясно споделя кои браншове са устойчиви. Ясно е да вземем за пример, че електроцентралите на въглища не са устойчиви. Очаквам, че вложенията в този бранш ще нарастнат в бъдеще. Но, в случай че погледнем към циментовата индустрия, която е енергоинтензивна, има и положителни, и неприятни образци, които би трябвало да диференцираме, тъй като имаме потребност от цимент. Компаниите, които употребяват по-малко сила, биха били в по-благоприятна категория в класификацията по отношение на тези, които употребяват повече.
Интервюто взе Лилия Игнатова
© Надежда Чипева Профил
Юрки Катайнен е зам.-председател на Европейската комисия от 2014 година, отговарящ за работни места, напредък, вложения и конкурентоспособност. Преди да заеме настоящия си пост, Катайнен беше министър-председател на Финландия през интервала 2011 - 2014 година, а преди този момент четири години e министър на финансите и вицепремиер. Катайнен е в София за присъединяване в цивилен разговор на тематика " Каква Европа желаеме? Новите цели за развиването на Европейски Съюз " и в кръгла маса на тематика " Конкурентоспособност 2030: Ключови компетентности за триумф ". В понеделник участвахте в цивилен разговор в София, където адресирахте кандидатурата на България за участие в ERM II. Споменахте, че има още какво да се желае във връзка с застрахователния бранш и ограниченията против прането на пари. Какво по-точно?
Искаме да забележим ефикасен контрол и осъществяване на ограниченията против прането на пари. Ангажиментът във връзка с обществените предприятия се адресира. Събираемостта на налози върви добре. ЕЦБ би трябвало да се погрижи за въпросите, свързани с банките, до момента в който Европейска комисия следи напредъка по поетите задължения, свързани с небанковия бранш. Законодателството, обвързвано с оповестяването в неплатежоспособност, беше признато през юни. Екипът от Програмата за поддръжка на структурни промени към Европейска комисия ще адресира осъществяването му, само че това е механически подробност. Мерките против прането на пари се чака да бъдат признати през октомври, движат се с добра скорост.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Като цяло желаеме да забележим, че тези точки ще бъдат признати, ще бъдат наложени и ще се извършват безпрепятствено. Нищо фрапантно.
Изгарянето на RDF боклуци е част от кръговата стопанска система, само че има все по-голямо съмнение в тази процедура. Смятате ли че този модел е ефикасен, или би трябвало да се търси друго решение?
В Европейски Съюз беше въведено ново законодателство, съгласно което страните членки би трябвало да лимитират размера на боклуци, които генерират общините и изхвърлят в депата. To е задължителнo и значи, че общините би трябвало да влагат в мощности за отнасяне на боклуци. В някои елементи на Европа имаме проблем с потенциала - отпадъците, които се горят, са прекалено много. Има повече икономическа логичност част от тях да се рециклират. Затова всички общини имат обвързване да събират отпадъците разделно, с цел да е по-лесно по-късно да се рециклират.
Пластмасата е един образец. Има някои видове пластмаса, които не могат да бъдат рециклирани и се постанова да се горят. Искаме да рециклираме пластмасата още веднъж и още веднъж в Европа. Затова е нужно да събираме разделно отпадъците от пластмаса. Защото е скъп материал и няма логичност да го изгаряме или да го изхвърляме в хранилище. Предвид европейското законодателство и фактът, че България получава доста средства от структурните фондове, предизвиквам общините да влагат в нови технологии за отнасяне на отпадъците. Не бих поощрявал обаче прекалено много вложения в горене.
Една от най-обсъжданите тематики у нас през последната седмица е решението на VW да избра Турция пред България за построяването на новия си цех. Основният проблем, видяно отсам, е, че Турция печели поради това, че няма ограничавания за размера на държавната помощ по този начин, както има Европейски Съюз. В същото време се изнасят производства и работни места от Европейски Съюз. Мислите ли, че има какво да се направи, тъй че този негатив да се минимализира?
Не съм осведомен с обстоятелствата към този проблем. Но разбирам гледната точка. Причината да имаме ограничавания във връзка с помощта, която държавните управления в Европейски Съюз могат да дават, е отворената конкуренция. Защото в противоположен случай може да се окажем в обстановка, в която огромните компании провокират страните членки да се конкурират с държавни дотации. Богатите страни могат да си разрешат да заплащат повече по отношение на по-бедните.
Искаме да поддържаме и конкуренцията сред самите производители и бизнеса като цяло. Не би било почтено за Mercedes, в случай че VW получи повече дотации от тях. Това са главните аргументи, заради които имаме сходни регулации.
Не знам какво е предложила Турция на Volkswagen. По мое схващане като страна - претендент на Европейски Съюз, Турция е задължена да извести Европейската комисия, преди да предлага държавна помощ. Получихме писмо от един от членовете на Европейския парламент по отношение на хипотетично разпределяне на дотации от Турция на VW. Ще отговорим на това питане навреме. Отново, не съм осведомен с детайлностите, само че ми споделиха, че в този съответен случай е имало голяма потребност от готови инженери. Не знам дали това е било определящият фактор - дали можете да осигурите 5000 автомобилни инженери в границите на година. Понякога тези проблеми могат да бъдат по-голяма спънка пред бизнеса, в сравнение с размерът на държавна помощ.
В тази връзка голям брой хора от Централна и Източна Европа емигрират в Западна Европа и това основава напрежение и на Изток, и на Запад. Какво е решението на този проблем?
Няма черно-бял отговор. Моите наблюдения са, че доста от хората, които напущат Централна и Източна Европа и отиват в друга страна, след време се връщат. Това би трябвало да се вижда по-често. От икономическа позиция трудовият пазар е основен фактор за стопанската система. Но колкото повече европейците пътуват сред две страни, толкоз повече се развива човешкият капитал. В някои страни фактически има проблем с непознатите служащи, само че хората са по-загрижени за мигрантите, които идват от страни отвън Европейски Съюз.
Мислите ли, че регулациите за бизнеса при осъществяването на климатичните цели лимитират конкурентособността на европейските компании в международната стопанска система?
Има браншове, които назоваваме " въглеродни пробойни ", които могат да получават квоти за търговия с излъчвания. Този механизъм работи релативно добре. Не се следи забележителен " теч " на въглерод, по този начин да се каже, от Европа към други страни. Европа задава стандарт, който останалите следват. Тъй като в доста браншове Европейски Съюз е най-строгият регулатор, ние задаваме световно стандарта. Затова, вместо да унищожаваме конкурентността, останалите ни следват. Пример за това е тактиката за пластмасата. Беше подкрепена от сектора на европейско равнище, а в този момент Китай и Япония желаят да копират това, което направихме ние. Сега мислим за устойчивите финанси. Финансовите институции желаеха подредба за секторите от стопанската система, които се смятат за устойчиви. Администрацията на американския президент Тръмп не се интересува от това, само че финансовите институции в Съединени американски щати се интересуват. Същото е в Китай и Япония. Когато успеем да приключим класификацията, е доста евентуално тя да се трансформира в световен стандарт.
Противно на това, което казвате, и общественото усещане в някои страни, регулациите ни работят добре във връзка с задаването на международни стандарти. А потребителите в доста страни желаят най-хубавото допустимо качество, заради което бизнесът в страни отвън Европейски Съюз би трябвало да следва най-стриктните стандарти. Но би трябвало да сме и прагматични. И да сме сигурни, че промишлеността няма да отиде в Китай, където регулациите са по-хлабави. Затова са нужни квотите.
Доколкото знам, класификацията е за вложители и не постанова нови ограничавания?
Точно по този начин. Не е закон, в който да се показва, че не е позволено да се влага в избрани браншове. Това е рамка, която ясно споделя кои браншове са устойчиви. Ясно е да вземем за пример, че електроцентралите на въглища не са устойчиви. Очаквам, че вложенията в този бранш ще нарастнат в бъдеще. Но, в случай че погледнем към циментовата индустрия, която е енергоинтензивна, има и положителни, и неприятни образци, които би трябвало да диференцираме, тъй като имаме потребност от цимент. Компаниите, които употребяват по-малко сила, биха били в по-благоприятна категория в класификацията по отношение на тези, които употребяват повече.
Интервюто взе Лилия Игнатова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ