Есето на 19-годишната варненка, от което ме побиха тръпки
Искам да ви показва есето на едно момиче от Варна, на 19 години. Тя се споделя Никол Карлукова. Предупреждавам ви! От това, което ще прочетете може да ви побият тръпки, да ви стане неловко даже, само че това е истината. Народ чартърен ли? Така ли ще ни назовават децата ни, когато се пробват да опишат за предците си?
Ще споделят, че сме им разказвали за Стара планина, за Рила, за фолклор… че сме им посочили по какъв начин се написа на български.
Че сме ги научили да споделят няколко думи на майчиния си език.
Не мога. Не желая. Няма. Няма да причиня това на фамилията си. Няма да разреша майка ми да вижда внуците си посредством Интернет. Не желая да виждам земята ни опустяла, превзета…
Какво ви става хора, къде сте? Нима не чувате децата ви по какъв начин викат от чужбина?
Нима не виждате какъв брой ги боли? А на вас какво ви става бе, деца- за какво се обръщате против корените си, като че ли са нищо? Гръб не се обръща на дълга…
Не няма да играя коза с войните, робството. Няма да препиша съкратения вид на историята ни, с цел да предизвикам родолюбие.
Начели сме се на такива патриотични апели.
Аз единствено ще ви запитвам. Ще ви запитвам мъчително ли ви е вечер, като изгасите лампите? А заран като си пиете кафето? Ще ви питам- не желаете ли да изричате името на страната си с горделивост? А песните, не ви ли липсват? А достолепието, то най-малко не ви ли липсва? Осъзнай се, народе? Къде отиваш?
От тази пропаст мъчно се излиза… Мирише ми на просташко, на корупция и на разврат. На алкохол ми лъха, не на казанлъшки рози. Жалко.
А децата ти народе, не ти ли липсват. Не ти ли липсва смехът по ъглите на градчетата вечер, утринната шумотевица по пътя към училище… Да- учебно заведение.
Там, където си пием кафето, пушим си цигарите, псуваме даскалите като се извърнат. Не, не това учебно заведение.
А това другото, където се научихме да пишем, да четем, където се научихме на почитание и срещнахме другари.
Май не страдаш доста за него, народе… Щом стотици биват закрити, а в други царува безпорядък. Не, няма нищо. Децата ще ти простят, като схванат през какво си преминал… в случай че въобще в миналото се заинтересуват.
Бяло, зелено, алено ли? За символика ще си говорим… попитайте на улицата- кока, пари и кръв. Още по-жалко. Мъчно ми е, болно ми е. Много ми тежи, че по този начин грубо благосъстояние цяло се унищожи.
Моля те, народе, стой за малко. Замисли се. Не е обикновено кандидатурите за избори- било президентски, депутатски или други, да наподобяват на хроника на българската незаконна активност от края на 20-ти и началото на 21-ви век.
Моля те, народе! Научи се да приказваш и да пишеш… след това си прави визитки. И кому е нужно това принуждение? Нима не са задоволителни жертвите на произшествия, по разрушените ни пътища, на побой, в развратните ни нощни заведения,на болните, които не могат да платят цената за живота си?! Стига. Спри. И не нападай тези, които са отпътували, народе. Ти ги пропъди.
Да- със злобата и завистта, с подлостите, с подливането на вода. А и не сме родени да прекараме целия си живот на едно място. Нека да пътуваме, да поработим, да натрупаме и опит и горест, пък да се върнем да живеем на земята, на която принадлежим… Но всяка неточност се поправя, счупеното се лепи, намокреното се суши, пожарът се гаси.
Да, правилно, пепел ще остане, ще я дишаме, ще ни задавя, само че в някой безоблачен ден ще се самоунищожи. Вярвай си, народе, бит и бъди добър. Не се поддавай на операция, недей да губиш разсъдък. Действай по отношение на разпоредбите на сърцето, на морала и в никакъв случай не ще сгрешиш. Пази се, народе, не се въвличай в тези кървави игри. Днес някой печели, на следващия ден на погребението му свеждат глави.Нечестността не е бизнес, от нея единствено страдат души.
Не си трови децата, не убивай фантазиите в тях. Спаси ги от мафиотски схеми, изцери болните им сърца. Не ги оставяй да притъпят гласа на съвестта. Припомни им що значи религия, вяра, обич. И тогава, когато всичко е направено, когато всяка борба е изгубена, и нищо не се е променило- и тогава не се отхвърляй. Не се отхвърляй, че откажеш ли се… ще загинем…
