БСП е партията на хората, на труда и на бъдещето
Искам да ви благодаря, че сте тук, че сме на Историческата поляна, където стартира всичко преди 134 години. Това, което беше положено като основи, е настоящо и през днешния ден.
Тук, под този връх, стартира пътят, по който Димитър Благоев и неговите съидейници потеглиха с вярата, че може да има един по-справедлив свят. Свят, в който трудът се почита, в който хората не са работна ръка и обект на употреба, а персони. Свят, в който страната не е прислужник на капитала, а инструмент на обществената воля на народа, поръчител за правдивост и еднакъв достъп до права и благоприятни условия. Това беше и е същината на социалистическата концепция - и тя не е отминала, не е изгубена, не е демоде. Тя е по-необходима от всеки път.
Днес още веднъж чуваме гласовете, които питат: „ Къде е Българска социалистическа партия в този момент? “,„ Заслужава ли да я следваме? “. Гледайки всички ви, откакто минах през поляната да се срещна с огромна част от вас, усетих вашата поддръжка, вашите обятия и куража, който ми дадохте, самоуверено мога да кажа, че
Българска социалистическа партия я има, Българска социалистическа партия е жива
и ще я има най-малко още 134 години.
Днес сме в исторически миг, започваме още веднъж да събираме разпилените части на левицата, да възвръщаме доверието и да покажем един път вечно, че с разделянето е завършено, с единоначалието е свършено. Българска социалистическа партия, дружно с нашите съдружни сътрудници върви по нов път, не просто удържаме, в противен случай, ние се разширяваме. Случи се най-логичното, сегментът, който ни липсваше, левите земеделци, още веднъж е с нас.
Ние, същинските социалисти, постоянно сме търсили груповия път. Винаги сме поставяли въпросите за общо решение от всички.
Партията на груповото ръководство, в която желаеме да се превърнем, е тази партия, в която груповите органи, първичните структури имат действителната власт. Когато едно управление се самозабрави и стартира прекомерно доста да се взима насериозно, тази поляна ще го върне в правия път.
През последното десетилетие трендът на развиване на партията не беше положителен. Това не е разследване от решенията или дейностите на един човек. През тази естрада са минали доста хора - Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Корнелия Нинова, предходната година и аз като новоизбран ръководител. Всички тези хора са идвали в сложни моменти, със своите хрумвания, със своята решителност, с тежките житейски и политически решения, които е трябвало да взимат. За страдание се прокрадна и трайно се настани една нишка в нашата партия и в левицата - нишката на разделянето.
Налага се да напомня на тази поляна едно историческо писмо, което написа Стефан Данаилов, в което пита: „ Що за хора сме, щом мислим, че всичко стартира с нас? Що за хора сме, щом мислим, че без нас всички останали са грешници? “ Големият абсурд е, че това писмо беше написано в поддръжка на Корнелия Нинова, която по-късно напусна партията и си направи своя. За страдание това писмо се трансформира в тежка диагноза.
Тук е моментът да кажем, че с разграничителната нишка е свършено вечно и няма да допуснем в никакъв случай повече единоначалието, егоцентризма, самовлюбеността да взимат връх. Ако това се случи, поляната ще ни приземи там, където ни в мястото.
Аз също претърпях тези процеси, тежки мигове и страхове. Взех единственото вярно решение - да се върна там, откъдето съм тръгнал - към първичните организации, към структурите на партията, които я вършат мощна и единна, каквато е била, с цел да оцелее през всичките тези години.
Искрено желая от тази поляна да ви благодаря, уважаеми другарки и приятели, за поддръжката, която това управление получи на Конгреса. То не е към мен персонално, не е към хората на тази естрада. То е към този нов курс, който заложи партията - преосмислянето на отношението към властта, към възобновление на държавността и връщане на статута на левицата на главен политически фактор.
Само преди година създадохме БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. Това е развой, който не просто събира партии, това е развой, който събира частите, там, където им е мястото - и тази смяна, в обединеното ляво, не е просто общ брой от партии и персони, а една синергия, която дава своята ясна, безапелационна поръчка, че желае да управлява страната в името на благоденствието и на тези идеали, които ни завещаха хората, които преди 134 година се събраха за пръв път на тази поляна. Завръщаме се към единството, към солидарността и към споделената мисъл. Обединената левица живее през днешния ден своя пълностоен живот и аз съм същински горделив с това, което създадохме и съм същински признателен на нашите съдружни сътрудници, които от време на време одобряват в името на общата цел, на общия блян решения, които за момента не са известни.
Припомняйки писмото на Стефан Данаилов, желая да ви попитам, ние грешници ли сме?
Грешници ли сме,
че избрахме пътя на възобновление на държавността, в една сложна, комплицирана и повече от сложна управническа коалиция? Грешници ли сме, че участваме в взаимното ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ? Това беше сложен избор. Трябва обаче да кажем, че отговорността пред страната би трябвало да е над страстта, от комфорта да бъдеш в съпротива. Нека помислим до кого щяхме да се наредим в съпротива в този парламент - до тези, които режат монументи, тези, които сега желаят да ни забранят да създадем ремонт на Бузлуджа, тъй като бил комунистически знак. Не, не е комунистически знак, това е знак на държавността, на една страна, която беше способна в името на своята 1300-годишна история да направи монумент, който ще ни надживее. С тях ли трябваше да създадем коалиция или да оставим десните да създадат ръководство и тогава в действителност левите хора да страдат? Или може би трябваше да се наредим в редиците на национал-популистите, които от заран до вечер не стопират да бълват ненавист, отрова? Това ли трябваше да е нашият път?
Мисля, че ние избрахме разсъдъка. Да, не е лесна тази форма на взаимно ръководство, само че в случай че някой си фантазира, че да управляваш в такава среда е елементарно, че би трябвало да удряш по масата, си нямат концепция какъв е залогът.
Днес, след 11 години, имаме ръководител на Народното събрание - ляв човек. Имаме петима министри, 11 заместник-министри. Имаме петима ръководители на парламентарни комисии. Имаме ръководители на основни регулатори.
По-важното обаче е, че имаме вяра. И даваме вяра на левите хора, че най-сетне нещо от това, което дълги години безплодно обещавахме - с 80 народни представители се борихме и нищо не се случваше. А в този момент, с 19 народни представители успяхме да реализираме значително. Когато през вчерашния ден в Стара Загора направихме доклад пред съдружните сътрудници, дори аз се изненадах какъв брой доста неща успяхме да свършим за шест месеца. И си помислих - какво би било след 1 година? А след 4?
Повишихме приходите и пенсиите. Някой си мисли, че беше елементарно ли? Беше тежък и сложен диалог.
Успяхме да запазим двата реактора на „ Белене “. И това не беше елементарен диалог. Нашият приоритет за развиване на нуклеарната енергетиката, в това число с създаване на нови мощности - към този момент може да стане факт. Един стратегически актив на България не беше харизан и имаме вяра.
Увеличихме приходите. Колко ни ругаха, че сме вдигнали приходите на хората от сигурността. А в този момент кого чакаме за тези пожари? Искам да благодаря на тези хора, които непрекъснато дават всичко от себе си, с цел да загасят родината... Помагаме на младите фамилии. Започнахме най-мащабната промяна в обществения бранш.
Започнахме огромна промяна във ВиК бранша - битка с безводието. Спортът - повече от 20 години не са обезпечавани толкоз средства - за децата, за всеобщия спорт.
Какво да кажем за денонощния труд на нашия министър на районното развиване? Открива автомагистрали, строи пътищата. Погледнете този монумент, който беше оставен 35 години да се разрушава. Благодарение на едно заричане, което дадох пред вас преди година, с помощта на напъните на министъра на районното развиване, на регионалния шеф на Стара Загора и на партийната организация в Казанлък - 7 милиона ще бъдат ориентирани към оздравяването му. И това е единствено началото.
Живеем в един
разтърсван от спорове свят
Ако бяхме разрешили различен вид ръководство, нищо чудно към този момент да ни бяха вкарали във война. Присъствието на левицата в ръководството е поръчител, че се води и ще бъде водена една уравновесена външна политика. Аз съм доста горделив, че с помощта на нашите старания, не допуснахме подписването на 10-годишен боен контракт с Украйна, а Народното събрание одобри декларация, че нито един български боец да не взе участие в този отблъскващ спор. Защото, скъпи другарки и приятели, тази война рано или късно ще свърши и тогава ние ще обновим нашите естествени връзки с народите на Русия и Украйна.
Аз няма да избягам от нито една тематика, без значение какъв брой е мъчителна. Еврото провокира гърмеж от страсти, само че не то е повода за високите цени, а опитите за далавера. За това и законът „ Антиспекула “, който внесохме, ще постави таван освен на цените, а ще постави таван на човешката лакомия. Българската левица ще предприеме всички нужни ограничения този развой да не засегне благосъстоянието на българските жители.
Българска социалистическа партия не е присъдружна партия в това ръководство. Българска социалистическа партия не е брошка на ревера на никого. Българска социалистическа партия взе участие като пълновръстен сътрудник в взаимното ръководство. Новото потомство няма комплексите на постоянно губещ. С ГЕРБ приказваме като еднакъв с еднакъв и присъединяване ни в ръководството надалеч не е самоцел. Не Българска социалистическа партия имаше потребност от това ръководство - спечелилите изборите имаха потребност от Българска социалистическа партия. И с помощта на Българска социалистическа партия има постоянно ръководство. Всичко друго означаваше безвремие, липса на бюджет, банкрутирали общини и бизнес, изгубени обществени придобивки.
Постановката, в която Българска социалистическа партия постоянно губи, е остаряла действителност. Ние оставихме зад тила си модела на омразата и страха към политическия конкурент. Това потомство към този момент не изпитва подобен боязън – време е да се освободим от него. Българска социалистическа партия и обединената левица са в основата на днешната политическа непоклатимост. Надявам се да бъде и в основата на утрешната обществена и икономическа поддръжка. Всичко това зависи най-много от вас - от вашата ангажираност, от вашата интензивност, само че и от вашето самочувствие. Искам да сте с високо вдигнати глави. Всичко, което вършим, го вършим за България.
Партията не е място за персонални реализации. Тя би трябвало да осъществя на първо място публичните прогрес и правдивост. Това е нашият характерен знак.
Време е да сложим на всеослушание тематиката за данъчната политика. България има потребност от по-справедлива данъчна система, която не товари бедните и изисква повече от тези, които могат да дадат. Това е същността на прогресивното облагане - взаимност, правдивост и баланс. Време е за същинска промяна в данъчното облагане - с прогресивно облагане и със мощна отбрана на приходите на елементарните хора. Това е тематика, която занапред ще сложим както в обществото, по този начин и в ръководството.
Скъпи другари, като ви благодаря още един път, че сме дружно и ни подкрепяте, желая да кажа ясно и високо: Да живее великото дело на Димитър Благоев! Да живее обединената левица! Да живее Българска социалистическа партия - партията на труда, на хората и на бъдещето!
Да живее България!
Тук, под този връх, стартира пътят, по който Димитър Благоев и неговите съидейници потеглиха с вярата, че може да има един по-справедлив свят. Свят, в който трудът се почита, в който хората не са работна ръка и обект на употреба, а персони. Свят, в който страната не е прислужник на капитала, а инструмент на обществената воля на народа, поръчител за правдивост и еднакъв достъп до права и благоприятни условия. Това беше и е същината на социалистическата концепция - и тя не е отминала, не е изгубена, не е демоде. Тя е по-необходима от всеки път.
Днес още веднъж чуваме гласовете, които питат: „ Къде е Българска социалистическа партия в този момент? “,„ Заслужава ли да я следваме? “. Гледайки всички ви, откакто минах през поляната да се срещна с огромна част от вас, усетих вашата поддръжка, вашите обятия и куража, който ми дадохте, самоуверено мога да кажа, че
Българска социалистическа партия я има, Българска социалистическа партия е жива
и ще я има най-малко още 134 години.
Днес сме в исторически миг, започваме още веднъж да събираме разпилените части на левицата, да възвръщаме доверието и да покажем един път вечно, че с разделянето е завършено, с единоначалието е свършено. Българска социалистическа партия, дружно с нашите съдружни сътрудници върви по нов път, не просто удържаме, в противен случай, ние се разширяваме. Случи се най-логичното, сегментът, който ни липсваше, левите земеделци, още веднъж е с нас.
Ние, същинските социалисти, постоянно сме търсили груповия път. Винаги сме поставяли въпросите за общо решение от всички.
Партията на груповото ръководство, в която желаеме да се превърнем, е тази партия, в която груповите органи, първичните структури имат действителната власт. Когато едно управление се самозабрави и стартира прекомерно доста да се взима насериозно, тази поляна ще го върне в правия път.
През последното десетилетие трендът на развиване на партията не беше положителен. Това не е разследване от решенията или дейностите на един човек. През тази естрада са минали доста хора - Александър Лилов, Жан Виденов, Георги Първанов, Сергей Станишев, Михаил Миков, Корнелия Нинова, предходната година и аз като новоизбран ръководител. Всички тези хора са идвали в сложни моменти, със своите хрумвания, със своята решителност, с тежките житейски и политически решения, които е трябвало да взимат. За страдание се прокрадна и трайно се настани една нишка в нашата партия и в левицата - нишката на разделянето.
Налага се да напомня на тази поляна едно историческо писмо, което написа Стефан Данаилов, в което пита: „ Що за хора сме, щом мислим, че всичко стартира с нас? Що за хора сме, щом мислим, че без нас всички останали са грешници? “ Големият абсурд е, че това писмо беше написано в поддръжка на Корнелия Нинова, която по-късно напусна партията и си направи своя. За страдание това писмо се трансформира в тежка диагноза.
Тук е моментът да кажем, че с разграничителната нишка е свършено вечно и няма да допуснем в никакъв случай повече единоначалието, егоцентризма, самовлюбеността да взимат връх. Ако това се случи, поляната ще ни приземи там, където ни в мястото.
Аз също претърпях тези процеси, тежки мигове и страхове. Взех единственото вярно решение - да се върна там, откъдето съм тръгнал - към първичните организации, към структурите на партията, които я вършат мощна и единна, каквато е била, с цел да оцелее през всичките тези години.
Искрено желая от тази поляна да ви благодаря, уважаеми другарки и приятели, за поддръжката, която това управление получи на Конгреса. То не е към мен персонално, не е към хората на тази естрада. То е към този нов курс, който заложи партията - преосмислянето на отношението към властта, към възобновление на държавността и връщане на статута на левицата на главен политически фактор.
Само преди година създадохме БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА. Това е развой, който не просто събира партии, това е развой, който събира частите, там, където им е мястото - и тази смяна, в обединеното ляво, не е просто общ брой от партии и персони, а една синергия, която дава своята ясна, безапелационна поръчка, че желае да управлява страната в името на благоденствието и на тези идеали, които ни завещаха хората, които преди 134 година се събраха за пръв път на тази поляна. Завръщаме се към единството, към солидарността и към споделената мисъл. Обединената левица живее през днешния ден своя пълностоен живот и аз съм същински горделив с това, което създадохме и съм същински признателен на нашите съдружни сътрудници, които от време на време одобряват в името на общата цел, на общия блян решения, които за момента не са известни.
Припомняйки писмото на Стефан Данаилов, желая да ви попитам, ние грешници ли сме?
Грешници ли сме,
че избрахме пътя на възобновление на държавността, в една сложна, комплицирана и повече от сложна управническа коалиция? Грешници ли сме, че участваме в взаимното ръководство с ГЕРБ и Има Такъв Народ? Това беше сложен избор. Трябва обаче да кажем, че отговорността пред страната би трябвало да е над страстта, от комфорта да бъдеш в съпротива. Нека помислим до кого щяхме да се наредим в съпротива в този парламент - до тези, които режат монументи, тези, които сега желаят да ни забранят да създадем ремонт на Бузлуджа, тъй като бил комунистически знак. Не, не е комунистически знак, това е знак на държавността, на една страна, която беше способна в името на своята 1300-годишна история да направи монумент, който ще ни надживее. С тях ли трябваше да създадем коалиция или да оставим десните да създадат ръководство и тогава в действителност левите хора да страдат? Или може би трябваше да се наредим в редиците на национал-популистите, които от заран до вечер не стопират да бълват ненавист, отрова? Това ли трябваше да е нашият път?
Мисля, че ние избрахме разсъдъка. Да, не е лесна тази форма на взаимно ръководство, само че в случай че някой си фантазира, че да управляваш в такава среда е елементарно, че би трябвало да удряш по масата, си нямат концепция какъв е залогът.
Днес, след 11 години, имаме ръководител на Народното събрание - ляв човек. Имаме петима министри, 11 заместник-министри. Имаме петима ръководители на парламентарни комисии. Имаме ръководители на основни регулатори.
По-важното обаче е, че имаме вяра. И даваме вяра на левите хора, че най-сетне нещо от това, което дълги години безплодно обещавахме - с 80 народни представители се борихме и нищо не се случваше. А в този момент, с 19 народни представители успяхме да реализираме значително. Когато през вчерашния ден в Стара Загора направихме доклад пред съдружните сътрудници, дори аз се изненадах какъв брой доста неща успяхме да свършим за шест месеца. И си помислих - какво би било след 1 година? А след 4?
Повишихме приходите и пенсиите. Някой си мисли, че беше елементарно ли? Беше тежък и сложен диалог.
Успяхме да запазим двата реактора на „ Белене “. И това не беше елементарен диалог. Нашият приоритет за развиване на нуклеарната енергетиката, в това число с създаване на нови мощности - към този момент може да стане факт. Един стратегически актив на България не беше харизан и имаме вяра.
Увеличихме приходите. Колко ни ругаха, че сме вдигнали приходите на хората от сигурността. А в този момент кого чакаме за тези пожари? Искам да благодаря на тези хора, които непрекъснато дават всичко от себе си, с цел да загасят родината... Помагаме на младите фамилии. Започнахме най-мащабната промяна в обществения бранш.
Започнахме огромна промяна във ВиК бранша - битка с безводието. Спортът - повече от 20 години не са обезпечавани толкоз средства - за децата, за всеобщия спорт.
Какво да кажем за денонощния труд на нашия министър на районното развиване? Открива автомагистрали, строи пътищата. Погледнете този монумент, който беше оставен 35 години да се разрушава. Благодарение на едно заричане, което дадох пред вас преди година, с помощта на напъните на министъра на районното развиване, на регионалния шеф на Стара Загора и на партийната организация в Казанлък - 7 милиона ще бъдат ориентирани към оздравяването му. И това е единствено началото.
Живеем в един
разтърсван от спорове свят
Ако бяхме разрешили различен вид ръководство, нищо чудно към този момент да ни бяха вкарали във война. Присъствието на левицата в ръководството е поръчител, че се води и ще бъде водена една уравновесена външна политика. Аз съм доста горделив, че с помощта на нашите старания, не допуснахме подписването на 10-годишен боен контракт с Украйна, а Народното събрание одобри декларация, че нито един български боец да не взе участие в този отблъскващ спор. Защото, скъпи другарки и приятели, тази война рано или късно ще свърши и тогава ние ще обновим нашите естествени връзки с народите на Русия и Украйна.
Аз няма да избягам от нито една тематика, без значение какъв брой е мъчителна. Еврото провокира гърмеж от страсти, само че не то е повода за високите цени, а опитите за далавера. За това и законът „ Антиспекула “, който внесохме, ще постави таван освен на цените, а ще постави таван на човешката лакомия. Българската левица ще предприеме всички нужни ограничения този развой да не засегне благосъстоянието на българските жители.
Българска социалистическа партия не е присъдружна партия в това ръководство. Българска социалистическа партия не е брошка на ревера на никого. Българска социалистическа партия взе участие като пълновръстен сътрудник в взаимното ръководство. Новото потомство няма комплексите на постоянно губещ. С ГЕРБ приказваме като еднакъв с еднакъв и присъединяване ни в ръководството надалеч не е самоцел. Не Българска социалистическа партия имаше потребност от това ръководство - спечелилите изборите имаха потребност от Българска социалистическа партия. И с помощта на Българска социалистическа партия има постоянно ръководство. Всичко друго означаваше безвремие, липса на бюджет, банкрутирали общини и бизнес, изгубени обществени придобивки.
Постановката, в която Българска социалистическа партия постоянно губи, е остаряла действителност. Ние оставихме зад тила си модела на омразата и страха към политическия конкурент. Това потомство към този момент не изпитва подобен боязън – време е да се освободим от него. Българска социалистическа партия и обединената левица са в основата на днешната политическа непоклатимост. Надявам се да бъде и в основата на утрешната обществена и икономическа поддръжка. Всичко това зависи най-много от вас - от вашата ангажираност, от вашата интензивност, само че и от вашето самочувствие. Искам да сте с високо вдигнати глави. Всичко, което вършим, го вършим за България.
Партията не е място за персонални реализации. Тя би трябвало да осъществя на първо място публичните прогрес и правдивост. Това е нашият характерен знак.
Време е да сложим на всеослушание тематиката за данъчната политика. България има потребност от по-справедлива данъчна система, която не товари бедните и изисква повече от тези, които могат да дадат. Това е същността на прогресивното облагане - взаимност, правдивост и баланс. Време е за същинска промяна в данъчното облагане - с прогресивно облагане и със мощна отбрана на приходите на елементарните хора. Това е тематика, която занапред ще сложим както в обществото, по този начин и в ръководството.
Скъпи другари, като ви благодаря още един път, че сме дружно и ни подкрепяте, желая да кажа ясно и високо: Да живее великото дело на Димитър Благоев! Да живее обединената левица! Да живее Българска социалистическа партия - партията на труда, на хората и на бъдещето!
Да живее България!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ