Ирен Кривошиева с тъжна изповед за тежката си загуба
Ирен Кривошиева загуби майка си преди съвсем месец, само че неналичието й занапред ще бележи живота на актрисата. Адвокат Лиляна Кривошиева, с която Ирен имаше доста мощна връзка, напусна земния си път на 93-годишна възраст.
Ирен Кривошиева е от хората, които се стараят да пазят за себе си тъгата и неприятните моменти, през които минава в живота. Освен в случаите, когато диалозите за това не са пределно откровени, както е в този момент в изявление за " Блиц ".
- Зад силата прикриваш болката. Какво ти коства да можеш да го правиш?
- Така е, да. Болката я вардя за мен, а хората към мен би трябвало единствено да се радват. Не бива да ги наскърбявам. Така си мисля. Всъщност, болката, която ние изживяваме, когато загубим родител, е повече за нас. Идва времето да помъдреем, да пораснем, да станем по-самостоятелни, да взимаме решение. Аз бях доста мощно обвързвана с мама и просто няма по какъв начин няма фрапантна разлика за мен.
Сякаш аз още не съм усетила в същност неналичието й, тъй като се занимавам с доста неща сега, само че като свършат, внезапно като остане човек уединено със себе си, изпада в потрес. Много е трудно…
Сега се апелирам и заран, и вечер, за умрелите – и като стартира да ги изброявам – мама, баща, Стефан, дядо, другият дядо, баба, другата баба.. ами то не остана.
- Докторите от ИСУЛ три пъти са прибирали майка ти към живота…
- Вярно е, да, три пъти я върнаха. И трите пъти ме предупреждаваха, че тя си отива и би трябвало да съм подготвена. Как да се готвиш за това… само че аз го правех. И на другия ден ми споделяха: Ааа, не, не, оправи се, тя е нашата пуканка, виж какъв брой е добре! И по този начин три пъти. И когато се случи в действителност, просто не вярваш. Мислиш, че отново ще се върне. Още не съм осъзнала, занапред ще привиквам с неналичието й.
Много си обичам родителите, Бог да ги елементарни. И мисля, че и децата, които изучавам в школата, са с такова съзнание. Нали и в книгите написа – почитай родителите, с цел да ти е добре на земята – това е доста, доста правилно.
- Сега ти предстоят неприятни неща, свързани с делба на завещание и така нататък Разбирате ли се със сестра ти?
- Да, много неприятни неща са това. Но би трябвало да се свършат. Ще направя, каквото мога и каквото зависи от мен, с цел да мине по-леко и тази част. Със сестра ми останахме двете в този момент, тя ми е единствения непосредствен човек. По-голяма е от мен. Даже неотдавна й споделих – в този момент остана ти да се грижиш за мен, като по-голяма, а тя отвърна: " Ааа, не, не, не, стига толкоз! “ И беше права (усмихва се).
Всички домове и фамилии към мен имат сходни проблеми на нашия, минали са през такава рецесия след загуба на безценен и обичан човек. И някак, човек, като ги види, след това като се замисли, че в действителност всички отиваме натам, без значение дали някой е с 4 квадрата повече, или по-малко, си казваш – нужно е единствено съгласие и обич, тъй като за там нищо не ни е нужно.
- Майка ти е била юрист с много солидна процедура, а ти си актриса, радикално друга по темперамент специалност. Как я приемаше тя?
- Това тласкане в този момент на децата още от дребни да стават известни, да стават звезди, при нас го нямаше. На мен никой не ми е казвал какъв брой съм велика, в никакъв случай не ми е казвано " отлично “, само че съм усещала от майка си и татко си едно утвърждение, наслада, че съм постигнала нещо. Но в никакъв случай не съм била третирана по този метод. Имам различен вид образование.
- Ако беше галена с перо, както има една приказка, евентуално нямаше да си това, което си през днешния ден?
- Е, да, такова ни беше възпитанието и на двете със сестра ми. Не, че са ни потискали, в противен случай, само че и не са ни възпитавали в подчертаване на себе си, както в този момент вършат доста родители.
- Замисляла ли си се в миналото по какъв начин щеше да бъде, в случай че се беше захванала с политика, да вземем за пример, а не с актьорство?
- Нямаше да мога да извършвам кражба! Нямаше.. Как? Ще взимам от единия джоб и ще поставям в другия?! Нямаше да мога. Това щеше да ме изхвърли незабавно от политиката.
- Българите от години се надяват да се появят политици с сходно самосъзнание…
- (смее се) ей по тази причина нямаше да съумея, в случай че бях влезнала в политиката. Там би трябвало да си… виждаш какво е. Всеки е обвързван с другия, всеки е някакъв на някого, верига.
- Питам те неслучайно за политиката, тъй като знам, че майка ти е била преди години заместник-кмет на София.
- Едва ли тя е осъзнавала тежестта на сходен пост. Просто си е правила работата. Знам, че тогава група от хора са изпълнявали тази функционалност, поделяли са си отговорността. Майка ми беше интелигентен човек, доста практична, съобразителна, доста потребна за такава активност, а и на нея й харесваше да се занимава с това. Мисля, че в случай че беше останала и се беше развила в тази активност, щеше да бъде потребна. И преди да се утежни здравето й, непрекъснато следеше какво се случва в политиката, в обществото, вълнуваше се, караше се дори с мен, до момента в който разясняваме.
- В предварителния ни диалог ми показа, че непрекъснато ти звучат в съзнанието последните й думи. Какви бяха те?
- Да, сподели ми: " Да, майче, да, майче… “. Спокойна беше за това, което върша. А щом тя е спокойна, значи и аз съм спокойна.
- Синът ти Владо е имал мощна връзка с баба си, дори кръщава първото си куче на нейно име…
- Така е. Кучето се споделяше Лили, както и настоящето. Той в този момент е тук, върна се от Америка, където живее и работи, с цел да ми помогне за чисто административните въпроси в този миг, а и с цел да е до мен като поддръжка. Но е за малко, за няколко дни за жалост. Казвал ми е, че постоянно мога да отида при него, в случай че желая.
- А ти имаш ли такова предпочитание?
- Не, имам работа тук, по какъв начин. Работя, играя, дори продавам билети.
- Да, даже продаваш билети за представлението, което ти следва. Защо се постанова да правиш и това?
- На хората им е доста забавно, когато ме видят, да, с билетите в ръка (смее се). Взимат, снимаме се, смеем се. Правя го, тъй като се постанова. В днешно време театъра не продава билети – особено тази каса, с която работим, в Нов спектакъл НДК. Там продават билети единствено в деня на представлението. Освен това там има доста представления, човек не може незабавно да се ориентира, по тази причина е най-добре от първо лице.
- Как реагират хората, когато те видят да продаваш билети? И по кое време е представлението?
- Изненадват се, след това си споделят, че доста им се желае да дойдат, стартират да си ревизират графиците, да разясняват (смее се). А постановката е на Недялко Йорданов и се споделя " Две дами без да се брои мъжът ", и е в този момент, на 15 май, в Нов Театър НДК, от 19:30 ч. Юбилей на Недялко Йорданов, който ще бъде също там и в деня на представлението ще разписва новата си книга.
Ирен Кривошиева е от хората, които се стараят да пазят за себе си тъгата и неприятните моменти, през които минава в живота. Освен в случаите, когато диалозите за това не са пределно откровени, както е в този момент в изявление за " Блиц ".
- Зад силата прикриваш болката. Какво ти коства да можеш да го правиш?
- Така е, да. Болката я вардя за мен, а хората към мен би трябвало единствено да се радват. Не бива да ги наскърбявам. Така си мисля. Всъщност, болката, която ние изживяваме, когато загубим родител, е повече за нас. Идва времето да помъдреем, да пораснем, да станем по-самостоятелни, да взимаме решение. Аз бях доста мощно обвързвана с мама и просто няма по какъв начин няма фрапантна разлика за мен.
Сякаш аз още не съм усетила в същност неналичието й, тъй като се занимавам с доста неща сега, само че като свършат, внезапно като остане човек уединено със себе си, изпада в потрес. Много е трудно…
Сега се апелирам и заран, и вечер, за умрелите – и като стартира да ги изброявам – мама, баща, Стефан, дядо, другият дядо, баба, другата баба.. ами то не остана.
- Докторите от ИСУЛ три пъти са прибирали майка ти към живота…
- Вярно е, да, три пъти я върнаха. И трите пъти ме предупреждаваха, че тя си отива и би трябвало да съм подготвена. Как да се готвиш за това… само че аз го правех. И на другия ден ми споделяха: Ааа, не, не, оправи се, тя е нашата пуканка, виж какъв брой е добре! И по този начин три пъти. И когато се случи в действителност, просто не вярваш. Мислиш, че отново ще се върне. Още не съм осъзнала, занапред ще привиквам с неналичието й.
Много си обичам родителите, Бог да ги елементарни. И мисля, че и децата, които изучавам в школата, са с такова съзнание. Нали и в книгите написа – почитай родителите, с цел да ти е добре на земята – това е доста, доста правилно.
- Сега ти предстоят неприятни неща, свързани с делба на завещание и така нататък Разбирате ли се със сестра ти?
- Да, много неприятни неща са това. Но би трябвало да се свършат. Ще направя, каквото мога и каквото зависи от мен, с цел да мине по-леко и тази част. Със сестра ми останахме двете в този момент, тя ми е единствения непосредствен човек. По-голяма е от мен. Даже неотдавна й споделих – в този момент остана ти да се грижиш за мен, като по-голяма, а тя отвърна: " Ааа, не, не, не, стига толкоз! “ И беше права (усмихва се).
Всички домове и фамилии към мен имат сходни проблеми на нашия, минали са през такава рецесия след загуба на безценен и обичан човек. И някак, човек, като ги види, след това като се замисли, че в действителност всички отиваме натам, без значение дали някой е с 4 квадрата повече, или по-малко, си казваш – нужно е единствено съгласие и обич, тъй като за там нищо не ни е нужно.
- Майка ти е била юрист с много солидна процедура, а ти си актриса, радикално друга по темперамент специалност. Как я приемаше тя?
- Това тласкане в този момент на децата още от дребни да стават известни, да стават звезди, при нас го нямаше. На мен никой не ми е казвал какъв брой съм велика, в никакъв случай не ми е казвано " отлично “, само че съм усещала от майка си и татко си едно утвърждение, наслада, че съм постигнала нещо. Но в никакъв случай не съм била третирана по този метод. Имам различен вид образование.
- Ако беше галена с перо, както има една приказка, евентуално нямаше да си това, което си през днешния ден?
- Е, да, такова ни беше възпитанието и на двете със сестра ми. Не, че са ни потискали, в противен случай, само че и не са ни възпитавали в подчертаване на себе си, както в този момент вършат доста родители.
- Замисляла ли си се в миналото по какъв начин щеше да бъде, в случай че се беше захванала с политика, да вземем за пример, а не с актьорство?
- Нямаше да мога да извършвам кражба! Нямаше.. Как? Ще взимам от единия джоб и ще поставям в другия?! Нямаше да мога. Това щеше да ме изхвърли незабавно от политиката.
- Българите от години се надяват да се появят политици с сходно самосъзнание…
- (смее се) ей по тази причина нямаше да съумея, в случай че бях влезнала в политиката. Там би трябвало да си… виждаш какво е. Всеки е обвързван с другия, всеки е някакъв на някого, верига.
- Питам те неслучайно за политиката, тъй като знам, че майка ти е била преди години заместник-кмет на София.
- Едва ли тя е осъзнавала тежестта на сходен пост. Просто си е правила работата. Знам, че тогава група от хора са изпълнявали тази функционалност, поделяли са си отговорността. Майка ми беше интелигентен човек, доста практична, съобразителна, доста потребна за такава активност, а и на нея й харесваше да се занимава с това. Мисля, че в случай че беше останала и се беше развила в тази активност, щеше да бъде потребна. И преди да се утежни здравето й, непрекъснато следеше какво се случва в политиката, в обществото, вълнуваше се, караше се дори с мен, до момента в който разясняваме.
- В предварителния ни диалог ми показа, че непрекъснато ти звучат в съзнанието последните й думи. Какви бяха те?
- Да, сподели ми: " Да, майче, да, майче… “. Спокойна беше за това, което върша. А щом тя е спокойна, значи и аз съм спокойна.
- Синът ти Владо е имал мощна връзка с баба си, дори кръщава първото си куче на нейно име…
- Така е. Кучето се споделяше Лили, както и настоящето. Той в този момент е тук, върна се от Америка, където живее и работи, с цел да ми помогне за чисто административните въпроси в този миг, а и с цел да е до мен като поддръжка. Но е за малко, за няколко дни за жалост. Казвал ми е, че постоянно мога да отида при него, в случай че желая.
- А ти имаш ли такова предпочитание?
- Не, имам работа тук, по какъв начин. Работя, играя, дори продавам билети.
- Да, даже продаваш билети за представлението, което ти следва. Защо се постанова да правиш и това?
- На хората им е доста забавно, когато ме видят, да, с билетите в ръка (смее се). Взимат, снимаме се, смеем се. Правя го, тъй като се постанова. В днешно време театъра не продава билети – особено тази каса, с която работим, в Нов спектакъл НДК. Там продават билети единствено в деня на представлението. Освен това там има доста представления, човек не може незабавно да се ориентира, по тази причина е най-добре от първо лице.
- Как реагират хората, когато те видят да продаваш билети? И по кое време е представлението?
- Изненадват се, след това си споделят, че доста им се желае да дойдат, стартират да си ревизират графиците, да разясняват (смее се). А постановката е на Недялко Йорданов и се споделя " Две дами без да се брои мъжът ", и е в този момент, на 15 май, в Нов Театър НДК, от 19:30 ч. Юбилей на Недялко Йорданов, който ще бъде също там и в деня на представлението ще разписва новата си книга.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ