Иран преминава редица метаморфози през годините. За периода от 1905

Иран минава редица метаморфози през годините. За интервала от 1905 – 1911 година иранските поданици демонстрират обединяване в добре познатата Персийска конституционална гражданска война. Това е придвижване против засиленото задгранично въздействие с необикновен напън върху финансово-икономическата сфера на страната и също по този начин се счита за удар против деспотичното ръководство на шаховете от династията Каджар. Благодарение на този митинг Иран за първи път ще се снабди с парламент и конституция. Битката с външното въздействие обаче не съумява да бъде извоювана и страната продължава да бъде непрекъснато ухажвана и облъчвана от непознато въздействие.

Снимка: By Ghazarians – http://www.pahlavi.org/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=56835477

През 1953 година министър-председателят Мохамед Мосадег няма необикновен разговор с Пахлави и след съществени търкания на помощ идват Централно разузнавателно управление на САЩ и МИ6 за образуване на добър боен прелом. Шах (иранска купа „ Цар на царете “ бел. ред.) осъзнава, че с непознато въздействие няма да реализира нищо, разпуска Народното събрание, стартира бялата гражданска война и с нея започва сериозната рационализация в страната. Резките промени се отразяват фрапантно на богатите в страната, изключително откакто селските стопански системи стартират да страдат в резултат на урбанизацията.

И до през днешния ден се счита, че това решение е стопански сполучливо, само че идва с редица главоболия. Благата не се разпределят отмерено, някои институции се усещат изоставени, а до момента в който западът получава съществено количество нефт, страната стартира да се задъхва поради новите и още по-скъпи стратегии. Колкото и позитивни страни да има ръководството на шах, толкоз повече врагове се натрупват, ощетени от редица решения. Поради неналичието на каквато и да е политическа мощ, две партии се маргинализират от нищото и стартират своята добре позната работа. Едната е Национален фронт, а другата е партията на масите.

Ирански дами на домашно празненство, слушайки западни диско шлагери.

Когато стартират разнообразни митинги, положителната остаряла цензура си знае работата, а в случай че това не оказва помощ, мъченията са обезпечени за уредниците. Практически през 70-те години на предишния век излиза наяве, че шах е имал ясно начертан проект и възманерява да го следва, без значение какво желаят всички останали. Многопартийната система е анулирана и Иран се афишира за „ възкръсваща страна “, употребявайки методиката на Съюз на съветските социалистически републики и Ирак. Една от главните му неточности ли най-малко по-смел ход е условие към ислямските свещеници – те би трябвало да бъдат образовани. Жените получават редица права, въпреки и това да е в изострен спор със старите ислямски обичаи. Революцията се приготвя извън, употребявайки прокудени професори и представители. Един подобен е Рухолах Хомейни.

Той стартира да приказва все по-тежко против режима и да изяснява по какъв начин владетелят би трябвало да бъде свален. Хомейни приказва за нездравословно западно въздействие в страната, хиляди аудио касети заливат Иран и пропагандната машина стартира да работи самоуверено. Тежки рецензии като обвинявания в безработица, подтискане на иранския народ и съзнателно оркестрирана беднотия са главните тематики на представителя. Отговорът на режима не закъснява, мнозина стават жертва на принуждение, други намират своята гибел. А съгласно самият водач, това е доста добре завършена интернационална интрига. Дори и във времето на печал (около 40 дни по иранска традиция) има нови жертви.

Иранска стопанка приготвя масата за Нова година.

Точно тогава стартират да се чуват и ислямските крясъци „ Allāhu akbar “ или „ Бог е популярен “. Напрежението не стихва и след оповестяването на военно състояние. Въоръжени сили отвръщат с огън против протестиращите в Техеран. След тях служителите стартират да стачкуват, следвани от служащите в петролните рефинерии. В края на месеца шах и фамилията му отпътуват вечно на „ почивка “. Министър-председателят Шахпур Бакхтаир не може да се оправи и осъзнава, че има единствено два разновидността: да комуникира с сътрудниците от Националния Фронт или да се обърне към мнимия представител. На 1 февруари Хомейни идва в Иран и 10 дни по-късно иранските бойци афишират своя цялостен неутралитет.

Бахтаир предлага основаването на теократична страна (форма на ръководство, където религията и страната се сплотяват за по-добро бъдеще в дословен превод от гръцки „ Управление на Бога “). На доктрина всичко това звучи прелестно, само че новият водач има напълно други цели. Бакхтаир също напуща страната и най-после намира политическо леговище във Франция. Левите националисти са изхвърлени от страната, интелектуалните сътрудници също губят своята мощ в политическата картина. Предстои завръщането на консервативните обществени стойности и промени в страната. Жените са най-потърпевши от толкоз добре спретната гражданска война. Те губят правото си да дават единодушие, когато желаят да сключат брак, а също така се провеждат патрули, които строго да наблюдават дали дамата съблюдава ислямските правила на облекло, държание и отношение към мъжа.

До преди няколко месеца всички са се борили за едно по-добро бъдеще, а вместо това получават по-лошо. Жените на държавна работа в Иран би трябвало да съблюдават формален дрескод, а в случай че това не е задоволително, страната им не разрешава да заемат управителни постове в системата – съдии да вземем за пример. Плажовете се разделят на полово наличие, а минималната възраст за брак става 9 години (по-късно се покачва на 13). Омъжените дами към този момент нямат право да вървят на учебно заведение. Половото делене по-късно ще доближи и неуместни размери от учебните стаи до рейсовете.

Ако това не е задоволително, наказванията за неприятно подложен хиджаб водят до свирепи санкции като 70 удара с бич или 60 дни в затвор. Само в Техеран през следващте години ще има хиляди задържани и осъдени дами – законът е яростен и нечовечен. Същите са употребявани за попречване на всевъзможни шансове за нова гражданска война, този път готова от Централно разузнавателно управление на САЩ. Интересен факт е, че те прекрачват неведнъж равнището на експанзия, което тогаващните поданици на Иран са считали за неприемливо при шах. Всички фенове на западната просвета и интелектуалци подлежат на съд и тъкмо затова елита на страната бързо я напуща.

В края на 1979 година даже американското посолство става обект на експанзия, откакто протестиращи взимат 66 заложника и упорстват за екстрадацията на шах от Съединени американски щати. Пахлави е поканен персонално от Джими Картър, с цел да се лекува от лимфома, само че откакто заложническата рецесия продължава към 444 дни, той е помолен да напусне страната след привършване на неговото лекуване. И до през днешния ден не е несъмнено какво завоюва Иран и какво изгуби с тази гражданска война, само че като че ли фотосите са задоволително красноречиви.