Иракският премиер Хайдер ал Абади Решението на президента на САЩ

Иракският министър председател Хайдер ал Абади

Решението на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп да изтегли страната от нуклеарното съглашение с Иран хвърли сянка над така и така напрегнатите избори в Ирак, където Техеран и Вашингтон се съревновават за въздействие от свалянето на Саддам Хюсеин при водената от Съединени американски щати инвазия през 2003 година.

Премахването на сунитската тирания в Ирак разчисти пътя пред шиитското болшинство, от което произлизат тримата водещи претенденти за премиерския пост, в това число настоящия министър председател Хайдер ал Абади. Резултатът от утрешните избори е прекомерно неразбираем.

Който и да завоюва, ще би трябвало да балансира ползите на Ирак - и нуждата да понижи зависимостта на изпитващата проблеми стопанска система от петрола - с тези на Съединени американски щати и Иран, чието засилващо се съревнование затруднява това.

Както Абади, по този начин и основните му противници - предшественикът му Нури ал Малики и новият претендент Хади ал Амири, подкрепящ твърдата линия пълководец на милиция, която е отпред на авторитетна паравоенна коалиция, съдружник на Иран - клонят мощно към Техеран.

Със усилването на натиска на Тръмп над Иран, шиитските религиозни водачи в Техеран ще бъдат още по-решени да запазят въздействието си в Ирак.

За Иран Ирак е най-важната арабска страна, даже повече от Сирия и Ливан, където Техеран също има политическо и военно въздействие. Това е по този начин, тъй като Иран и Ирак имат обща граница и Ирак е ситуиран в центъра на региона на Персийския залив.

През Ирак минава и главният път, който Иран употребява за доставка на оръжие и бойци в Сирия, където негови сили, паралелно със съюзнически иракски и ливански шиитски милиции, са ситуирани в поддръжка на президента Башар Асад.

Едно от опасенията на Ирак е за риска от конфликти сред 5000-те военни на Съединени американски щати, ситуирани в страната, и шиитските паравоенни формирования, които по концепция са под командването на Багдад, само че дават отговор пред иранския Корпус на гвардейците на Ислямската гражданска война и пред иранския висш водач аятолах Али Хаменей.

" Иракчаните са доста обезпокоени. Те не желаят Ирак да стане нова сцена на война сред Иран и Съединени американски щати ", съобщи почитан западен дипломатически представител. " Ако има война сред Иран и Съединени американски щати, част от нея ще бъде тук ",

Съединени американски щати и Иран бяха разкрили общ зложелател в лицето на Ислямска страна, която в даден миг контролираше към една трета от Ирак, най-вече от северната и западната част на страната.
Бързото й нахлуване се дължеше значително на срутва на иракската войска, отслабена от верските политики на държавното управление на Малики. Много иракчани считат, че последвалото проваляне на джихадистите се дължи на мъже като Амири и подготвените от Иран милиции, а не на водените от Съединени американски щати съдружни сили.

Както в Сирия, по този начин и в Ирак Америка предоставяше на първо място военновъздушни сили, разчитайки на кюрдски бойци на терен.

Война посредством медиатори

Но въпреки че Иран счита Ирак за стратегически най-значимата арабска страна, някои специалисти са на мнение, че Техеран ще се концентрира повече върху Израел и бойните полета на Сирия.

Конфликтът в Сирия заплашва да въвлече и Израел. Едва няколко часа след изказването на Тръмп за иранското нуклеарно съглашение, Израел нанесе въздушни удари по цели, които съгласно него са свързани с Иран и Хизбула, които се доближават към неговите граници.
През нощта ирански сили в Сирия са обстреляли постове на израелската войска по сирийската граница, заяви Израел. Това докара до един от най-тежките израелски удари в Сирия от началото на войната през 2011 година.

Иракското външно министерство назова решението на Тръмп " преждевременно и безогледно " и съобщи, че изтеглянето на Вашингтон от нуклеарното съглашение " е стъпка към ескалация, която няма да донесе нищо, с изключение на опустошение и опустошението на войната " на Близкия изток.

В най-лошия случай, споделят дипломати в района, Иран може да нападне свързани със Съединени американски щати обекти в Ирак, както направиха техните милиции през 2005 година, изстрелвайки ракети по посолството на Съединени американски щати в Багдад. Но Иран може да избра да не работи в Ирак и вместо това да употребява Сирия.

Иракската алтернатива

Въпреки всичко, иракските шиитски водачи са изправени пред алтернативата по какъв начин да балансират политиката си сред Съединени американски щати и Иран.

Някои иракски водачи, в това число Абади, декларират, че желаят да стоят надалеч от американско-иранското съревнование.

Те биха " желали да последват модела на необвързаната политика, като са другари на всички ", съобщи различен западен посланик.

Други, в това число Амири, считат, че най-важните връзки на Ирак са тези с Иран и че тази връзка би трябвало да бъде укрепена.

За Ирак е значимо и подобряването на връзките със сунитската общественост, въпреки че някои политици са обезпокоени от неуверените дейности на Абади за доближаване със Саудитска Арабия, направени след десетилетия на изолираност.

" Техният максимален призрачен сън е да се разсънят и да видят, че сунити или араби подкопават надмощието им и господството им в системата, както се случи с Даеш ", съобщи вторият западен посланик, визирайки настъплението на Ислямска страна през 2014 година.

" Напомня им се, че когато този призрачен сън се случи, Иран ще бъде тяхната последна опора... когато беше разгласен халифатът (на Ислямска държава), те (иранците) бяха първите, които им се притекоха на помощ, не Съединени американски щати и не който и да било различен ".

Иракските шиити не желаят да бъдат следени от Иран, само че дейностите, които Тръмп предрие тази седмица против Техеран, може да затруднят тази задача.

" След (решението на Тръмп), въпросът е по какъв начин да прилагате уравновесена политика, когато Иран ще употребява иракското въздушно пространство, с цел да въоръжи милициите си в Сирия? Какво ще създадат те? ", сподели дипломатът.

Вместо Багдад, на Техеран може да отговорят авторитетни милиции, подготвени, финансирани и въоръжени от Иран и водени от Амири. Иранският Корпус на гвардейците на Ислямската гражданска война трансформира шиитските милиции, които бяха в основата на Силите за национална готовност, в конструкция, която може да съперничи на иракската войска и сили за сигурност.
Корпусът направи нещо сходно и с ливанското придвижване Хизбула, което оказа помощ на Техеран да ползва военна мощ в целия район.

По БТА