Инвестирам в четири национални приоритета. Това са битка с демографската

...
Инвестирам в четири национални приоритета. Това са битка с демографската
Коментари Харесай

Д-р Милен Врабевски: Човек трябва да е активен и полезен всеки ден

Инвестирам в четири национални целта. Това са борба с демографската рецесия, реинтеграция на българската диаспора по европейски модел, културно–историческото завещание и образованието на младежите.

Това сподели за БГНЕС учредителят на фондация „ Българска памет ” доктор Милен Врабевски.

Вече повече от десетилетие, той влага в изброените цели, тъй като търси други възможности на нихилизма, чалгализацията, бездуховността и апатията. За задачата, дилемите, които всеки един от нас би трябвало да има, европейските полезности, образованието, интернационалните обмени и персоналния принос беседваме с него:

Стипендии за деца от непознати страни

Държавата е в демографска рецесия и би трябвало да обръща внимание на аварийния си генофонд. Ние следваме модела на по-развитите от нас страни. От друга страна общото ни европейско бъдеще е идея, в която би трябвало да вземат участие всички. Тъй като и аз съм страната и не мога да чакам от държавното управление да свърши цялата работа и да има моите разбирания по въпроса за националните цели и родолюбивото образование на младото потомство. Затова давам персоналния образец, с цел да мога да имам отговорността и смелостта да настоявам, че сме на прав път. В момента е доста значимо да се влага в младежите, тези, които са наши братя и сестри и тези, които живеят в и отвън България. Всички хора сме едни и същи без значение, че ни дели някаква подправена граница, която имам вяра, че рано или късно няма да я има.

Сега ще заведа 35 деца от Източна Македония в Брюксел – да видят Европейския парламент, да се срещнат с значимите хора там, които другояче виждат единствено по малкия екран, да схванат значимостта и тежестта на най-успешното държавно обединяване на всички времена, а не да слушат агитация. Искам те да основават своята истина.

Разкрива същинската българска история

Не се окайвам, че има пропагандна история. Аз съм уверен европеец, обаче и желая истината. Човек не може да живее в неистина и в боязън. Това беше особено за тоталитарните общества. Ако махнем тези две неща, остава геният, който откриваме и може да бъдем потребни на другите.

Учебникът „ Моята България ” влиза в програмата на МОН. Той е за възпитаници на възраст от 9-12 години. Започваме да го представяме във всички районни ръководства по обучение. След това започваме втората част на учебника, доста по-подробна и цялостна версия за по-големите възпитаници.

Още е рано да основа университет, върша ново спортно игрище

Все още е далечна тази концепция, тъй като имам още работа в досегашните просветителни структури, това са две детски градини и едно учебно заведение, които имат потребност от още рационализиране. Градим състезателен център. Най-голямата и съвременна зала е в двора на нашето учебно заведение. След това ще уголемим този състезателен център. Мислим за една актова зала и потребление въз основата ѝ за различен вид форми на образование. Искам да реализираме едно високо равнище на образование.

Какво не доближава на България да бъде почтена

Когато човек е в статус на прояснение, той няма потребност да прави прогнози, просто би трябвало да е деен и потребен всеки ден. Аз ще направя всичко допустимо и в тази година тази страна да е едно положително място за живеене, без значение от мащаба – дребен или огромен. Ако тази сила се транслира във всички направления и обществото я поеме, съгласно мен ще има добър резултат при всички положения.

Дори и да ни липсва нещо не трябва да си посипваме косите с пепел, а да се работи в различна посока. Ако нещо ни липсва – докарайте го или в случай че нещо не е както би трябвало – работете по това да бъде направена опция.

Църковният въпрос

Видяхте какво стана. Имахме удоволствието да предскажем какво ще стане. Видяхме в този момент, че и Украинската черква получи самостоятелност. Всички несъгласни си останаха несъгласни, тя си получи независимостта. И правилото за поместните църкви се съблюдава и консенсус имаше. Видя се, че Европейският парламент оказва помощ на тези, които ги помолят. Сега и Черногорската черква изиска самостоятелност, тъй като видя по какъв начин работи механизмът. И това ще продължи като наклонност. И Македония най-вероятно ще получи, само че към този момент с благословията на Гърция и на Вселенската патриаршия.

Няма го нашия дан към цялата тази история, няма го нашия принос. Той беше като към брата и сестрата ориентиран, просто да носи позитиви. Това беше отрязано от тези хора, които са призвани да са знаменосец и нравствен татко на този народ. На фона на всичко, което се случва се видя, че това продължава да бъде национално изменничество. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР