Григор Димитров: Баща ми оставаше гладен, за да може аз да се нахраня преди тренировка
Интервюто на най-хубавия български тенис ист Григор Димитров пред " bTV " продължава. Днес ракета №1 на Бъгария разяснява за тежкия път от Хасково до Монте Карло
" Всеки път, когато се прибера в Монако, постоянно се усещам добре. Това е време, което ми е нужно. Искам да се прибера и в България, има толкоз места, на които не съм бил. Искам да прекарам и повече време със фамилията, само че сега няма по какъв начин. Първо съм българин, аз пристигам от България, от Хасково - дребен град, само че аз съм горделив. Носталгичното възприятие постоянно ми е пособие.
Ставах и с татко ми тренирахме в 06:00 - 06:30 часа. В залата беше -6, -7 градуса. Помня кросовете, помня всичко от ранните си години. Ако не бях тенисист, щях да играя различен спорт - подобен човек съм, обичам спорта. Винаги в главата ми е било да играя тенис, в никакъв случай не съм мислил, че няма да съумея и може би това е един от най-големите ми плюсове.
Първата ми купа е от шампионат в Сливен. Загубих 1/2-финала и ми дадоха купа за 3-о място, която постоянно ще помня. От дребен играя против по-големи. Всички в групата бяха по-високи от мен, по-здрави от мен. Винаги аз четках кортовете, тъй като бях най-малкия, само че това ме караше да стана по-добър. Имах голям апетит за усъвършенстване.
Когато бях дребен, тате беше моят воин. Той имаше решение за всичко. Родителите ми са дали всичко, единствено те знаят какво им е коствало. Баща ми е стоял гладен, с цел да мога аз да се наям и да съм подготвен за подготовка. Не съм не запомнил това, няма по какъв начин да го не помни. С майка ми е имало моменти, в които сме се чували по един път в месеца. Но това са неща, които единствено ние в фамилията може да си го оценим. Имало е моменти, в които е трябвало да се продават неща, с цел да продължа аз. Двамата ми дядовци отделяха от пенсиите си, с цел да ми купят билет за шампионат с Франция, а там аз завоювах шампионата.
В началото на годината ми беше доста мъчно, когато дядо ми умря. Тогава разбрах какво е да загубиш значим човек.
На 12 години отпътувах за Съединени американски щати, след това за Барселона - там упражнявах. Не ми беше мъчно да привикна, тъй като постоянно съм желал да продължа напред, нагоре.
Юношеските ми години са доста специфични за мен. Има 3-4-5 мача, които напълно помня и до през днешния ден. Преди 10 години станах първенец на Уимбълдън. Помня деня преди старта на шампионата. Не желаех да играя, желаех да си потегли. Бях изтощен, не ми се играеше просто. Тогава приказвах с майка ми и татко ми, споделиха ми някои неща и по този начин. Във финала съумях да спася един сетбол, взех сета и от там единствено напряко - до купата ", споделя Григор Димитров
" Всеки път, когато се прибера в Монако, постоянно се усещам добре. Това е време, което ми е нужно. Искам да се прибера и в България, има толкоз места, на които не съм бил. Искам да прекарам и повече време със фамилията, само че сега няма по какъв начин. Първо съм българин, аз пристигам от България, от Хасково - дребен град, само че аз съм горделив. Носталгичното възприятие постоянно ми е пособие.
Ставах и с татко ми тренирахме в 06:00 - 06:30 часа. В залата беше -6, -7 градуса. Помня кросовете, помня всичко от ранните си години. Ако не бях тенисист, щях да играя различен спорт - подобен човек съм, обичам спорта. Винаги в главата ми е било да играя тенис, в никакъв случай не съм мислил, че няма да съумея и може би това е един от най-големите ми плюсове.
Първата ми купа е от шампионат в Сливен. Загубих 1/2-финала и ми дадоха купа за 3-о място, която постоянно ще помня. От дребен играя против по-големи. Всички в групата бяха по-високи от мен, по-здрави от мен. Винаги аз четках кортовете, тъй като бях най-малкия, само че това ме караше да стана по-добър. Имах голям апетит за усъвършенстване.
Когато бях дребен, тате беше моят воин. Той имаше решение за всичко. Родителите ми са дали всичко, единствено те знаят какво им е коствало. Баща ми е стоял гладен, с цел да мога аз да се наям и да съм подготвен за подготовка. Не съм не запомнил това, няма по какъв начин да го не помни. С майка ми е имало моменти, в които сме се чували по един път в месеца. Но това са неща, които единствено ние в фамилията може да си го оценим. Имало е моменти, в които е трябвало да се продават неща, с цел да продължа аз. Двамата ми дядовци отделяха от пенсиите си, с цел да ми купят билет за шампионат с Франция, а там аз завоювах шампионата.
В началото на годината ми беше доста мъчно, когато дядо ми умря. Тогава разбрах какво е да загубиш значим човек.
На 12 години отпътувах за Съединени американски щати, след това за Барселона - там упражнявах. Не ми беше мъчно да привикна, тъй като постоянно съм желал да продължа напред, нагоре.
Юношеските ми години са доста специфични за мен. Има 3-4-5 мача, които напълно помня и до през днешния ден. Преди 10 години станах първенец на Уимбълдън. Помня деня преди старта на шампионата. Не желаех да играя, желаех да си потегли. Бях изтощен, не ми се играеше просто. Тогава приказвах с майка ми и татко ми, споделиха ми някои неща и по този начин. Във финала съумях да спася един сетбол, взех сета и от там единствено напряко - до купата ", споделя Григор Димитров
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ