Историкът Видин Сукарев за Съединението: Имаме нужда от единство за каузи, които са национални
Интервю в предаването " Цветовете на Пловдив " по Радио " Фокус " с историка Видин Сукарев, от Регионален исторически музей в Пловдив във връзка 139 години от Съединението на България.
Ще стартира с един подобен въпрос: по какъв начин мислите, до каква степен е настояща тематиката за Съединението през днешния ден? Имаме една разединена политическа класа, която води и народа си към това.
Абсолютно, с цялостна новост е тематиката сега и мисля че това е въпрос, който постоянно е бил настоящ. Неслучайно е и девизът " Съединението прави силата “, въпреки и е копиран от Белгия. В зората на възобновяването на българската държавност е определен и още тогава е тиражиран. В случая, несъмнено, имаме препратки към настоящите политически събития. Но имаме потребност от единение при всички положения, най-малкото за дела, които са национални, които не би следвало да зависят от политическата обстановка вътрешна и интернационална. Така че този път тази новост мисля, че би трябвало да я установяваме с горест.
А до каква степен има още веднъж външна интервенция, тъй като още веднъж се разделяме на русофили и русофоби?
Да, изненадващо през последните две-три години се получи това мъчително разделяне още веднъж. Очевидно, то също е с корени от остаряло време, на процедура си е съществувало, само че стана неприятно осезаемо още веднъж във връзка със скорошни събития. Имаме потребност при всички положения от промени, от това Съединението да послужи като образец. Защото когато то е проведено, хората в дъното на цялото това събитие също са имали свои разлики и личностни, и концептуални, идейни, партийни, само че са ги загърбили в името на България, в името на това страната да върви с ускорени стъпки напред, като тогава е имало и национална теория, обрисувана за жалост от небългарска институция и въобще хора, които са гледали други ползи, а точно великите сили. Тази теория, тя е антидоктрина, само че в действителност битката с нея образува доктрината – това е Берлинският контракт. Така че на Съединението целият български народ е гледал като първа сполучлива стъпка към превъзмогване на клаузите на този много тежък за България акт, който лимитира нейното политическо, културно и икономическо развиване, прекомерно обещаващо през годините на българското възобновление ги лимитира на една напълно дребна територия и надлежно редуцирано население. Със Съединението България към този момент става една много по-голяма страна. Има доста проблеми несъмнено, само че в действителност в това отношение то е една доста позитивна стъпка. Ние неслучайно и до ден-днешен го оценяваме с позитивен колорит. Според мен има и неща, които остават зад кадър, естествено в дните преди и тържествата към отбелязването е значимо ние да се радваме, че това събитие се е осъществило, че Съединението е сполучливо предпазено, само че има и уроци, от които сигурно би трябвало да се получим, тъй като доста скоро по-късно съединяване териториално, стопански, институционално, дипломатически, в действителност още веднъж страната потегля по пътя на вътрешнополитическо разцепление. И по този начин до ден-днешен.
И по този начин си продължаваме към момента. А какви са тъкмо уроците от Съединението?
Уроците са доста и на мен ми се желае да приказваме по-скоро за позитивните. Положителните общо взето са ясни: единението, загърбването на дребнави личностни и партийни пристрастености. От там нататък дейните дейности на българската дипломация, от които мисля, че също има какво да се получим, макар че тогава България е в извънредно тежка интернационална изолираност. Всъщност приказвам за Княжество България, тя няма статута към момента на суверена, равноправна с останалите самостоятелни страни, а има един власилитет, а този власилитет нормално постоянно се акцентира и в учебници, и в научни издания. Строго видяно власилитета е много фиктивен с доста връзки и съвсем постоянно когато българската страна застане със своят институционален престиж, с ресурсите, които има, въпреки и неголеми, само че въпреки всичко тя към този момент си е една страна, вървяща по пътя на модернизацията, съвсем постоянно е успявала да се пребори с пречките, със спънките, с това, което е било належащо и е трябвало да го реализира. Добре се вижда това в нашата история и развиване след Съединението. Така че сигурно това са едни позитивни черти и характерности. По отношение на тези, които не са чак толкоз позитивни, може да се каже, че в действителност със Съединението в народопсихологически проект се затвърждава една податливост, която и до ден-днешен ние, българите, притежаваме, склонността да се работи хазартно, всичко или нищо, да се залага значително на една карта, на една стъпка, на едно вероятно позитивно развиване без така наречен проект Б или въобще без да се имат поради запаси. Естествено, че всички останали страни, чиито ползи са нарушени от Съединението, а на процедура това са всички български съседи, огромна част от великите сили, са били наясно, че българите със Съединението няма да се спрат и ще желаят и още, и още. Така че един минус на нашата политическа класа е тъкмо това: че този урок не е теоретичен, че не са си давали сметка, че идващите стъпки би трябвало да бъдат към този момент доста по-добре премислени, координирани. Отчасти това се случва с оповестяването на независимостта през 1908-1909 година, макар че също има и там някои хазартни способи на дейности. При всички положения от Съединението до Балканските войни всички историци, въобще откриватели на политически, дипломатически, културни, икономически въпроси правят оценка развиването на страната с доста по-голяма степен в позитивен колорит. Но аз си мисля, че в известна степен краха, който настава по-късно, имам поради националните произшествия, а те предопределят нашето развиване като страна, като нация в доста връзки даже и до през днешния ден, в някаква степен отново да кажа е обвързвана с тези бързи триумфи, които ние сме извоювали и някак си не сме си дали сметка, че сме имали шанс.
Т.е. в този момент би трябвало да призовем политиците още веднъж да се върнат към събитията обратно, да видят и да се поучат от грешките, които са направени. Но не знам дали това е допустимо да се случи въобще.
Според мен политиците непрекъснато би трябвало да се връщат обратно, те естествено би трябвало да гледат напред, само че с цел да гледаш напред, би трябвало да имаш добра визия какво стои зад тила ти. Всъщност понастоящем, ние с огромно неспокойствие чакаме празниците, тъй като има почивни дни, рядко се замисляме какво са ни донесли в действителност тези исторически дати, имам поради какво повече от развяването на флагове, от вечерни инспекции, от " българи юнаци “ и други актове на патриотична изява, които не са нещо неприятно, само че в случай че зад тази повърхнина няма наличие, към този момент нещата получават по-различен темперамент и трактовка. Така че в действителност на нас ни липсва тази предвидливост и би трябвало доста да се работи в това отношение. А аз нямам поради единствено политиците, те политиците не са спуснати с парашут – те са определени от народа, те са част от българското общество, те са български жители, тъй че в действителност би следвало да има доста по-сериозни диспути, политики, равносметки. Защото това, което се случва в нашето съвремие, не че би трябвало да си посипваме главата с пепел, несъмнено, в действителност в случай че гледаме по стопански, изключително макроикономически индикатори, сега българските жители живеят по най-хубавия метод в цялата българска история.
Може би да.
Но при всички положения може, можело е и следва да бъде по-добре. Така че политиците са ни в дълг. Но също по този начин и самите ние несъмнено, защото както казахме, те са функционалност. И в случай че би трябвало да се върнем, а то би трябвало, тъй като това е мотивът за нашия диалог, на Съединението, на историческите събития, в действителност това е един голям и бих споделил даже не изчерпвам източник на ентусиазъм.
И на уроци.
Да, с изключение на на уроци, ентусиазъм за съзидание, образци на всеотдайност, на организационна активност. Естествено, че има неща, които са условия улесняващи оповестяването на Съединението. На процедура никой не се е противил. Цялата българска нация, интелигенция, военни дейци, политическа класа, всички малко или доста са го желали. Сега имало е хора, които са смятали, че не му е в този момент времето, само че сега, в който то се случва, сега, в който всичко се прави на 5 против 6 септември, стартира още от 2 септември в Панагюрище и става факт, българските политически ръководители и княз Александър, и министър-председателят Петко Каравелов, и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов, всички единомислещо споделят: Това ще е. От тук нататък връщане обратно няма. А това е една дребна държавица, преди малко освободена, мощно подвластна от великите сили, дори може да се каже от техните прищевки. Така че фактически това е време на тестване, в което българският народ е посочил подготвеност и геройство.
Да, мисля си обаче, в тази външнополитическа конюнктура, в която се намираме сега, не е ли малко рисково това прекомерно клатушкане към шовинизъм? Т.е. по какъв начин да се балансират нещата? Вярно е, че Съединението е извор на мощен шовинизъм, на мощни усеща от това, което сме постигнали като нация. Но въпреки всичко, по какъв начин мислите?
Според мен, както всяка една идеология, националистическите също могат и търпят разнообразни етапи и стадии на развиване. Аз си мисля, че в случай че шовинизъм значи политика, обвързвана със следване на национални ползи, без да се дискриминират етнически, религиозни малцинства и така нататък, в това не би следвало да има нищо неприятно. Освен това, мисля че е извънредно време да се разбере, или най-малко аз по този начин си мисля от дълго време, че в съвремието национализмът е доста повече от етнически маркер. Всичко би трябвало да минава през културата, през общността, през традициите. Т.е. не би следвало ползите на Република България да са тясно свързани единствено с етническите българи, православни християни изключително, би трябвало всички да бъдем част от тази цялост. И мисля че модерният шовинизъм би трябвало да минава през общия културен модел.
Да, отлично казано.
Примерно, какво съставлява национализмът в Индия? Джавахарлал Неру го е описал още в края на Втората международна война, по какъв начин може да има индийски шовинизъм? Това е Индия е един обособен свят. Там тогава са живеели половин милиард индивида, в този момент са три пъти повече, които приказват на хиляди разнообразни езици, изповядват голям брой разнообразни религии, само че все пак, това, което прави индийците нация, е точно общата просвета и общата история. Ние, в България, притежаваме тези неща в обилие и в този момент, а сме ги имали и преди. Примерно както в Сръбско-българската война, по този начин и по-късно във войните за национално обединяване, има значително отличили се мюсюлмани, хора, които не са етнически българи, само че те са получили кръстове за смелост, даже до момента в който знам единствения златен орден, тези медали са се раздавали по решение, разпределяли са си ги самите бойци – по този начин написа един откривател българист Бернар Лори, е, че единственият случай, когато е даден подобен орден с сан на златен, е на мюсюлмани. Това става по-късно несъмнено. Има голям брой образци във войните за национално обединяване, а в действителност България става в действителност значима военна мощ и въобще фактор на Балканският полуостров, пък и в Югоизточна Европа, точно след Съединението, в тези войни умират доста евреи, арменци. Така че тези хора оставят костите си в името на една страна, която е българска страна, само че те са нейни жители и в действителност са част от нея. Така че Съединението сигурно се намира в основите на всички тези, даже в наше време процеси, които могат да придобият позитивно развиване, не че в този момент са извънредно отрицателни, само че сигурно има какво да се възнамерявам. Колегите историци, аз съм част от тази общественост, доста от дълго време приканват, доколкото имам мемоари, още през цялото време на Прехода, за национална теория и за една доста по-добре структурирана политика в това отношение, както вътрешна по този начин и външна, обвързвана естествено и с обучение, и с агитация в хубавия смисъл на думата.
Ще стартира с един подобен въпрос: по какъв начин мислите, до каква степен е настояща тематиката за Съединението през днешния ден? Имаме една разединена политическа класа, която води и народа си към това.
Абсолютно, с цялостна новост е тематиката сега и мисля че това е въпрос, който постоянно е бил настоящ. Неслучайно е и девизът " Съединението прави силата “, въпреки и е копиран от Белгия. В зората на възобновяването на българската държавност е определен и още тогава е тиражиран. В случая, несъмнено, имаме препратки към настоящите политически събития. Но имаме потребност от единение при всички положения, най-малкото за дела, които са национални, които не би следвало да зависят от политическата обстановка вътрешна и интернационална. Така че този път тази новост мисля, че би трябвало да я установяваме с горест.
А до каква степен има още веднъж външна интервенция, тъй като още веднъж се разделяме на русофили и русофоби?
Да, изненадващо през последните две-три години се получи това мъчително разделяне още веднъж. Очевидно, то също е с корени от остаряло време, на процедура си е съществувало, само че стана неприятно осезаемо още веднъж във връзка със скорошни събития. Имаме потребност при всички положения от промени, от това Съединението да послужи като образец. Защото когато то е проведено, хората в дъното на цялото това събитие също са имали свои разлики и личностни, и концептуални, идейни, партийни, само че са ги загърбили в името на България, в името на това страната да върви с ускорени стъпки напред, като тогава е имало и национална теория, обрисувана за жалост от небългарска институция и въобще хора, които са гледали други ползи, а точно великите сили. Тази теория, тя е антидоктрина, само че в действителност битката с нея образува доктрината – това е Берлинският контракт. Така че на Съединението целият български народ е гледал като първа сполучлива стъпка към превъзмогване на клаузите на този много тежък за България акт, който лимитира нейното политическо, културно и икономическо развиване, прекомерно обещаващо през годините на българското възобновление ги лимитира на една напълно дребна територия и надлежно редуцирано население. Със Съединението България към този момент става една много по-голяма страна. Има доста проблеми несъмнено, само че в действителност в това отношение то е една доста позитивна стъпка. Ние неслучайно и до ден-днешен го оценяваме с позитивен колорит. Според мен има и неща, които остават зад кадър, естествено в дните преди и тържествата към отбелязването е значимо ние да се радваме, че това събитие се е осъществило, че Съединението е сполучливо предпазено, само че има и уроци, от които сигурно би трябвало да се получим, тъй като доста скоро по-късно съединяване териториално, стопански, институционално, дипломатически, в действителност още веднъж страната потегля по пътя на вътрешнополитическо разцепление. И по този начин до ден-днешен.
И по този начин си продължаваме към момента. А какви са тъкмо уроците от Съединението?
Уроците са доста и на мен ми се желае да приказваме по-скоро за позитивните. Положителните общо взето са ясни: единението, загърбването на дребнави личностни и партийни пристрастености. От там нататък дейните дейности на българската дипломация, от които мисля, че също има какво да се получим, макар че тогава България е в извънредно тежка интернационална изолираност. Всъщност приказвам за Княжество България, тя няма статута към момента на суверена, равноправна с останалите самостоятелни страни, а има един власилитет, а този власилитет нормално постоянно се акцентира и в учебници, и в научни издания. Строго видяно власилитета е много фиктивен с доста връзки и съвсем постоянно когато българската страна застане със своят институционален престиж, с ресурсите, които има, въпреки и неголеми, само че въпреки всичко тя към този момент си е една страна, вървяща по пътя на модернизацията, съвсем постоянно е успявала да се пребори с пречките, със спънките, с това, което е било належащо и е трябвало да го реализира. Добре се вижда това в нашата история и развиване след Съединението. Така че сигурно това са едни позитивни черти и характерности. По отношение на тези, които не са чак толкоз позитивни, може да се каже, че в действителност със Съединението в народопсихологически проект се затвърждава една податливост, която и до ден-днешен ние, българите, притежаваме, склонността да се работи хазартно, всичко или нищо, да се залага значително на една карта, на една стъпка, на едно вероятно позитивно развиване без така наречен проект Б или въобще без да се имат поради запаси. Естествено, че всички останали страни, чиито ползи са нарушени от Съединението, а на процедура това са всички български съседи, огромна част от великите сили, са били наясно, че българите със Съединението няма да се спрат и ще желаят и още, и още. Така че един минус на нашата политическа класа е тъкмо това: че този урок не е теоретичен, че не са си давали сметка, че идващите стъпки би трябвало да бъдат към този момент доста по-добре премислени, координирани. Отчасти това се случва с оповестяването на независимостта през 1908-1909 година, макар че също има и там някои хазартни способи на дейности. При всички положения от Съединението до Балканските войни всички историци, въобще откриватели на политически, дипломатически, културни, икономически въпроси правят оценка развиването на страната с доста по-голяма степен в позитивен колорит. Но аз си мисля, че в известна степен краха, който настава по-късно, имам поради националните произшествия, а те предопределят нашето развиване като страна, като нация в доста връзки даже и до през днешния ден, в някаква степен отново да кажа е обвързвана с тези бързи триумфи, които ние сме извоювали и някак си не сме си дали сметка, че сме имали шанс.
Т.е. в този момент би трябвало да призовем политиците още веднъж да се върнат към събитията обратно, да видят и да се поучат от грешките, които са направени. Но не знам дали това е допустимо да се случи въобще.
Според мен политиците непрекъснато би трябвало да се връщат обратно, те естествено би трябвало да гледат напред, само че с цел да гледаш напред, би трябвало да имаш добра визия какво стои зад тила ти. Всъщност понастоящем, ние с огромно неспокойствие чакаме празниците, тъй като има почивни дни, рядко се замисляме какво са ни донесли в действителност тези исторически дати, имам поради какво повече от развяването на флагове, от вечерни инспекции, от " българи юнаци “ и други актове на патриотична изява, които не са нещо неприятно, само че в случай че зад тази повърхнина няма наличие, към този момент нещата получават по-различен темперамент и трактовка. Така че в действителност на нас ни липсва тази предвидливост и би трябвало доста да се работи в това отношение. А аз нямам поради единствено политиците, те политиците не са спуснати с парашут – те са определени от народа, те са част от българското общество, те са български жители, тъй че в действителност би следвало да има доста по-сериозни диспути, политики, равносметки. Защото това, което се случва в нашето съвремие, не че би трябвало да си посипваме главата с пепел, несъмнено, в действителност в случай че гледаме по стопански, изключително макроикономически индикатори, сега българските жители живеят по най-хубавия метод в цялата българска история.
Може би да.
Но при всички положения може, можело е и следва да бъде по-добре. Така че политиците са ни в дълг. Но също по този начин и самите ние несъмнено, защото както казахме, те са функционалност. И в случай че би трябвало да се върнем, а то би трябвало, тъй като това е мотивът за нашия диалог, на Съединението, на историческите събития, в действителност това е един голям и бих споделил даже не изчерпвам източник на ентусиазъм.
И на уроци.
Да, с изключение на на уроци, ентусиазъм за съзидание, образци на всеотдайност, на организационна активност. Естествено, че има неща, които са условия улесняващи оповестяването на Съединението. На процедура никой не се е противил. Цялата българска нация, интелигенция, военни дейци, политическа класа, всички малко или доста са го желали. Сега имало е хора, които са смятали, че не му е в този момент времето, само че сега, в който то се случва, сега, в който всичко се прави на 5 против 6 септември, стартира още от 2 септември в Панагюрище и става факт, българските политически ръководители и княз Александър, и министър-председателят Петко Каравелов, и ръководителят на Народното събрание Стефан Стамболов, всички единомислещо споделят: Това ще е. От тук нататък връщане обратно няма. А това е една дребна държавица, преди малко освободена, мощно подвластна от великите сили, дори може да се каже от техните прищевки. Така че фактически това е време на тестване, в което българският народ е посочил подготвеност и геройство.
Да, мисля си обаче, в тази външнополитическа конюнктура, в която се намираме сега, не е ли малко рисково това прекомерно клатушкане към шовинизъм? Т.е. по какъв начин да се балансират нещата? Вярно е, че Съединението е извор на мощен шовинизъм, на мощни усеща от това, което сме постигнали като нация. Но въпреки всичко, по какъв начин мислите?
Според мен, както всяка една идеология, националистическите също могат и търпят разнообразни етапи и стадии на развиване. Аз си мисля, че в случай че шовинизъм значи политика, обвързвана със следване на национални ползи, без да се дискриминират етнически, религиозни малцинства и така нататък, в това не би следвало да има нищо неприятно. Освен това, мисля че е извънредно време да се разбере, или най-малко аз по този начин си мисля от дълго време, че в съвремието национализмът е доста повече от етнически маркер. Всичко би трябвало да минава през културата, през общността, през традициите. Т.е. не би следвало ползите на Република България да са тясно свързани единствено с етническите българи, православни християни изключително, би трябвало всички да бъдем част от тази цялост. И мисля че модерният шовинизъм би трябвало да минава през общия културен модел.
Да, отлично казано.
Примерно, какво съставлява национализмът в Индия? Джавахарлал Неру го е описал още в края на Втората международна война, по какъв начин може да има индийски шовинизъм? Това е Индия е един обособен свят. Там тогава са живеели половин милиард индивида, в този момент са три пъти повече, които приказват на хиляди разнообразни езици, изповядват голям брой разнообразни религии, само че все пак, това, което прави индийците нация, е точно общата просвета и общата история. Ние, в България, притежаваме тези неща в обилие и в този момент, а сме ги имали и преди. Примерно както в Сръбско-българската война, по този начин и по-късно във войните за национално обединяване, има значително отличили се мюсюлмани, хора, които не са етнически българи, само че те са получили кръстове за смелост, даже до момента в който знам единствения златен орден, тези медали са се раздавали по решение, разпределяли са си ги самите бойци – по този начин написа един откривател българист Бернар Лори, е, че единственият случай, когато е даден подобен орден с сан на златен, е на мюсюлмани. Това става по-късно несъмнено. Има голям брой образци във войните за национално обединяване, а в действителност България става в действителност значима военна мощ и въобще фактор на Балканският полуостров, пък и в Югоизточна Европа, точно след Съединението, в тези войни умират доста евреи, арменци. Така че тези хора оставят костите си в името на една страна, която е българска страна, само че те са нейни жители и в действителност са част от нея. Така че Съединението сигурно се намира в основите на всички тези, даже в наше време процеси, които могат да придобият позитивно развиване, не че в този момент са извънредно отрицателни, само че сигурно има какво да се възнамерявам. Колегите историци, аз съм част от тази общественост, доста от дълго време приканват, доколкото имам мемоари, още през цялото време на Прехода, за национална теория и за една доста по-добре структурирана политика в това отношение, както вътрешна по този начин и външна, обвързвана естествено и с обучение, и с агитация в хубавия смисъл на думата.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ