Евелина Славкова: Интересните битки са в листите на БСП и Обединени патриоти
Интервю с Евелина Славкова, социолог, съосновател на Изследователски център „ Тренд “
Всъщност, в случай че приказваме в брой гласове, а не в проценти, на каква поддръжка сега могат да разчитат главните политически обединения?
Много мъчно е да приказваме в сегашния миг за брой гласове на обособените политически обединения за идния избор. Би било несериозно. Колко гласове и кои политически партии ще преминат 5.88% и ще изпратят евродепутати зависи от доста неща. От една страна - от това какъв брой души ще отидат да гласоподават. Данните на „ Тренд “ показват, че 55% от българите заявяват, че ще отидат да гласоподават, което е към 3 милиона гласа. Трябва да имаме поради, че декларативната поръчка е постоянно по-висока от действителната. Нека напомним, че 2014 година действителните гласове бяха 2 милиона и 200 хиляди души. Трябва да имаме поради, че евроизборите са на дата, която е в една поредност от почивни дни. Това също ще окаже въздействие.
От друга страна е мъчно е да се реши тежестта на корпоративен избор, платен избор и не на последно място - тежестта на наказателния избор. Ще има ли нови политически играчи? Също през каква призма ще премине самата акция, като мисля, че малко хора имат вяра, че тематиките ще са европейски. Видно е, че евроизборите ще минават най-много през призмата на избор на доверие към ГЕРБ и избор на съмнение към държавното управление от страна на Българска социалистическа партия. С инструментите на социологията ще следим в идващите месеци по какъв начин ще се подрежда картината и на по-късен стадий можем да приказваме за приблизителни брой гласове за обособените партии.
Подредбата на листите за евровота сега е един от най-дискутираните въпроси. При кои обединения очаквате най-оспорвана конкуренция?
Сега стартира борбата с подредбата на листите. Две са към сегашния миг забавните вътрешни борби – едната в Обединени патриоти, другата - в Българска социалистическа партия. Коя персона от политическите обединения ще надделее в избора на лидер за листата. Тук може да следим и забавна преференциална борба.
По отношение на Българска социалистическа партия тематиката за подредбата на листата също е доста забавна. Темата е деликатна в подтекста на това, че Сергей Станишев въпреки всичко е бил ръководител на партията и отпред на ПЕС, а съгласно социологическите данни на " Тренд " към 65% от деклариралите, че ще гласоподават за Българска социалистическа партия, имат позитивно отношение към него. Всъщност и по данни обратно във времето Сергей Станишев е възприеман във висока степен позитивно от електората на партията. Ще следим с интерес и тази тематика. Разбира се, дали от актуалните евродепутати някой няма да откри място в листите на партията, от която е повдигнат.
Доколко персоналният рейтинг може да пренареди партийната листа в деня на вота? При кои обединения можем да следим сходен феномен?
Така наречените преференции сътвориха доста забавни явления. Два образеца наблюдавахме на евроизборите през 2014 година – софтуерния феномен 15/15, а такива явления наблюдавахме и на локални, и парламентарни избори, както и борбата за преференции, в която Светослав Малинов измести Меглена Кунева.
Не единствено персоналния рейтинг, само че и мощна готовност може да докара до смяна на местата в листите. Реално при всяка групировка може да се следи - да кажем по този начин - „ феноменът 15/15 “.
Нека напомним още един факт, който мисля, че ще следим и при тези избори, да вземем за пример Движение за права и свободи не толерират преференциите. През 2014 година изключиха двама депутати, които са водили акция посредством преференции. Да кажем, че и това ще е забавно.
Всъщност, в случай че приказваме в брой гласове, а не в проценти, на каква поддръжка сега могат да разчитат главните политически обединения?
Много мъчно е да приказваме в сегашния миг за брой гласове на обособените политически обединения за идния избор. Би било несериозно. Колко гласове и кои политически партии ще преминат 5.88% и ще изпратят евродепутати зависи от доста неща. От една страна - от това какъв брой души ще отидат да гласоподават. Данните на „ Тренд “ показват, че 55% от българите заявяват, че ще отидат да гласоподават, което е към 3 милиона гласа. Трябва да имаме поради, че декларативната поръчка е постоянно по-висока от действителната. Нека напомним, че 2014 година действителните гласове бяха 2 милиона и 200 хиляди души. Трябва да имаме поради, че евроизборите са на дата, която е в една поредност от почивни дни. Това също ще окаже въздействие.
От друга страна е мъчно е да се реши тежестта на корпоративен избор, платен избор и не на последно място - тежестта на наказателния избор. Ще има ли нови политически играчи? Също през каква призма ще премине самата акция, като мисля, че малко хора имат вяра, че тематиките ще са европейски. Видно е, че евроизборите ще минават най-много през призмата на избор на доверие към ГЕРБ и избор на съмнение към държавното управление от страна на Българска социалистическа партия. С инструментите на социологията ще следим в идващите месеци по какъв начин ще се подрежда картината и на по-късен стадий можем да приказваме за приблизителни брой гласове за обособените партии.
Подредбата на листите за евровота сега е един от най-дискутираните въпроси. При кои обединения очаквате най-оспорвана конкуренция?
Сега стартира борбата с подредбата на листите. Две са към сегашния миг забавните вътрешни борби – едната в Обединени патриоти, другата - в Българска социалистическа партия. Коя персона от политическите обединения ще надделее в избора на лидер за листата. Тук може да следим и забавна преференциална борба.
По отношение на Българска социалистическа партия тематиката за подредбата на листата също е доста забавна. Темата е деликатна в подтекста на това, че Сергей Станишев въпреки всичко е бил ръководител на партията и отпред на ПЕС, а съгласно социологическите данни на " Тренд " към 65% от деклариралите, че ще гласоподават за Българска социалистическа партия, имат позитивно отношение към него. Всъщност и по данни обратно във времето Сергей Станишев е възприеман във висока степен позитивно от електората на партията. Ще следим с интерес и тази тематика. Разбира се, дали от актуалните евродепутати някой няма да откри място в листите на партията, от която е повдигнат.
Доколко персоналният рейтинг може да пренареди партийната листа в деня на вота? При кои обединения можем да следим сходен феномен?
Така наречените преференции сътвориха доста забавни явления. Два образеца наблюдавахме на евроизборите през 2014 година – софтуерния феномен 15/15, а такива явления наблюдавахме и на локални, и парламентарни избори, както и борбата за преференции, в която Светослав Малинов измести Меглена Кунева.
Не единствено персоналния рейтинг, само че и мощна готовност може да докара до смяна на местата в листите. Реално при всяка групировка може да се следи - да кажем по този начин - „ феноменът 15/15 “.
Нека напомним още един факт, който мисля, че ще следим и при тези избори, да вземем за пример Движение за права и свободи не толерират преференциите. През 2014 година изключиха двама депутати, които са водили акция посредством преференции. Да кажем, че и това ще е забавно.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ