Доц. Григор Сарийски: Поскъпването ще продължи поне до началото на пролетта
Интервю на Валентин ГЕОРГИЕВ
- Г-н Сарийски, на какво се дължи високата инфлация у нас и какъв брой ще е тя за 2021 година? Докога ще продължи повишаването?
- През изтеклия месец бе регистрирано съвсем 8-процентно нарастване на потребителските цени, което е най-високият ритъм за последните 13 години. Подобни антирекорди се регистрират съвсем на всички места и това демонстрира, че сегашният скок на цените не може да се припише на фактори от местен темперамент, или най-малко не напълно.
Причините са сложни, като измежду по-важните може да се уточни частичното възобновяване на търсенето в международен мащаб (подхранвано от очакванията за идно затихване на пандемията), нарушаването на някои от веригите за доставки, ограничението на достъпа до част от по-евтините енергийни източници, повишаването на риска от световни спорове и произлизащото от това усилване на интензивността по презапасяване със артикули от първа нужда и прочие Не на последно място, повишаването на цените сега е подбудено от освобождението на насъбраното (като разследване от дейната парична политика в интервала на огромната рецесия) инфлационно напрежение.
Централните банки прекомерно дълго държаха включени своите печатници и това докара до задълбочаване на несъответствието сред производството на артикули и услуги, от една страна, и парите - от друга. Допреди година този проблем позволяваше да бъде неглижиран заради по-бавното приплъзване на новите пари в стопанската система. Сега обаче картината се трансформира и популацията чисто физически усеща олекването на джобовете си. За страдание, множеството от упоменатите процеси имат инерционен темперамент и по всяка възможност цените ще продължат да нарастват с близки до сегашните си темпове като най-малко до началото на пролетта.
- Различни прогнози, дори взаимно изключващи, се дават за цените на тока у нас след отпадането на мораториума. Виждаме какво се случва и в Европа. Да чакаме ли нов внезапен скок или назад, от какво зависи?
- Българската стопанска система е една от най-отворените в света и цените на локалния пазар не могат да се разграничават значително от международните, като това се отнася и за енергоизточниците, а те нарастват. Въглищата, да вземем за пример, сега са над два пъти по-скъпи, в сравнение с през предходната зима, и без значение от краткотрайното утешение на пазара през ноември и декември в този момент виждаме всички признаци за продължение на тренда. Успоредно със спекулативния фактор върху котировките влияе интензивното нарастване на вноса от Китай (който е най-големият потребител на въглища), а вторият по величина експортьор - Индонезия, ограничи експорта, заради което не може да се чака възобновяване на пазарния баланс при по-ниски цени. Стойността на останалите съставни елементи на входа на производството на електрическа енергия също нарастват, въпреки и с по-умерени темпове, и на този декор считам, че нарастването на цените за битовите консуматори след повдигане на мораториума е неизбежно. Това бе доказано и от изявленията на ръководителя на КЕВР, съгласно който нарастването може да надвиши авансово плануваните 11,5%.
- Адекватни ли са ограниченията, които властта подхваща като отплата за приходите на хората и за бизнеса? Какво още би могло да се направи, с цел да се омекоти ударът?
- По-голяма част от нещата, които би трябвало да се подхващат за омекотяване на удара, са в минало време. В резултат от дълга поредност нездравословни за националната стопанска система решения в този момент страната ни няма достъп до евтини енергийни източници, а в това време изпитва мощна потребност от такава, защото локалният бизнес създава най-вече артикули с висока енергоемкост. Процесът по слагане на стопанската система на нова, по-ефективна основа (която да обезпечи порядъчен витален стандарт на населението) върви извънредно мудно и сега единственото, което може да се направи, е да се купи време.
Сегашното ръководство прави точно това, само че надалеч не го прави по най-хубавия метод, доколкото обезщетенията и помощите се отпускат на калпак. Подпомагат се както извънредно нуждаещи, по този начин и всички останали, а като се изключи че е безценен, този метод не може да докара до някакви положителни резултати за стопанската система.
Достатъчно е да се прегледат две от основните ограничения, а точно намаляването на Данък добавена стойност и към този момент упоменатия мораториум, с цел да се добие известна визия за сбъркания метод при сегашната скица на стимулиране. Ако сравните резултата от понижената данъчна ставка за две заведения, едното от които по някаква причина е запазило оборотите си, а другото ги е понижило, ще се окаже, че по-голяма поддръжка получава точно това, което просперира. Потърпевшите не могат да употребяват облагата от по-ниската ставка, защото основата, върху която следва да се начисли, е изядена от рецесията. Така те просто ще излязат от бизнеса и сега се случва точно това.
Аналогичен е и резултатът от наложения мораториум върху цените на контролирания пазар, който се може да се пресметна като дял от действителните разноски за ползване на електрическа енергия. Субсидирайки закрепен % от безкрайно ползване, бюджетът действително подкрепя с доста по-голяма сума едно домакинство, което отоплява басейн, в сравнение с друго, употребяващо електричество едвам си направи чай.
- Какъв бюджет можем да чакаме за тази година?
- Разточителен. В черновата, показана през декември, видяхме рекорден размер на заложения недостиг за 2022 година в размер на 7,2 милиарда лева Суспендирането на разпоредбите против прекалено консумиране на средства от държавните управления на страните членки на съюза (влязло в действие напролет на 2020 г.) разрешава много огромна независимост на деяние и не се колебая, че българското държавно управление ще се възползва от нея. Допускам, че в окончателния вид, който ще бъде признат след към два месеца, приходите ще бъдат подценени (основно за сметка на занижени прогнози за инфлационния индекс), тъй че в края на годината да бъде регистрирано тяхното преизпълнение. Така държавното управление, от една страна, ще регистрира като триумф сякаш увеличената събираемост, а от друга - ще получи опция за разпределянето на спомагателни средства за свои цели, както и през предишния декември.
- В подтекста на високата инфлация, увеличението на дълга, утежняването на ред индикатори, реалистично ли наподобява приемането на еврото от 1 януари 2024 година?
- Към края на ноември 12-месечният съгласуван показател на потребителските цени в България доближава 2,3, с което се нарушава критерия за 1,5-процентно оптимално възможно отклоняване от междинния ХИПЦ на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната (в момента - Португалия, Малта и Гърция със стойности на показателя надлежно 0,7, 0,5 и 0,0). Предполагам, че още до края на тази година разликата ще се свие и по този метод към датата на предстоящото присъединение инфлационният аршин ще бъде затрупан.
Що се отнася до останалите индикатори, не позволявам, че България ще излезе отвън избраните рамки поради суспендираните ограничавания, а и сега върви самодейност за тяхното преразглеждане, тъй че по всяка възможност страната ни ще бъде утвърдена за участие в избрания период. Проблемът е, че без значение от покриването на въпросните номинални критерии, България има на процедура нулева степен на подготвеност за пълноценно участие във валутния съюз, заради което въпросното присъединение ще ни донесе най-вече негативи. Като да включите играч дилетант в професионален шампионат с съперници от тежка категория.
- Какво мислите за " Зелената договорка " и нейните ограничавания, периоди и условия, с които се товари стопанската система?
- На пръв взор тази самодейност наподобява доста благородно. Тя планува постигането на нулево замърсяване, въглеродна индиферентност, въвеждане на правилата на кръговата стопанска система и прочие Повечето от архитектите на договорката са наясно, че поставените цели няма да бъдат реализирани на фона на отхвърли на някои от най-големите замърсители да вземат участие в самодейността, както и на лавинообразното повишаване на непредвидените разноски, свързани с тази самодейност. Въпрос на време е преразглеждането на заложените екологични таргети, както да вземем за пример това следва във финансовата сфера, с преразглеждането на така наречен Маастрихтски критерии. Единственият сигурен резултат от прокарването на договорката е, че тя ще сътвори предлог за уединяване на европейските пазари за външни участници (чрез въвеждане на еко такси за импорт от районите, които не вземат участие в нея) или с други думи - по този метод ще се резервира " ловното поле " за европейските корпорации.
Успоредно с това " Зелената договорка " ще докара до осезаемо прекрояване и на общия европейски пазар, като главните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електрическа енергия. България, като страната с най-енергоемка конструкция на произвеждане, ще бъде измежду главните пострадали, доколкото не разполагаме с различен сурогат на въглищата, а освен това изискване " зеленият преход " ще се извърши главно за сметка на закриване на основни предприятия, освобождение на заетите в тях, усилване на натиска за външна миграция и отваряне на в допълнение пространство за импорт на артикули от ядрото на съюза.
ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за стопански проучвания на Българска академия на науките. Защитил е дисертация на тематика " Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ". Изследванията му са най-вече в областите банково дело и обществени финанси.
- Г-н Сарийски, на какво се дължи високата инфлация у нас и какъв брой ще е тя за 2021 година? Докога ще продължи повишаването?
- През изтеклия месец бе регистрирано съвсем 8-процентно нарастване на потребителските цени, което е най-високият ритъм за последните 13 години. Подобни антирекорди се регистрират съвсем на всички места и това демонстрира, че сегашният скок на цените не може да се припише на фактори от местен темперамент, или най-малко не напълно.
Причините са сложни, като измежду по-важните може да се уточни частичното възобновяване на търсенето в международен мащаб (подхранвано от очакванията за идно затихване на пандемията), нарушаването на някои от веригите за доставки, ограничението на достъпа до част от по-евтините енергийни източници, повишаването на риска от световни спорове и произлизащото от това усилване на интензивността по презапасяване със артикули от първа нужда и прочие Не на последно място, повишаването на цените сега е подбудено от освобождението на насъбраното (като разследване от дейната парична политика в интервала на огромната рецесия) инфлационно напрежение.
Централните банки прекомерно дълго държаха включени своите печатници и това докара до задълбочаване на несъответствието сред производството на артикули и услуги, от една страна, и парите - от друга. Допреди година този проблем позволяваше да бъде неглижиран заради по-бавното приплъзване на новите пари в стопанската система. Сега обаче картината се трансформира и популацията чисто физически усеща олекването на джобовете си. За страдание, множеството от упоменатите процеси имат инерционен темперамент и по всяка възможност цените ще продължат да нарастват с близки до сегашните си темпове като най-малко до началото на пролетта.
- Различни прогнози, дори взаимно изключващи, се дават за цените на тока у нас след отпадането на мораториума. Виждаме какво се случва и в Европа. Да чакаме ли нов внезапен скок или назад, от какво зависи?
- Българската стопанска система е една от най-отворените в света и цените на локалния пазар не могат да се разграничават значително от международните, като това се отнася и за енергоизточниците, а те нарастват. Въглищата, да вземем за пример, сега са над два пъти по-скъпи, в сравнение с през предходната зима, и без значение от краткотрайното утешение на пазара през ноември и декември в този момент виждаме всички признаци за продължение на тренда. Успоредно със спекулативния фактор върху котировките влияе интензивното нарастване на вноса от Китай (който е най-големият потребител на въглища), а вторият по величина експортьор - Индонезия, ограничи експорта, заради което не може да се чака възобновяване на пазарния баланс при по-ниски цени. Стойността на останалите съставни елементи на входа на производството на електрическа енергия също нарастват, въпреки и с по-умерени темпове, и на този декор считам, че нарастването на цените за битовите консуматори след повдигане на мораториума е неизбежно. Това бе доказано и от изявленията на ръководителя на КЕВР, съгласно който нарастването може да надвиши авансово плануваните 11,5%.
- Адекватни ли са ограниченията, които властта подхваща като отплата за приходите на хората и за бизнеса? Какво още би могло да се направи, с цел да се омекоти ударът?
- По-голяма част от нещата, които би трябвало да се подхващат за омекотяване на удара, са в минало време. В резултат от дълга поредност нездравословни за националната стопанска система решения в този момент страната ни няма достъп до евтини енергийни източници, а в това време изпитва мощна потребност от такава, защото локалният бизнес създава най-вече артикули с висока енергоемкост. Процесът по слагане на стопанската система на нова, по-ефективна основа (която да обезпечи порядъчен витален стандарт на населението) върви извънредно мудно и сега единственото, което може да се направи, е да се купи време.
Сегашното ръководство прави точно това, само че надалеч не го прави по най-хубавия метод, доколкото обезщетенията и помощите се отпускат на калпак. Подпомагат се както извънредно нуждаещи, по този начин и всички останали, а като се изключи че е безценен, този метод не може да докара до някакви положителни резултати за стопанската система.
Достатъчно е да се прегледат две от основните ограничения, а точно намаляването на Данък добавена стойност и към този момент упоменатия мораториум, с цел да се добие известна визия за сбъркания метод при сегашната скица на стимулиране. Ако сравните резултата от понижената данъчна ставка за две заведения, едното от които по някаква причина е запазило оборотите си, а другото ги е понижило, ще се окаже, че по-голяма поддръжка получава точно това, което просперира. Потърпевшите не могат да употребяват облагата от по-ниската ставка, защото основата, върху която следва да се начисли, е изядена от рецесията. Така те просто ще излязат от бизнеса и сега се случва точно това.
Аналогичен е и резултатът от наложения мораториум върху цените на контролирания пазар, който се може да се пресметна като дял от действителните разноски за ползване на електрическа енергия. Субсидирайки закрепен % от безкрайно ползване, бюджетът действително подкрепя с доста по-голяма сума едно домакинство, което отоплява басейн, в сравнение с друго, употребяващо електричество едвам си направи чай.
- Какъв бюджет можем да чакаме за тази година?
- Разточителен. В черновата, показана през декември, видяхме рекорден размер на заложения недостиг за 2022 година в размер на 7,2 милиарда лева Суспендирането на разпоредбите против прекалено консумиране на средства от държавните управления на страните членки на съюза (влязло в действие напролет на 2020 г.) разрешава много огромна независимост на деяние и не се колебая, че българското държавно управление ще се възползва от нея. Допускам, че в окончателния вид, който ще бъде признат след към два месеца, приходите ще бъдат подценени (основно за сметка на занижени прогнози за инфлационния индекс), тъй че в края на годината да бъде регистрирано тяхното преизпълнение. Така държавното управление, от една страна, ще регистрира като триумф сякаш увеличената събираемост, а от друга - ще получи опция за разпределянето на спомагателни средства за свои цели, както и през предишния декември.
- В подтекста на високата инфлация, увеличението на дълга, утежняването на ред индикатори, реалистично ли наподобява приемането на еврото от 1 януари 2024 година?
- Към края на ноември 12-месечният съгласуван показател на потребителските цени в България доближава 2,3, с което се нарушава критерия за 1,5-процентно оптимално възможно отклоняване от междинния ХИПЦ на трите страни с най-ниска инфлация в еврозоната (в момента - Португалия, Малта и Гърция със стойности на показателя надлежно 0,7, 0,5 и 0,0). Предполагам, че още до края на тази година разликата ще се свие и по този метод към датата на предстоящото присъединение инфлационният аршин ще бъде затрупан.
Що се отнася до останалите индикатори, не позволявам, че България ще излезе отвън избраните рамки поради суспендираните ограничавания, а и сега върви самодейност за тяхното преразглеждане, тъй че по всяка възможност страната ни ще бъде утвърдена за участие в избрания период. Проблемът е, че без значение от покриването на въпросните номинални критерии, България има на процедура нулева степен на подготвеност за пълноценно участие във валутния съюз, заради което въпросното присъединение ще ни донесе най-вече негативи. Като да включите играч дилетант в професионален шампионат с съперници от тежка категория.
- Какво мислите за " Зелената договорка " и нейните ограничавания, периоди и условия, с които се товари стопанската система?
- На пръв взор тази самодейност наподобява доста благородно. Тя планува постигането на нулево замърсяване, въглеродна индиферентност, въвеждане на правилата на кръговата стопанска система и прочие Повечето от архитектите на договорката са наясно, че поставените цели няма да бъдат реализирани на фона на отхвърли на някои от най-големите замърсители да вземат участие в самодейността, както и на лавинообразното повишаване на непредвидените разноски, свързани с тази самодейност. Въпрос на време е преразглеждането на заложените екологични таргети, както да вземем за пример това следва във финансовата сфера, с преразглеждането на така наречен Маастрихтски критерии. Единственият сигурен резултат от прокарването на договорката е, че тя ще сътвори предлог за уединяване на европейските пазари за външни участници (чрез въвеждане на еко такси за импорт от районите, които не вземат участие в нея) или с други думи - по този метод ще се резервира " ловното поле " за европейските корпорации.
Успоредно с това " Зелената договорка " ще докара до осезаемо прекрояване и на общия европейски пазар, като главните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електрическа енергия. България, като страната с най-енергоемка конструкция на произвеждане, ще бъде измежду главните пострадали, доколкото не разполагаме с различен сурогат на въглищата, а освен това изискване " зеленият преход " ще се извърши главно за сметка на закриване на основни предприятия, освобождение на заетите в тях, усилване на натиска за външна миграция и отваряне на в допълнение пространство за импорт на артикули от ядрото на съюза.
ГРИГОР САРИЙСКИ е доцент в Института за стопански проучвания на Българска академия на науките. Защитил е дисертация на тематика " Управление на риска при банковото кредитиране на компаниите в България ". Изследванията му са най-вече в областите банково дело и обществени финанси.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ