Елеонора Митрофанова: Абсолютна измислица е, че Русия застрашава България. Русофобия има в Украйна и прибалтийските страни, но не в България
Интервю на Недялко Недялков Агенция " ПИК ", с Посланика на Русия в България Елеонора Митрофанова.
Г-жа Митрофанова стана обект на цензура преди дни, когато БНР невиждано смъкна нейното изявление с водещия Петър Волгин. Кой се уплаши от това изявление, Ваше Превъзходителство?
- Предполагам, че това не е боязън, а умишлено деяние, което отразява устрема за водачество в антируския мейнстрйм. Знаете ли, колкото повече се постанова строга цензура, толкоз повече се търси различно мнение. Затова е тази реклама. Защото това, което направиха, е реклама.
Как приемате обстоятелството, че в страна от Европейския Съюз бе цензурирано изявление на дипломат. Това не е ли абсурд, какво общо има със свободата на словото?
- Парадокс е, да, само че знаете ли, за каква независимост на средствата за всеобща информация можем въобще да приказваме, къде я видяхте? Нея от дълго време я няма. Много добре помня по какъв начин през 1999 година, по време на бомбардировките над Югославия, един американски публицист от NBC сподели в ефир: това не е война, ние плахо бомбардираме мирното население от височина 15 хиляди фута.
На идващия ден неговото предаване бе спряно. Сега в Съединени американски щати и Европа господства тирания с демократична устременост и всички излъчвания и публицисти, които имат друга позиция, към този момент не работят в огромни медийни компании. Вземете яркия образец с Тъкър Карлсън, който уволниха от Фокс нюз поради друга позиция. Също по този начин Сиймор Хърш, който е притежател на какви ли не журналистически награди. Той не работи в огромни медии, а има собствен интернет канал. Т.е., бих споделила, че има самобитен фетиш те да бъдат забравени.
Помните, че Джоан Роулинг, авторката на „ Хари Потър ", се изправи против ранното полово образование и промяната на пола на децата, против джендърите. Заради това Холивуд приключи контракта си с нея и до ден-днешен й оказват колосален напън.
Затова, към днешна дата, може да се каже, че свободата на словото е просто фраза, фигура на речта, всъщност лишена от същинската си същина.
Според водещия от БНР Петър Волгин изявлението е било свалено след намесата на водача на Движение за права и свободи Делян Пеевски, глобен от американския закон " Магнитски ". Познавате ли господин Пеевски, какво той би могъл да има срещу вас, смятате ли, че неговата интервенция е опит да се откупи от " Магнитски "?
- Не познавам персонално Делян Пеевски. Виждала съм го единствено по малкия екран. Не знам какво има той против мен или против Русия. Но аз преглеждам това през призмата на общата наклонност, през желанието на политиците да бъдат в авангарда на европейския мейнстрийм, да не разрешават Русия. Дали това ще му помогне да излезе от акта „ Магнитски "? Не съм сигурна, тъй като актът Магнитски е за напълно друго нещо. Мисля, че тези усилия са безполезни.
Уви, националните медии в България се демонстрираха като несвободни, само че свободни ли са в Русия? Какво ще кажете за цензурата у вас? Възможно ли е да се подлага на критика ръководството на Путин в съветските медии?
- Мога да кажа, че, да, през днешния ден не се чуват изключително рецензии към Путин. Редица медии, които се явяват задгранични сътрудници, към този момент на практика не работят в Русия. Но да кажеш, че техните уеб сайтове са неразрешени в Русия, не е напълно тъкмо. Ако приказваме за политически излъчвания, за политически токшоута, по принцип там постоянно участват две различни гледни точки. Не споделям, че някой намерено подлага на критика Путин, само че са подложени на критика дейности на държавното управление, изказвания на разнообразни персони.
Ние водим военна интервенция и, несъмнено, има някакви ограничавания. Разбира се, има и такива, които са оповестени за нежелани, изключително такива, които намерено подлагат на критика армията, намерено подлагат на критика Русия и приканват към разпад на Русия.
Това са откровени врагове и те не участват в нашето пространство. Но да, не може да се каже, че свободата на словото, в цялостното схващане на думата независимост, и че всеки може да приказва каквото си желае. Навярно, това не е допустимо в нито една страна. Не мога да кажа, че у нас свободата на словото е изцяло блокирана, не.
С какви усеща проследихте методичния ремонт на фигурите от Паметника на Съветската войска? Приемате ли този акт като неприятелски към Русия? Ще се отрази ли на междустранните ни връзки?
- Бих споделила по този начин - тази величествена скулптурна комбинация е издигната в символ на успеха над нацизма през 1945 година Това не е монумент на съветския боец, а е за успеха над нацизма. Тази статуя е основана от най-хубавите български скулптори и архитекти под управлението на Иван Фунев и Любомир Далчев. Този монумент е издигнат главно с национални пари и аз бих споделила, че той е преди всичко за тези смели българи, които са се борили против фашизма.
И всички тези 5 години на войната, когато България е била на страната на Германия, и след войната. Сега гледаме по какъв начин безчовечен режат на части това удивително произведение на изкуството. Много е тежко. А то не е инсталирано на части, а в целокупност. Освен това, когато споделят, че фигурите на паметника имат съществени недостатъци, това е, меко казано, умишлена неистина, защото фигурите са направени от бронз с превъзходна патина. Там даже няма никаква зеленина.
И по формулировка просто не може да има съществени пукнатини. Следователно това не е ремонт на паметника, според мен, а неговото заличаване. Освен това е съмнителна и юридическата страна на въпроса. Да не приказваме, че Русия и България имат контракт за предпазване на паметниците на общата история, в сходство с който, преди да се извършат каквито и да било дейности, би трябвало да се проведат съвещания. Посолството изпрати такава нота в министерството на външните работи на България, само че по този начин и не получихме отговор.
Да, разбираемо е, че животът не стои на място. Градоустроителният проект на София може да планува нещо за създаване в центъра, само че това можеше да бъде в съгласие. Например - преместването му на друго място, не го изключвам. Принципно считам, че се води война с предишното.
Приемате ли махането на паметника като неприятелски акт от българска страна?
- Смятам, че преди всичко е неприятелски акт във връзка с историята на България, тъй като това е ваш монумент за вашата история. Това е унищожителен развой, който води до още по-голямо разделяне в обществото. По създание, вандализмът, на който ние през днешния ден станахме очевидци, е пик на духовна деградация и интелектуално проваляне. Не можеш да промениш историята, а от нея би трябвало да се учиш да живееш.
Дори и тя да не ти харесва. Всичко това провокира огромно страдание. Това ще накара доста хора в Русия да премислят своето отношение към България, тъй като, обърнете внимание, у нас няма на никое място неприязнено отношение към България.
Не сме споменавали България изобщо. Но доста хора в този момент гледат със страдание на протичащото се.
Имате ли чувството, че в България русофобията е тъждествена с неонацизма?
- Бих била доста деликатна с това определение, тъй като русофобията, като всяка уплаха, е идеология. Аз дори бих споделила още по-конкретно - че това е една от формите на актуалния неонацизъм, който се показва в дискриминирането на съветските жители по етнически, народен, езиков, набожен и други признаци.
Тук може да се каже, че през днешния ден това участва в Украйна, в прибалтийските страни. Там има русофобия, като идеология и като неонацизъм. За България не бих споделила такова нещо, тъй като тук няма никаква дискриминация по език, вяра или народност.
Българският народ като цяло се отнася добре към Русия и към руснаците. Просто през днешния ден има твърда тирания на евроатлантическото малцинство, което се пробва да изтрие историческата памет и да наложи демократични полезности, които болшинството от българския народ не приема.
Според българския министър председател Николай Денков: " Трябва да внимаваме с Русия! ". И още съгласно Денков: " Трябва да се приготвим за момента, когато Русия ще ни заплаши ". Правителството твърди, че Русия има имперски упоритости към страни от Европейския Съюз, визирайки България. Така ли е? Има ли някакви териториални или геополитически искания Русия към България?
- Наративът, че Русия има имперски упоритости във връзка с страните от Евросъюза, потегля от украинците. Те родиха тази концепция. Те желаят да убедят европейците, че Украйна води война за Европа, към която сякаш претендира Русия. Всичко това са безспорни измислици.
Напомням, че Украйна към този момент съвсем 10 години води война с народа на Донбас. Това е основно. През март - април предходната година бяха отхвърлени Минските съглашения и в този момент Донбас, в сходство с референдума, извършен там, е съветска територия. И ние освобождаваме личната си територия.
Русия не претендира за никаква друга територия. Голяма част от Сибир още не сме усвоили. Това, несъмнено, е небивалица и е разказ, който се пробва да консолидира европейците, убеждавайки ги, че Русия е огромна опасност за тях. Не, несъмнено.
Тоест, Русия не се готви да атакува България, няма да сме " втора спирка " на съветската експанзия след Украйна?
- Моля ви. - Това подстрекателство ли е?
Да, това е подстрекателство - Можете ли да дадете гаранция на българските майки, на българските фамилии?
- Никакви гаранции не мога да дам, само че като човек, който е от дълго време в съветската политика, ви споделям, че това е цялостна небивалица.
И Русия няма никакви геополитически или териториални искания към България?
- Не, несъмнено, че не.
Допускате ли въпреки всичко, че има " алена линия ", след която Русия би могла да предприеме враждебни дейности против България? Какво няма да понесе съветската страна?
- Трудно ми е да кажа. Ние споделяме и разгласяваме нещо за „ алена линия ", само че това е просто призната словосъчетание. Когато приказват, че някой ще победи Русия, споделят, че Украйна настава и на следващия ден ще победи на бойното поле... Вижте, ние сме голяма атомна страна. Кой може да ни победи на бойното поле?
Това е належащо да се разбере, че не би трябвало да се стига до такава степен, че да се слага човечеството пред атомна война. Така че тези разсъждения, че на следващия ден някой може да победи Русия на бойното поле...но, кой може да я победи Русия?
На кое поле може да бъде победена Русия? Даже не съм подготвена да обмислям за тази алена линия.
Светът чака напрегнато края на войната в Украйна. Какво би трябвало да се случи, с цел да спре така наречената от вас " специфична военна интервенция "? Кога съгласно вас е реалистично да се случи това?
- Да кажем по този начин - Русия в никакъв случай не се е отказвала от политиката на дипломатическото решение на украинската рецесия, което неведнъж сме заявявали. Но би трябвало да припомня, че украинското управление през февруари - март 2022 година изиска договаряния и ние незабавно приехме, договорихме се по какъв начин да урегулираме обстановката на основата на предложенията, забележете, на Киев, които решаваха две основни задания - Украйна да не влиза в НАТО и да се прекратят бойните дейности против Донбас.
Разбрахме се. Договорът беше парафиран и подготвен за сключване. След това в Киев незабавно дойде Борис Джонсън и всички единодушия бяха искрено сринати. И украинците бяха заставени да продължат тази война. За това искрено приказва в свое изявление водачът на фракцията „ Слуга на народа " във Върховната Рада на Украйна Давид Арахамия, който през 2022 година участваше в тези договаряния.
Оказва се, че Русия изобщо не е имала " империалистически завоевателни проекти ", не се е стремила да унищожи Украйна, нейната държавност и нейния народ, не се води от шовинизъм или от някаква злоба, а строго е следвала задачите, които е заявила: неутрална и демилитаризирана Украйна. Още повече, че това не са никакви прищявки или явно повишени стремежи на Русия, а единствено тези точки, които са записани в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна, където се показва, че тя " тържествено прогласява своите планове в бъдеще да стане непрекъснато неутрална страна, която не взе участие във военни блокове ".
Напомням, че през 2022 година в Украйна беше признат закон, забраняващ каквито и да е договаряния с Руската Федерация. Днес ние не виждаме никакви действителни сигнали нито от страна на Киев, нито от страна на тези, на които той се подчинява, на Запада, за подготвеност да се стартира преговорен развой.
Продължават да звучат апели за проваляне на Русия на бойното поле. Не може да се приказва за блян на европейците да намерят спокойно решение в сходни условия. А тези експертни отзиви, които звучат и в Съединени американски щати, и в Европа, кой ги слуша? Никой.
Нещо изключително значимо за нас - Русия ще упорства ли в границите на идни договаряния да се извърши изискването, което президентът Путин сложи преди началото на спора в Украйна - а точно НАТО да се върне в границите си отпреди 1997 година?
Сега е мъчно да се приказва за това, само че това, което можем да кажем с висока степен на убеденост е, че неутралният статут на Украйна ще бъде едно от основните, в случай че не най-важното, условия на тези договаряния. А за 1997 година - това, несъмнено, е мечтан вид, само че ще забележим по какъв начин ще се развият събитията.
Говоря за обстановката отпреди приемането на Източна Европа в НАТО...
- Разбирам защо говорите, само че за това просто е невероятно да се приказва сега.
Как Русия гледа на закона, който Конгресът на Съединени американски щати одобри и в който Черно море се преглежда като зона на изключителни ползи на Съединени американски щати - нещо като техни териториални води?
- Бих споделила, че това е удостоверение за стремежите на Съединени американски щати за надмощие и цялостно пренебрежение на интернационалното право, а точно Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право от 1982 година, в което за полузатворените морета, към които се отнася и Черно море, предпочитана роля имат приморските страни.
Много действия в Черно море, включително и проливите, се контролират от интернационалните съглашения и конвенцията. Така че провъзгласяването от Конгреса на тази зона за територия на изключителния интерес на Съединени американски щати е цялостното неуважение на интернационалното право.
Темата с " Лукойл " е мъчителна за българското общество. Справедлива ли е акцията против съветската компания, както и изказванията, че не си заплаща налозите у нас и се обогатява от монополно състояние? Защо " Лукойл " се отдръпва от българския пазар, имате ли информация за политически напън от страна на държавното управление или партии от ръководещата коалиция? Знаете ли до каква степен са напреднали договарянията за продажба?
- В прес-релийза на Лукойл е казано ясно и транспарантно, че в отговор на дискриминационни закони и други несправедливи политически решения във връзка с нефтопреработвателния цех в Бургас Лукойл ще преразгледа тактиката на бизнеса си в България и измежду вероятните варианти е продажбата на активите. Както виждате, това не е решение - продажбата. Това е единствено една от вариантите.
Както заслужено означават от Лукойл, който, наблягам, не се намира под глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, предумишлено раздутия скандал към Нефтозавода в Бургас нанася всъщност вреди върху капиталовия климат в България и имиджа на страната в очите на международния бизнес. Да не приказваме за приходите в държавния бюджет.
Решенията за Нефтозавода в Бургас нямат отношение нито към цивилизованото контролиране на едрия бизнес, нито към нарастването на приходната част на бюджета на България. Претенциите към завода са изкуствено раздухана политическа стихия.
Възможно е някой да е решил, че в този момент на ниска цена може да купи този цех. Но това няма да стане. „ Лукойл " е високотехнологична, транснационална, отвесно интегрирана и доста добре структурирана компания. Компанията-майка на българския цех се намира в Швейцария. Вие смятате ли, че там няма задоволително положителни адвокати, които да уредят това?
Затова няма да има лек бракоразвод, в случай че се стигне до там. Освен това в този момент е мъчно да се каже каквото и да било, тъй като продажбата на завода е единствено една от вариантите. Ще поживеем, ще забележим по какъв начин ще стане всичко.
Т.е. приказваме за алтернатива, не е сигурна продажба. Може и да няма такава ли?
- Да.
Истина ли е, че Русия се възползва и обогатява от дерогацията на съветския газ у нас, както настояват ръководещите?
- На първо място желая да обясня, че в тази отвесно интегрирана компания приходите от активността получава швейцарската компания Никаква Русия не получава приходи от активността на завода. Затова, да приказваме, че Русия получава някаква полза - не, това е прикрито обоснование за избързани дейности, които ще доведат до комплицирани обстановки в България
И дерогацията у нас не финансира военните дейности на Русия в Украйна?
- За какво говорите?! Има отвесна интегрираност. Доходите отиват в Швейцария.
Как приемате обстоятелството, че пред входа на Столична община е сложено украинското знаме?
- Ако Столична община усеща Украйна като част от своята еднаквост, дано виси. Какво мога да кажа аз...
До каква степен идните избори в Русия и Съединени американски щати ще повлияят на ескалацията или деескалацията на напрежението сред великите сили? Кой е пожеланият за Русия американски президент - Доналд Тръмп ли?
- Никога не оценяваме управленията на другите страни от позиция на тяхната полза или изгода за Русия, макар че може би би било вярно по този начин да се прави оценка. Готови сме да развиваме партньорство с всички, само че на правилото на справедливостта и равенството на страните. Основната изгода от изборите в Съединени американски щати би трябвало да извлекат на първо време самите американци, които надали са заинтригувани от безконтролното харчене на пари за Украйна.
Колкото по-бързо се спре с безумното напомпване с оръжия на киевския режим, толкоз по-бързо ще завърши спора. Полза от това ще има, преди всичко, народът на Украйна. - Благодаря ви, Ваше превъзходителство, за това изявление.
Нека обобщим накра: Русия няма да атакува България, няма териториални или геополитически искания към нас. Интервю на Недялко Недялков, ИА " ПИК "
Г-жа Митрофанова стана обект на цензура преди дни, когато БНР невиждано смъкна нейното изявление с водещия Петър Волгин. Кой се уплаши от това изявление, Ваше Превъзходителство?
- Предполагам, че това не е боязън, а умишлено деяние, което отразява устрема за водачество в антируския мейнстрйм. Знаете ли, колкото повече се постанова строга цензура, толкоз повече се търси различно мнение. Затова е тази реклама. Защото това, което направиха, е реклама.
Как приемате обстоятелството, че в страна от Европейския Съюз бе цензурирано изявление на дипломат. Това не е ли абсурд, какво общо има със свободата на словото?
- Парадокс е, да, само че знаете ли, за каква независимост на средствата за всеобща информация можем въобще да приказваме, къде я видяхте? Нея от дълго време я няма. Много добре помня по какъв начин през 1999 година, по време на бомбардировките над Югославия, един американски публицист от NBC сподели в ефир: това не е война, ние плахо бомбардираме мирното население от височина 15 хиляди фута.
На идващия ден неговото предаване бе спряно. Сега в Съединени американски щати и Европа господства тирания с демократична устременост и всички излъчвания и публицисти, които имат друга позиция, към този момент не работят в огромни медийни компании. Вземете яркия образец с Тъкър Карлсън, който уволниха от Фокс нюз поради друга позиция. Също по този начин Сиймор Хърш, който е притежател на какви ли не журналистически награди. Той не работи в огромни медии, а има собствен интернет канал. Т.е., бих споделила, че има самобитен фетиш те да бъдат забравени.
Помните, че Джоан Роулинг, авторката на „ Хари Потър ", се изправи против ранното полово образование и промяната на пола на децата, против джендърите. Заради това Холивуд приключи контракта си с нея и до ден-днешен й оказват колосален напън.
Затова, към днешна дата, може да се каже, че свободата на словото е просто фраза, фигура на речта, всъщност лишена от същинската си същина.
Според водещия от БНР Петър Волгин изявлението е било свалено след намесата на водача на Движение за права и свободи Делян Пеевски, глобен от американския закон " Магнитски ". Познавате ли господин Пеевски, какво той би могъл да има срещу вас, смятате ли, че неговата интервенция е опит да се откупи от " Магнитски "?
- Не познавам персонално Делян Пеевски. Виждала съм го единствено по малкия екран. Не знам какво има той против мен или против Русия. Но аз преглеждам това през призмата на общата наклонност, през желанието на политиците да бъдат в авангарда на европейския мейнстрийм, да не разрешават Русия. Дали това ще му помогне да излезе от акта „ Магнитски "? Не съм сигурна, тъй като актът Магнитски е за напълно друго нещо. Мисля, че тези усилия са безполезни.
Уви, националните медии в България се демонстрираха като несвободни, само че свободни ли са в Русия? Какво ще кажете за цензурата у вас? Възможно ли е да се подлага на критика ръководството на Путин в съветските медии?
- Мога да кажа, че, да, през днешния ден не се чуват изключително рецензии към Путин. Редица медии, които се явяват задгранични сътрудници, към този момент на практика не работят в Русия. Но да кажеш, че техните уеб сайтове са неразрешени в Русия, не е напълно тъкмо. Ако приказваме за политически излъчвания, за политически токшоута, по принцип там постоянно участват две различни гледни точки. Не споделям, че някой намерено подлага на критика Путин, само че са подложени на критика дейности на държавното управление, изказвания на разнообразни персони.
Ние водим военна интервенция и, несъмнено, има някакви ограничавания. Разбира се, има и такива, които са оповестени за нежелани, изключително такива, които намерено подлагат на критика армията, намерено подлагат на критика Русия и приканват към разпад на Русия.
Това са откровени врагове и те не участват в нашето пространство. Но да, не може да се каже, че свободата на словото, в цялостното схващане на думата независимост, и че всеки може да приказва каквото си желае. Навярно, това не е допустимо в нито една страна. Не мога да кажа, че у нас свободата на словото е изцяло блокирана, не.
С какви усеща проследихте методичния ремонт на фигурите от Паметника на Съветската войска? Приемате ли този акт като неприятелски към Русия? Ще се отрази ли на междустранните ни връзки?
- Бих споделила по този начин - тази величествена скулптурна комбинация е издигната в символ на успеха над нацизма през 1945 година Това не е монумент на съветския боец, а е за успеха над нацизма. Тази статуя е основана от най-хубавите български скулптори и архитекти под управлението на Иван Фунев и Любомир Далчев. Този монумент е издигнат главно с национални пари и аз бих споделила, че той е преди всичко за тези смели българи, които са се борили против фашизма.
И всички тези 5 години на войната, когато България е била на страната на Германия, и след войната. Сега гледаме по какъв начин безчовечен режат на части това удивително произведение на изкуството. Много е тежко. А то не е инсталирано на части, а в целокупност. Освен това, когато споделят, че фигурите на паметника имат съществени недостатъци, това е, меко казано, умишлена неистина, защото фигурите са направени от бронз с превъзходна патина. Там даже няма никаква зеленина.
И по формулировка просто не може да има съществени пукнатини. Следователно това не е ремонт на паметника, според мен, а неговото заличаване. Освен това е съмнителна и юридическата страна на въпроса. Да не приказваме, че Русия и България имат контракт за предпазване на паметниците на общата история, в сходство с който, преди да се извършат каквито и да било дейности, би трябвало да се проведат съвещания. Посолството изпрати такава нота в министерството на външните работи на България, само че по този начин и не получихме отговор.
Да, разбираемо е, че животът не стои на място. Градоустроителният проект на София може да планува нещо за създаване в центъра, само че това можеше да бъде в съгласие. Например - преместването му на друго място, не го изключвам. Принципно считам, че се води война с предишното.
Приемате ли махането на паметника като неприятелски акт от българска страна?
- Смятам, че преди всичко е неприятелски акт във връзка с историята на България, тъй като това е ваш монумент за вашата история. Това е унищожителен развой, който води до още по-голямо разделяне в обществото. По създание, вандализмът, на който ние през днешния ден станахме очевидци, е пик на духовна деградация и интелектуално проваляне. Не можеш да промениш историята, а от нея би трябвало да се учиш да живееш.
Дори и тя да не ти харесва. Всичко това провокира огромно страдание. Това ще накара доста хора в Русия да премислят своето отношение към България, тъй като, обърнете внимание, у нас няма на никое място неприязнено отношение към България.
Не сме споменавали България изобщо. Но доста хора в този момент гледат със страдание на протичащото се.
Имате ли чувството, че в България русофобията е тъждествена с неонацизма?
- Бих била доста деликатна с това определение, тъй като русофобията, като всяка уплаха, е идеология. Аз дори бих споделила още по-конкретно - че това е една от формите на актуалния неонацизъм, който се показва в дискриминирането на съветските жители по етнически, народен, езиков, набожен и други признаци.
Тук може да се каже, че през днешния ден това участва в Украйна, в прибалтийските страни. Там има русофобия, като идеология и като неонацизъм. За България не бих споделила такова нещо, тъй като тук няма никаква дискриминация по език, вяра или народност.
Българският народ като цяло се отнася добре към Русия и към руснаците. Просто през днешния ден има твърда тирания на евроатлантическото малцинство, което се пробва да изтрие историческата памет и да наложи демократични полезности, които болшинството от българския народ не приема.
Според българския министър председател Николай Денков: " Трябва да внимаваме с Русия! ". И още съгласно Денков: " Трябва да се приготвим за момента, когато Русия ще ни заплаши ". Правителството твърди, че Русия има имперски упоритости към страни от Европейския Съюз, визирайки България. Така ли е? Има ли някакви териториални или геополитически искания Русия към България?
- Наративът, че Русия има имперски упоритости във връзка с страните от Евросъюза, потегля от украинците. Те родиха тази концепция. Те желаят да убедят европейците, че Украйна води война за Европа, към която сякаш претендира Русия. Всичко това са безспорни измислици.
Напомням, че Украйна към този момент съвсем 10 години води война с народа на Донбас. Това е основно. През март - април предходната година бяха отхвърлени Минските съглашения и в този момент Донбас, в сходство с референдума, извършен там, е съветска територия. И ние освобождаваме личната си територия.
Русия не претендира за никаква друга територия. Голяма част от Сибир още не сме усвоили. Това, несъмнено, е небивалица и е разказ, който се пробва да консолидира европейците, убеждавайки ги, че Русия е огромна опасност за тях. Не, несъмнено.
Тоест, Русия не се готви да атакува България, няма да сме " втора спирка " на съветската експанзия след Украйна?
- Моля ви. - Това подстрекателство ли е?
Да, това е подстрекателство - Можете ли да дадете гаранция на българските майки, на българските фамилии?
- Никакви гаранции не мога да дам, само че като човек, който е от дълго време в съветската политика, ви споделям, че това е цялостна небивалица.
И Русия няма никакви геополитически или териториални искания към България?
- Не, несъмнено, че не.
Допускате ли въпреки всичко, че има " алена линия ", след която Русия би могла да предприеме враждебни дейности против България? Какво няма да понесе съветската страна?
- Трудно ми е да кажа. Ние споделяме и разгласяваме нещо за „ алена линия ", само че това е просто призната словосъчетание. Когато приказват, че някой ще победи Русия, споделят, че Украйна настава и на следващия ден ще победи на бойното поле... Вижте, ние сме голяма атомна страна. Кой може да ни победи на бойното поле?
Това е належащо да се разбере, че не би трябвало да се стига до такава степен, че да се слага човечеството пред атомна война. Така че тези разсъждения, че на следващия ден някой може да победи Русия на бойното поле...но, кой може да я победи Русия?
На кое поле може да бъде победена Русия? Даже не съм подготвена да обмислям за тази алена линия.
Светът чака напрегнато края на войната в Украйна. Какво би трябвало да се случи, с цел да спре така наречената от вас " специфична военна интервенция "? Кога съгласно вас е реалистично да се случи това?
- Да кажем по този начин - Русия в никакъв случай не се е отказвала от политиката на дипломатическото решение на украинската рецесия, което неведнъж сме заявявали. Но би трябвало да припомня, че украинското управление през февруари - март 2022 година изиска договаряния и ние незабавно приехме, договорихме се по какъв начин да урегулираме обстановката на основата на предложенията, забележете, на Киев, които решаваха две основни задания - Украйна да не влиза в НАТО и да се прекратят бойните дейности против Донбас.
Разбрахме се. Договорът беше парафиран и подготвен за сключване. След това в Киев незабавно дойде Борис Джонсън и всички единодушия бяха искрено сринати. И украинците бяха заставени да продължат тази война. За това искрено приказва в свое изявление водачът на фракцията „ Слуга на народа " във Върховната Рада на Украйна Давид Арахамия, който през 2022 година участваше в тези договаряния.
Оказва се, че Русия изобщо не е имала " империалистически завоевателни проекти ", не се е стремила да унищожи Украйна, нейната държавност и нейния народ, не се води от шовинизъм или от някаква злоба, а строго е следвала задачите, които е заявила: неутрална и демилитаризирана Украйна. Още повече, че това не са никакви прищявки или явно повишени стремежи на Русия, а единствено тези точки, които са записани в Декларацията за държавния суверенитет на Украйна, където се показва, че тя " тържествено прогласява своите планове в бъдеще да стане непрекъснато неутрална страна, която не взе участие във военни блокове ".
Напомням, че през 2022 година в Украйна беше признат закон, забраняващ каквито и да е договаряния с Руската Федерация. Днес ние не виждаме никакви действителни сигнали нито от страна на Киев, нито от страна на тези, на които той се подчинява, на Запада, за подготвеност да се стартира преговорен развой.
Продължават да звучат апели за проваляне на Русия на бойното поле. Не може да се приказва за блян на европейците да намерят спокойно решение в сходни условия. А тези експертни отзиви, които звучат и в Съединени американски щати, и в Европа, кой ги слуша? Никой.
Нещо изключително значимо за нас - Русия ще упорства ли в границите на идни договаряния да се извърши изискването, което президентът Путин сложи преди началото на спора в Украйна - а точно НАТО да се върне в границите си отпреди 1997 година?
Сега е мъчно да се приказва за това, само че това, което можем да кажем с висока степен на убеденост е, че неутралният статут на Украйна ще бъде едно от основните, в случай че не най-важното, условия на тези договаряния. А за 1997 година - това, несъмнено, е мечтан вид, само че ще забележим по какъв начин ще се развият събитията.
Говоря за обстановката отпреди приемането на Източна Европа в НАТО...
- Разбирам защо говорите, само че за това просто е невероятно да се приказва сега.
Как Русия гледа на закона, който Конгресът на Съединени американски щати одобри и в който Черно море се преглежда като зона на изключителни ползи на Съединени американски щати - нещо като техни териториални води?
- Бих споделила, че това е удостоверение за стремежите на Съединени американски щати за надмощие и цялостно пренебрежение на интернационалното право, а точно Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право от 1982 година, в което за полузатворените морета, към които се отнася и Черно море, предпочитана роля имат приморските страни.
Много действия в Черно море, включително и проливите, се контролират от интернационалните съглашения и конвенцията. Така че провъзгласяването от Конгреса на тази зона за територия на изключителния интерес на Съединени американски щати е цялостното неуважение на интернационалното право.
Темата с " Лукойл " е мъчителна за българското общество. Справедлива ли е акцията против съветската компания, както и изказванията, че не си заплаща налозите у нас и се обогатява от монополно състояние? Защо " Лукойл " се отдръпва от българския пазар, имате ли информация за политически напън от страна на държавното управление или партии от ръководещата коалиция? Знаете ли до каква степен са напреднали договарянията за продажба?
- В прес-релийза на Лукойл е казано ясно и транспарантно, че в отговор на дискриминационни закони и други несправедливи политически решения във връзка с нефтопреработвателния цех в Бургас Лукойл ще преразгледа тактиката на бизнеса си в България и измежду вероятните варианти е продажбата на активите. Както виждате, това не е решение - продажбата. Това е единствено една от вариантите.
Както заслужено означават от Лукойл, който, наблягам, не се намира под глобите на Европейски Съюз и Съединени американски щати, предумишлено раздутия скандал към Нефтозавода в Бургас нанася всъщност вреди върху капиталовия климат в България и имиджа на страната в очите на международния бизнес. Да не приказваме за приходите в държавния бюджет.
Решенията за Нефтозавода в Бургас нямат отношение нито към цивилизованото контролиране на едрия бизнес, нито към нарастването на приходната част на бюджета на България. Претенциите към завода са изкуствено раздухана политическа стихия.
Възможно е някой да е решил, че в този момент на ниска цена може да купи този цех. Но това няма да стане. „ Лукойл " е високотехнологична, транснационална, отвесно интегрирана и доста добре структурирана компания. Компанията-майка на българския цех се намира в Швейцария. Вие смятате ли, че там няма задоволително положителни адвокати, които да уредят това?
Затова няма да има лек бракоразвод, в случай че се стигне до там. Освен това в този момент е мъчно да се каже каквото и да било, тъй като продажбата на завода е единствено една от вариантите. Ще поживеем, ще забележим по какъв начин ще стане всичко.
Т.е. приказваме за алтернатива, не е сигурна продажба. Може и да няма такава ли?
- Да.
Истина ли е, че Русия се възползва и обогатява от дерогацията на съветския газ у нас, както настояват ръководещите?
- На първо място желая да обясня, че в тази отвесно интегрирана компания приходите от активността получава швейцарската компания Никаква Русия не получава приходи от активността на завода. Затова, да приказваме, че Русия получава някаква полза - не, това е прикрито обоснование за избързани дейности, които ще доведат до комплицирани обстановки в България
И дерогацията у нас не финансира военните дейности на Русия в Украйна?
- За какво говорите?! Има отвесна интегрираност. Доходите отиват в Швейцария.
Как приемате обстоятелството, че пред входа на Столична община е сложено украинското знаме?
- Ако Столична община усеща Украйна като част от своята еднаквост, дано виси. Какво мога да кажа аз...
До каква степен идните избори в Русия и Съединени американски щати ще повлияят на ескалацията или деескалацията на напрежението сред великите сили? Кой е пожеланият за Русия американски президент - Доналд Тръмп ли?
- Никога не оценяваме управленията на другите страни от позиция на тяхната полза или изгода за Русия, макар че може би би било вярно по този начин да се прави оценка. Готови сме да развиваме партньорство с всички, само че на правилото на справедливостта и равенството на страните. Основната изгода от изборите в Съединени американски щати би трябвало да извлекат на първо време самите американци, които надали са заинтригувани от безконтролното харчене на пари за Украйна.
Колкото по-бързо се спре с безумното напомпване с оръжия на киевския режим, толкоз по-бързо ще завърши спора. Полза от това ще има, преди всичко, народът на Украйна. - Благодаря ви, Ваше превъзходителство, за това изявление.
Нека обобщим накра: Русия няма да атакува България, няма териториални или геополитически искания към нас. Интервю на Недялко Недялков, ИА " ПИК "
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ