Журналистиката не е и не може да бъде „услуга”
Интервю на Майя Любомирска
Първото изявление на Къдринка Къдринова, назначена с декрет на президента Румен Радев за член на Съвета за електронни медии (СЕМ), е за уеб страницата на Съюз на българските журналисти, който тя управлява като виновен редактор от 2016 година до през днешния ден.
- Къдринка, честито за новото предизвикателство, което поемаш с назначението ти от президента Румен Радев за член на Съвет за електронни медии. Лесно ли взе решението да приемеш това предложение?
- Беше, може би, най-трудното до момента решение в живота ми. Разбира се, аз съм надълбоко разчувствана от високата оценка на моите професионални качества посредством оказването ми на тази чест и възлагането ми на тази отговорност от президента. Но признавам, че въобще не чаках предлагането, когато ми беше отправено, и бях на ръба да откажа. Целият ми професионален път постоянно е бил на деен публицист и в никакъв случай не съм желала да работя нещо друго. Обичам си специалността. А работата в Съвет за електронни медии, с цялото ми почитание към този значим регулаторен орган, е надалеч от журналистическата. Така че вътрешното ми мъчение, до момента в който обмислях отговора си, беше голямо.
Същевременно въпреки всичко съм и виновен човек и жител. Както всички в колегията, а бих споделила, както и цялото ни общество, следя с паника напредването на деструктивни процеси и у нас, и по света, които в доста случаи директно засягат и медиите, и публицистите. Динамиката е огромна и е надалеч от позитивната. Ето за какво най-после въпреки всичко взех решение, че в подобен миг просто не е редно да си остана в персоналния професионален уют, откакто ми се открива опция да допринеса с моя опит и преценка за активността на Съвет за електронни медии, чието значение нараства от ден на ден в настоящата ни „ течна действителност ”. Така че одобрих това предизвикателство с цялостното осъзнаване на всички неизбежни компликации.
Радвам се, че имах опцията да работя в уебсайт, който е лицето точно на организация като Съюз на българските журналисти. Искам особено да благодаря на ръководителя на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова за отличната ни взаимна работа през тези години, за нейната праволинейност и поредност и за разбирането й към потребностите на уеб страницата, за който успяхме да изработим и нов дизайн, и доста по-активен информативен профил.
Не се колебая, че ти, Майя, поемайки в този момент дилемите на виновен редактор на уеб страницата, ще продължиш развиването му, влагайки целия си гений и огромен професионален опит.
- Благодаря! И ние ти пожелаваме триумф в Съвет за електронни медии, несъмнено. Но дано не звучи като някакво прощаване...
- В никакъв случай! Аз не отивам в друго измерение. Ще продължа да стъпвам по земята и си оставам същият човек и публицист, с всичките ми другари и сътрудници, пред чиито очи е вървял над 40-годишният ми професионален път, които ме познават, знаят какво съм правила и писала десетилетия наред. И, имам вяра, няма да позволен неосведомени ентусиасти да ми лепят неуместни етикети, както се случва в нашето просмукано от толкоз неистини и операции време. Пътят ми е транспарантен, позициите ми са известни. Открит и диалогичен човек съм. Убедена съм, че даже хора с диаметрално противоположни възгледи могат да споделят с взаимно почитание и да намират градивна основа за потребни за обществото решения. Мисля, че това е належащо на всички ни, тъй като, в последна сметка, това е и същността на демокрацията.
- Какво очакваш от идната ти работа в Съвет за електронни медии?
- Съвет за електронни медии реализира огромен триумф с приемането на закона за възбрана на рекламирането на хазарт в медиите, за което специфични поздравления насочвам към инициаторката за този пробив Соня Момчилова. Впрочем, аз ще заема тъкмо нейното място в Съвет за електронни медии, защото мандатът й изтече.
Виждам, че новата идея, подета от Съвет за електронни медии, още веднъж по самодейност на Соня, е обвързвана с медийното рекламиране на храни и питиета, предвид на евентуалните вреди, които такива артикули могат да нанесат на здравето на децата. На последното съвещание на Съвет за електронни медии бяха разисквани резултатите от фокусирано наблюдаване за такива реклами. Очевидно е, че това е тематика с продължение, тъй като Съвет за електронни медии няма подготовката и техническите благоприятни условия да прави инспекции на качествата на рекламираните храни и питиета, само че може да работи за потребни решения в партньорство с организации като Комисията за отбрана на потребителите, Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните. Изцяло поддържам тази нова самодейност и считам да допринеса, с каквото мога, за напредъка й...
Също по този начин следва Съвет за електронни медии да се занимава с избора на нов общоприет шеф на БНР, както и да реши какво ще се прави с избора на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, когато, живот и здраве, завърши правосъдната сага към състезанието от 2022 година Голямото значение на публичните медии подвига високо и отговорността за избирането на ръководителите им.
Като различен значим акцент в работата на Съвет за електронни медии виждам очевидната нужда от продължение на полемиките и разискванията за по този начин наречения Европейски акт за свободата на медиите, признат в Европейския парламент още през април т. година като правилник, т.е. като наложителен за използване във всички страни членки на Европейски Съюз.
Знаем за намерено изразяваните в журналистическата гилдия и у нас, и в други европейски страни опасения, че част от наредбите в този акт носят риска при използването им от националните държавни управления да се употребяват в действителност за цензура, а не за подсилване на медийната независимост. Такива паники пристигнаха и откъм ред интернационалните журналистически организации, да вземем за пример Европейската федерация на публицистите, чийто групов член е Съюз на българските журналисти. Освен това въвеждането на общоевропейска регулаторна рамка в такава сензитивна сфера като медиите е доста мъчно да се впише еднообразно в много разнообразния народен подтекст на страните членки на Европейски Съюз. Вероятно с началото на есенния сезон и на действителната работа на новия състав на Европейския парламент тематиката занапред ще бъде повдигана и там. Така че чакам да е във фокуса и на Съвет за електронни медии.
В този подтекст ми се коства значимо да се продължи и разискването на съотношението сред регулацията и саморегулацията в медийната среда – тъй като и това е пораждаща разногласия тематика. Дали въпреки всичко не е по-демократично да се развива саморегулацията?
Ще споделя и още нещо, което постоянно ме е дразнело като деен публицист – признатото в европейските наставления и регламенти и механично пренесено в законите у нас еднопосочно комерсиално отнасяне на медиите и публицистиката, съчетано и със съответния език. Тоест – тематиката се преглежда през призмата на бизнеса на медийните бизнесмени, наричани „ снабдители на медийни услуги ”, а жителите, към които е ориентирана работата на медиите, са „ консуматори на медийни услуги ”. Това очевидно значи, че ние пък, публицистите, които влагаме труда си, гения си съвестта си в медиите, сме просто наемници в областта на „ медийните услуги ”, някакви прислужници явно. Тръпки ме побиват от това!
Журналистиката не е и не може да бъде „ услуга ”, публицистите не сме прислужници! Медията, даже частната – а такива са множеството, естествено – не е някакъв търговски „ снабдител ” на пици или пуканки, а извършва значима социална задача, тъй като образува публичното мнение и публичния климат. Непрекъснато ще приказвам за това! Формулировките, думите, езикът имат значение! За каква либералност, независимост на словото и медийна самостоятелност може да става дума, в случай че всичко е вкарано в областта на „ услугите ”! Какво гражданско схващане, политическа грамотност и съзнателен избор можем да чакаме от хората, в случай че ги тикаме в графата „ консуматори на медийни услуги ”!
Няма да се уморя също по този начин да повдигам въпроса за отбраната на правата на публицистите – тъй като точно публицистите с тяхната съвест и морал са най-важните, с цел да имаме здравословна медийна среда. В условия като българските е значима освен отбраната на източниците на проверяващите публицисти, само че и обикновената отбрана на журналистическия труд. Това значи почтено и обезпечено възнаграждение на този труд и прецизно използване на законови наказания към всеки шеф, който си разреши с години да не се разплаща с публицистите или да им постанова фиктивни контракти. Уви, има доста такива случаи през годините, за които всички знаем, без да е реализирана правдивост за публицистите.
Голям проблем е и „ скритата цензура ” – когато не някой външен фактор, а продуцентът на обещано предаване, примерно, изрязва тъкмо избрани елементи от даден журналистически репортаж под претекст, че е „ дълъг ”... Все тематики, за които би трябвало да се надига глас.
Съюз на българските журналисти към този момент единствен е предложил съответни законодателни промени, които да подобрят отбраната на журналистическите права. Предложението бе импортирано още през 2017 година от ръководителя на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова в тогавашното Народно заседание. И до момента, след толкоз изредили се от този момент парламентарни сформира, въпросът не е повдиган в пленарната зала. А той е доста значителен.
Смятам, че Съвет за електронни медии, който обичайно поддържа положително съдействие по своята проблематика с разнообразни институции, университетски среди, професионални и цивилен организации, в това число и със Съюз на българските журналисти, може да засилва напъните си и по въпроса за отбрана на правата на публицистите.
Съюз на българските журналисти
*Заглавията са на редакцията
Първото изявление на Къдринка Къдринова, назначена с декрет на президента Румен Радев за член на Съвета за електронни медии (СЕМ), е за уеб страницата на Съюз на българските журналисти, който тя управлява като виновен редактор от 2016 година до през днешния ден.
- Къдринка, честито за новото предизвикателство, което поемаш с назначението ти от президента Румен Радев за член на Съвет за електронни медии. Лесно ли взе решението да приемеш това предложение?
- Беше, може би, най-трудното до момента решение в живота ми. Разбира се, аз съм надълбоко разчувствана от високата оценка на моите професионални качества посредством оказването ми на тази чест и възлагането ми на тази отговорност от президента. Но признавам, че въобще не чаках предлагането, когато ми беше отправено, и бях на ръба да откажа. Целият ми професионален път постоянно е бил на деен публицист и в никакъв случай не съм желала да работя нещо друго. Обичам си специалността. А работата в Съвет за електронни медии, с цялото ми почитание към този значим регулаторен орган, е надалеч от журналистическата. Така че вътрешното ми мъчение, до момента в който обмислях отговора си, беше голямо.
Същевременно въпреки всичко съм и виновен човек и жител. Както всички в колегията, а бих споделила, както и цялото ни общество, следя с паника напредването на деструктивни процеси и у нас, и по света, които в доста случаи директно засягат и медиите, и публицистите. Динамиката е огромна и е надалеч от позитивната. Ето за какво най-после въпреки всичко взех решение, че в подобен миг просто не е редно да си остана в персоналния професионален уют, откакто ми се открива опция да допринеса с моя опит и преценка за активността на Съвет за електронни медии, чието значение нараства от ден на ден в настоящата ни „ течна действителност ”. Така че одобрих това предизвикателство с цялостното осъзнаване на всички неизбежни компликации.
Радвам се, че имах опцията да работя в уебсайт, който е лицето точно на организация като Съюз на българските журналисти. Искам особено да благодаря на ръководителя на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова за отличната ни взаимна работа през тези години, за нейната праволинейност и поредност и за разбирането й към потребностите на уеб страницата, за който успяхме да изработим и нов дизайн, и доста по-активен информативен профил.
Не се колебая, че ти, Майя, поемайки в този момент дилемите на виновен редактор на уеб страницата, ще продължиш развиването му, влагайки целия си гений и огромен професионален опит.
- Благодаря! И ние ти пожелаваме триумф в Съвет за електронни медии, несъмнено. Но дано не звучи като някакво прощаване...
- В никакъв случай! Аз не отивам в друго измерение. Ще продължа да стъпвам по земята и си оставам същият човек и публицист, с всичките ми другари и сътрудници, пред чиито очи е вървял над 40-годишният ми професионален път, които ме познават, знаят какво съм правила и писала десетилетия наред. И, имам вяра, няма да позволен неосведомени ентусиасти да ми лепят неуместни етикети, както се случва в нашето просмукано от толкоз неистини и операции време. Пътят ми е транспарантен, позициите ми са известни. Открит и диалогичен човек съм. Убедена съм, че даже хора с диаметрално противоположни възгледи могат да споделят с взаимно почитание и да намират градивна основа за потребни за обществото решения. Мисля, че това е належащо на всички ни, тъй като, в последна сметка, това е и същността на демокрацията.
- Какво очакваш от идната ти работа в Съвет за електронни медии?
- Съвет за електронни медии реализира огромен триумф с приемането на закона за възбрана на рекламирането на хазарт в медиите, за което специфични поздравления насочвам към инициаторката за този пробив Соня Момчилова. Впрочем, аз ще заема тъкмо нейното място в Съвет за електронни медии, защото мандатът й изтече.
Виждам, че новата идея, подета от Съвет за електронни медии, още веднъж по самодейност на Соня, е обвързвана с медийното рекламиране на храни и питиета, предвид на евентуалните вреди, които такива артикули могат да нанесат на здравето на децата. На последното съвещание на Съвет за електронни медии бяха разисквани резултатите от фокусирано наблюдаване за такива реклами. Очевидно е, че това е тематика с продължение, тъй като Съвет за електронни медии няма подготовката и техническите благоприятни условия да прави инспекции на качествата на рекламираните храни и питиета, само че може да работи за потребни решения в партньорство с организации като Комисията за отбрана на потребителите, Министерството на земеделието и Българската организация по сигурност на храните. Изцяло поддържам тази нова самодейност и считам да допринеса, с каквото мога, за напредъка й...
Също по този начин следва Съвет за електронни медии да се занимава с избора на нов общоприет шеф на БНР, както и да реши какво ще се прави с избора на нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, когато, живот и здраве, завърши правосъдната сага към състезанието от 2022 година Голямото значение на публичните медии подвига високо и отговорността за избирането на ръководителите им.
Като различен значим акцент в работата на Съвет за електронни медии виждам очевидната нужда от продължение на полемиките и разискванията за по този начин наречения Европейски акт за свободата на медиите, признат в Европейския парламент още през април т. година като правилник, т.е. като наложителен за използване във всички страни членки на Европейски Съюз.
Знаем за намерено изразяваните в журналистическата гилдия и у нас, и в други европейски страни опасения, че част от наредбите в този акт носят риска при използването им от националните държавни управления да се употребяват в действителност за цензура, а не за подсилване на медийната независимост. Такива паники пристигнаха и откъм ред интернационалните журналистически организации, да вземем за пример Европейската федерация на публицистите, чийто групов член е Съюз на българските журналисти. Освен това въвеждането на общоевропейска регулаторна рамка в такава сензитивна сфера като медиите е доста мъчно да се впише еднообразно в много разнообразния народен подтекст на страните членки на Европейски Съюз. Вероятно с началото на есенния сезон и на действителната работа на новия състав на Европейския парламент тематиката занапред ще бъде повдигана и там. Така че чакам да е във фокуса и на Съвет за електронни медии.
В този подтекст ми се коства значимо да се продължи и разискването на съотношението сред регулацията и саморегулацията в медийната среда – тъй като и това е пораждаща разногласия тематика. Дали въпреки всичко не е по-демократично да се развива саморегулацията?
Ще споделя и още нещо, което постоянно ме е дразнело като деен публицист – признатото в европейските наставления и регламенти и механично пренесено в законите у нас еднопосочно комерсиално отнасяне на медиите и публицистиката, съчетано и със съответния език. Тоест – тематиката се преглежда през призмата на бизнеса на медийните бизнесмени, наричани „ снабдители на медийни услуги ”, а жителите, към които е ориентирана работата на медиите, са „ консуматори на медийни услуги ”. Това очевидно значи, че ние пък, публицистите, които влагаме труда си, гения си съвестта си в медиите, сме просто наемници в областта на „ медийните услуги ”, някакви прислужници явно. Тръпки ме побиват от това!
Журналистиката не е и не може да бъде „ услуга ”, публицистите не сме прислужници! Медията, даже частната – а такива са множеството, естествено – не е някакъв търговски „ снабдител ” на пици или пуканки, а извършва значима социална задача, тъй като образува публичното мнение и публичния климат. Непрекъснато ще приказвам за това! Формулировките, думите, езикът имат значение! За каква либералност, независимост на словото и медийна самостоятелност може да става дума, в случай че всичко е вкарано в областта на „ услугите ”! Какво гражданско схващане, политическа грамотност и съзнателен избор можем да чакаме от хората, в случай че ги тикаме в графата „ консуматори на медийни услуги ”!
Няма да се уморя също по този начин да повдигам въпроса за отбраната на правата на публицистите – тъй като точно публицистите с тяхната съвест и морал са най-важните, с цел да имаме здравословна медийна среда. В условия като българските е значима освен отбраната на източниците на проверяващите публицисти, само че и обикновената отбрана на журналистическия труд. Това значи почтено и обезпечено възнаграждение на този труд и прецизно използване на законови наказания към всеки шеф, който си разреши с години да не се разплаща с публицистите или да им постанова фиктивни контракти. Уви, има доста такива случаи през годините, за които всички знаем, без да е реализирана правдивост за публицистите.
Голям проблем е и „ скритата цензура ” – когато не някой външен фактор, а продуцентът на обещано предаване, примерно, изрязва тъкмо избрани елементи от даден журналистически репортаж под претекст, че е „ дълъг ”... Все тематики, за които би трябвало да се надига глас.
Съюз на българските журналисти към този момент единствен е предложил съответни законодателни промени, които да подобрят отбраната на журналистическите права. Предложението бе импортирано още през 2017 година от ръководителя на Съюз на българските журналисти Снежана Тодорова в тогавашното Народно заседание. И до момента, след толкоз изредили се от този момент парламентарни сформира, въпросът не е повдиган в пленарната зала. А той е доста значителен.
Смятам, че Съвет за електронни медии, който обичайно поддържа положително съдействие по своята проблематика с разнообразни институции, университетски среди, професионални и цивилен организации, в това число и със Съюз на българските журналисти, може да засилва напъните си и по въпроса за отбрана на правата на публицистите.
Съюз на българските журналисти
*Заглавията са на редакцията
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ