Юристът Димитър Стоянов: Руското общество иска да вижда в Русия империя, от която се страхува целия свят, а Путин е един неуправляем диктатор!
Интервю на Живка Кехайова с юриста Димитър Стоянов, специалист по конституционно право и политически анализатор
Каква е първопричината, стимулирала Путин да стартира война против Украйна, в това число в дълготраен ущърб на самата Русия?
Началото на войната на Русия против Украйна - тази съдбоносна дата 24 февруари 2022 година несъмнено има едно много по-пространно пояснение. Трябва да познаваме два момента. Първият е, че Путин и неговото обграждане са безусловно захласнати от една историческа интерпретация на предишни събития като разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. На тази база те си вадят заключението, че Русия, която смятат за пълновръстен правоприемник на всички негови активи и пасиви, е била ограбена. Станала е жертва на неправда от страна на Запада. Че е била изтласкана от своите исторически граници. Видяхме, че на 9 май Путин говореше с понятия, които нямат безусловно нищо общо със модерно интернационално право и модерни интернационалните връзки. Говореше за някакви имагинерни душевни граници на съветската страна, навлизащи освен в Украйна, а евентуално и на Белорусия, Молдова, че и на Прибалтика. Очевидно приказваме за човек, който не се преценява по никакъв метод с открития интернационален ред и правила. Има някакво илюзорно свое историческо схващане, пояснява условия и намира опрощение да предприеме нападателна пълномащабна война против непозната страна в 21 век.
Вторият миг е чисто психически. Има една история, обвързвана с предишното на Путин, която той самият доста обича да споделя: Когато бил дете в Ленинград (Петербург), фамилията му живеело в краен квартал. Едно от обичаните му занимания било да преследва и убива плъхове във входа. Един ден, когато бил заклещил един плъх в ъгъла и се готвел да го удари, плъхът скочил право против лицето му. Путин споделя, че този миг се оказал доста значим за него, виждайки по какъв начин някой, пъхнат в ъгъла, мощно стеснен, в обстановка на обезсърчение, е кадърен на доста ирационални, само че смели ходове.
Нужно е да тълкуваме добре това. На 9 май видяхме на парада в Москва един доста изтощен, раздразнителен и болен Путен. Структурата на властта в Русия е такава, че решенията се вземат еднолично. В този смисъл Русия през днешния ден е надминала даже " най-хубавото " завещание на Съюз на съветските социалистически републики, където след Сталин, въпреки всичко, има някаква форма на групово взимане на решения - да вземем за пример за войната в Афганистан. А Путин е заобиколен от хора, напълно подвластни от него, в това число Шойгу и Герасимов. И в случай че Путин реши да употребява да вземем за пример тактическо нуклеарно оръжие, това ще зависи напълно от неговото решение. На базата на историята от детството му, ние доста мъчно можем да преценим какви решения може да вземе в един миг, тъй като е един безусловно неуправляем деспот.
Всичко това, в случай че го приемем за мотивация, звучи като обсесия.
Да, обсесия по една историческа интерпретация и по концепцията, че той непременно би трябвало да възроди една предходна популярност на Русия. Кисинджър забавно разказва това като споделя, че в продължения на епохи съветската агресия е подчинявала благосъстоянието на народа и развиването на страната на някакви такива имагинерни цели. Ще дам съответен образец: в това число на 9 май Русия доста обича да се хвали със своите отрупани с ордени ветерани от Втората международна война. Но в Русия има един благотворителен план, който се споделя: " Мечтата на ветерана " - доброволци събират средства и оказват помощ да бъде изпълнена една фантазия на някой от ветераните. И като се зачете човек в сбъднатите фантазии - информацията е обществена, вижда: вътрешна тоалетна, течаща вода, тв приемник, ремонт на къщата, остъкляване на тераса, ремонт на покрива, оранжерия на двора... Т.е. приказваме за едно доста тежко материално състояние на същите тези хора. И когато съветската страна, гордееща се другояче толкоз доста с тях, не може да им обезпечи едно най-малко почтено битие (да не съпоставяме с обезпеченото на ветераните в Съединени американски щати, Англия, Франция, че дори у нас), а ги употребява безскрупулно за агитация, нещо явно надълбоко не е наред. Както е ненормално и монополизирането на тъй наречените " горделивост на спечелилия " от страна на руснаците, в случай, че същата заслуга тогава имат и украинският, арменският, казахският, азербайджанският и така нататък нации. Грозна картина е монополизираната горделивост да се употребява не за друго, а за помпането на " мускулите " на режима. Същият режим, некадърен да обезпечи модерно човешко битие даже на героите си, т.е. елементарен режим на лъжата.
В последна сметка не прибягват ли съветските диктатори от край време - от Иван Грозни насам, до тези имагинерни цели в името на решаването на надалеч по-прагматичния въпрос за отклонение на вниманието на хората от големите вътрешни проблеми, до прикриването на истината за тези проблеми?
Има логичност в това, само че тя не изчерпва цялата истина. Затова е и толкоз мъчно разбирането на западния човек за съветските претекстове. Западните демокрации постоянно са мислили и мислят по един доста по-рационален метод, когато би трябвало да се вземат решение проблеми. Те вземат поради икономическото богатство на обществата си, преценят по какъв начин да бъдат лимитирани оптимално жертвите, до момента в който съветската страна въобще не гледа на събитията през тези рационални категории. Това личи доста блестящо в този момент при войната с Украйна. Всички си мислехме, че Путин единствено демонстрира мускули, само че няма да нападне Украйна, тъй като цената ще е голяма, несъизмерима с каквато и да било облага. Западът предплатено изясни, че ще наложи една голяма икономическа цена на всяко нападателно деяние. Цена, унищожителна за Русия и жителите й в вероятност. И до момента в който ние мислим, че тези ограничения безусловно имат възпираща мощ, изключително през днешния ден - в случай че да речем Германия през днешния ден реши да нападне Франция, или назад - при очакване на сходни сриващи ограничения, безусловно биха се спрели, то за Путин те нямаха никакъв възпиращ резултат.
Путин, а и в Русия, не се разсъждава в същите категории очевидно. Но, несъмнено, има и по-важна причина. Това, на което се държи властта на Путин, не е поддръжката на народа на Русия. Всички знаем, че цифрите от тъй наречените социологически организации, работещи директно за Кремъл, нямат нищо общо с действителността. Властта му има доста общо със страха, в който държи руснаците и най-много с поддръжката на голяма репресивна машина. Има един съветски икономист - Сергей Гуриев, който съумява да емигрира през 2014 година след серия обиски в Руското икономическо учебно заведение, в което преподава. Сега преподава в Парижкия университет и е някогашен основен икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване. Та той доста мощно артикулира нуждата от нефтено ембарго на Русия. Защо е належащо това? Освен, че откакто Русия бъде лишена от своя максимален доход, се лимитира способността й да води война, Русия ще загуби и опцията си да поддържа големия си наказателен уред, основан посредством ЧВК " Вагнер " ОМОН, ФСБ, тъй наречените полиция, която си е милиция...
Ако силовият режим отслабне и към този момент не е кадърен да държи в хватка съветското общество, в един миг ще забележим една в действителност доста мощна съпротива. В изявление за едно от последните списания " Култура " съветският публицист Дмитрий Диков споделя, че в Русия има извънредно доста неконформисти, тъй наречените " кухненска " съпротива. Видяхме действието й през 1990 година, когато августовската хунта на хардлайнерите от Комунистическа партия на Съветския съюз се пробваха да създадат прелом - против тях се изправи голяма съпротива, само че репресивната машина бе отслабена тогава. Видяхме, че през 1993 година тази съпротива нямаше терзание да застане и против личните си танкове. Изгуби ли Путин надзор върху силовия уред, или пък случи ли се някакъв прелом по върховете, в това число с присъединяване на съветските олигарси, на които към този момент мощно им е омръзнало да угаждат на силовиците, ще забележим и изпод, и от горната страна дейности за смяна на статуквото.
Този създаван епохи, основно посредством принуждение съветски " метод на мислене ", отхвърлящ развиването и просперитета, без значение в коя ера, установяващ редовно диктаторски режими, не слага ли Русия в ролята на безконечна опасност за света?
Пак се връщам на Кисинджър, който споделя, че толкоз огромна страна като Русия не би трябвало да страда от клаустрофобия. Но истината е, че това не е по този начин. Заедно с имперската теория, в Русия съществува мощно клаустрофобично възприятие на боязън, подбудено от няколко епизода в историята й, или по-скоро от съветската интерпретация на няколко събития. В тях те виждат извънредно разрушителни прекарвания, през които са съумели преминат с цената на големи жертви. Това са 1612 година - завладяването на Москва от поляците, 1812 година - армията на Наполеон, 1915-16 година - Първата международна война и най-пресния им спомен - Втората международна война.
Вероятно по тази причина колкото и да се трансформира във времето и поради времето имперската теория на Русия, съветското общество желае да вижда в Русия империя, от която се опасява целия свят.
Т.е. не полезността, а страхът е характерната мярка за самочувствие там?
Алексеевич го споделя в една от своите книги, описвайки Русия като военна страна, която в цялата си история или води война, или се готви да води война. Това тъкмо този техен имперски нрав. Единствено недолюбвания у нас съветски император поради дейностите си в България - Александър III, изключително към Съединението и след него, оставя завета, че Русия в никакъв случай не би трябвало да се вкарва във война. Тези 13 години, в които той ръководи са единствените в цялата история на романовото ръководство, годините на Съюз на съветските социалистически републики и годините след разпада му, в които Русия не се е вкарвала в някакъв външнополитически спор.
Въпреки че съветското общество не е монолитно, в историята му, в това число през днешния ден, превес взема тази имперска теория, която е изцяло морално остаряла и ретроградна. Светът би трябвало да се развива и да върви напред. В 21 век не би трябвало проблемите да се вземат решение като през 19 в. Задължително е да бъде основана такава система за сигурност, която е основана на правила и дипломатически решения. Една такава имперска теория издава неосъщественост.
Другият огромен проблем е, че колкото и да сме чели Хегел и неговата доктрина, че историята в никакъв случай не се връща обратно и най-после свършва (от края на историята и Фукуяма към този момент се отказа), очевидно не е правилно. Историята не свършва и ще не престават да се демонстрират такива геополитически опасности. Руската имперска теория е геополитически риск. Радикалният ислямски Иран е различен. Трети е натрупващите се с икономическото господство външнополитически аспирации на Китай.
В какъв свят ще живеем след войната на Русия с Украйна?
Китай сега стои и следи. Наблюдава по какъв начин реагира Западът, до каква степен ефикасно... Целта му да върне Тайван в това, което Китай назовава национално родно място, Поднебесната империя, е неприкрита. Възможността Китай да стартира в едно бъдеще война против Тайван е напълно действителна, или пък Китай да стартира война против Япония поради някои от островите, за които имат искания.
Виждаме, че такива геополитически рецесии ще има и това имперско самочувствие, което съществува освен у Русия, а и у други, ще е спънка за трайно основаване на интернационален ред, основан на непоклатимост и на опцията човечеството да избегне злополука. Затова е доста значимо по какъв начин светът ще се държи в този момент по време на тази война.
Много хора назовават интервала от началото на 90-те години на 20 век до международната икономическа рецесия през 2008 година " макдонализация ", макдоналдска глобализация и какво ли не, само че истината е, че това е единственият интервал след Втората международна война, когато човечеството не е било изправено пред близка нуклеарна война. Това е интервал на непоклатимост, на разговор и разбираемост в интернационалните връзки и човечеството е било в оптималната сигурност.
Механизмът - часовникът на Страшния съд, поддържан от международни учени и определящ на какво разстояние е светът от нуклеарна злополука, регистрира, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики " стрелките " са се върнали на цели 17 минути преди " среднощ " - часът на злополуката. По време на Студената война се е намирал на 2, на 3 и даже на минута, а през днешния ден - в този миг е едвам на 100 секунди.
Международната система от началото на войната в Украйна е счупена. Дори тази война да спре, а тя ще спре, Европа и светът ще се намират в хибридна война още доста дълго. В новата Студена война ще забележим кой от коя страна ще застане, къде ще стои Китай и така нататък Ясно е, че тръгне ли светът към действителна война, спечелили няма да има. Ако тази война завърши по кротичък метод всички ще са спечелили и победени няма да има.
Александър Яковлев - един от най-близките съратници на Горбачов, има една доста мощна и значима мисъл: " Аз не мога да възприема, когато от съветска страна се споделя, че Съюз на съветските социалистически републики е изгубил Студената война, а от американска, че Съединени американски щати я е спечелил. Всъщност всички сме спечелили, тъй като човечеството бе оттласнато от заплахата от нуклеарна злополука и получи шанса да се развива ".
Когато две страни, притежаващи над 6000 бойни нуклеарни глави изпадат в противоборство, човечеството се връща обратно във време, в което " краят на играта " може да се окаже неминуем.
Къде е мястото на България след войната?
България ясно е направила още преди години своя цивилизационен избор. България е застанала на страната на най-силната военна конструкция и на най-богатата политическа конструкция - НАТО и Европейски Съюз. Говорим за обединявания освен военни, политически и стопански, а и за обединявания, основани на полезности - господство на закона, независимост на словото, свободна стопанска самодейност, създаване на социално-устойчиви общества. За страдание, в България има доста мощно развита съветска агентура и на политическо равнище, в това число. България има доста дълга история освен на съгласуваност, а и на поредност изменничества на българските ползи в интерес на съветските и на руските. Много го вършат и в този момент, само че изборът е изработен и този избор би трябвало да се пази постоянно и всеки ден от изменничества. Предателите се възползват от вилнеещото съмнение в обществото ни, от бруталната агитация, от не дребния брой вярващи във подправени вести. Ясно е, че тук опираме до просветителна промяна, до учене най-накрая на същинска, а не пропагандна история.
Що се отнася до развиването на самата война сред Русия и Украйна, виждаме по какъв начин Украйна изтласква съветските войски от Харков, само че в това време настъплението на Русия в Донбас продължава. Според мен основният миг ще бъде борбата за Херсон и тук ще проличи каква е решимостта на Запада да даде нужната военна помощ на Украйна и да продължи да го прави. Украинците безусловно опровергаха съветското очакване, че украинската войска ще рухне като къща от карти. Напротив, тя пази всеки метър родна земя, съпротивлява се извънредно грубо и ефикасно. Нужно й е единствено модерно оръжие и образование.
На този декор не е ли прекомерно унизително държанието на българските политици, макар ясния ни избор?
Унизително е, че българското държавно управление изнудва украинския дипломат за писмо, с цел да избави обединението си. Унизително е, че българското държавно управление употребява някаква селфи екскурзия в бореща се за живота и бъдещето си страна, с цел да избавят съдружните си връзки. Още по-унизително е толерирането на позиции на Българска социалистическа партия, каквито аз не съм срещал като радикалност (против глобите против Русия, срещу военна помощ за Украйна, безусловно изнудва държавното управление със опасността за рухване от власт) у нито една европейска партия, без значение политическата й ориентировка.
Финалният резултат е още по-унизителен - някакъв непълен компромис, който нито оказва помощ на Украйна, нито ни подрежда почтено измежду сътрудниците ни, нито подсигурява съответно, в това число вътрешно ръководство, нито подсигурява бъдеще измежду цивилизования свят.
Най-показателния образец беше онази концепция, промотирана от Кирил Петков за някакъв самодостатъчен български батальон, чиято нелепост е неописуема и осъзната, само че да не стане въпрос за съюзнически войски.
За президента и позициите му да приказваме ли въобще?
Президентът разкри в цялостна мяра същинското си лице на проводник на съветските ползи. До последните избори беше доста внимателен и едвам най-после изтърва прословутата фраза за Крим. Но в този момент не го чакат нови избори и може да приказва и прави каквото си желае, до момента в който няма кой да го спре.
Важното за мястото на България в света обаче е да си подсигурява независимостта от съветските енергийни запаси, с цел да спрат съветските енергийни запаси да бъдат употребявани като инструмент на политически рекет. Това съществено ще реши и политически проблеми. Искрено се надявам да има политическа воля това да бъде направено и да стартира незабавно да се извършва, тъй като е дълъг във времето развой - може би 10-15 години. България в никакъв случай не е преставала да бъде обект на съветски хибридни офанзиви - от чести полети над нашите териториални води надалеч преди войната, до това, което виждаме в този момент.
Затова е безусловно нужна политическа воля тези хибридни войни да не прераснат в бунт. България би трябвало да развива институциите си, да следва своя евроатлантически път и да прекъсне шанса за съветски зависимости като стартира от енергийната самостоятелност.
Каква е първопричината, стимулирала Путин да стартира война против Украйна, в това число в дълготраен ущърб на самата Русия?
Началото на войната на Русия против Украйна - тази съдбоносна дата 24 февруари 2022 година несъмнено има едно много по-пространно пояснение. Трябва да познаваме два момента. Първият е, че Путин и неговото обграждане са безусловно захласнати от една историческа интерпретация на предишни събития като разпадането на Съюз на съветските социалистически републики. На тази база те си вадят заключението, че Русия, която смятат за пълновръстен правоприемник на всички негови активи и пасиви, е била ограбена. Станала е жертва на неправда от страна на Запада. Че е била изтласкана от своите исторически граници. Видяхме, че на 9 май Путин говореше с понятия, които нямат безусловно нищо общо със модерно интернационално право и модерни интернационалните връзки. Говореше за някакви имагинерни душевни граници на съветската страна, навлизащи освен в Украйна, а евентуално и на Белорусия, Молдова, че и на Прибалтика. Очевидно приказваме за човек, който не се преценява по никакъв метод с открития интернационален ред и правила. Има някакво илюзорно свое историческо схващане, пояснява условия и намира опрощение да предприеме нападателна пълномащабна война против непозната страна в 21 век.
Вторият миг е чисто психически. Има една история, обвързвана с предишното на Путин, която той самият доста обича да споделя: Когато бил дете в Ленинград (Петербург), фамилията му живеело в краен квартал. Едно от обичаните му занимания било да преследва и убива плъхове във входа. Един ден, когато бил заклещил един плъх в ъгъла и се готвел да го удари, плъхът скочил право против лицето му. Путин споделя, че този миг се оказал доста значим за него, виждайки по какъв начин някой, пъхнат в ъгъла, мощно стеснен, в обстановка на обезсърчение, е кадърен на доста ирационални, само че смели ходове.
Нужно е да тълкуваме добре това. На 9 май видяхме на парада в Москва един доста изтощен, раздразнителен и болен Путен. Структурата на властта в Русия е такава, че решенията се вземат еднолично. В този смисъл Русия през днешния ден е надминала даже " най-хубавото " завещание на Съюз на съветските социалистически републики, където след Сталин, въпреки всичко, има някаква форма на групово взимане на решения - да вземем за пример за войната в Афганистан. А Путин е заобиколен от хора, напълно подвластни от него, в това число Шойгу и Герасимов. И в случай че Путин реши да употребява да вземем за пример тактическо нуклеарно оръжие, това ще зависи напълно от неговото решение. На базата на историята от детството му, ние доста мъчно можем да преценим какви решения може да вземе в един миг, тъй като е един безусловно неуправляем деспот.
Всичко това, в случай че го приемем за мотивация, звучи като обсесия.
Да, обсесия по една историческа интерпретация и по концепцията, че той непременно би трябвало да възроди една предходна популярност на Русия. Кисинджър забавно разказва това като споделя, че в продължения на епохи съветската агресия е подчинявала благосъстоянието на народа и развиването на страната на някакви такива имагинерни цели. Ще дам съответен образец: в това число на 9 май Русия доста обича да се хвали със своите отрупани с ордени ветерани от Втората международна война. Но в Русия има един благотворителен план, който се споделя: " Мечтата на ветерана " - доброволци събират средства и оказват помощ да бъде изпълнена една фантазия на някой от ветераните. И като се зачете човек в сбъднатите фантазии - информацията е обществена, вижда: вътрешна тоалетна, течаща вода, тв приемник, ремонт на къщата, остъкляване на тераса, ремонт на покрива, оранжерия на двора... Т.е. приказваме за едно доста тежко материално състояние на същите тези хора. И когато съветската страна, гордееща се другояче толкоз доста с тях, не може да им обезпечи едно най-малко почтено битие (да не съпоставяме с обезпеченото на ветераните в Съединени американски щати, Англия, Франция, че дори у нас), а ги употребява безскрупулно за агитация, нещо явно надълбоко не е наред. Както е ненормално и монополизирането на тъй наречените " горделивост на спечелилия " от страна на руснаците, в случай, че същата заслуга тогава имат и украинският, арменският, казахският, азербайджанският и така нататък нации. Грозна картина е монополизираната горделивост да се употребява не за друго, а за помпането на " мускулите " на режима. Същият режим, некадърен да обезпечи модерно човешко битие даже на героите си, т.е. елементарен режим на лъжата.
В последна сметка не прибягват ли съветските диктатори от край време - от Иван Грозни насам, до тези имагинерни цели в името на решаването на надалеч по-прагматичния въпрос за отклонение на вниманието на хората от големите вътрешни проблеми, до прикриването на истината за тези проблеми?
Има логичност в това, само че тя не изчерпва цялата истина. Затова е и толкоз мъчно разбирането на западния човек за съветските претекстове. Западните демокрации постоянно са мислили и мислят по един доста по-рационален метод, когато би трябвало да се вземат решение проблеми. Те вземат поради икономическото богатство на обществата си, преценят по какъв начин да бъдат лимитирани оптимално жертвите, до момента в който съветската страна въобще не гледа на събитията през тези рационални категории. Това личи доста блестящо в този момент при войната с Украйна. Всички си мислехме, че Путин единствено демонстрира мускули, само че няма да нападне Украйна, тъй като цената ще е голяма, несъизмерима с каквато и да било облага. Западът предплатено изясни, че ще наложи една голяма икономическа цена на всяко нападателно деяние. Цена, унищожителна за Русия и жителите й в вероятност. И до момента в който ние мислим, че тези ограничения безусловно имат възпираща мощ, изключително през днешния ден - в случай че да речем Германия през днешния ден реши да нападне Франция, или назад - при очакване на сходни сриващи ограничения, безусловно биха се спрели, то за Путин те нямаха никакъв възпиращ резултат.
Путин, а и в Русия, не се разсъждава в същите категории очевидно. Но, несъмнено, има и по-важна причина. Това, на което се държи властта на Путин, не е поддръжката на народа на Русия. Всички знаем, че цифрите от тъй наречените социологически организации, работещи директно за Кремъл, нямат нищо общо с действителността. Властта му има доста общо със страха, в който държи руснаците и най-много с поддръжката на голяма репресивна машина. Има един съветски икономист - Сергей Гуриев, който съумява да емигрира през 2014 година след серия обиски в Руското икономическо учебно заведение, в което преподава. Сега преподава в Парижкия университет и е някогашен основен икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване. Та той доста мощно артикулира нуждата от нефтено ембарго на Русия. Защо е належащо това? Освен, че откакто Русия бъде лишена от своя максимален доход, се лимитира способността й да води война, Русия ще загуби и опцията си да поддържа големия си наказателен уред, основан посредством ЧВК " Вагнер " ОМОН, ФСБ, тъй наречените полиция, която си е милиция...
Ако силовият режим отслабне и към този момент не е кадърен да държи в хватка съветското общество, в един миг ще забележим една в действителност доста мощна съпротива. В изявление за едно от последните списания " Култура " съветският публицист Дмитрий Диков споделя, че в Русия има извънредно доста неконформисти, тъй наречените " кухненска " съпротива. Видяхме действието й през 1990 година, когато августовската хунта на хардлайнерите от Комунистическа партия на Съветския съюз се пробваха да създадат прелом - против тях се изправи голяма съпротива, само че репресивната машина бе отслабена тогава. Видяхме, че през 1993 година тази съпротива нямаше терзание да застане и против личните си танкове. Изгуби ли Путин надзор върху силовия уред, или пък случи ли се някакъв прелом по върховете, в това число с присъединяване на съветските олигарси, на които към този момент мощно им е омръзнало да угаждат на силовиците, ще забележим и изпод, и от горната страна дейности за смяна на статуквото.
Този създаван епохи, основно посредством принуждение съветски " метод на мислене ", отхвърлящ развиването и просперитета, без значение в коя ера, установяващ редовно диктаторски режими, не слага ли Русия в ролята на безконечна опасност за света?
Пак се връщам на Кисинджър, който споделя, че толкоз огромна страна като Русия не би трябвало да страда от клаустрофобия. Но истината е, че това не е по този начин. Заедно с имперската теория, в Русия съществува мощно клаустрофобично възприятие на боязън, подбудено от няколко епизода в историята й, или по-скоро от съветската интерпретация на няколко събития. В тях те виждат извънредно разрушителни прекарвания, през които са съумели преминат с цената на големи жертви. Това са 1612 година - завладяването на Москва от поляците, 1812 година - армията на Наполеон, 1915-16 година - Първата международна война и най-пресния им спомен - Втората международна война.
Вероятно по тази причина колкото и да се трансформира във времето и поради времето имперската теория на Русия, съветското общество желае да вижда в Русия империя, от която се опасява целия свят.
Т.е. не полезността, а страхът е характерната мярка за самочувствие там?
Алексеевич го споделя в една от своите книги, описвайки Русия като военна страна, която в цялата си история или води война, или се готви да води война. Това тъкмо този техен имперски нрав. Единствено недолюбвания у нас съветски император поради дейностите си в България - Александър III, изключително към Съединението и след него, оставя завета, че Русия в никакъв случай не би трябвало да се вкарва във война. Тези 13 години, в които той ръководи са единствените в цялата история на романовото ръководство, годините на Съюз на съветските социалистически републики и годините след разпада му, в които Русия не се е вкарвала в някакъв външнополитически спор.
Въпреки че съветското общество не е монолитно, в историята му, в това число през днешния ден, превес взема тази имперска теория, която е изцяло морално остаряла и ретроградна. Светът би трябвало да се развива и да върви напред. В 21 век не би трябвало проблемите да се вземат решение като през 19 в. Задължително е да бъде основана такава система за сигурност, която е основана на правила и дипломатически решения. Една такава имперска теория издава неосъщественост.
Другият огромен проблем е, че колкото и да сме чели Хегел и неговата доктрина, че историята в никакъв случай не се връща обратно и най-после свършва (от края на историята и Фукуяма към този момент се отказа), очевидно не е правилно. Историята не свършва и ще не престават да се демонстрират такива геополитически опасности. Руската имперска теория е геополитически риск. Радикалният ислямски Иран е различен. Трети е натрупващите се с икономическото господство външнополитически аспирации на Китай.
В какъв свят ще живеем след войната на Русия с Украйна?
Китай сега стои и следи. Наблюдава по какъв начин реагира Западът, до каква степен ефикасно... Целта му да върне Тайван в това, което Китай назовава национално родно място, Поднебесната империя, е неприкрита. Възможността Китай да стартира в едно бъдеще война против Тайван е напълно действителна, или пък Китай да стартира война против Япония поради някои от островите, за които имат искания.
Виждаме, че такива геополитически рецесии ще има и това имперско самочувствие, което съществува освен у Русия, а и у други, ще е спънка за трайно основаване на интернационален ред, основан на непоклатимост и на опцията човечеството да избегне злополука. Затова е доста значимо по какъв начин светът ще се държи в този момент по време на тази война.
Много хора назовават интервала от началото на 90-те години на 20 век до международната икономическа рецесия през 2008 година " макдонализация ", макдоналдска глобализация и какво ли не, само че истината е, че това е единственият интервал след Втората международна война, когато човечеството не е било изправено пред близка нуклеарна война. Това е интервал на непоклатимост, на разговор и разбираемост в интернационалните връзки и човечеството е било в оптималната сигурност.
Механизмът - часовникът на Страшния съд, поддържан от международни учени и определящ на какво разстояние е светът от нуклеарна злополука, регистрира, че след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики " стрелките " са се върнали на цели 17 минути преди " среднощ " - часът на злополуката. По време на Студената война се е намирал на 2, на 3 и даже на минута, а през днешния ден - в този миг е едвам на 100 секунди.
Международната система от началото на войната в Украйна е счупена. Дори тази война да спре, а тя ще спре, Европа и светът ще се намират в хибридна война още доста дълго. В новата Студена война ще забележим кой от коя страна ще застане, къде ще стои Китай и така нататък Ясно е, че тръгне ли светът към действителна война, спечелили няма да има. Ако тази война завърши по кротичък метод всички ще са спечелили и победени няма да има.
Александър Яковлев - един от най-близките съратници на Горбачов, има една доста мощна и значима мисъл: " Аз не мога да възприема, когато от съветска страна се споделя, че Съюз на съветските социалистически републики е изгубил Студената война, а от американска, че Съединени американски щати я е спечелил. Всъщност всички сме спечелили, тъй като човечеството бе оттласнато от заплахата от нуклеарна злополука и получи шанса да се развива ".
Когато две страни, притежаващи над 6000 бойни нуклеарни глави изпадат в противоборство, човечеството се връща обратно във време, в което " краят на играта " може да се окаже неминуем.
Къде е мястото на България след войната?
България ясно е направила още преди години своя цивилизационен избор. България е застанала на страната на най-силната военна конструкция и на най-богатата политическа конструкция - НАТО и Европейски Съюз. Говорим за обединявания освен военни, политически и стопански, а и за обединявания, основани на полезности - господство на закона, независимост на словото, свободна стопанска самодейност, създаване на социално-устойчиви общества. За страдание, в България има доста мощно развита съветска агентура и на политическо равнище, в това число. България има доста дълга история освен на съгласуваност, а и на поредност изменничества на българските ползи в интерес на съветските и на руските. Много го вършат и в този момент, само че изборът е изработен и този избор би трябвало да се пази постоянно и всеки ден от изменничества. Предателите се възползват от вилнеещото съмнение в обществото ни, от бруталната агитация, от не дребния брой вярващи във подправени вести. Ясно е, че тук опираме до просветителна промяна, до учене най-накрая на същинска, а не пропагандна история.
Що се отнася до развиването на самата война сред Русия и Украйна, виждаме по какъв начин Украйна изтласква съветските войски от Харков, само че в това време настъплението на Русия в Донбас продължава. Според мен основният миг ще бъде борбата за Херсон и тук ще проличи каква е решимостта на Запада да даде нужната военна помощ на Украйна и да продължи да го прави. Украинците безусловно опровергаха съветското очакване, че украинската войска ще рухне като къща от карти. Напротив, тя пази всеки метър родна земя, съпротивлява се извънредно грубо и ефикасно. Нужно й е единствено модерно оръжие и образование.
На този декор не е ли прекомерно унизително държанието на българските политици, макар ясния ни избор?
Унизително е, че българското държавно управление изнудва украинския дипломат за писмо, с цел да избави обединението си. Унизително е, че българското държавно управление употребява някаква селфи екскурзия в бореща се за живота и бъдещето си страна, с цел да избавят съдружните си връзки. Още по-унизително е толерирането на позиции на Българска социалистическа партия, каквито аз не съм срещал като радикалност (против глобите против Русия, срещу военна помощ за Украйна, безусловно изнудва държавното управление със опасността за рухване от власт) у нито една европейска партия, без значение политическата й ориентировка.
Финалният резултат е още по-унизителен - някакъв непълен компромис, който нито оказва помощ на Украйна, нито ни подрежда почтено измежду сътрудниците ни, нито подсигурява съответно, в това число вътрешно ръководство, нито подсигурява бъдеще измежду цивилизования свят.
Най-показателния образец беше онази концепция, промотирана от Кирил Петков за някакъв самодостатъчен български батальон, чиято нелепост е неописуема и осъзната, само че да не стане въпрос за съюзнически войски.
За президента и позициите му да приказваме ли въобще?
Президентът разкри в цялостна мяра същинското си лице на проводник на съветските ползи. До последните избори беше доста внимателен и едвам най-после изтърва прословутата фраза за Крим. Но в този момент не го чакат нови избори и може да приказва и прави каквото си желае, до момента в който няма кой да го спре.
Важното за мястото на България в света обаче е да си подсигурява независимостта от съветските енергийни запаси, с цел да спрат съветските енергийни запаси да бъдат употребявани като инструмент на политически рекет. Това съществено ще реши и политически проблеми. Искрено се надявам да има политическа воля това да бъде направено и да стартира незабавно да се извършва, тъй като е дълъг във времето развой - може би 10-15 години. България в никакъв случай не е преставала да бъде обект на съветски хибридни офанзиви - от чести полети над нашите териториални води надалеч преди войната, до това, което виждаме в този момент.
Затова е безусловно нужна политическа воля тези хибридни войни да не прераснат в бунт. България би трябвало да развива институциите си, да следва своя евроатлантически път и да прекъсне шанса за съветски зависимости като стартира от енергийната самостоятелност.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ