Васил Данов специално за Zonanews: Военното поражение на Русия е ясно, факт е. Още по-ясна е моралната победа на украинския народ
Интервю на Живка Кехайова с военния публицист и специалист Васил Данов, о.р. капитан I сан, член на Атлантическия съвет на България
Г-н Данов, по какъв начин се случи това, или по какъв начин позволихме това, Русия да нападне суверенна страна в 21 век и да се фашизира тотално?
Защо се стигна е дълъг диалог и няма да го изчерпим в едно изявление, само че още първите стъпки на този кагебистки режим - режимът на Путин, бяха в тази посока. Колкото и доста хора да се опитваха да одобряват, че заблудите и лъжите му, които сееше, могат да бъдат признати за истина, през 2007-2008 година нещата към този момент бяха напълно ясни.
Първо - известната тирада на Путин в Мюнхен, в която той стартира да атакува НАТО и Европейски Съюз и да им приписва виновността, че те са го подбутнали към въпросната му политическа линия - т.е. фашизиране и милитаризиране на режима му. Опита се да трансферира отговорността на външни аргументи, с цел да отклони вниманието от законите на личното си развиване.
Много явен сигнал беше експанзията към Грузия, която най-много НАТО, само че и другите водещи институции и фигури на Западния свят, подцениха. Опитваха се да си изясняват експанзията с краткотрайно събитие, с предизвикателство от страна на " русофоба " Саакашвили, както назовават русофоби и мнозина от нас, които не са съгласни с путинската теория и политика.
Всъщност нещата потеглят от надалеч и въобще не са изненада. Спомняме си съветски философи и историци - от основаването си Московското княжество (средата на 15 век), всички страни, които е образувало това първоначално малко княжество, царска Русия, след това... се подчиняват на закона за протуберансите.
Опитът да се цивилизоват, да се отворят към Запада, да внесат италиански, френски учени, инженери, архитекти, скулптори, художници, с цел да получат най-малко малко от хуманизма на Европейския Ренесанс, постоянно е продължавал доста малко. Тези моменти са били посичани от следващото заледяване на връзките на Русия със Запада, от следващото затваряне в себе си и в азиатската си същина.
Идеологът на путинизма в този момент - Дугин и такива като него, намират нещо сантиментално и извисено, дори нещо месианско в това затваряне, след което следват продължителни интервали на оварваряване. Последният опит да се вдъхне малко озон от цивилизацията завърши със свалянето на Борис Елцин.
Сваляне - тъй като стана ясно, че е бил заплашван, а при неговата преклонна възраст и разтърсено здраве, резултатът е явен. Последва монтирането на Путин, монтирането на груповото Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това е промислена, целенасочена, с далечни цели тактика, с цел да се стигне до тук.
Най-лошото, най-тревожното съгласно мен е, че всички ние - Западът, пропуснахме тези 8 години. 8 години, в които към този момент беше ясно, че този режим има единствено една цел - да ръфа от прилежащи страни и естествено е фокусиран най-много върху единствената прилежаща огромна страна - Украйна, без която, както споделя Бжежински, а и други наблюдаващи - Руската империя не би могла да бъде възобновена. С Украйна - може би.
Това, естествено са го знаели и съветските стратези. И след експанзията против Крим, против Източна Украйна, путиновият режим продължи да работи за широкомащабна, жестока и подла война, на която сме очевидци в този момент.
Светът, всички ние, пропуснахме и тези 5 месеца, в които се трупаше армия по границата на Украйна. Имаше всички индикации, повече - всички сведения, че Русия се готви за война, само че предпочитахме да имаме вяра, че той няма да направи това, че няма да се реши да даде толкоз жертви, че някак си нещата ще се разминат.
През тези 5 месеца светът можеше доста по-добре да въоръжи Украйна, не в този момент да събира самолети и ракети, и да се чуди по какъв начин да ги достави във воюваща страна. Украйна можеше да бъде въоръжена по този начин, че агресорите да се поколебаят дали да нахлуят в нея.
Вярваше ли в действителност Западът, или просто му беше прекомерно комфортно да има вяра с вярата, че няма да се наложи да скапе удобството си?
Това споделям и аз. Удобно беше, тъй като означаваше по-малко финансови разноски, по-малко жертви, по-малко старания да се съберат и предадат на страната Украйна тези оръжия. Но както става най-често: " Като изпуснеш питомното, се постанова мъчно да гониш дивото ". В момента това вършим.
Разбира се реакцията на Запада в този момент е похвална. Разбира се, тази експанзия консолидира и НАТО, и Европейски Съюз, консолидира всички естествени хора, които не поддържат режима на Путин и този вид политика. Виждаме, че тъкмо тези хора сътворяват сега чудеса от хуманизъм, от добрина, от организираност, само че всичко това е закъсняло.
Светът просто повтори това, което английските и френските политици вършат при започване на Втората международна война във връзка с режима на Хитлер - до последния момент се надяват, че Хитлер няма да е този агресор, който проличава, че е. Всички ние също се излъгахме, че режимът на Путин няма да прави това, поради което е основан, макар, че това е същността на този режим.
Какви вероятни изходи виждате от войната?
Доста, много мрачни наподобяват изходите сега. Явно Путин няма да изтегли войските си просто по този начин, макар че се усеща безсилие във военната му машина. Ще натиска и ще държи войските си до последния вероятен миг, тъй като отдръпването в този момент значи мигновено признание на позорното проваляне.
Военното проваляне е ясно, факт е, без значение, че на места съветските войски съумяват да надвиват. Загубите обаче са толккова несъотносимо огромни към триумфите, че даже неспециалисти към този момент виждат провалянето. Още по-ясна е моралната победа на украинския народ. Путин не може да признае това сега, т.е. съветските военни ще се въртят из Украйна, ще убиват хора, ще унищожават градове, ще търсят метод да покажат някаква, каквато и да е военна победа.
Защото другояче режимът на Путин в действителност осъществя триумф - не в Украйна, а в Европа. И триумфът му се мери със застоялост и инфлация в Европа, със мощно затормозени стопански системи, енергийна рецесия. С войната той провокира енергийно и финансово пренареждане на света. И занапред ще се обясняват провалите.
Пораженията на Русия в дълготраен проект не са ли доста повече?
В дълготраен проект ще са извънредно повече, само че към този момент най-тежките провали са в Украйна - починали хора, унищожени градове... Излязоха към този момент данни, че войната коства на Украйна досега над $500 милиарда Възстановяването ще продължи десетилетия, въпреки че ще бъде подкрепено съществено.
Няма да върша прилика с възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война, което продължи над 40 години, тъй като там казусът не бе единствено, че са толкоз тежки провалите, а поради некадърния строй и некадърното ръководство, поради неприятната организация на обществото.
Как е допустимо на този декор у нас да има висок % хора, захласнати от путинизма, а властта у нас да се държи незаконно и антицивилизационно нерешително?
У нас провалите върху манталитета, върху съзнанието на поколенията от 1944 година насам, са най-големи спрямо всички някогашни соцдържави. При нас провалите бяха и остават най-големи, изключително в честен проект. В България бяха избити най-вече учени, военни, индустриалци, политици, създатели - голям % от националния хайлайф - несравнимо повече от всички други, премазани от ботуша на Сталин, страни.
После имахме извънредно усърдна в слугинажа си към Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия. Имаше извънредно поредно и старателно промиване на мозъци и втълпяване на руския вид болшивизъм, а не на някакаъв вид на социализма, както беше във всички други соцстрани.
Затова и останалите можаха незабавно след рухването на " желязната завеса " и на Берлинската стена, да се ориентират към свободно развиване, изваждайки остатъците и наследниците на буржоазните партии отпреди 1945 година. У нас такива нямаше - бяха изкоренени. Започнахме от безспорната нула, без задоволителен капацитет на напредничави, способни, мислещи хора.
Страхувам се, че капацитетът сега даже не е нулев, а вървим към негативен, с помощта на днешните ни политици. Възможно ли е?
Ами днешните ни политици са артикул на това време - разумно е. Да не забравяме, че задоволително мощна точно поради въпросните политици, остава и резидентурата Кремъл у нас. Виждаме непрекъснати кавги - съветски шпиони от посолството вербуват българи, българи - запасни военни, а и цивилни жители, против мизерно заплащане и даже гратис предават своята страна в интерес на Русия.
Това са тежки провали, които в този момент проличават и в позицията на президента Радев. Проличават в шикалкавенето на множеството партии, които сега ръководят и са в Народното събрание. Дори няма да приказвам за обособени министри, които са безспорни недоразумения, или извънредно неприятни попадения при подбора на фрагменти в нашия Министерски съвет.
Г-н Данов, по какъв начин се случи това, или по какъв начин позволихме това, Русия да нападне суверенна страна в 21 век и да се фашизира тотално?
Защо се стигна е дълъг диалог и няма да го изчерпим в едно изявление, само че още първите стъпки на този кагебистки режим - режимът на Путин, бяха в тази посока. Колкото и доста хора да се опитваха да одобряват, че заблудите и лъжите му, които сееше, могат да бъдат признати за истина, през 2007-2008 година нещата към този момент бяха напълно ясни.
Първо - известната тирада на Путин в Мюнхен, в която той стартира да атакува НАТО и Европейски Съюз и да им приписва виновността, че те са го подбутнали към въпросната му политическа линия - т.е. фашизиране и милитаризиране на режима му. Опита се да трансферира отговорността на външни аргументи, с цел да отклони вниманието от законите на личното си развиване.
Много явен сигнал беше експанзията към Грузия, която най-много НАТО, само че и другите водещи институции и фигури на Западния свят, подцениха. Опитваха се да си изясняват експанзията с краткотрайно събитие, с предизвикателство от страна на " русофоба " Саакашвили, както назовават русофоби и мнозина от нас, които не са съгласни с путинската теория и политика.
Всъщност нещата потеглят от надалеч и въобще не са изненада. Спомняме си съветски философи и историци - от основаването си Московското княжество (средата на 15 век), всички страни, които е образувало това първоначално малко княжество, царска Русия, след това... се подчиняват на закона за протуберансите.
Опитът да се цивилизоват, да се отворят към Запада, да внесат италиански, френски учени, инженери, архитекти, скулптори, художници, с цел да получат най-малко малко от хуманизма на Европейския Ренесанс, постоянно е продължавал доста малко. Тези моменти са били посичани от следващото заледяване на връзките на Русия със Запада, от следващото затваряне в себе си и в азиатската си същина.
Идеологът на путинизма в този момент - Дугин и такива като него, намират нещо сантиментално и извисено, дори нещо месианско в това затваряне, след което следват продължителни интервали на оварваряване. Последният опит да се вдъхне малко озон от цивилизацията завърши със свалянето на Борис Елцин.
Сваляне - тъй като стана ясно, че е бил заплашван, а при неговата преклонна възраст и разтърсено здраве, резултатът е явен. Последва монтирането на Путин, монтирането на груповото Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това е промислена, целенасочена, с далечни цели тактика, с цел да се стигне до тук.
Най-лошото, най-тревожното съгласно мен е, че всички ние - Западът, пропуснахме тези 8 години. 8 години, в които към този момент беше ясно, че този режим има единствено една цел - да ръфа от прилежащи страни и естествено е фокусиран най-много върху единствената прилежаща огромна страна - Украйна, без която, както споделя Бжежински, а и други наблюдаващи - Руската империя не би могла да бъде възобновена. С Украйна - може би.
Това, естествено са го знаели и съветските стратези. И след експанзията против Крим, против Източна Украйна, путиновият режим продължи да работи за широкомащабна, жестока и подла война, на която сме очевидци в този момент.
Светът, всички ние, пропуснахме и тези 5 месеца, в които се трупаше армия по границата на Украйна. Имаше всички индикации, повече - всички сведения, че Русия се готви за война, само че предпочитахме да имаме вяра, че той няма да направи това, че няма да се реши да даде толкоз жертви, че някак си нещата ще се разминат.
През тези 5 месеца светът можеше доста по-добре да въоръжи Украйна, не в този момент да събира самолети и ракети, и да се чуди по какъв начин да ги достави във воюваща страна. Украйна можеше да бъде въоръжена по този начин, че агресорите да се поколебаят дали да нахлуят в нея.
Вярваше ли в действителност Западът, или просто му беше прекомерно комфортно да има вяра с вярата, че няма да се наложи да скапе удобството си?
Това споделям и аз. Удобно беше, тъй като означаваше по-малко финансови разноски, по-малко жертви, по-малко старания да се съберат и предадат на страната Украйна тези оръжия. Но както става най-често: " Като изпуснеш питомното, се постанова мъчно да гониш дивото ". В момента това вършим.
Разбира се реакцията на Запада в този момент е похвална. Разбира се, тази експанзия консолидира и НАТО, и Европейски Съюз, консолидира всички естествени хора, които не поддържат режима на Путин и този вид политика. Виждаме, че тъкмо тези хора сътворяват сега чудеса от хуманизъм, от добрина, от организираност, само че всичко това е закъсняло.
Светът просто повтори това, което английските и френските политици вършат при започване на Втората международна война във връзка с режима на Хитлер - до последния момент се надяват, че Хитлер няма да е този агресор, който проличава, че е. Всички ние също се излъгахме, че режимът на Путин няма да прави това, поради което е основан, макар, че това е същността на този режим.
Какви вероятни изходи виждате от войната?
Доста, много мрачни наподобяват изходите сега. Явно Путин няма да изтегли войските си просто по този начин, макар че се усеща безсилие във военната му машина. Ще натиска и ще държи войските си до последния вероятен миг, тъй като отдръпването в този момент значи мигновено признание на позорното проваляне.
Военното проваляне е ясно, факт е, без значение, че на места съветските войски съумяват да надвиват. Загубите обаче са толккова несъотносимо огромни към триумфите, че даже неспециалисти към този момент виждат провалянето. Още по-ясна е моралната победа на украинския народ. Путин не може да признае това сега, т.е. съветските военни ще се въртят из Украйна, ще убиват хора, ще унищожават градове, ще търсят метод да покажат някаква, каквато и да е военна победа.
Защото другояче режимът на Путин в действителност осъществя триумф - не в Украйна, а в Европа. И триумфът му се мери със застоялост и инфлация в Европа, със мощно затормозени стопански системи, енергийна рецесия. С войната той провокира енергийно и финансово пренареждане на света. И занапред ще се обясняват провалите.
Пораженията на Русия в дълготраен проект не са ли доста повече?
В дълготраен проект ще са извънредно повече, само че към този момент най-тежките провали са в Украйна - починали хора, унищожени градове... Излязоха към този момент данни, че войната коства на Украйна досега над $500 милиарда Възстановяването ще продължи десетилетия, въпреки че ще бъде подкрепено съществено.
Няма да върша прилика с възобновяване на Съюз на съветските социалистически републики след Втората международна война, което продължи над 40 години, тъй като там казусът не бе единствено, че са толкоз тежки провалите, а поради некадърния строй и некадърното ръководство, поради неприятната организация на обществото.
Как е допустимо на този декор у нас да има висок % хора, захласнати от путинизма, а властта у нас да се държи незаконно и антицивилизационно нерешително?
У нас провалите върху манталитета, върху съзнанието на поколенията от 1944 година насам, са най-големи спрямо всички някогашни соцдържави. При нас провалите бяха и остават най-големи, изключително в честен проект. В България бяха избити най-вече учени, военни, индустриалци, политици, създатели - голям % от националния хайлайф - несравнимо повече от всички други, премазани от ботуша на Сталин, страни.
После имахме извънредно усърдна в слугинажа си към Съюз на съветските социалистически републики комунистическа партия. Имаше извънредно поредно и старателно промиване на мозъци и втълпяване на руския вид болшивизъм, а не на някакаъв вид на социализма, както беше във всички други соцстрани.
Затова и останалите можаха незабавно след рухването на " желязната завеса " и на Берлинската стена, да се ориентират към свободно развиване, изваждайки остатъците и наследниците на буржоазните партии отпреди 1945 година. У нас такива нямаше - бяха изкоренени. Започнахме от безспорната нула, без задоволителен капацитет на напредничави, способни, мислещи хора.
Страхувам се, че капацитетът сега даже не е нулев, а вървим към негативен, с помощта на днешните ни политици. Възможно ли е?
Ами днешните ни политици са артикул на това време - разумно е. Да не забравяме, че задоволително мощна точно поради въпросните политици, остава и резидентурата Кремъл у нас. Виждаме непрекъснати кавги - съветски шпиони от посолството вербуват българи, българи - запасни военни, а и цивилни жители, против мизерно заплащане и даже гратис предават своята страна в интерес на Русия.
Това са тежки провали, които в този момент проличават и в позицията на президента Радев. Проличават в шикалкавенето на множеството партии, които сега ръководят и са в Народното събрание. Дори няма да приказвам за обособени министри, които са безспорни недоразумения, или извънредно неприятни попадения при подбора на фрагменти в нашия Министерски съвет.
Източник: zonanews.bg
КОМЕНТАРИ