Албена Кръстева: В София построиха само две забавачки за година
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
АЛБЕНА КРЪСТЕВА е магистър по логика на психиката и по логопедия. Извършва психични и логопедични съвещания и лечения на деца и възрастни. Общински консултант е от групата на Българска социалистическа партия в Столичния общински съвет. Член е на Комисията по обучение, просвета, просвета и културно разнообразие, както и на Комисията по опазване на здравето и обществена политика.
- Г-жо Кръстева, за поредна година се чака изострен дефицит тук-там в детските градини и най-много в яслите в София. В същото време от Столичната община непрестанно се пробват да ни убедят, че градини се строят и откриват постоянно. Защо се получава това несъгласие?
- За поредна година се сблъскваме с изострен дефицит тук-там в общинските детски градини и ясли в София. За поредна година Столичната община подценява правото на част от децата да посещават детски заведения, лишава им опцията да се отглеждат и развиват пълноценно, да поддържат връзка с връстниците им и да разпростират своите благоприятни условия. Децата са лишени от правото им да бъдат подкрепени от експерти - логопеди, психолози, ресурсни учители. Отново през миналата 2021 година отвън прага на детските заведения останаха над 10 000 деца, чака се толкоз да бъдат и тази година.
Общинските съветници от Българска социалистическа партия неведнъж сме заявявали, че с цел да няма неприети деца, е належащо да се построят към 35 нови здания, за което ще са нужни към 70 милиона лв.. Става въпрос за общински детски заведения с всички нужни условия за пълноценно и качествено развъждане на децата.
За предходната година Столичната община построи едвам две нови детски градини. Концентрацията на напъните на ръководещите бе най-вече в поправяне, разширение на остарели здания, което опитваха да отчетат като издигнати нови детски градини.
Бюджетът за 2022 година на общината е над 2 милиарда лв. и е повишен по отношение на 2021 година, само че още веднъж за образованието и съответно за градеж на нови детски заведения финансиране не доближава. Заложени са 23 нови детски градини и ясли, 2 нови съществени учебни заведения, забележете - с висока планова подготвеност, само че без финансова обезпеченост. Част от столичните деца още веднъж ще получат от същото - няма да има места за тях в общинските заведения.
- Каква би трябвало да е политиката на Столичната община във връзка с новото строителство? Какви неточности позволяват от кметството?
- Управляващите общината непрестанно се пробват да убеждават столичани, че детски градини се строят и откриват постоянно, само че пропущат да обяснят, че става дума за ремонтирани и разширени здания, което не може да покрие нуждата от места за неприетите над 10 000 деца. Разликата сред новопостроени и разширени здания е голяма. От към една година към този момент се разрешава да се строят и уголемяват здания за детски градини и ясли, като не се съблюдават отстоянията сред постройките и до оградите. Това разреши да се акцентира още повече на дострояване на детски градини.
- Оправдано ли е страната да отпуска от ден на ден средства за градежи, в това време да изплаща и обезщетения за неприетите, само че посещаващи частни детски заведения деца, а резултатът още веднъж да е - " места няма "?
- Държавата отделя от ден на ден пари, само че ръководещите настойчиво потвърждават неумението си да ги разпределят съответно. При вярно извършена политика от тяхна страна, вместо да се подкрепят финансово родителите на неприетите деца, ще се построят нови детски градини и ясли.
Тук би трябвало да напомним, че предлагането за финансовата поддръжка за родителите на неприетите в общинските детски заведения деца е на Българска социалистическа партия. Също и за това да отпадат таксите за детските заведения.
- Какви решения може да предложите от Българска социалистическа партия?
- Общинските съветници от Българска социалистическа партия имаме решение за превъзмогване на казуса с дефицита тук-там за детските градини и едно от тях е да се проучат по региони свободните общински терени, върху които биха могли да се построят нови здания.
Настояваме във всяка детска градина и учебно заведение да се обезпечат, с изключение на медицински лица, психолог и логопед, по опция и ресурсен преподавател. Целта е да се извърши навременна промяна и терапия на нуждаещите се деца, като по този метод се преодоляват усложненията в преодоляването на образователния материал и се поправят неправилните поведенчески модели.
- Друга настояща тематика в региона на образованието остава битката с последствията от пандемията, изолацията, до която докара тя, и дългото онлайн образование. Как се отразиха те?
- Смяната на образованието от у дома и в учебно заведение - неизвестно докога, нанася както физиологични, по този начин и психични контузии на учениците. Те се обездвижват, затруднява се връзката сред тях, лимитират се игрите навън, което е от значително значение за невро-психичното им развиване. Задълбочават се и обучителните усложнения, подбудени от онлайн формата на образование. Децата стават по-раздразнителни, някои демонстрират детайли на хиперактивно държание, други са с депресивни признаци. Наруши се и техният биоритъм - когато са в онлайн образование, доста от тях лягаха късно, ставаха късно, нарушиха своя режим. Допълнително прекарваха и часове с телефоните в ръце и контактуваха онлайн, което натовари нервната система, зрителния анализатор.
Този метод на другарство води до обедняване на речниковия ресурс и до усложнения в общуването. Родителите също се затрудниха не по-малко от своите деца. Те трябваше да реорганизират метода си на живот, с цел да обезпечат наличието си у дома, което не постоянно е толкоз елементарно. На някои от тях им се наложи да влязат в ролята на учители, тъй като качеството на преподаване присъствено и онлайн е много друго. Наложи се и да компенсират по някакъв метод лимитираните контакти на децата с техни връстници, а това изисква време, внимание и схващане. Да не пропущаме, че онлайн образованието не беше елементарно и за учителите. Трудностите бяха и за учениците, и за родителите, и за учителите.
- Кои дефицити се натрупаха повече вследствие на онлайн образованието - познания или прочувствена сигурност?
- Дефицитите са от друго естество. Ако приказваме за дефицити от познания, при онлайн образованието ролята на родителите нараства, до момента в който при образованието в учебно заведение тежи тази на учителите. Разбира се, че в учебно заведение по-лесно се възприема образователният материал, тъй като чутото и видяното се подплатява и с действителния облик на учителя, а въпреки всичко той е престиж.
Вкъщи, в случай че родителите не отделят повече време да подкрепят децата си по време на ученето, това води до недостиг на познания.
Особено ощетени бяха децата със специфични просветителни потребности, които се нуждаят от специфични грижи и лечения, от подкрепяща работа с ресурсни учители, логопеди, психолози. Също по този начин и децата с речеви нарушавания, които се нуждаят от логотерапия.
Ощетени останаха и децата от обществено слаби фамилии, които не разполагаха с техника, с цел да се образоват онлайн. Тук към този момент приказваме за недостиг от познания заради неспособност за присъединяване в онлайн образованието.
Емоционалните дефицити, които се натрупаха, са затруднено учене, нарушена връзка със себеподобни, липса на опция за игри. Но в целия този негативизъм има и нещо позитивно - поради нуждата от пригаждане децата построиха тактика за справяне с проблеми, станаха по-гъвкави и по-адаптивни, което способства за по-голямата им личностна резистентност. Като пораснат и станат зрели хора, по-лесно ще се оправят с измененията и компликациите в живота. Промяната ги учи на нещо ново.
- Говорим за връщане към " нормалността ". Колко време ще е нужно, с цел да се отърсят децата, а и учителите, от насъбрания стрес през последните месеци?
- Децата са по-адаптивни от възрастните и ще са им нужни няколко месеца, с цел да се завърнат към нормалността, която е и техният метод на обществено действие - да посещават учебно заведение, да контактуват онлайн, а не от екрана, да спортуват, да се разхождат навън. Затвореният и стеснен онлайн живот лишава доста повече време за адаптирането им, в сравнение с връщането към нормалността.
За възрастните хора - родителите, учителите и всички останали, това е нещо мечтано, тъй че и за тях е елементарно постижимо.
Ако при някои деца или при възрастни хора се усещат последици от стресиращия и стеснен метод на живот по време на пандемията, е желателно да проведат психични съвещания и лечения за по-бързото адаптиране.
АЛБЕНА КРЪСТЕВА е магистър по логика на психиката и по логопедия. Извършва психични и логопедични съвещания и лечения на деца и възрастни. Общински консултант е от групата на Българска социалистическа партия в Столичния общински съвет. Член е на Комисията по обучение, просвета, просвета и културно разнообразие, както и на Комисията по опазване на здравето и обществена политика.
- Г-жо Кръстева, за поредна година се чака изострен дефицит тук-там в детските градини и най-много в яслите в София. В същото време от Столичната община непрестанно се пробват да ни убедят, че градини се строят и откриват постоянно. Защо се получава това несъгласие?
- За поредна година се сблъскваме с изострен дефицит тук-там в общинските детски градини и ясли в София. За поредна година Столичната община подценява правото на част от децата да посещават детски заведения, лишава им опцията да се отглеждат и развиват пълноценно, да поддържат връзка с връстниците им и да разпростират своите благоприятни условия. Децата са лишени от правото им да бъдат подкрепени от експерти - логопеди, психолози, ресурсни учители. Отново през миналата 2021 година отвън прага на детските заведения останаха над 10 000 деца, чака се толкоз да бъдат и тази година.
Общинските съветници от Българска социалистическа партия неведнъж сме заявявали, че с цел да няма неприети деца, е належащо да се построят към 35 нови здания, за което ще са нужни към 70 милиона лв.. Става въпрос за общински детски заведения с всички нужни условия за пълноценно и качествено развъждане на децата.
За предходната година Столичната община построи едвам две нови детски градини. Концентрацията на напъните на ръководещите бе най-вече в поправяне, разширение на остарели здания, което опитваха да отчетат като издигнати нови детски градини.
Бюджетът за 2022 година на общината е над 2 милиарда лв. и е повишен по отношение на 2021 година, само че още веднъж за образованието и съответно за градеж на нови детски заведения финансиране не доближава. Заложени са 23 нови детски градини и ясли, 2 нови съществени учебни заведения, забележете - с висока планова подготвеност, само че без финансова обезпеченост. Част от столичните деца още веднъж ще получат от същото - няма да има места за тях в общинските заведения.
- Каква би трябвало да е политиката на Столичната община във връзка с новото строителство? Какви неточности позволяват от кметството?
- Управляващите общината непрестанно се пробват да убеждават столичани, че детски градини се строят и откриват постоянно, само че пропущат да обяснят, че става дума за ремонтирани и разширени здания, което не може да покрие нуждата от места за неприетите над 10 000 деца. Разликата сред новопостроени и разширени здания е голяма. От към една година към този момент се разрешава да се строят и уголемяват здания за детски градини и ясли, като не се съблюдават отстоянията сред постройките и до оградите. Това разреши да се акцентира още повече на дострояване на детски градини.
- Оправдано ли е страната да отпуска от ден на ден средства за градежи, в това време да изплаща и обезщетения за неприетите, само че посещаващи частни детски заведения деца, а резултатът още веднъж да е - " места няма "?
- Държавата отделя от ден на ден пари, само че ръководещите настойчиво потвърждават неумението си да ги разпределят съответно. При вярно извършена политика от тяхна страна, вместо да се подкрепят финансово родителите на неприетите деца, ще се построят нови детски градини и ясли.
Тук би трябвало да напомним, че предлагането за финансовата поддръжка за родителите на неприетите в общинските детски заведения деца е на Българска социалистическа партия. Също и за това да отпадат таксите за детските заведения.
- Какви решения може да предложите от Българска социалистическа партия?
- Общинските съветници от Българска социалистическа партия имаме решение за превъзмогване на казуса с дефицита тук-там за детските градини и едно от тях е да се проучат по региони свободните общински терени, върху които биха могли да се построят нови здания.
Настояваме във всяка детска градина и учебно заведение да се обезпечат, с изключение на медицински лица, психолог и логопед, по опция и ресурсен преподавател. Целта е да се извърши навременна промяна и терапия на нуждаещите се деца, като по този метод се преодоляват усложненията в преодоляването на образователния материал и се поправят неправилните поведенчески модели.
- Друга настояща тематика в региона на образованието остава битката с последствията от пандемията, изолацията, до която докара тя, и дългото онлайн образование. Как се отразиха те?
- Смяната на образованието от у дома и в учебно заведение - неизвестно докога, нанася както физиологични, по този начин и психични контузии на учениците. Те се обездвижват, затруднява се връзката сред тях, лимитират се игрите навън, което е от значително значение за невро-психичното им развиване. Задълбочават се и обучителните усложнения, подбудени от онлайн формата на образование. Децата стават по-раздразнителни, някои демонстрират детайли на хиперактивно държание, други са с депресивни признаци. Наруши се и техният биоритъм - когато са в онлайн образование, доста от тях лягаха късно, ставаха късно, нарушиха своя режим. Допълнително прекарваха и часове с телефоните в ръце и контактуваха онлайн, което натовари нервната система, зрителния анализатор.
Този метод на другарство води до обедняване на речниковия ресурс и до усложнения в общуването. Родителите също се затрудниха не по-малко от своите деца. Те трябваше да реорганизират метода си на живот, с цел да обезпечат наличието си у дома, което не постоянно е толкоз елементарно. На някои от тях им се наложи да влязат в ролята на учители, тъй като качеството на преподаване присъствено и онлайн е много друго. Наложи се и да компенсират по някакъв метод лимитираните контакти на децата с техни връстници, а това изисква време, внимание и схващане. Да не пропущаме, че онлайн образованието не беше елементарно и за учителите. Трудностите бяха и за учениците, и за родителите, и за учителите.
- Кои дефицити се натрупаха повече вследствие на онлайн образованието - познания или прочувствена сигурност?
- Дефицитите са от друго естество. Ако приказваме за дефицити от познания, при онлайн образованието ролята на родителите нараства, до момента в който при образованието в учебно заведение тежи тази на учителите. Разбира се, че в учебно заведение по-лесно се възприема образователният материал, тъй като чутото и видяното се подплатява и с действителния облик на учителя, а въпреки всичко той е престиж.
Вкъщи, в случай че родителите не отделят повече време да подкрепят децата си по време на ученето, това води до недостиг на познания.
Особено ощетени бяха децата със специфични просветителни потребности, които се нуждаят от специфични грижи и лечения, от подкрепяща работа с ресурсни учители, логопеди, психолози. Също по този начин и децата с речеви нарушавания, които се нуждаят от логотерапия.
Ощетени останаха и децата от обществено слаби фамилии, които не разполагаха с техника, с цел да се образоват онлайн. Тук към този момент приказваме за недостиг от познания заради неспособност за присъединяване в онлайн образованието.
Емоционалните дефицити, които се натрупаха, са затруднено учене, нарушена връзка със себеподобни, липса на опция за игри. Но в целия този негативизъм има и нещо позитивно - поради нуждата от пригаждане децата построиха тактика за справяне с проблеми, станаха по-гъвкави и по-адаптивни, което способства за по-голямата им личностна резистентност. Като пораснат и станат зрели хора, по-лесно ще се оправят с измененията и компликациите в живота. Промяната ги учи на нещо ново.
- Говорим за връщане към " нормалността ". Колко време ще е нужно, с цел да се отърсят децата, а и учителите, от насъбрания стрес през последните месеци?
- Децата са по-адаптивни от възрастните и ще са им нужни няколко месеца, с цел да се завърнат към нормалността, която е и техният метод на обществено действие - да посещават учебно заведение, да контактуват онлайн, а не от екрана, да спортуват, да се разхождат навън. Затвореният и стеснен онлайн живот лишава доста повече време за адаптирането им, в сравнение с връщането към нормалността.
За възрастните хора - родителите, учителите и всички останали, това е нещо мечтано, тъй че и за тях е елементарно постижимо.
Ако при някои деца или при възрастни хора се усещат последици от стресиращия и стеснен метод на живот по време на пандемията, е желателно да проведат психични съвещания и лечения за по-бързото адаптиране.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ