Проф. Тодор Булев: Новият план пази Борисовата градина от застрояване
Интервю на Деси ВЕЛЕВА
- Проф. Булев, следващото публично разискване на Подробния организационен проект на Борисовата градина провокира голям брой полемики. Появиха се разнопосочни отзиви, свързани с допускане на строителство в парка, по отношение на частната благосъстоятелност в него, съществуването на паркинги и други. Имат ли терзанията съображение или проектът ще резервира в оптималната степен характера на парка?
- За първи път от 25-30 години се прави организационен проект на Борисовата градина във всичките й елементи. Когато приказваме за Борисовата градина, нормално имаме поради историческата й част, алеята към Братската могила и частично - стадионите, площите към кортовете на " Академик ". А паркът обгръща много огромна територия.
Когато се прави един проект, изключително за парк, постоянно пораждат опасения и терзания. И това е обикновено, защото в последните десетилетия се нагледахме на похищения над зелените площи. Затова и първичната реакция на хората е да решат, че и в Борисовата градина може да има градежи, че задачата на новия проект е да се застрои. В този случай такава заплаха няма и в действителност проектът е много закостенял. Той се стреми да резервира оптимално това, което е особено за парка - алейна мрежа, растителност, и да отстрани някои обекти, които не са свойствени.
Вероятно под натиска на публичните настройки се демонстрира известна нерешителност към тези елементи на парка, които не са усвоени още - лесопарковата, да вземем за пример. Там има потребност да се прокарат същински алеи, да се слагат обслужващи обекти, само че без да се протяга ръка на зеленината.
Територията сред зоопарка, жк " Изток ", бул. " Драган Цанков " и алея Яворов в този момент не е охранявана и се употребява неприятно. Целта на проекта е цялата тази територия да се приобщи по-добре, с цел да може да се употребява за отдих. Но това не значи, че там би трябвало да се сече.
- Кои са основните места, на които се обръща внимание в проекта?
- Един от най-обсъжданите обекти е къпалнята " Мария-Луиза ", която в главната си част е частна благосъстоятелност. Тя е била незабравим архитектурен обект от края на 30-те години на ХХ век, построена е по план на арх. Борис Далчев. Сега е мощно обезобразена, само че в случай че подходим към нея като исторически същестувал скъп обект, би трябвало да върне най-малко част от качествата, които е имала съвсем до 70-те години. Тогава са направени много преустройства, които мощно са трансформирали първичния темперамент на къпалнята, само че въпреки всичко тя беше обект, добре обвързван с парковата част и работещ.
Други основни обекти в Борисовата градина са Летният спектакъл, който, въпреки и от 50-те години на ХХ век, има своите и архитектурни, и функционални качества.
Територията към езерото Ариана също е обект на разискване. Има предпочитание да се отстрани сегашният ресторант и да се възвърне с достоверния си темперамент.
Друго място, което се разяснява, е някогашният стадион " Дружба ", невралгична зона е и стадион " Българска войска ". Няма по какъв начин да не споменем и автокъща " Капитолия ", и ресторант " Веселото село ". Те ще бъдат отстранени, тъй че да не смущават тази част от парка и да не основават риск от по-трайно асимилиране.
Жп гара " Пионер " е една от огромните запаси. Там се планува цялостна промяна и приобщаване на зоната към парка. Оттам ще тръгне зелена линия по жп линията, която ще стигне до спортната зала " Арена Армеец ".
Като имаме поради историческата част на парка, можем да мислим за разширение на резерватната част, да вземем за пример с обгръщане на зоната с астрономическата обсерватория на Българска академия на науките. Тя съставлява доста скъп архитектурен обект от края на ХIХ век. Идеята е, по този начин да се получи задоволително добра отбрана на всичко, което има своите исторически качества.
Основната задача е да се ограничи застрояването и да не се позволява ново строителство. Но въпреки всичко би трябвало да има дребни обслужващи паркови обекти, тъй като без тях тази територия няма по какъв начин да се оживи. Те би трябвало да са рационално ситуирани, с добър радиус на обслужване и видеоконтрол, без да засягат всяка скъпа растителност.
- Въпросът с паркирането също излезе на дневен ред като трудноразрешим. Какъв би трябвало да е допускът на коли и къде столичани ще могат да ги оставят, с цел да посетят парка?
- Предвижда се паркирането да се реализира в буферни зони в периферията на парка, само че като се ограничи навлизането и всеобщото паркиране към стадион " Българска войска " и Колодрума.
На мястото на жп гара " Пионер " се планува буферен, под земята паркинг. Доста от сътрудниците показаха мнение, че към стадион " Васил Левски ", където има огромни асфалтирани площи, също би трябвало да има паркинг, което ще реши казуса с 300-400 паркоместа. Все отново не би трябвало задачата да бъде до парка да се стига основно с кола. Той се обслужва от няколко метростанции, доста добре се зарежда и от градския превоз.
Друга огромна задача е да се получи пешеходна връзка сред обособените елементи на парка. Той е разрязан от няколко огромни пътни артерии, които последователно го ядат по контура. Малко се обръща внимание на това, само че тези пътища са нездравословни. Пример е бул. " Цариградско шосе ", който навлезе най-малко 15 метра във вътрешността в парка за сметка на една местна алея с рози.
- Какво се планува във връзка с екосистемата на Борисовата градина?
- Екосистемата на парка също е огромна тематика, тъй като тя е мощно натоварена и има заплаха да деградира. Възможно е, само че към този момент още няма цялостно снимане на растителността, отделянето на заболели от здрави дървета.
Редно е да се плануват и слагат шумозащитни бариери около огромните пътни артерии, тъй че оптимално да се изолира паркът от шума и нездравословните газове. Това е значително мероприятие, изключително значимо най-много за историческата част, която е най-посещавана и скъпа.
- Как и кой би трябвало да ръководи парка?
- Приемането на проекта е единствено първият стадий от работата по парка. Той е по-скоро едно площоразпределение, а не цялостна визия за създаване. Планът взема решение функционалностите на териториите, регулацията на обособените зони, режимите. След това ще се премине към идващ стадий - към самите паркоустройствени планове, които ще са по-подробни. Решено е историческата част да има характерен режим, лесопарковата - различен, контактната - трети. Затова би трябвало да има самостоятелен метод към ръководството и развиването.
Коментираше се концепция, която подкрепям и аз, паркът да се обособи със независимо ръководство. Сега има трима районни кметове, които се занимават с него. Например, регион " Средец " се мъчи доста ревниво да прави някои неща, които не са от неговата подготвеност. Ако оставим всеки да прави каквото реши, резултатът няма да бъде добър.
Затова има потребност от единно ръководство, от проект за ръководство и административен орган, който да се занимава с него, има потребност от целево финансиране.
Паркът е голям, колкото един столичен регион, и има своите характерни проблеми. По тази причина е време по този начин дълго разработваният проект - близо 7 години, за Борисовата градина да се внесе за утвърждение, да се гласоподава и да се премине към неговата реализация.
- Проф. Булев, следващото публично разискване на Подробния организационен проект на Борисовата градина провокира голям брой полемики. Появиха се разнопосочни отзиви, свързани с допускане на строителство в парка, по отношение на частната благосъстоятелност в него, съществуването на паркинги и други. Имат ли терзанията съображение или проектът ще резервира в оптималната степен характера на парка?
- За първи път от 25-30 години се прави организационен проект на Борисовата градина във всичките й елементи. Когато приказваме за Борисовата градина, нормално имаме поради историческата й част, алеята към Братската могила и частично - стадионите, площите към кортовете на " Академик ". А паркът обгръща много огромна територия.
Когато се прави един проект, изключително за парк, постоянно пораждат опасения и терзания. И това е обикновено, защото в последните десетилетия се нагледахме на похищения над зелените площи. Затова и първичната реакция на хората е да решат, че и в Борисовата градина може да има градежи, че задачата на новия проект е да се застрои. В този случай такава заплаха няма и в действителност проектът е много закостенял. Той се стреми да резервира оптимално това, което е особено за парка - алейна мрежа, растителност, и да отстрани някои обекти, които не са свойствени.
Вероятно под натиска на публичните настройки се демонстрира известна нерешителност към тези елементи на парка, които не са усвоени още - лесопарковата, да вземем за пример. Там има потребност да се прокарат същински алеи, да се слагат обслужващи обекти, само че без да се протяга ръка на зеленината.
Територията сред зоопарка, жк " Изток ", бул. " Драган Цанков " и алея Яворов в този момент не е охранявана и се употребява неприятно. Целта на проекта е цялата тази територия да се приобщи по-добре, с цел да може да се употребява за отдих. Но това не значи, че там би трябвало да се сече.
- Кои са основните места, на които се обръща внимание в проекта?
- Един от най-обсъжданите обекти е къпалнята " Мария-Луиза ", която в главната си част е частна благосъстоятелност. Тя е била незабравим архитектурен обект от края на 30-те години на ХХ век, построена е по план на арх. Борис Далчев. Сега е мощно обезобразена, само че в случай че подходим към нея като исторически същестувал скъп обект, би трябвало да върне най-малко част от качествата, които е имала съвсем до 70-те години. Тогава са направени много преустройства, които мощно са трансформирали първичния темперамент на къпалнята, само че въпреки всичко тя беше обект, добре обвързван с парковата част и работещ.
Други основни обекти в Борисовата градина са Летният спектакъл, който, въпреки и от 50-те години на ХХ век, има своите и архитектурни, и функционални качества.
Територията към езерото Ариана също е обект на разискване. Има предпочитание да се отстрани сегашният ресторант и да се възвърне с достоверния си темперамент.
Друго място, което се разяснява, е някогашният стадион " Дружба ", невралгична зона е и стадион " Българска войска ". Няма по какъв начин да не споменем и автокъща " Капитолия ", и ресторант " Веселото село ". Те ще бъдат отстранени, тъй че да не смущават тази част от парка и да не основават риск от по-трайно асимилиране.
Жп гара " Пионер " е една от огромните запаси. Там се планува цялостна промяна и приобщаване на зоната към парка. Оттам ще тръгне зелена линия по жп линията, която ще стигне до спортната зала " Арена Армеец ".
Като имаме поради историческата част на парка, можем да мислим за разширение на резерватната част, да вземем за пример с обгръщане на зоната с астрономическата обсерватория на Българска академия на науките. Тя съставлява доста скъп архитектурен обект от края на ХIХ век. Идеята е, по този начин да се получи задоволително добра отбрана на всичко, което има своите исторически качества.
Основната задача е да се ограничи застрояването и да не се позволява ново строителство. Но въпреки всичко би трябвало да има дребни обслужващи паркови обекти, тъй като без тях тази територия няма по какъв начин да се оживи. Те би трябвало да са рационално ситуирани, с добър радиус на обслужване и видеоконтрол, без да засягат всяка скъпа растителност.
- Въпросът с паркирането също излезе на дневен ред като трудноразрешим. Какъв би трябвало да е допускът на коли и къде столичани ще могат да ги оставят, с цел да посетят парка?
- Предвижда се паркирането да се реализира в буферни зони в периферията на парка, само че като се ограничи навлизането и всеобщото паркиране към стадион " Българска войска " и Колодрума.
На мястото на жп гара " Пионер " се планува буферен, под земята паркинг. Доста от сътрудниците показаха мнение, че към стадион " Васил Левски ", където има огромни асфалтирани площи, също би трябвало да има паркинг, което ще реши казуса с 300-400 паркоместа. Все отново не би трябвало задачата да бъде до парка да се стига основно с кола. Той се обслужва от няколко метростанции, доста добре се зарежда и от градския превоз.
Друга огромна задача е да се получи пешеходна връзка сред обособените елементи на парка. Той е разрязан от няколко огромни пътни артерии, които последователно го ядат по контура. Малко се обръща внимание на това, само че тези пътища са нездравословни. Пример е бул. " Цариградско шосе ", който навлезе най-малко 15 метра във вътрешността в парка за сметка на една местна алея с рози.
- Какво се планува във връзка с екосистемата на Борисовата градина?
- Екосистемата на парка също е огромна тематика, тъй като тя е мощно натоварена и има заплаха да деградира. Възможно е, само че към този момент още няма цялостно снимане на растителността, отделянето на заболели от здрави дървета.
Редно е да се плануват и слагат шумозащитни бариери около огромните пътни артерии, тъй че оптимално да се изолира паркът от шума и нездравословните газове. Това е значително мероприятие, изключително значимо най-много за историческата част, която е най-посещавана и скъпа.
- Как и кой би трябвало да ръководи парка?
- Приемането на проекта е единствено първият стадий от работата по парка. Той е по-скоро едно площоразпределение, а не цялостна визия за създаване. Планът взема решение функционалностите на териториите, регулацията на обособените зони, режимите. След това ще се премине към идващ стадий - към самите паркоустройствени планове, които ще са по-подробни. Решено е историческата част да има характерен режим, лесопарковата - различен, контактната - трети. Затова би трябвало да има самостоятелен метод към ръководството и развиването.
Коментираше се концепция, която подкрепям и аз, паркът да се обособи със независимо ръководство. Сега има трима районни кметове, които се занимават с него. Например, регион " Средец " се мъчи доста ревниво да прави някои неща, които не са от неговата подготвеност. Ако оставим всеки да прави каквото реши, резултатът няма да бъде добър.
Затова има потребност от единно ръководство, от проект за ръководство и административен орган, който да се занимава с него, има потребност от целево финансиране.
Паркът е голям, колкото един столичен регион, и има своите характерни проблеми. По тази причина е време по този начин дълго разработваният проект - близо 7 години, за Борисовата градина да се внесе за утвърждение, да се гласоподава и да се премине към неговата реализация.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ