Д-р Николай Брънзалов: Диагноза: Изтощен!
Интервю на Аида Паникян
- Докторе, пред какви проблеми са изправени през днешния ден българските лекари?
- Трудно е да се заключи - медицината е доста разнообразна като специалности и сътрудниците имат разнообразни проблеми. Разнообразието идва и от другите работни места, от лечебните заведения с друг статус - някои са в извънболничната помощ, други работят в лечебни заведения, трети са в незабавната помощ. Но, в случай че има нещо общо сред българските лекари сега, това е неналичието на анекс към Националния рамков контракт.
- Напоследък доста се приказва за възрастта на българските лекари.
- Това оказва съществено въздействие върху работата ни. Положението е доста тежко, изключително при общопрактикуващите лекари - 88 на 100 са на над 50 години, а 1/4 от работещите са в пенсионна възраст. Колко време ще устоят, не се знае.
В това отношение нещата са изпуснати от години и не знам към този момент какви ограничения могат да се вземат, с цел да се реши този проблем. От 20 години общопрактикуващите лекари са намалели съвсем на половина, а популацията, въпреки и намаляло, не е на половина.
Нещо повече - популацията ни застарява, хората с хронични заболявания стават от ден на ден и нуждата от здравна помощ се усилва.
Огромна част от пациентите ни, изключително възрастните, доста ограничиха визитите при доктор поради пандемията. При всеки " отлив " на епидемиологичната конюнктура при нас идват от ден на ден декомпенсирани пациенти с хронични болести, със занемарени проблеми. Това също е съществено предизвикателство в извънболничната помощ.
При сътрудниците общопрактикуващи лекари, в чиито практики има повече деца, нещата стоят по-различно - пред тях има други провокации и вземат решение други проблеми. Тук да споделя още една болежка - детските лекари са извънредно незадоволителни. По време на договарянията за анекса към Националния рамков контракт настоявахме за по-високи цени на педиатричните пътеки, както и за по-високо възнаграждение в доболничната помощ и срещнахме схващане. Всички - и Министерството на здравеопазването, Надзорният съвет на НЗОК, и БЛС сме на едно мнение, че е извънредно подценен трудът на педиатрите.
Каквато и промяна да се направи, би трябвало да има хора, готови фрагменти, които да предложат качествена услуга. Необходим е и кадрови, само че и финансов запас. Да вземем за образец незабавната помощ, която поема и неосигурените пациенти. На доста места в страната тя се реализира мъчно и повода за това отново е дефицитът на фрагменти.
- Каква е диагнозата Ви?
- Тежка диагноза, която я няма в Международната подредба на заболяванията... Най-точната е: Изтощен! (И може би - изтощен от десетилетия опити върху системата, върху общопрактикуващите лекари). И тази диагноза се отнася за множеството български медици.
Последната концепция, да вземем за пример, ми се вижда утопична и нерационална. Откакто в общественото пространство излезе концепцията на ръководителя на здравната комисия в Народното събрание доцент Антон Тонев за промени в опазването на здравето, чух няколко разнообразни тези.
- Смятате ли, че полемиките към тази концепция биха дали подтик на нови визии за промяна в първичната извънболнична здравна помощ?
- Не може да се прави смяна в модела и тя да е единствено в първичната помощ. Или се прави смяна в цялата система, откакто има публично разискване и единодушие от всички заинтригувани страни, или не.
- Казахте, че диагнозата е " Изтощен! ". Каква терапия бихте предписал?
- Необходима е стройна система за задържане на лекарите, както и всички останали медицински експерти. Например, специалността Обща медицина би трябвало да стане по-атрактивна.
- Как?
- И тази, като всяка компетентност, е обвързвана и с кариерното развиване. И най-хубавият професор с дълголетен опит да стане общопрактикуващ доктор, за труда си ще получава толкоз, колкото и най-младият и некомпетентен сътрудник. Какъв е тогава тласъкът на младежа? За да е качествена една услуга, належащо е да бъдат оценени и качествата на експерта, който дава тази услуга. Това е най-хубавият аршин, когато се сертифицира заплащането на труда. А, както е известно, трудът на българските лекари, не е остойностен.
- Но за това се приказва най-малко от 20 години...
- Да, най-малко... Цената на лекарския труд би трябвало да е ясно и тъкмо дефинирана. Българският лекарски съюз има оферти, постоянно сме подготвени на разговор. Трудът на българския доктор не е оценен. Като споделям това, нямам поради оценката от пациентите ни, а в пазарния смисъл на думата. Давам образец със сумите, които в последно време се споделят като заплати на лекарите в болничната помощ. Тези цифри звучат добре, само че ръководителите на лечебните заведения би трябвало да намерят тези пари през клиничните пътеки. В нито една клинична пътека няма и една стотинка за лекарски труд или за труда на останалите медицински експерти. В клиничната пътека написа какви проучвания на кой ден да се създадат, какво да е лекуването, с какви медикаменти, какви процедури или операции, само че за труда - нито стотинка.
БЛС има оферти с коефициенти - всички лекари и специалностите им са разнообразни. С тези коефициенти отново не откриваме топлата вода - това са системи, които се ползват в другите здравни системи на западни страни. Съсловието упорства за това от години, само че няма чуваемост. Боя се, че може да пристигна миг, в който ще даваме направление за експерт или за проучване, само че пациентът няма да има при кого да иде. После ще пристигна миг, в който няма да има и кой да дава посоки...
Но ние ще продължим да приказваме за проблемите с вярата да бъдем най-накрая чути, тъй като българските жители имат потребност от здравна помощ. Като няма лекари, хората по знахари ли да тръгнат? Не е загадка, че нацията ни е измежду най-бързо застаряващите, а това е предизвикателство пред лекарите.
- Как отбелязахте празника 7 април?
- Не ни е доста до празнуване. Но, почтено казано, на 7 април се поздравяваме - сътрудници от прилежащи кабинети, както и пациенти, носят цветя, бонбони... Но го няма ентусиазмът, няма я еуфорията на празничния ден.
Това се дължи на неяснотата за бъдещето. Ето, април е, а няма анекс към НРД. От разнообразни места разнообразни оферти се чуват в публичното пространство, само че не е ясно кой стои зад тях - дали Министерството на здравеопазването ги поддържа, дали ръководещите ги поддържат...
- Докторе, пред какви проблеми са изправени през днешния ден българските лекари?
- Трудно е да се заключи - медицината е доста разнообразна като специалности и сътрудниците имат разнообразни проблеми. Разнообразието идва и от другите работни места, от лечебните заведения с друг статус - някои са в извънболничната помощ, други работят в лечебни заведения, трети са в незабавната помощ. Но, в случай че има нещо общо сред българските лекари сега, това е неналичието на анекс към Националния рамков контракт.
- Напоследък доста се приказва за възрастта на българските лекари.
- Това оказва съществено въздействие върху работата ни. Положението е доста тежко, изключително при общопрактикуващите лекари - 88 на 100 са на над 50 години, а 1/4 от работещите са в пенсионна възраст. Колко време ще устоят, не се знае.
В това отношение нещата са изпуснати от години и не знам към този момент какви ограничения могат да се вземат, с цел да се реши този проблем. От 20 години общопрактикуващите лекари са намалели съвсем на половина, а популацията, въпреки и намаляло, не е на половина.
Нещо повече - популацията ни застарява, хората с хронични заболявания стават от ден на ден и нуждата от здравна помощ се усилва.
Огромна част от пациентите ни, изключително възрастните, доста ограничиха визитите при доктор поради пандемията. При всеки " отлив " на епидемиологичната конюнктура при нас идват от ден на ден декомпенсирани пациенти с хронични болести, със занемарени проблеми. Това също е съществено предизвикателство в извънболничната помощ.
При сътрудниците общопрактикуващи лекари, в чиито практики има повече деца, нещата стоят по-различно - пред тях има други провокации и вземат решение други проблеми. Тук да споделя още една болежка - детските лекари са извънредно незадоволителни. По време на договарянията за анекса към Националния рамков контракт настоявахме за по-високи цени на педиатричните пътеки, както и за по-високо възнаграждение в доболничната помощ и срещнахме схващане. Всички - и Министерството на здравеопазването, Надзорният съвет на НЗОК, и БЛС сме на едно мнение, че е извънредно подценен трудът на педиатрите.
Каквато и промяна да се направи, би трябвало да има хора, готови фрагменти, които да предложат качествена услуга. Необходим е и кадрови, само че и финансов запас. Да вземем за образец незабавната помощ, която поема и неосигурените пациенти. На доста места в страната тя се реализира мъчно и повода за това отново е дефицитът на фрагменти.
- Каква е диагнозата Ви?
- Тежка диагноза, която я няма в Международната подредба на заболяванията... Най-точната е: Изтощен! (И може би - изтощен от десетилетия опити върху системата, върху общопрактикуващите лекари). И тази диагноза се отнася за множеството български медици.
Последната концепция, да вземем за пример, ми се вижда утопична и нерационална. Откакто в общественото пространство излезе концепцията на ръководителя на здравната комисия в Народното събрание доцент Антон Тонев за промени в опазването на здравето, чух няколко разнообразни тези.
- Смятате ли, че полемиките към тази концепция биха дали подтик на нови визии за промяна в първичната извънболнична здравна помощ?
- Не може да се прави смяна в модела и тя да е единствено в първичната помощ. Или се прави смяна в цялата система, откакто има публично разискване и единодушие от всички заинтригувани страни, или не.
- Казахте, че диагнозата е " Изтощен! ". Каква терапия бихте предписал?
- Необходима е стройна система за задържане на лекарите, както и всички останали медицински експерти. Например, специалността Обща медицина би трябвало да стане по-атрактивна.
- Как?
- И тази, като всяка компетентност, е обвързвана и с кариерното развиване. И най-хубавият професор с дълголетен опит да стане общопрактикуващ доктор, за труда си ще получава толкоз, колкото и най-младият и некомпетентен сътрудник. Какъв е тогава тласъкът на младежа? За да е качествена една услуга, належащо е да бъдат оценени и качествата на експерта, който дава тази услуга. Това е най-хубавият аршин, когато се сертифицира заплащането на труда. А, както е известно, трудът на българските лекари, не е остойностен.
- Но за това се приказва най-малко от 20 години...
- Да, най-малко... Цената на лекарския труд би трябвало да е ясно и тъкмо дефинирана. Българският лекарски съюз има оферти, постоянно сме подготвени на разговор. Трудът на българския доктор не е оценен. Като споделям това, нямам поради оценката от пациентите ни, а в пазарния смисъл на думата. Давам образец със сумите, които в последно време се споделят като заплати на лекарите в болничната помощ. Тези цифри звучат добре, само че ръководителите на лечебните заведения би трябвало да намерят тези пари през клиничните пътеки. В нито една клинична пътека няма и една стотинка за лекарски труд или за труда на останалите медицински експерти. В клиничната пътека написа какви проучвания на кой ден да се създадат, какво да е лекуването, с какви медикаменти, какви процедури или операции, само че за труда - нито стотинка.
БЛС има оферти с коефициенти - всички лекари и специалностите им са разнообразни. С тези коефициенти отново не откриваме топлата вода - това са системи, които се ползват в другите здравни системи на западни страни. Съсловието упорства за това от години, само че няма чуваемост. Боя се, че може да пристигна миг, в който ще даваме направление за експерт или за проучване, само че пациентът няма да има при кого да иде. После ще пристигна миг, в който няма да има и кой да дава посоки...
Но ние ще продължим да приказваме за проблемите с вярата да бъдем най-накрая чути, тъй като българските жители имат потребност от здравна помощ. Като няма лекари, хората по знахари ли да тръгнат? Не е загадка, че нацията ни е измежду най-бързо застаряващите, а това е предизвикателство пред лекарите.
- Как отбелязахте празника 7 април?
- Не ни е доста до празнуване. Но, почтено казано, на 7 април се поздравяваме - сътрудници от прилежащи кабинети, както и пациенти, носят цветя, бонбони... Но го няма ентусиазмът, няма я еуфорията на празничния ден.
Това се дължи на неяснотата за бъдещето. Ето, април е, а няма анекс към НРД. От разнообразни места разнообразни оферти се чуват в публичното пространство, само че не е ясно кой стои зад тях - дали Министерството на здравеопазването ги поддържа, дали ръководещите ги поддържат...
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ