Колко голям и влиятелен е Интерпол
Интерпол е институция, която постоянно се обвързва с преследването на интернационалните нарушители. Обикновено разбираме за нея благодарение на филмите, само че когато стартира интернационално търсене, точно Интерпол би трябвало да бъдат първи на линия и да търсят верните хора.
Те са единицата, която стои малко по-високо от локалното законодателство, изключително откакто играят на световната сцена, като постоянно би трябвало да получават подпомагане. Какви са пълномощията, какви са рестриктивните мерки и могат ли в действителност да преследват хора във всяка една точка на света, както най-често се показват. Истината е, че Интерпол даже не може да се счита за законова институция.
Интерпол стартира своето битие с 12 стремежи. Основите са състояние през 1914 година със събирането на всички полицейски сили от целия свят за среща в Монако. Това е първият интернационален полицейски конгрес, а хазаин е принц Албърт от Монако. Въпросният се пробва да открие вярно решение за деяние против крадците, които са фокусирани върху казината.
Най-вероятно знаете, че Монако е страна, която се устоя напълно от хазарт и няма данъчна система. Единствената детайлност е, че жителите на тази дребна страна нямат право да посещават тези развлекателни заведения. Пристигат служители на реда от 24 страни и стартират да обменят информация, като с изключение на препоръки за прекъсване на закононарушенията, стартират да се мислят и други стъпки за предотвратяването на кражбите. За бъдещо подпомагане, всички представители имат 12 стремежи, които биха помогнали за спиране на порочните практики.
Сред тях са опция за контактуване непосредствено – полицията на една страна да има бърз достъп до друга. Комуникацията да бъде изцяло безвъзмездна и да се обезпечат преводачи, да се обменят фрагменти за образование. Да се отделят запаси за идентифициране на нарушителите, както и шерване въз основата данни. Едно гениално решение е цялата база с данни да е централизирана, както и да дава бърз и сполучлив достъп на всеки, който търси нарушител.
Много от тези оферти са въведени в новата институция, която носи името Интерпол, а след Първата Световна война са добавени и спомагателни. Следващата среща на организацията е през 1923 година във Виена, а хазаин е полицейският шеф Йоханес Шчобер. На нея участват 16 страни, а оттогава членовете са към 195 страни.
Един от най-големите проблеми в световната полицейска мрежа – да, може да се назовава и по този начин – е използването на език. Изпращането на разнообразни незабавни известия изисква скорост за превеждане, само че в доста връзки това забавя в допълнение. Интерпол имат решение и първоначално желаят да употребяват есперанто като повсеместен език за връзка. За страдание тази концепция не съумява да се наложи и вместо един доста по-лесен език, Интерпол през днешния ден употребява испански, арабски, британски и френски език. Работата на тази институция за малко време се прекъсва. Втората Световна война се оказва огромен съперник, а и Германия отхвърля да спомага на институцията.
Останалите страни също се отдръпват от присъединяване. Записките на интернационалните полицейски институции са унищожени. След войната Белгия ще направи първите стъпки за обновяване на активност. Квартирата на Интерпол се мести от Берлин в Париж и стартира нова работа. Самият Интерпол се разделя на Национални централни бюра. Когато една полиция желае информация от друга, то най-често се обръща към това бюро и изисква информацията.
Бюрата обменят информация и си оказват помощ посредством най-различни условия, пробвайки се да открият бегълци и нарушители. През последните години даже спомагат интензивно и за залавянето на кибер нарушители. Интерпол може да се преглежда като обществена мрежа, в която има единствено служители на реда, най-вероятно няма да желаете да сте там, изключително откакто селфитата са по-скоро досиета с търсени хора.
Единствената идентификация на човек от Интерпол – значки няма. Най-често ще открием, че Интерпол постоянно обръща изключително внимание на по този начин наречената алена нота, която се издава за задържане. Това е тогавашният афиш „ Издирва се “, който е употребен в предишното за най-различни нарушители. Ако едно име и лице получи подобен документ, то възможностите да бъде хванат, са извънредно съществени. Това не е заповед за арест, а за задържане. Интерпол се заема със задачата да екстрадира арестувания в избраната страна, която да го съди.
Първата алена нота е издадена на руснак, търсен за убийството на служител на реда през 1947 година Секцията с такива бюлетини разрешава на медиите също да обръщат внимание на протичащото се по света. Интересно е, че на този стадий има към 70 хиляди издадени червени ноти за задържане, само че към 7500 даже не са публично оповестени. Интерпол постоянно има право и да откаже да извърши нарежданията на друга страна, при положение, че се срещнат несъгласия при условието за задържане.
Отзвукът от това предписание не закъснява и на 16 май 1986 година квартирата на Интерпол е разстресена от две детонации. Няма никакви жертви, само че един служител на реда е ранен. Отговорност за атентата поема терористичната организация „ Direct Action “ и някои от членовете ѝ ще бъдат задържани по-късно. Централата се мести от Париж в Лион.
Променят се и някои други правила. Интерпол резервира правото да бъде политически и религиозно безпристрастен в своята работа. Това значи, че настояванията на някои страни, изключително в случай че се приказва за идеологически или политически съперници, може да бъдат изцяло пренебрегнати. Със сигурност това не би трябвало да ни изненадва, изключително откакто има доста случаи за директна интервенция.
През 2013 година съветски деятели са задържани в Испания, откакто Русия изисква алена нота. Престъплението за задържането е присъединяване в про-екологична проява. След разглеждането на настояването, Интерпол отхвърля да се намеси.
Една от най-честите неточности е, че някой си показва Интерпол като обособена полицейска единица. Такава не съществува и в никакъв случай не е съществувала. Самите чиновници под тази шапка са част от постоянното законодателство, само че не могат да правят арести или да проверяват закононарушения. Никога не се доверявайте на човек, който вади значка с емблемата на „ Интерпол “, такива също не съществуват.
Истината е, че в световно отношение, Интерпол е много дребна институция. През 2014 година записаните там са едвам 650 служителя, на фона на Ню Йорк, където полицията е към 34 500 души, можете да извършите особена разлика в разминаванията сред едните и другите.
Въпреки това, Интерпол има и някои триумфи. През 2019 година организацията оказва помощ за прекъсването на доставки на екзотични животни. С помощта на митниците, повече от 109 страни съумяват да проследят трафика на към 10 хиляди животни, включващи делфини, лъвове, птици и към половин звук слонова кост. Операцията по задържането се организира в Испания и Уругвай и приключва с ареста на 24 души.
