Крадат и преяждат с власт, а после ни презират
Интересно е да се следи по какъв начин презрението към елементарните хора, което развиват други елементарни хора, преяли с власт, трансформира външния тип, телесната връзка и даже метода на говорене на преялите.
Пример. Наскоро включих предаване на съветската пропагандаторка Олга Скабеева. Бях към този момент забелязал, че в последните два месеца – т.е. откак се оказа, че съветското „ стратегическо нахлуване “ в Украйна се свежда до несполучливи опити за завладяване на три села – с нейния диалект нещо става.
Новомосковски акцент
По принцип Скабеева приказва на „ новомосковски “ акцент. На него се показват селяни, попаднали в Москва и издигнати до позиции толкоз високи, каквито не са си даже представяли, че съществуват. Този акцент трансформира звука „ т “ в „ ц “ и „ д ” в „ дз ”, а гласните „ и “ в „ ы “ и „ е “ в „ э “. Досадно е за слушане, само че въпреки всичко се схваща. Продължаваше да се схваща и в последните месеци, въпреки с всеки минал ден диалектът да ставаше все по-рязък и нападателен.
Тези дни обаче, в първата минута-две от въведението на Скабеева аз нищо не разбрах. Новомосковският ѝ акцент бе деградирал до някакви татарски звуци, които просто не можех да подредя в съветски думи. Накрая си пренастроих ушите – добре, чувам новомосковски акцент с татарски каданси – и започнах отгоре-отгоре да я разбирам. Та се присетих за това, с което започнах – по какъв начин елементарни хорица, ненадейно преяли с власт, трансформират даже езика, на който поддържат връзка, с цел да предадат презрението, което изпитват към тези себеподобни, които са останали долу - в калта, от която преялите са се изтръгнали.
Новоговор в България
У нас първопроходец в това отношение беше Георги Първанов. Към края на втория си президентски мандат той сътвори „ придвижване АБВ ” и го разгласи за правоприемник на едновремешното Отечествен фронт: оптимално необятна организация, в която Българска социалистическа партия да си откри скромното място. Убеден в триумфа на това си начинание, в говоренето си Първанов ненадейно деградира към високомерно-презрителна тирада. Тъй като у нас новомосковският акцент, с всичките си богати благоприятни условия, не съществува, Първанов измисли личен подобен. Започна да приказва отривисто, през стиснати устни, като съгласните безусловно ги изстрелваше с малко надуване на бузите.
Преди това бях виждал онлайн по какъв начин малък шеф в малък град надува бузи за значимост. Влизам в кабинета му, той подвига взор към мен, намества се по-авторитетно на стола и си надува бузите. Но изстрелване на съгласни като от въздушна пушка, с малко издуване на бузи – това си е патент на Първанов.
Очевидно, до момента в който елементарното надуване на бузи има за цел да утвърди образно престижа на надуващия, Първановото изобретение имаше за цел да изрази по оптимално наличен метод неговото пренебрежение към получатела на говоренето му. Не след дълго същото отривисто говорене, съпроводено с надуване на бузи при изстрелването на съгласни, се появи при Бойко Борисов и легионите негови имитатори в средите на ГЕРБ. И Първанов, и Борисов бяха по едно десетилетие в политиката преди да открият този пренебрежителен новоговор.
Когато презираш хората, на които приказваш
А на Слави Трифонов му се случи в минутата, в която стана политик. Вижте още веднъж всичките му възвания, правени от дивана. Когато не вика „ Македонияааааа ”, надува бузите при всяко изстрелване на съгласна по посока на феновете. Когато викаш по съперника, това значи, че си му ядосан; а това отбелязва базисно почитание към него. Не би те ядосал, в случай че го смяташ за нещо като насекомо. Когато цедиш гласните през зъби, а съгласните изстрелваш като с въздушна пушка, тогава сигнализираш, че презираш получатела си.
Дори и без да са усвоили този новоговор, българските овластени човеци намират метод да ни оповестят за това си пренебрежение към нас, които им плащаме заплатите. През 2020 година, да вземем за пример, когато видяха, че няма да падат от власт заради митингите, несметно ни съобщаваха, че сме „ кал ”, „ стадо ”, „ терористи ”, „ наркомани ” и какво ли не още. Напоследък малко се укротиха, тъй като цялата власт към този момент не е в техни ръце. Свърши времето, обобщено от депутата Емо Ротманса като: „ Властта е наша, гората е наша и вършим с нея, каквото си желаеме ”.
Хората, които заграждат гледки
В последно време щафетата на презрението поемат техните другари с дебелите портфейли. Обявяването на дюните зад Каваците за строителна площадка, демонстративното застрояване на петорно предпазената околност „ Поляните ” в Синеморец – всички такива неща ни оповестяват едно: „ Вие там си негодувайте. Бърборете си за закони и други умно-красиви евро-джендърски нелепости. Ние вършим, каквото си желаеме – и го вършим там, където най-вече ще ви заболи ”.
Тук има някаква политическа диалектика. Подобно пренебрежение към поданството показват само тези, които са натрупали своето благосъстояние с обири от същото това поданство. Едни са крали обществени - т.е. наши средства; други крадат общото ни притежание, естествената среда. Поредният застроител на Поляните даже е съумял да открадне полагащата се на всички ни панорама към скалното образувание „ Корабите ”. Заградил е гледката с ограда. Вече единствено той може да си я гледа.
Не съм забелязал сходно пренебрежение от страна на състоятелни хора, които са си създали парите по разпоредбите, т.е. произвеждайки, а не крадейки стойност. Напротив, множеството такива хора са очебийно уважителни и учтиви. Не ги виждаме постоянно, защото не се пъхат пред камерите и не вършат безобразия на обществени места.
Задачата на идващото десетилетие
И по този начин стигаме до значимо умозаключение. Завъдили сме тук, в личната си страна, прослойка хищни паразити, които крадат от нас, а в подмяна на това на всяка крачка ни показват какъв брой ни презират. Докато тази прослойка не бъде изрината – към Дубай ли, към Южна Африка или към килиите на бай Ставри – тя ще продължава да инжектира отрова в публичния организъм.
Това изриване, мисля, е задачата на идващото десетилетие. За нейното осъществяване няма кой да ни помогне извън. Силно евентуално е на такива като Олга Скабеева да им бъде открито мястото в хода на задаващите се след войната интернационалните правосъдни каузи. Но в нашия случай спасението на давещите се ще си остане в ръцете на самите давещи се.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Пример. Наскоро включих предаване на съветската пропагандаторка Олга Скабеева. Бях към този момент забелязал, че в последните два месеца – т.е. откак се оказа, че съветското „ стратегическо нахлуване “ в Украйна се свежда до несполучливи опити за завладяване на три села – с нейния диалект нещо става.
Новомосковски акцент
По принцип Скабеева приказва на „ новомосковски “ акцент. На него се показват селяни, попаднали в Москва и издигнати до позиции толкоз високи, каквито не са си даже представяли, че съществуват. Този акцент трансформира звука „ т “ в „ ц “ и „ д ” в „ дз ”, а гласните „ и “ в „ ы “ и „ е “ в „ э “. Досадно е за слушане, само че въпреки всичко се схваща. Продължаваше да се схваща и в последните месеци, въпреки с всеки минал ден диалектът да ставаше все по-рязък и нападателен.
Тези дни обаче, в първата минута-две от въведението на Скабеева аз нищо не разбрах. Новомосковският ѝ акцент бе деградирал до някакви татарски звуци, които просто не можех да подредя в съветски думи. Накрая си пренастроих ушите – добре, чувам новомосковски акцент с татарски каданси – и започнах отгоре-отгоре да я разбирам. Та се присетих за това, с което започнах – по какъв начин елементарни хорица, ненадейно преяли с власт, трансформират даже езика, на който поддържат връзка, с цел да предадат презрението, което изпитват към тези себеподобни, които са останали долу - в калта, от която преялите са се изтръгнали.
Новоговор в България
У нас първопроходец в това отношение беше Георги Първанов. Към края на втория си президентски мандат той сътвори „ придвижване АБВ ” и го разгласи за правоприемник на едновремешното Отечествен фронт: оптимално необятна организация, в която Българска социалистическа партия да си откри скромното място. Убеден в триумфа на това си начинание, в говоренето си Първанов ненадейно деградира към високомерно-презрителна тирада. Тъй като у нас новомосковският акцент, с всичките си богати благоприятни условия, не съществува, Първанов измисли личен подобен. Започна да приказва отривисто, през стиснати устни, като съгласните безусловно ги изстрелваше с малко надуване на бузите.
Преди това бях виждал онлайн по какъв начин малък шеф в малък град надува бузи за значимост. Влизам в кабинета му, той подвига взор към мен, намества се по-авторитетно на стола и си надува бузите. Но изстрелване на съгласни като от въздушна пушка, с малко издуване на бузи – това си е патент на Първанов.
Очевидно, до момента в който елементарното надуване на бузи има за цел да утвърди образно престижа на надуващия, Първановото изобретение имаше за цел да изрази по оптимално наличен метод неговото пренебрежение към получатела на говоренето му. Не след дълго същото отривисто говорене, съпроводено с надуване на бузи при изстрелването на съгласни, се появи при Бойко Борисов и легионите негови имитатори в средите на ГЕРБ. И Първанов, и Борисов бяха по едно десетилетие в политиката преди да открият този пренебрежителен новоговор.
Когато презираш хората, на които приказваш
А на Слави Трифонов му се случи в минутата, в която стана политик. Вижте още веднъж всичките му възвания, правени от дивана. Когато не вика „ Македонияааааа ”, надува бузите при всяко изстрелване на съгласна по посока на феновете. Когато викаш по съперника, това значи, че си му ядосан; а това отбелязва базисно почитание към него. Не би те ядосал, в случай че го смяташ за нещо като насекомо. Когато цедиш гласните през зъби, а съгласните изстрелваш като с въздушна пушка, тогава сигнализираш, че презираш получатела си.
Дори и без да са усвоили този новоговор, българските овластени човеци намират метод да ни оповестят за това си пренебрежение към нас, които им плащаме заплатите. През 2020 година, да вземем за пример, когато видяха, че няма да падат от власт заради митингите, несметно ни съобщаваха, че сме „ кал ”, „ стадо ”, „ терористи ”, „ наркомани ” и какво ли не още. Напоследък малко се укротиха, тъй като цялата власт към този момент не е в техни ръце. Свърши времето, обобщено от депутата Емо Ротманса като: „ Властта е наша, гората е наша и вършим с нея, каквото си желаеме ”.
Хората, които заграждат гледки
В последно време щафетата на презрението поемат техните другари с дебелите портфейли. Обявяването на дюните зад Каваците за строителна площадка, демонстративното застрояване на петорно предпазената околност „ Поляните ” в Синеморец – всички такива неща ни оповестяват едно: „ Вие там си негодувайте. Бърборете си за закони и други умно-красиви евро-джендърски нелепости. Ние вършим, каквото си желаеме – и го вършим там, където най-вече ще ви заболи ”.
Тук има някаква политическа диалектика. Подобно пренебрежение към поданството показват само тези, които са натрупали своето благосъстояние с обири от същото това поданство. Едни са крали обществени - т.е. наши средства; други крадат общото ни притежание, естествената среда. Поредният застроител на Поляните даже е съумял да открадне полагащата се на всички ни панорама към скалното образувание „ Корабите ”. Заградил е гледката с ограда. Вече единствено той може да си я гледа.
Не съм забелязал сходно пренебрежение от страна на състоятелни хора, които са си създали парите по разпоредбите, т.е. произвеждайки, а не крадейки стойност. Напротив, множеството такива хора са очебийно уважителни и учтиви. Не ги виждаме постоянно, защото не се пъхат пред камерите и не вършат безобразия на обществени места.
Задачата на идващото десетилетие
И по този начин стигаме до значимо умозаключение. Завъдили сме тук, в личната си страна, прослойка хищни паразити, които крадат от нас, а в подмяна на това на всяка крачка ни показват какъв брой ни презират. Докато тази прослойка не бъде изрината – към Дубай ли, към Южна Африка или към килиите на бай Ставри – тя ще продължава да инжектира отрова в публичния организъм.
Това изриване, мисля, е задачата на идващото десетилетие. За нейното осъществяване няма кой да ни помогне извън. Силно евентуално е на такива като Олга Скабеева да им бъде открито мястото в хода на задаващите се след войната интернационалните правосъдни каузи. Но в нашия случай спасението на давещите се ще си остане в ръцете на самите давещи се.
*Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ