Инсулинова резистентност – складиране на мазнини около органите и подкожни мазнини
Инсулинова устойчивост – какво съставлява?
За да разберем какво съставлява инсулиновата устойчивост, е значимо да уточним първо какво е инсулин.
Инсулинът е хормон, създаван от панкреаса, който доставя глюкоза до клетките на мускулите, на черния дроб и на мазнините, където тя се употребява за сила.
Този хормон е значим също по този начин, така като спира натрупването на захар в кръвния поток. Колкото повече храна консумираме, толкоз повече инсулин освобождава тялото, с цел да контролира кръвната захар и да я поддържа в здравословни граници.
Въпреки че инсулинът е най-много забъркан в ръководството на кръвната захар, той също по този начин визира метаболизма на мазнините и протеините.
Трениращите постоянно назовават инсулина „ анаболен хормон “, защото поддържането на високи равнища е директно обвързвано с повишаване на килограми (или мускулна маса, в случай че се употребява правилно).
Инсулинова устойчивост
Когато клетките в организма не могат да употребяват глюкозата и не се реализира механизмът за управление на равнището на кръвната захар, положението се назовава инсулинова устойчивост. Така вместо да бъде усвоена от мускулните кафези, черния дроб и мастната тъкан, глюкозата остава в кръвта.
Излишъкът от глюкоза доближава до мастните депа, където се трансформира в мазнини. Тези количества мазнини основават все по-висок риск от инсулинова устойчивост.
Освен това, клетките на задстомашната жлеза се изтощават и стартират да отделят все по-малко инсулин, което също основава условия за устойчивост.
В последна сметка вашият панкреас може да се повреди, което да докара до понижено произвеждане на инсулин.
Инсулиновата резистентност увеличава риска от развиване на диабет.
Може да имате инсулинова устойчивост с години, без даже да подозирате. Това положение нормално не провокира забележими признаци, само че във времето е обвързвано с редица затруднения, някои от които извънредно съществени за здравето.
Инсулиновата устойчивост е директно обвързвана с:
- Наднормено тегло
- Високи равнища на триглицериди
- Високо кръвно налягане
- Неалкохолна мастна чернодробна болест (NAFLD)
- Развитие на меланхолия
Инсулиновата устойчивост може да прогресира до предиабет и метаболитен синдром.
Ако не се вземат ограничения, могат да се развият дълготрайни затруднения, които включват диабет вид 2 и сърдечно-съдови болести (хората с инсулинова устойчивост или метаболитен синдром имат до 93% по-голям риск от сърдечно-съдови заболявания).
Тази публикация разисква някои от признаците и аргументите за инсулинова устойчивост. Също по този начин преглежда по какъв начин това положение се диагностицира и най-ефективните способи за справяне с него.
Инсулинова устойчивост Симптоми
Инсулиновата устойчивост е причина тялото да не съумява да употребява дейно силата от храната, която одобряваме.
По този метод с времето вместо храната да дава сила, тя се показва в нагоре упоменатите наднормено тегло, високи равнища на триглицериди, високо кръвно налягане и други.
Симптомите свързани с инсулинова устойчивост:
- непрекъсната жадност или апетит
- възприятие на апетит директно след хранене
- възприятие на отмалялост, вместо на зареждане с сила след хранене
- по-често уриниране или повече като количество
- задържане на течности
- изтръпване на ръце или крайници
- чести инфекции
- петна по кожата на слабините, подмишниците или задната част на врата
- висока кръвна захар при направени кръвни проучвания
Силният стрес и отделянето на стресови хормони, като адреналин и кортизол, също са фактор за постигане на положение на устойчивост към инсулина.
При дамите е рисково увеличение на обиколката на талията над 80 сантиметра, а при мъжете за рисково се счита натрупването на мазнини към талията и приемане на обиколка над 94 сантиметра.
Инсулинова устойчивост проучване
Как се изследва инсулинова устойчивост? Как се потвърждава инсулинова устойчивост?
Тест 1: A1C тест
Един от методите да се изследва инсулинова устойчивост е посредством теста A1c.
При обикновено протичащите биохимични процеси в организма, известни количества от глюкозата в кръвта се свързват с хемоглобина (протеин, който придвижва кислорода в алените кръвни клетки).
Тази композиция от глюкоза и хемоглобин се назовава хемоглобин А1с (НЬА1с, гликиран хемоглобин).
Количеството на HbA1c, което се образува е директно обвързвано със междинната централизация на глюкоза в кръвта.
Червените кръвни кафези живеят в продължение на 2-3 месеца, като затова равнището на HbA1c в кръвта, отразява междинното равнище на глюкоза в кръвта през последните 120 дни.
При здрави хора, когато стойностите на глюкозата варират в естествения диапазон, то и стойностите на HbA1c са в референтната област. Когато обаче равнищата на глюкозата в кръвта са високи, както е в случаите на инсулинова устойчивост, предиабет и диабет, това води и до по-високи равнища на HbA1c.
Накратко, пробата демонстрира междинната стойност на кръвната захар за интервал от 60-90 дни.
- Стойност при A1C тест под 5.7% се счита за обикновено положение
- Стойност сред 5.7% и 6.4% се счита за преддиабетно положение
- Стойност равна или над 6.5% се счита за диабет
Важно : При съществуване на желязодефицитна анемия, може да се покажат подправено нараснали стойности.
Тест 2: Тест на кръвната захар на гладно
Този тест се прави заран, откакто не сте консумирали храни и питиета най-малко 8 часа.
Високи стойности може да наложат повтарянето на теста няколко дни по-късно, с цел да се потвърдят резултатите.
Ако и двата теста покажат високи равнища на кръвна захар, то може да се направи диагноза.
- Нивата на кръвна захар на гладно под 100 милиграма/децилитър (mg/dL) се смятат за естествени
- Нива сред 100 и 125 mg/dL демонстрират предиабет
- Нива, равни или по-високи от 126 mg/dL, се считат за диабет
1 mg/dL = 0.0555 mmol/L
Тест 3: Тест за глюкозен толеранс
2-часов тест за глюкозен толеранс е различен метод за диагностициране на предиабет или диабет. Нивото на кръвната ви захар ще бъде несъмнено преди началото на теста. След това ще получите авансово измерена подсладена напитка и равнището на кръвната захар ще бъде тествано още веднъж след 2 часа.
- Ниво на кръвната захар под 140 mg/dL след 2 часа се смята за обикновено
- Резултат сред 140 mg/dL и 199 mg/dL се смята за предиабет
- Ниво на кръвната захар от 200 mg/dL или по-високо се смята за диабет
1 mg/dL = 0.0555 mmol/L
Тест 4: HOMA – IR
Тестът съставлява математическо пресмятане, основано на съотношението сред инсулин на гладно и глюкоза на гладно.
Той е в положение да даде приблизителна оценка на инсулиновата устойчивост, както и на функционалността на бета клетките на панкреаса (която постоянно е нарушена, когато диабет вид две стартира да се развива).
Информация, нужна за пресмятане:
- Глюкоза на гладно
- Инсулин на гладно
- Калкулатор HOMA (достъпен тук)
Нормални стойности: постоянно са под 1,5 за метаболитно здрави човеци. Лека инсулинова устойчивост може да докара до равнища сред 1,5-2,0.
Колкото по-големи са стойностите, толкоз по-голяма е инсулиновата устойчивост.
Тест 5: Триглицериди
От липидния панел триглицеридите нормално са най-специфичният маркер за инсулинова устойчивост.
Често срещана причина за високи триглицериди е несъразмерната консумация на въглехидрати, изключително на рафинирани въглехидрати и захари.
Когато черният дроб има задоволително складирана сила под формата на гликоген (въглехидрати), всяка спомагателна глюкоза се пренасочва към производството на мастни киселини, които мастните кафези употребяват за синтезиране на триглицериди.
